„Нещата, към които се стремим“ Президент Джеймс Е. Фауст Втори съветник в Първото президентство Надявам се, че също като тях, вие сте мъже, които са „верни по всяко време и във всяко нещо, което [ви е] било поерено“. Братя, за мене е удоволствие да бъда тук с вас тази вечер. Не са много отговорностите, които са по-тежки от това да говориш на такова голямо събрание на носители на свещеничеството, защото свещеничеството е най-голямата сила на земята. Както ни напомня Б. Х. Робъртс: „Свещеничеството е нещо величествено. Да имаш сила, която ти е била предоставена от Всемогъщия Бог, да имаш власт да говориш и действаш в Негово име, така като че ли самото Божество говори или действа, е едновременно чест и отговорност“.1 Вие, млади мъже, ми приличате на младите бойци на Хеламан, „изключително храбри по сърце и изпълнени със сила и желание за действие.“ Надявам се, че също като тях вие сте мъже, които са „верни по всяко време и във всяко нещо, което [ви е] било поверено“.2 Тази вечер апелирам за по-голямо съответствие между нещата, в които вярваме, и нашите действия. Ще ви прочета тринайстия символ на вярата. „Ние вярваме, че трябва да бъдем честни, верни, целомъдрени, доброжелателни, добродетелни и че трябва да вършим добро на всички хора; действително, ние можем да кажем, че следваме наставлението на Павел - ние вярваме на всичко, надяваме се на всичко, издържали сме на много неща и се надяваме, че ще можем да издържим на всичко. Ако нещо е добродетелно, красиво или с добро име, или похвално, ние се стремим към него“.3 Братя, дали Духът на Христос, който сме взели върху си, оказва влияние върху нашите дела? Бригъм Йънг казал: „Ние искаме светиите да се усъвършенстват, докато, нашите механици, например, станат толкова честни и надежни, че тази железопътна компания да каже: „Дайте ни старейшина „мормон“ за инженер. Тогава никой няма да се страхува дори най-малко да пътува с влаковете, защото, ако той научи, че има някаква опасност, ще вземе всички необходими мерки, за да запази живота на хората, които са му го поверили.„ Искам нашите свещеници да бъдат толкова почтени, че тази компания да предпочете именно те да конструират нейните локомотиви, да бъдат нейни пазачи, инженери, чиновници и бизнес мениджъри. Ако живеем съобразно с нашата религия и бъдем достойни за името светия от последните дни, именно ние ще сме хората, на които ще може да бъде поверена всякакаква такава работа с гарантирана безопасност. Ако пък не, това означава, че ние не живеем съобразно със своята религия“.4 Нещата, към които президент Йънг подтиква носителите на свещеничеството от онова време, са също така важни и днес. Духът на Христос ще окаже влияние върху всички неща, които правим в работата, в училището или у дома. Президент Спенсър У. Кимбъл ни учеше „веднъж завинаги да решим да вършим това, което е правилно.“ Той взел важни решения сравнително рано в живота си, така че не му се налагало да ги подновява отново и отново в последствие. Той казал: „Ние можем да се откажем веднъж завинаги от някои неща, без да се налага да мислим и умуваме стотици пъти какво трябва и какво не трябва да правим“.5 По време на Втората световна война аз наблюдавах няколко много специални млади момчета от семейства на вярващи светии от последните дни, които малко по малко снижаваха стандартите си и така загубиха част от своята духовност. На някои места отвъд океана, водата не ставаше да пиене и химикалите, които се използваха да нейното пречистване, я правеха лоша на вкус. Някои започнаха да пият кафе, за да не усещат толкова вкуса й. От време на време армията ни даваше цигари и по малко алкохол. Някои изобщо не вземаха своите дажби. Други ги вземаха, за да ги заменят за стоки и пари, въпреки че те самите не пушеха и не пиеха. Неколцина ги взеха, за да пробват и се превърнаха в техни роби до края на живота си. Навиците, които придобиха по време на войната, ограбиха духовния им потенциал и много от благословиите на Господ. Носителите на Божието свещеничество трябва да бъдат мъже с безукорен характер. Винаги съм се възхищавал от непорочността на татко Авраам, когато се върнал от