За да можем да сме едно Старейшина Хенри Б. Айринг От Кворума на дванадесетте апостоли Спасителят на света говори за този съюз и за това как ще се промени характерът ни, за да стане възможен той. Спасителят на света, Исус Христос, казал на онези, които били част от Неговата църква: „Бъдете едно; и ако не сте едно, не сте мои“. (Учение и завети 38:27). И при създаването на мъжа и жената, единството им в брака не е дадено като надежда, то е заповед! „Защото ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.“ (Битие 2:24) Нашият Небесен Отец иска сърцата ни да бъдат привързани заедно. Този съюз в любовта не е просто идеал. Той е необходимост. Изискването да бъдем едно не важи само за този живот. То е, за да бъде безкрайно. Първото бракосъчетание беше извършено от Бог в Градината, когато Адам и Ева бяха безсмъртни. Още от самото начало Той постави в мъжа и жената желание да бъдат свързани заедно като съпруг и съпруга завинаги и да живеят в семейство в съвършен, праведен съюз. Той постави в Своите деца желание да живеят в мир с всички около себе си. Но с Падението стана ясно, че животът в съюз няма да бъде лесен. Трагедията дойде рано. Каин уби Авел, своя брат. Децата на Адам и Ева станаха подвластни на изкушенията на Сатана. С умение, омраза и хитрост, той преследва своята цел. Тя е обратна на целта на нашия Небесен Отец и на Спасителя. Те ще ни дадат съвършен съюз и вечно щастие. Сатана, техният и нашият враг, познава плана на спасението от преди Сътворението. Той знае, че тези свещени, щастливи съюзи могат да издържат само във вечния живот. Сатана би ни отделил от хората, които обичаме и би ни направил нещастни. Той е този, който посява семето на раздора в човешките сърца, надявайки се, че можем да бъдем разделени. Всички ние сме чувствали и съюза и разделянето. Понякога в семействата, а може би и на други места, ние сме виждали случаи, когато един човек е поставял нечии чужди интереси над своите собствени, с любов и в жертва. Всички ние знаем по нещо за тъгата и самотата, идващи от раздялата. Няма нужда да ни бъде казвано какво да изберем. Ние знаем. Но ни трябва надежда, че можем да бъдем част от съюз в този живот и да сме достойни да го имаме завинаги в идния свят. И трябва да знаем как ще дойде тази голяма благословия, за да знаем какво трябва да направим. Спасителят на света говори за този съюз и за това как ще се промени характерът ни, за да стане възможен той. Той ясно учи за това в молитвата, която изрече при последната Си среща с апостолите преди Своята смърт. Тази божествено красива молитва е записана в Книгата на Иоан. Той скоро щял да извърши ужасната жертва за всички нас, която щяла да направи вечния живот възможен. Той щял да напусне апостолите, които бил ръкоположил, които обичал и на които щял да остави ключовете, за да ръководят Неговата Църква. И така, Той се моли на Своя Отец - съвършеният син на съвършения родител. От Неговите думи разбираме как семействата ще бъдат слети в едно, както и всички деца на нашия Небесен Отец, които следват Спасителя и Неговите служители: „Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света; и заради тях Аз освещавам Себе си, за да бъдат и те осветени чрез истината. И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение; и да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз съм в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме изпратил“ (Иоан 17:18-21). В тези няколко думи Той изясни как Евангелието на Исус Христос може да позволи на сърцата да станат едно. Той учеше,че тези, които повярват в истината, могат да приемат обредите и заветите, извършвани от Неговите упълномощени служители. Тогава, чрез подчинение на тези обреди и зевети, техният характер ще бъде променен. По този начин Помирението на Спасителя ни дава възможност да бъдем пречистени. Тогава можем да живеем в съюз, което е нужно, за да имаме спокойствие в този живот и да живеем с Отец и Неговия син във вечността. Задачата на апостолите и пророците в онова време, както и днес, е била да доведат децата на Адам и Ева до единение във вярата в Исус Христос. Крайната цел на това, на което учели те и на което учим ние, е да обединим семействата . . . Съпрузи, съпруги, деца, внуци, предци и накрая членовете на цялото семейство на Адам и Ева, които ще изберат това. Спасителят се моли: „Заради тях“, говорейки за апостолите, „освещавам Себе си, за да бъдат и те осветени чрез истината“ (Иоана 17:19). Светият Дух е очистител. Ние можем да го имаме като наш придружител, защото Господ възстанови Мелхиседековото свещеничество чрез пророка Джозеф Смит. Ключовете на това