„Учителите са от Бога“ Старейшина Джефри Р. Холанд От Кворума на дванадесетте апостоли Ние трябва да възродим и въздигнем отново на престола необходимостта от превъзходно преподаване - в дома, от амвона, на нашите административни събрания и обезателно в класните стаи. Когато Никодим отишъл при Исус в самото начало на служението на Спасителя, той говорил от името на всички нас: „Учителю, знам, че от Бога си дошел учител.“1 Христос, разбира се, бил много повече от учител. Той бил самият Божи Син, Светият от вечния евангелски план, Спасителят и изкупителят на света. Никодим, обаче, започвал от там, от където сме започнали вие и аз, от където започва всяко дете, младеж или новопокръстен - от това да разпознае и да отвърне на вълнуващия учител, Който разпалва най-съкровените чувства в нашите сърца. През последните месеци президент Хинкли ни призовава да задържим нашите хора близо до Църквата, особено новопокръстените членове. Във връзка с това, президент Хинкли ни напомни, че се нуждаем от поне три неща, за да останем твърди във вярата - приятел, отговорност и [подхранване] с доброто слово Божие.“2 Вдъхновените напътствия в дома и Църквата предоставят този жизненоважен елемент, а именно „подхранване с доброто слово Божие.“ Ние сме толкова благодарни за всички вас, които преподавате. Ние ви обичаме и ви ценим повече, отколкото можем да изразим с думи. Имаме голямо доверие във вас. Да преподаваш ефективно и да чувстваш, че успяваш, е наистина отговорна работа. Тя, обаче, си заслужава. Не бихме могли да получим „по-голямо призвание.“3 Със сигурност навсякъде съществуват възможности за увеличаване на това призвание. Нуждата от него е вечна. Бащи, майки, братя и сестри, приятели, мисионери, домашни и посещаващи учители, свещенически ръководители и ръководители на помощни организации, училищни преподаватели - всеки един от тях по свой собствен начин е „дошъл от Бог“, за да допринесе за нашето обучение и спасение. В тази Църква е буквално невъзможно да намериш човек, който по някакъв начин да не оказва напътствие на някои от своите приятели в Църквата. Едно малко чудо, както би казал Павел в своите послания: „Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители . . . “4 Да може всеки един от нас „да дойде при Христос,“5 да спазва Неговите заповеди и да следва примера Му, така че да се завърне при Отец, безспорно е най-висшата и свята цел на човешкото съществуване. Да помогнем на другите да направят същото - да ги учим, да ги убеждаваме и с молитва да ги водим по пътеката на изкуплението - без съмнение, това трябва да бъде втората най-важна задача в нашия живот. Може би това е причината, поради която президент Дейвид О. Маккей каза веднъж: „Няма по-голяма отговорност за който и да било [мъж или жена], от това да бъде учител на Божиите деца.“6 Ние всички по някакъв начин приличаме на мъжа от Етиопия, при когото веднъж бил изпратен Филип. Като него, ние знаем достатъчно, за да потърсим религията. Ние можем да се задълбочим в изучаването на писанията. Ние дори можем да се откажем от земните си богатства, но без достатъчни указания, можем да пропуснем значението на всички тези неща и другите изисквания, които трябва да изпълним. Ето защо ние се провикваме заедно с този мъж, който имал голяма власт: „Как може да [разбираме,] освен ако някой [учител] не [ни] напътства?“7 Апостол Павел учил: „Всеки, който призове Господното име, ще се спаси. Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали . . . Вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово.“ 8Във времето, когато нашият пророк призовава за повече вяра черз слушане на словото Божие, ние трябва да възродим и въздигнем отново на престола необходимостта от превъзходно преподаване - в дома, от амвона, в нашите административни събрания и обезателно в класните стаи. Вдъхновеното преподаване никога не трябва да се превърне в отмряло изкуство в Църквата и трябва да се уверим, че нашият стремеж към неговото постигане не се е превънал в отмряла традиция. Президент Спенсър У. Кимбъл веднъж отправи следната молба: „Президенти на колове, епископи и президенти на клонове, моля ви, обърнете особено внимание на подобряване качеството на преподаване в Църквата . . . Опасявам се, че прекалено често много от нашите членове идват на Църква, присъстват на даден урок или събрание, след което се връщат удома, без да са били ни най-малко [вдъхновени]. Особено неприятно е“, каза той, „когато става така, в едно време на . . . стрес, изкушения или криза. Ние всички имаме нужда да бъдем докоснати и нахранени от Духа. Ефективното преподавене е един от най-важните начини, по който може да бъде постигнато това. Често полагаме голими усилия, за да накарме членовете да идват на Църква, но те не отбръщат необходимото внимание на нещата, които получават, когато наистина дойдат.