„Сърцето и драговолен ум“ Старейшина Джеймс М. Парамор От Седемдесетте Вие можете да направите толкова много добро , че ще бъдете слисани, докато се порменяте и виждате другите да се променят. Приветствам свещеничеството на Църквата на тази земя. Чест е да присъствам тук сред вас тази вечер. Братята, които са тук и по цялата земя са нещо удивително. Преди няколко месеца бях в главното фоайе на църковната административна сграда и чаках асансьора, когато влязоха трима мъже и попитаха жената от рецепцията, която седеше на предното бюро: „Тук ли са братята?“. Администраторката се усмихна, а аз си помислих: „Интересна ситуация“. Където и да отида, ние сме братя. Това е нещо постоянно и окуражаващо. След всяка задача, която съм изпълнил, аз се връщам в къщи, благодарейки на Бог за това братство и за любовта и добрите дела, които виждам. Вие сте невероятни, приятели мои. Мъже-притежатели на свещеничеството, спомням си една история за гимназиална учителка, който попитал един клас на какво са ги научили бащите им за това, че трябва да разчиташ на себе си, през лятната ваканция. След като били дадени няколко отговора, тя попитала Джони какво е направил неговият баща. Джони отговорил: „Татко ми ме научи как да плувам. Той ме заведе в средата на езерото Юта, хвърли ме от лодката и ми каза да доплувам обратно до брега“. „О“, казала учителката, „за това е била необходима много смелост“. Джони отговорил: „Не беше лошо след като излязох от чувала“. Е, мои млади приятели, животът ще бъде едно предизвикателство, но нашият Отец в небесата ни е дал средствата, с които да преминам през него в безопасност. Нека поговорим няколко минути за това. Господ иска вие да имате най-великото преживяване, докато предприемате пътуването от вашия Отец в небесата до тази земя, а след това обратно. Това може да бъде едно прекрасно пътуване, изпълнено буквално с хиляди значителни преживявания и духовни потвърждения, ако намерите своя път чрез множеството избори, които ще бъдат ваши по пътя ви. Пътят, даден от нашия Отец в небесата, е ясно очертан, но моделите и приомите на света могат да ви заблудят. Но помнете, вие сте избран род, царско свещенство“ (1 Петрово 2:9). Вие сте средството, чрез което истината, добротата и вечния живот ще бъдат известени на целия свят. Всички ние сме част от него. Както е казал Господ на пророка Джозеф Смит през 1831 г., ние всички се нуждаем от „сърцето и драговолен ум“ (Учение и завети 64:34). Млади мъже, животът е вечен. Господ Исус Христос и Неговите служителидават надежда и свидетлство на света, че пътуването, което предприемаме, е от присъствието на нашия Отец до земята и обратно у дома при нашия Отец в небесата, за да живеем вечно. Всички ние носим тази добра вест на света. Това е едно божествено послание за вечен живот и вечни връзки - даже вечни бракове и семейства. Нищо не превъзхожда неговото значение, неговата стойност и неговото обещание. С това знание и тази любов, ние можем да променим надежди и мечти и да помогнем на другите да намерят вечните истини, вътрешното спокойствие и сигурност, които то носи. Например, помислете за моя приятел Боб и неговите грижи за един стрейшина, който пушеше. Почти всяка сутрин той се срещаше с един член от неговия кворум и се молеха той да спре да пуши, а след това му даваше пакетче бонбони или дъвка, които да му помагат през деня. По-късно Боб видя него и съпругата му с ръце хванати над храмовия олтар, запечатани за вечността. Какво предизвика промяната и направи всичко това възможно? Евангелието, „сърцето и драговолния ум“. Младежи, може ли да ви оставя с няколко мисли, които ще ви помогнат да си създадете „сърцето и драговолния ум“? Първо, ние свидетелстваме пред света, че има Бог и че Той изпрати Своя възлюбен син да докаже важността на пътуването до земята и обратно. Той е подсигурил плана за успешното предприемане на това пътуване. Ние трябва просто да „уповаваме на Господа все сърце“ и да не се „облягаме на своя разум“ (Притчи 3:5). Човешките философии винаги ще съществуват, но те не носят обещанието за вечен живот или за спокойствие на тази земя. Доверете се изцяло на Господ. Неговите писания и пророците свидетелстват за Него и сочат пътя. Второ, Бог, чрез Своя син Исус Христос, е установил граници. Това са