На злополучния път Президент Томас С. Монсън Първи съветник в Първото президентство Има битка със значитилни последствия, заемаща място в живота на младежите днес. С прости думи, това е борбата между правенето на добро или лошо. На 16 юли 1945 година, USS Indianapolis напуснал военноморското пристанище в Мери Айсланд Калифорния, с таен товар, за остров Тиниан на Марианските острови. Товарът включвал сложно съоражение, което с лекота можело да доведе до края на Втората Световна Война, с цялото й страдание, разкаяния и смърт. Корабът доставил товара си на 26 юли, пътуващ без ескорт, към Лиет във Филипините. Тъй като пътували във вражески води, във Филипинско море, капитанът имал изричната заповед да плуват на зиг-заг, за да предотвратят засичането и атаката от враговете им. Той не направил така. Точно преди полунощ в събота, на 29 юли 1945 година, докато Indianapolis продължавал към залива Лиет, тежкият крайцер бил засечен от вражеска подводница. Лесно избягваща засичане, докато се потопявала във водата до перископна дълбочина, подводницата изстреляла оръдеен залп от шест торпеда, от около 1400 метра. Когато торпедата улучили мишената, експлозията от амуниции и авиационно гориво откъснала носа на крайцера и унищожила генераторите. Без генератори, радио офицерът не бил в състояниет да изпрати сигнала за помощ. Заповедта за напускане на кораба дошла и трябвало да се предаде от уста на уста, защото цялата осведомителна система замряла. Само след 12 минути от попадението, кърмата се издигнала на триста метра право нагоре във въздуха и корабът се гмурнал в дълбините на морето. От близо 1200 екипаж, приблизително 400 били убити внезапно или потънали заедно с кораба. Около 800 човека преживели потопяването и отплували. Четири дни по късно, на 2 август 1945 година, пилотът на базата Локхиид Вентура, патрулиращ в небето, забелязал необичайното изтичане на масло по повърхността на водата и го проследил около 24 километра. Тогава хората в самолета видели тези, които успели да се спасят от потъването на Indianapolis. Започнало голямо усилие за спасяването им. Кораби се забързали към района, а самолетите били изпратени да им спуснат храна, вода и приспособления за първа помощ. От приблизително 800те, които се спасили във водата, само 316 останали живи. Съдбата на останалите била приписана на опасното, населено с акули море. Две седмици по късно Втората Световна Война свършила. Потъването на Indianapolis, „последната военно-морска трагедия на Втората Световна Война,“ сега е легенда. Има ли поука за нашия живот в ужасяващите преживявания на тези хора на борда на Indianapolis? Те пътували по злополучния път. Опасността се спотайвала; врагът дебнел. Носещият се плавателен съд пренебрегнал заповедта да плава на зиг-заг и по този начин станал лесна мишена. Резултатът бил катастрофален. На деня, в който отплавал Indianapolis към Лиет, аз се записах във Военно-Морските Сили на Щатите. Във Военноморския тренировачен лагер, близо до Сан Диего, Калифорния, издържах на необикновената дисциплина на тренировъчния лагер и усилената подготовка за бой. Но на края дойде първата ни отпуска и ни беше казано, че всички тези, които могат да плуват, могат сега да вземат автобуса на Военно-морските сили до Сан Диего, докато тези моряци, които не можели да плуват, ще останат за обучение по плуване. Колко доволен бях, че можех да плувам и го правех от много години. Тогава дойде неочаквана заповед. Ние, които отговорихме, че можем да плуваме, бяхме отпратени-но не към чакащия автобус, а по-скоро до плувния басейн на базата. Събраха ни до най-дълбокия край на басейна, казаха ни да се съблечем и ни заповядаха да скочим един по един и да преплуваме дължината на басейна. Повечето изпълниха подвига с малко усилия и очакваха с нетърпение пътуването с автобуса до Сан Диего. Но имаше и мъже, които не са били искрени, които отговорили, че могат да плуват, когато в действителност не могли. Тях старшината чакал, докато почти се давели за втори или трети път, преди да им предложи бамбуков прът и да ги изтегли в безопасност. Наученият урок беше? Казвай истината. В края на краищата може да ти спаси живота, ако си на злополучния път. Нашето пътуване през земния живот понякога ще ни постави на злополучния път. Има ли пътна карта към безопасното място? Съществуват ли тези, към които можем да погледнем за помощ? Може ли, тази вечер, да ви предложа шест пътни знаци, които когато забележим и следваме, ще ни отведат до безопасното място. Те са: 1. Избирайте добри приятели; 2. Търсете родителските напътствия; 3. Изучавайте Евангелието; 4. Подчинявайте