“9 По този въпрос президент Хинкли каза, че: „Ефективното преподаване е същността на ръководството в Църквата. [Бих желал да го повторя.] Ефективното преподаване е същността на ръководството в Църквата. Вечният живот“, продължава той, „ще дойде само, когато мъжете и жените биват учени така ефективно, че да променят и организират по-добре живота си. Те не могат да бъдат принудени да бъдат праведни, нито насила да бъдат отведени в небесата. Те трябва да бъдат ръководени, а това означава преподаване.“10 Едно от последните неща, които Спасителят казал на Своите ученици, и едно от най-важните, които се отнасят до нас днес е: „Идете, прочее, научете всички народи . . . Като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека на века.“11 На Петър, апостолския ръководител на Църквата, възкръсналият и вече възнесъл се Христос казал: „Паси агънцата Ми. . . . Паси овцете Ми . . . Върви след Мене.“12 От всичко това виждаме, че Господ никога не е отправял по-настойчив съвет към Църквата, от този да учим на Евангелието „чрез Духа, самият Утешител, който беше изпратен, за да учи на истината.“ Преподаваме ли Евангелието „с Духа на истината“ така както иска Той? Или го преподаваме „по някакъв друг начин? И Ако е така“, Той ни предупреждава, „че това не е от Бог.“13 Той също така е запявадал „Ако не получите Духа, не трябва да преподавате.“14 Никога няма да усвоим вечните истини, ако не ни помогне Духът от небесата. Като родители, учители и преподаветели трябва да се изправим пред поставената ни задача, така както Мойсей се изправил пред Обетованата земя. Осъзнавайки, че не би могъл да успее по друг начин, Мойсей казал на Йехова: „Ако Ти не дойдеш с мене, не ме извеждай оттук.“15 Именно това искат нашите членове, когато идват на събрание или в класната стая. Повечето хора не идват в Църквата, защото просто търсят да научат няколко нови факти за Евангелието или защото искат да се видят със стари приятели, въпреки че и двете са важни. Те идват, за да имат духовно преживяване. Те искат спокойствие. Те искат вярата им да бъде укрепена, а надеждата им - подновена. Казано накратко, те искат да бъдат „нахранени с доброто слово Божие,“ да бъдат усилени от небесните сили. Тези от нас, които са били призовани да говорят, преподават или да ръководят, имат задължението да осигурят това, във възможно най-голяма степен. Ние можем да направим това само, ако самите ние постоянно търсим светлината на Неговия единороден син. Тогава, ако сърцата ни са правдиви, ако сме толкова чисти, колкото ни позволяват силите, ако сме се молили и плакали, подготвяли и тревожили и вече не знаем какво повече можем да направим, Бог ще ни каже, така както казал на Алма и на синовете на Мосия: „Вдигни глава и се радвай, . . . ще те увенчая с успех.“16 С основание се притесняваме за новите членове, като искаме всеки един от тях да остане с нас и да се наслади на пълните благословии на Църквата. Аз просто смятам, че ако продължим да ги учим - със същите Христов дух, убеденост, познаване на учението и лична заинтересованост, които са им показали мисионерите - новите членове не само че ще останат с нас, но буквално няма да могат да бъдат държани настрана. Необходимостта да продължим да ги обучаваме усърдно е очевидна. Във време като нашето, ние всички се нуждаем от това, което Мормон нарича: „добродетелта на Божието слово“ защото то „въздейства по-силно на съзнанието на хората от меча или от което и да било друго нещо, което им се е случило.“17 Когато изживяваме кризи в живота си, а това е неизбежно, човешките философии, смесени с няколко стиха от Светите писания и с няколко стихотворения няма да ни помогнат. Действително ли подхранваме нашите деца и новопокръстени членове по начин, който ще им помогне да се справят с житейските трудности, с които се сблъскват? Или им даваме диетичен теологичен шоколад - без никакви духовни калории? Президент Джон Тейлър веднъж нарече такова едно преподаване „празни приказки,“ нещо което можеш да ядеш по цял ден и при все това изобщо да не се чувстваш нахранен18. През една сурова зима преди няколко години, президент Бойд К. Пакър отбеляза, че голям брой елени умрели от глад, независимо че стомасите им били пълни със сено. В искрените си усилия да им помогнат съответните служби им предоставили нещо, с което те не можели да се нахранят. За жалост те дали на елените храна, но не ги нахранили. Харесва ми това, което президент Дж. Рубен Кларк каза за нашите младежи преди повече от половин век. Същото може да се каже за новите членове. „[Те] са гладни за духовните неща“, каза той, „те силно желаят да научат Евангелието и го искат такова, каквото е, без никакви примеси . . . Не е необходимо да се промъквате зад гърбовете [им] и да им нашепвате религия в ушите . . . Вие можете да поднесете тези истини открито.