Египет в Палестина. Той дошъл със своя племеник, Лот. Скоро възникнал спор между говедарите на Авраам и говедарите на Лот. „Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя“.6 Авраам предложил на Лот да си избере земя, независимо дали наляво или надясно. Лот избрал най-плодородните земи на изток, така че Авраам взел земите на запад. С течение на времето Лот и цялото му домочадие били пленени в сражение и отведени в Дан, стотици мили на север. Когато Авраам научил за неговата съдба, въоръжил 318 свои слуги и тръгнал да го търси. Той не само че спасил Лот и неговото семейство, но също така им върнал земята, която притежавали в Содом. Царят на Содом се завърнал от изгнание и в знак на благодарност предложил на Авраам заграбената плячка. Но Авраам отказал с думите: „и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, ни конец, ни ремик за обуща, да не би да речеш Аз обогатих Авраама“7 В тези случаи Авраам демонстрира своята честност, непорочност и вяра. И Господ го възнаградил с духовни и земни благослови, така че в крайна сметка той преуспял много повече от Лот. Честността е много важно качество на характера. Всички ние сме виждали мъже, които смятат, че не отговарят пред човешките и Божиите закони. Те като че ли смятат, че правилата на човешкото поведение не се отнасят до тях. Широко е разпространено мнението: „Сигурно ще ми се размине.“ Както някой веднъж бе казал, „разликата между моралния човек и човека на честта е, че вторият съжалява за своите непочтени постъпки, дори и когато не е бил разкрит“.8 Честността започва още от детството ни. Когато бях на единайсет години, с нетърпение очаквах моя вълшебен дванайсти рожден ден, когато щях да стана дякон и скаут. Майка ми ми помогна да науча символите на вярата, скаутския устав на честта и мото и другите неща, които се изискваха, така че да бъда подготвен, когато дойде този специалин рожден ден. Тъй като нямах сестри, на мене и на братята ми ни възлагаха някои от домакинските задължения, както и тези в стопанството, като доене и грижа за животните например. Един ден майка ми ме оставида измия чиниите и да почистя кухнята, докато тя отиде да помогне на един болен съсед. Аз се съгласих да направя това, но все отлагах миенето на чиниите. Времето минаваше и чиниите все си оставаха неизмити. Всъщност аз дори не бях започвал. Когато майка се върна вкъщи и видя кухнята, тя си постави престилката и отиде при мивката. Тя изрече само четири думи, които ме жегнаха по-силно от жилата на дузина стършели. Това бяха първите четири думи от устава на скаутите: „Давам честната си дума.“ Този ден реших, че никога няма да дам на майка си повод да повтори тези думи отново. Нашата чест трябва да ни прави честни във всичко, което правим. Някои младежи забравят да върнат парите, които са взели назаем от своите родители. „Ще ми услужите ли с 5 долара за шоуто?“ Тези думи предполагат обещание за връщане на дълга. Обещанието, обаче, е направено така небрежно, че се забравя още докато бива изричано. Трябва да внимаваме да не злоупотребяваме с вземането на кредит. Използването на кредитни карти на много места е довело до значително нарастване дълговете на потребителите. Спомням си историята за „един стар фермер, който писал на доставки по домовете: бМоля, изпратете ми един от газовите двигатели, показан на стр. 787 и ако ми върши работа, ще ви изпратя чек.б След време той получил следния отговор: бМоля, изпратете чека. Ако върши работа, ще ви изпратим двигателяб“.9 Съвременното общество се е втурнало главоломно да придобива материалните стоки на този свят. Това кара мнозина да смятат, че могат да променят закона на жетвата, жънейки награди, без да са заплатили цената на честния труд и усилия. В стремежа си да просперират веднага, те се впускат във финансови спекулации с висока доза риск, които обещават незабавно богатство. Това често води до финансови загуби, понякога дори до разорение. В Притчи четем: „Верният човек ще има много благословии; Но който бърза да се обогати, не ще остане ненаказан“.10 Като членове на Църквата и в частност като носители на свещеничеството, ние вярваме в