се на заповедите; 5. Служете с любов; 6. Молете се с причина. Има битка със значителни последствия, заемаща място в живота на младежите днес. С прости думи, това е борбата между правенето на добро или лошо. Преди време, Мороний предложил съвета: „Понеже ето, Духът на Христа е даден на всеки човек, за да може той да разпознава доброто от злото, затова аз ви показвам начина на разпознаване, защото всичко това, което ви подбужда да правите добро и ви убеждава да вярвате в Христа, е изпратено чрез силата и дарбата на Христа, затова можете да знаете със съвършено знание, че е от Бога. Но всичко това, което убеждава човеците да правят зло, да не вярват в Христа и да Го отричат, и да не служат на Бог, можете да знаете със съвършено знание, че това е от дявола.“1 Може ли да споделя една-две мисли относно всеки от тези пътни знаци, споменати преди това, за да ви пазят от злочестивия път: 1. Избирайте добри приятели. Приятелите помагат в определяне на бъдещето ви. Ще сте склонни да бъдете като тях и да сте там, където те изберат да отидат. Запомнете, пътят, който следваме в този живот, ни води към пътя, който ще следваме в следващия живот. В едно проучване, направено в избрани райони и колове на Църквата, научаваме най-значителния факт: Тези хора, чиито приятели се оженят в храма, обикновено се женят в храма, докато тези хора, чиито приятели не се женят в храма, обикновено не се женят в храма. Този факт важи също и за мисионерската служба. Влиянието на приятелите върху някой излиза, че е високо доминиращ фактор-дори равен на родителските напътствия, инструкциите в класната стая или близостта на храма. Приятелите, които избирате или ще помогнат, или ще попречат на успеха ви. 2. Търсете родителските напътствия. Вашата майка, вашият баща, вашето семейство, всички те ви обичат и се молят за вашето вечно щастие. Бащи, бъдете примери за вашите синове. Покажете им пътя, който да следват. Вървете с тях в праведност и вяра. Бъдете бавни да съдите. От една училищна прочитна книга прочетох разказа, който конкретизира мъдростта на този съвет. В голяма фабрика, с многобройни машини, работниците трябвало да работят в екип, за да успяват да свършват работата. На една от машините екипът бивал ищетяван от един работник, който често закъснявал. Майсторът на този екип смъмрил закъсняващия и му казал: „Ако закъснееш отново за работа, си уволнен!“ Точно на следващия ден непослушникът отново закъснял. Класът бил попитан: „Какво бихте направили, ако вие сте майсторът?“ Почти половината клас казал: „Аз ще удържа на думата си и ще уволня този човек.“ Колебаещият се съжалил човека и отговорил, „Аз ще му дам още един шанс.“ Инструкторът тогава ни дал правилния отговор: „Аз ще го попитам защо е закъснял. Неговото закъснение може да бъде напълно извинително.“ 3. Изучавайте Евангелието. Христос ни приканва, „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърдце; и ще намерите покой на душите си.“2 В тази евангелска епоха, Господ е оповестил да търсим в най-добрите книги думите на мъдростта; да търсим знанието чрез учене и също чрез вяра.3 Изградете силно желание да опознаете Господа, да разберете Неговите заповеди и Го следвате. Тогава сенките на безнадеждността ще се разсеят от проблясъците на надеждата, тъгата ще се превърне в радост и чувството на загубили се в блъсканицата на живота ще изчезне с несъмненото знание, че нашият Небесен Отец се грижи за всеки един от нас. 4. Подчинявайте се на заповедите. Решете да служите на Бог. Научете и следвайте думите Му. Млад носител на Аароновото Свещеничество, активен в Скаутското движение, обобщил истината за избора, когато пред изпитната комисия за повишаването му в Стар Скаут отговорил на въпроса какво е направило Скаутството за него, по следния начин: „Заангажира ме да правя нещата, които трябва, и ме пази от правенето на нещата, които не трябва да правя.“ Той преминал. Другото нещо, което ни помага да си спомняме, е една старинна поговорка: „Не можеш да бъдеш прав, когато вършиш нещо нередно, и не може да не си прав, когато вършиш нещо правилно.“ В думите на добре познат химн четем: Избери правилното, когато е поставен изборът пред теб. В правилното, Светият Дух те води; И светлината му винаги ще свети над теб, Когато на правилното сърцето ти се доверява.4 Президент Джордж Албърт Смит, осмият Президент на Църквата, ни съветва: „Стой от Господната страна на границата.