заповедите, които Той ни дава, за да ни помогне да направим пътуването безопасно. Когато със „сърцето и драговолен ум“ ние се подчиним на тези заповеди, ние преминаваме през процес на промяна, който изменя начина, по който мислим, начина, по който се чувстваме, по който се обличаме, по който живеем, това, което ядем и пием и начина, по който служим на другите. Както е казал младият Алма, „те стават нови същества“. (Мосия 27:26). Тези граници ни предпазват. Те се жизненоважни за безопасното пътуване. Когато бях на пет години, майка ми ми помогна да науча за границите, когато ми повтаряше почти всеки ден: „Джими, несе приближавай до плаващите пясъци“, които бяха недалеч от къщата. Е, познайте какво правиха Джими и неговите малки приятели? Ние ходехме там. Докато се прибижавахме до плаващите пясъци, един от моите приятели продължи по доста мокър и по-тъмен пясък. Той изглеждаше почти като останалия пясък. В началото краката му не можеха да се помръднат и всички ние започнахме да се смеем. Те потънаха малко по-надълбоко в плаващия пясък и го обхвана паника. Не можеше да излезе от плаващия пясък и започна да крещи. Ние се затичахме с всички сили към къщата на един каубой, крещейки с цяло гърло. Той веднага грабна едно въже и изтича обратно при момчето, което вече беше затънало до кръста в пясъка. Той му хвърли въжето с примка и ние го държахме, докато той донесе един пън и се качи на него, за да издърпа момчето от плаващия пясък. Научаваме, че когато прекосяваме границите на Господ, ние често се намираме в подобни плаващи пясъци. Начините на живот на света често пъти са като плаващи пясъци и те могат да бъдат точно толкова разрушителни. Те се опитват да ни отвърнат от границите на Господ - Неговите заповеди. Тези неща от света (наркотици, пиене, пушене, съвместен живот без брак, някои видове музика и т.н. и т.н.) изглеждат много примамливи изглеждат като че ли са нормални изглеждат като че ли се премат от всеки и биват възхвалявани по телевизията, във филмите, в Интернет, в клипове и т.н. Тези неща ни водят извън границите, които Господ е определил. Когато бъдат следвани, те носят отчаяние, влошено здраве, финансови и други проблеми. Границите на Господ са определени в книжките За подкрепа на младежите, ясни са и са голяма благословия за всеки, който ги следва. Ние излизаме като мисионери и като членове, за да помогнем на хората да намерят и да ценят заповедите или границите на Господ. Това се прави със „сърцето и с драговолен ум“, или с други думи, с желание, щастливо и с ентусиазъм, така, както президент Хинкли, който върви по земята, това ще ни направи различни, ще ни научи да ценим всичко и да сме благодарни за всяка възможност, от която се възползваме. Трето, младите и, да, също така и старите, започват, мислейки за края. Къде искате да бъдете, когато сте на 19 години или когата се пенсионирате? На мисия? Вземете това решение още тази нощ. Обещавам ви, че то ще промени вашия живот и другите, докато Бог ви ръководи на вашата мисия. Всичко, което той иска, е „сърцето и драговолен ум“. Вие можете да направите толкова много добро, че ще бъдете слисани, докато се променяте и виждате другите да се променят. Можете да си представите моята изненада, когато една среща за споделяне на свидетелствата в Бари, Италия, един млад мъж каза: „Ако не бяха мисионерите, нямаше да съм тук днес. След това той разказа, че майка му, баба му и дядо му били намерени в Париж, Франция, от старейшините Бен Уолтън Джеймс Парамор преди тридесет години. След много срещи, семейството било кръстено. Сега този син беше на мисия. По-късно научих, че 170 души са били кръстени от това семейство. Имах привилегията да служа на мисия и онези две и половина години бяха жизненоважни за моето сидетелство и просто ни бих могъл да се отблагодаря на Бог. Свидетелствам, че Бог живее, Неговият син е Изкупителят, а това Евангелие ще благослови цялото човечество навсякъде. Нека всички ние се доверяваме на Бог и Неговия син, да живеем в границите, които те са определили и да започнем, мислейки за края със „сърцето и драговолен ум“. Помнете, че Господ е казал: „Защото ония, които славят Мене, тях ще прославя аз“ (Първа книга на царете 2:30). Нека това да бъде нашето пътуване в името на Исус Христос, амин.