целомъдрието. Няма други стандарти за морална чистота за мъжете и жените в Църквата. Всъщност аз смятам, че носителите на свещеничеството имат по-голяма отговорност да поддържат стандартите на целомъдрието преди брака и верността към брачния партньор след това. Господ е казал: „Очистете се вие, които носите съдовете Божии“.11 Това означава да бъдем непорочни в мислите и в делата си. Пророкът Джозеф Смит казал: „Ако се изправите пред Бога, ние трябва да се пазим чисти, така както е чист Той“.12 Ако съпрузите останат чисти и непорочни, като са напълно отдадени един на друг в добро и лошо, взаимната им любов ще прерастне в едно висше удовлетворение. Един от ранните апостоли на светиите от последните дни, Парли П. Прат, казал: „От този съюз на любовта извират всички други отношения и житейски радости, които присъстват във всеки етап на човешкото съществуване“.13 Както пророкът Джозеф пише в тринайстия символ на вярата, ние вярваме, че трябва да бъдем доброжелателни и добродетелни. Още от основаването на Църквата, пълновременните мисионери са вършели добри дела. Благодарни сме за 58 000-те мисионери, които служат в момента. Първото президентство има възможността да се среща с много посланици, министър председатели, управници и изтъкнати обществени и политически дейци от целия свят. Те често казват: „Срещали сме се с вашите мисионери. Виждали сме ги на много места.“ Понякога тези изтъкнати хора посещават Центъра за подготовка на мисионери в Прово и се срещат с хилядите мисионери там. Тези официални представители изглежда винаги остават дълбоко впечатлени. Тези мисионери изглеждат прилично облечени и се държат с достойнство. Понякога те казват: „Бихме искали нашите деца да дружат с вашите младежи в училище.“ Да бъдеш мисионер е отговорност, която продължава и след мисията. Завърналите се мисионери трябва да дават пример за спазване на принципите, на които са учели другите по време на своята мисия. Президент Спенсър У. Кимбъл казал: „Моля, вас, завърналите се мисионери . . . , моля ви, не изоставяйте във външността, принципите и навиците си великите преживявания от времето на вашата мисия, когато бяхте като синовете на Мосия, като същински Божи ангели за хората, които сте срещнали, учили и кръстили. Не очакваме да носите вратовръзка, бяла риза и тъмно син костюм всеки ден, сега, когато ста отново в училище. Със сигурност, обаче, не е прекалено да искаме от вас да се обличате прилично, така че личните ви навици да отразяват чистота, достойнство и гордост в принципите на Евангелието, които сте преподавали. Умоляваме ви за доброто на царството и на всички тези, които са се гордели и предстои да се гордеят с вас“.14 Предупреждението на Павел включва „надеждата, че ще можем да издържим на всички неща.“ Старейшина Клинтън Катлър дава пример за това как надеждата, постоянството и упоритостта водят след себе си благословиите на небесата. Той буквално станал инструмент в ръцете на Господ. Клинт и Карма Катлър излизали заедно още в гимназията. Оженили се в колежа, където били приети със стипендия, която им била отпусната за участието в баскетболния отбор на колежа. Скоро, обаче, изпитали финансови затруднения, поради което Клинт започнал да работи за една телефонна компания. Първата му работа се състояла в това да мие, смазва и поддържа камионите на компанията. В последствие той започнал да работи в централния офис като подръжник на кабелите. В продължение на три години и половина Клинт работил на пълен работен ден и посещавал колежа в редовна форма на обучение. Завършил през декември, 1960 г., с отличие. По това време вече имал четири деца. Последвали редица премествания и повишения. През 1963 г., докато служел в Ривердейл, Юта, Клинт бил призован да бъде епископ. Три години по-късно Клинт бил призован да бъде втори съветник в президентството на кол. След още три години, Клинт бил преместен в Денвър, където бил призован за президент на кола Литълтън, Колорадо. Последвали нови премествания, едно от които ги отвело в Бойси, Айдахо, където бил призован за президент на западния кол в Бойси, Айдахо. Друго едно преместване ги отвело обратно в Солт Лейк Сити, където Клинт бил призован за регионален представител. За последен път той бил повишен през 1984 г.