“19 Със сигурност Сатана не поднася ученията си по изтънчен начин. Защо тогава ние трябва да правим това? Независимо дали инструктираме нашите деца у дома или сме изправени на амвона пред хората в Църквата, нека винаги показваме ясно нашата вяра. Помнете - ние трябва да бъдем учители „дошли от Бог.“20 Никога не посявайте семена на съмнение. Не се стремете към самоизява, докато служите и не се поддавайте на суетата. Подгответе добре уроците си. Основавайте проповедите си на Светите писания. Преподавайте ученията, които са ни били разкрити. Свидетелствайте искрено. Молете се, упражнявайте се и се опитвайте да се усъвършенствате. По време на административните ни събрания нека взаимно се „инструктираме и обучаваме“, както се казва в едно откровение, така че дори тогава да бъдем учени от горе.“ Църквата, както и вие самите ще станете по-добри благодарение на това, защото както Павел каза на римляните: „Тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си?“21 Животът на пророка Еремия предоставя незабравим разказ за силата на едно такова преподаване. Този велик човек се чувствал по същия начин, по който се чувстват повечето учители, говорители или църковни служители, когато бъдат призовани - не опитни, не намясто, уплашени. „О Господи Иеова,“ извикал той, „ето, аз не зная да говоря, защото съм дете.“ Господ, обаче, му възвърнал увереността. „Да се не боиш от тях, защото Аз съм с тебе . . . Ти, прочее, опаши кръста си, и стани, та им кажи всичко, което ще ти заповядам.“22 Еремия наистина им говорил, но първоначално нямал голям успех. Нещата вървели от зле по-зле, докато накрая той бил хвърлен в затвора и станал за посмешище на хората. Ядосан, поради това че се били отнесли така зле с него и че го били наклеветили, Еремия се заклел никога повече да не предава уроци, независимо дали на проучватели, на деца, на новопокръстени, или, опазил го Бог, на петнайсетгодишни деца. „Няма да спомена за Него [Господ], нито ще продумам вече в името Му,“ казал обезкураженият пророк. Тогава, обаче, дошъл преломният момент в живота на Еремия. Нещо ставало с всяко свидетелство, което той бил казал, с всеки стих от писанията, който бил прочел, с всяка истина, на която бил учил. Ставало нещо, на което той не бил разчитал. Дори когато се заклел да затвори устата си и да се отдръпне от делото на Господ, той открил, че не може. Защо? „Защото Неговото слово става в сърдцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми. Уморявам се да го задържам, но не мога.“23 Именно това става в Евангелието с учителя и с ученика. Именно това се случило с Нефи и Лехи. В Книгата на Хеламан се казва: „Свещеният Божи дух наистина слезе от небесата и влезе в техните сърца, така че те като че ли се изпълниха с огън и можеха да изричат прекрасни думи.“24 Със сигурност именно такава небесна радост е изпитала Мария Магдалина, когато близо до гробницата тя неочаквано видяла нейния възлюбен възкръснал Господ и Му казала просто: „Учителю.“25 От все сърце благодарим на всички вас, които сте били учени и които преподавате. Нека усъваршенстваме обучението в дома и в Църквата, нека увеличим ежедневните си усилия да обучаваме и инструктираме. Във всичките наши събрания и послани нека храним с доброто слово Божие. Некса нашите деца и новопокръстени членове, нашите съседи и нови приятели кажат за искрените ни усилия „Вие сте учители, дошли от Бог.“ В святото име на Великия учител, Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Йоана 3:2. 2. Морони 6:4; вж. Гордън Б. Хинкли, „Converts and Young Men,“ Ensign, май 1997г., стр 47. 3. Teaching - No Greater Call (resource materials for teacher improvement, 1978) 66; вж. също Спенсър У. Кимбъл „No Greater Call,“ Конференция на Неделното училище, 1 октомври 1967г. 4. 1 Коринтяни 12:28. 5. Учение и завети 20:59. 6. Дейвид О. Маккей, из доклад от конференция, октомври 1916 г., стр. 57. 7. Вж. Деяния 8:26-31. 8. Римляните 10:13, 14, 17; скобите са добавени. 9. Teachings of Spencer W. Kimball, редактор Едуард Л. Кимбал (1982 г.№, стр. 524; скобите са добавени. 10. „How to Be a Teacher When Your Role as a Leader Requires You to Teach,“ Събрание на свещеническия съвет на висшите ръководители, 5 февруари, 1969 г. 11. Матея 28:19-20. 12. Йоана 21:15-19. 13. Учение и завети 50:14, 17-18. 14. Учение и завети 42:14. 15. Изход 33:15. 16. Алма 8:15; 26:27. 17. Алма 31:5. 18. Вж. Джон Тейлър, The Gospel Kingdom, избрани от Г. Хоумър Дърхам (1943 г.), стр. 78. 19. „The Charted Course of the Church in Education“ [обръщение на президент Бригъм Йънг пред лятното училище на университета Бригъм Йънг в Апсен Гроув, Юта, 8 август 1938 г.], стр. 4, 9. 20. Вж. Учение и завети 43:8, 16. 21. Римляните 2:21. 22. Еремия 1:6, 8, 17. 23. Вж. Еремия 20:7-9. 24. Хеламан 5:45. 25. Йоана 20:16.