“5 5. Служете с любов. От „The Spoken Word“ идва съветът: „Дължим го на себе си, да открием талантите си и да намерим възможности да ги споделим. И дължим на семействата, приятелите и съседите ни да използваме възможностите си по полезни начини. Дори когато се чувстваме обезкуражени, самотни, или по някога безполезни, ние трябва да си спомним, че Бог е дал на всеки един от нас голям потенциал. Всички ние имаме място в живота и също в живота на тези, които обичаме.“6 Исус беше олицетворение на службата. За Него се казваше, че „обикаляше да прави благодеяния.“7 Ние правим ли същото, братя? Възможностите ни са много, но някои от тях са неповтарящи се и мимолетни. Братя, каква божествена е радостта, която изпитвате, когато някой си спомни съвета, който сте му дали, примера, по който сте живели, истината, която сте учили и влиянието, което сте имали в подпомагането на друг да върши добро. Ръководители на младежта, спомнете си за съвета на Апостол Павел към Тимотея: „бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.“8 Епископи, поставете достойни, праведни мъже за ръководители на Аароновото Свещеничество и същите изисквания трябва да бъдат очаквани от ръководителите на Скаутите. Никой човек не е призван да работи с младежта, докато документът му за членство не е в ръцете на епископа. В допълнение, никой човек не е призован да работи в Скаутското движение, докато той изцяло не е регистриран пред ръководния борд на Скаутството и документът му покрие изискванията за това призвание. Тази процедура е разяснявана много пъти, и въпреки това, продължават да влизат вълци, с намерението да унищожат стадото. Президент Хинкли ме е помолил да обърна вниманието ви на тази инструкция. 6. Молете се с причина. С Бог всички неща са възможни. Мъже от Аароновото Свещеничество, мъже от Мелхиседековото Свещеничество, спомнете си за молитвата на пророка Джозеф Смит, казана в горичката, наречена свещена. Огледайте се наоколо и вижте резултата от отговорената молитва. Молитвата е доставчикът на духовната сила. Молитвата е удостоверението на мира. За разлика от крайцера Indianapolis, ще избегнем ли злополучния път? Бог ще ни помогне в нашия живот. Бог ще ни помогне в нашия живот, ако ние просто Му дадем възможността да го направи. Спомням си за едно изживяване от преди няколко години. С група приятели яздехме по конските пътеки, на силните коне от породата Морган, когато дойдохме до равно място, откриващо тучна, тревиста ливада, с малко бистро поточе, криволичещо през нея. Никакъв дивеч не можеше да си пожелае по-добро място за живеене. Въпреки това, прокрадваше се опасността. Хитрият елен може да забележи и най-малкото движение в окръжаващите го храсти; той може да чуе счупването на клонче и разпознае мириса на човека. Но е уязвим само от една посока-над главата. Върху израснало дърво ловците са си построили платформа, високо над цялото място. Въпреки че на много места това е забранено, ловецът убива плячката си, когато идва да яде и пие. Никакво клонче няма да се счупи, никакво движение няма да попречи, никакъв мирис няма да открие скришното място на ловеца. Защо? Великолепният мъжки елен, с неговите високо развити сетива за предупреждение от надвисналата опасност, няма способността да погледне право нагоре и така да открие врага. Дивечът намира себе си на злополучния път. Човекът не е така ограничен. Неговата най-голяма безопасност е във възможността и желанието му да погледне нагоре-да „погледне към Бог и живее.“9 Поетът е писал: Но най-голямо от моите удивителни творения, Най-висшето в Твоя план, поставен отгоре, в сърцето на човек.10 Братя, подготвени ли сме за пътуването през жвота? Морето на живота може понякога да стане бурно. Разбиващите се вълни от емоционалните конфликти могат да счупят всичко около нас. Начертайте пътя си, бъдете внимателни и следвайте очертаните спасителни знаци. 1. Избирайте добри приятели; 2. Търсете родителските напътствия; 3. Изучавайте Евангелието; 4. Подчинявайте се на заповедите; 5. Служете с любов; 6. Молете се с причина. Правейки това, ние ще проплуваме безопасно моретата на живота и ще достигнем родното пристанище-селестиалното царство на Бог. Тогава, като моряци на земния живот, можем да чуем аплодисментите, „Хубаво, добри и верни слуго! . . . ; влез в радостта на господаря си.“11 За тази благословия, ревностно се моля, в името на Исус Христос, Амин. БЕЛЕЖКИ 1. Морони 7:16,17. 2. Матея 11:28, 29. 3. Учение и завети 88:118. 4. „Choose the Right,“ Hymns, 239. 5. In Conference Report, October 1945, page 118. 6. „Finding a Niche,“ 15 Feb. 1998 broadcast of Music and the Spoken Word. 7. Вж. Деянията на апостолите 10:38. 8. 1 Тимотея 4:12. 9. Алма 37:47. 10. Harry Kemp, „God the Architect,“ in Caroline Miles Hill, ed., The World’s Great Religious Poetry (1923), page 211. 11. Матея 25:21.