в помощник вицепрезидент/директор на пазарните операции. Изглежда като че ли неговата компания го местила навсякъде, където Господ се нуждаел от него. Когато се пенсионирал, те се върнали в Юта и скоро Клинт бил призован да служи като президент на мисията в Сиатъл, Вашингтон. През април, 1990 г. той получил последното си призвание да служи като висш ръководител във Втория кворум на седемдесетте. Неговото призвание приключило със смъртта му на 9 април, 1994 г., след героична борба с рака. Не искам да намекна, че ръководните призвания или повишенията в кариерата са мерило за вяра и достойнство. Те не са и никога не са били. Ние всички сме били изключително благословени със смирените, вярващи учители, които са ни учили на Евангелието чрез наставления и пример. Примерът на старейшина Катбър, обаче, показва, че вярата, надеждата и простоянството помагат на Небесния Отец да ни направи по-силни и да увеличи нашите способности и възможностите, които имаме, независимо колко обикновени са те. Членовете на Църквата трябва да търсят красотата. Ние не се стремим към общоприетото в света виждане за нея, а към чистата, естествена красота, която Бог е заложил в душите ни. Трябва да търсим нещата, които пораждат възвишени мисли и ни подтикват към благородни неща. Човекът, както веднъж каза президент Джон Тейлър, „е обречен, ако увеличава своите възможности, на по-големи, велики благословии и слава от тези, които могат да бъдат постигнати на тази земя в сегашното й състояние . . . Той може да се изправи чист, праведен, интелигентен и достоен, като Божи син и да потърси нещата, които неговият Отец го е посъветвал да открие“.15 В действителност, също като президент Бригъм Йънг, ние можем да кажем, че се надяваме „да бъдем нежни и милостиви, скромни и верни, да бъдем изпълнени с вяра и непорочност . . . [защото] добродетелта придава ореол на красота, на всеки човек, който я притежава. Излъчванито му става по-лъчезарно, а неговата компания по-ценна и желателна“.16 В историята на тази Църква ние сме издържали много неща. Като гледаме към бъдещето, се надяваме, че ще успеем да издържим на всичко. Сигурен съм, че ще успеем, независимо, че никой не знае със сигурност какво точно ни очаква за в бъдеще. Как ще издържим на всички неща? Отговорът е удивително прост. Ние ще постигнем това чрез вяра, единство и като следваме Божиите пророци. Така е било в миналото, така ще бъде и за в бъдеще. С безкрайната Си мъдрост от началото на света Бог е водил Своите хора посредством пророци. При все това, един единствен човек може да използва всички ключове на властта в едно и също време. В днешно време този пророк е президент Гордън Б. Хинкли. Като виждаме прекрасните програми на Църквата, които са рзпространени по целия свят, кой би поставил под съмнение пророческото ръководство на президент Хинкли. Ние всички се молим Бог да продължи да го подкрепя и да увеличава способностите му във всяко едно отношение. Пълната подкрепа, която оказваме на президент Хинкли и на тези, които работят с него като пророци, ясновидци и откровители, ще ни помогне да издържим на всички неща. Моля се да бъдем способни да направим това в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. New Witness for God, 3 тома, (1911), 1:195. 2. Алма 53:20. 3. Символът на вярата 1:13. 4. Teachings of Presidents of the Church: Brigham Young (1977), стр. 24. 5. The Teachings of Spencer W. Kimball, ed. Edward L. Kimball (1982), стр. 164. 6. Битие 13:8. 7. Битие 14:23. 8. H. L. Mencken, Dictionary of Humorous Quotations, ed. Evan Esar (1949), стр. 141. 9. Jacob M. Braude, Braude’s Treasury of Wit and Humor, (1964), стр. 45. 10. Притчи 28:20. 11. Учение и завети 38:42. 12. Teachings of the Prophet Joseph Smith, sel. Joseph Fielding Smith (1976), стр. 227. 13. Writings of Parley Parker Pratt, ed. Packer Pratt Robison (1952), стр. 54. 14. The Teachings of Spencer W. Kimball, стр. 593. 15. The Government of God (1852), стр. 29-30. 16. Teachings of Presidents of the Church:Brigham Young, стр. 219.