свещеничество са на земята днес. Чрез неговата сила ние можем да сключваме завети, които ни позволяват постоянно да притежаваме Светия Дух. Там, където хората имат Духа със себе си, можем да очакваме да има хармония. Духът поставя в нашите сърца свидетелството за истината, което обединява тези, които споделят това свидетелство. Духът Божий никога не предизвиква свади (вж. 3 Нефи 11:29). Той никога не създава чувство за различие между хората, което води до спорове. (Вж. Джозеф Филдинг Смит, Gospel Doctrine, p. 131.) Той води до лично спокойствие и чувство на единение с другите. Той обединява душите. Обединеното семейство, обединената църква и мирът в света зависят от обединените души. Дори едно дете може да разбере какво трябва да прави, за да има Светия Дух за придружител. Молитвата за вземането на причастието ни казва. Чуваме я всяка седмица, когато присъстваме на събранието за вземане на причастието. В тези свещени моменти ние подновяваме заветите, които сме сключили при кръщението си. И Господ ни напомня за обещанието, което сме получили, когато сме били потвърдени за членове на Църквата, за да получим Светия Дух. Ето ги думите на молитвата за причастието: „Те желаят да вземат върху си името на Твоя син и да си спомнят винаги за Него и да спазват Неговите заповеди, които Той им е дал, за да имат Неговият Дух винаги да бъде с тях . . . “ (Учение и завети 20:77). Ние можем да имаме Неговия Дух, като спазваме този завет. На първо място, ние обещаваме да вземем името Му върху си. Това означава да гледаме на себе си като Негови. Ще Го поставяме на първо място в живота си. Ще искаме това, което Той иска, а не това, което ние искаме или което светът ни учи да искаме. Докато обичаме повече нещата от света, няма да имаме вътрешно спокойствие. Ако идеалът ни за спокойно семейство или нация се гради върху материалното, в крайна сметка семейството или нацията ще бъдат разделени (Вж. Харълд Б. Лий, Stand Ye In Holy Places, p. 97). Идеята да правим един за друг това, което Господ би искал да правим, която следва естествено от това, че сме взели Неговото име върху си, може да ни издигне до духовно ниво, което е едно докосване до рая, тук на земята. Второ, ние обещаваме винаги да Го помним. Правим това всеки път, когато се молим в Неговото име. Особено когато молим за прошка - нещо, което трябва да правим често, ние си спомняме за Него. В този момент, ние си спомняме Неговата жертва, която прави покаянието и опрощението възможни. Когато молим, ние си Го спомняме като наш защитник пред Отца. Когато дойдат чувствата за опрощение и спокойствие, ние си спомняме Неговото търпение и безкрайната Му любов. Това изпълва сърцата ни с любов. Ние също така спазваме своето обещание да Го помним, когато като семейства се молим заедно и когато четем писанията. На семейната молитва около масата за закуска, едно дете може да се помоли за друго дете да бъде благословено и нещата през този ден да минат добре на контролното или на някакво представяне, което то има. Когато благословията дойде, благословеното дете ще си спомни любовта, изпълнила онази сутрин, и добротата на Ходатая, в чието име е била казана молитвата. Сърцата ще бъдат обвързани в любов. Ние спазваме своя завет да Го помним всеки път, когато събираме семействата си, за да четем писанията. Те свидетелстват за Господ Исус Христос, защото това е и винаги е било посланието на пророците. Даже ако децата не запомнят думите, те ще запомнят истинския Автор, който е Исус Христос. Трето, когато вземаме причастието, ние обещаваме да спазваме Неговите заповеди - всички до една. Президент Дж. Рубен Кларк младши, призовавайки към единство в реч на общата конференция, ни предупреди да внимаваме в избора си на какво ще се подчиняваме. Той го каза по следния начин: „Господ не ни е дал нищо, което да е безполезно или да не ни е необходимо. Той е изпълнил писанията с нещата, които трябва да правим, за да получим спасение.“ Той продължава: „Когато вземаме от причастието, ние сключваме завет да се подчиняваме и да спазваме Неговите заповеди. Няма изключения. Няма редки случаи, при които можем да ги нарушаваме, няма разлики“ (Обща конференция, събота, 2 април, 1955 г.). Президент Кларк ни е учил, че точно както се покайваме от всички грехове, не само от един грях, ние се обвързваме с обещанието да пазим всички заповеди. Колкото и трудно да звучи, това не е сложно. Ние просто се подчиняваме на властта на Спасителя, обещаваме да бъдем покорни и да се подчиняваме на всичко, което Той заповяда (вж. Мосия 3:19). Нашето подчинение на властта на Исус Христос е това, което ще ни позволи да бъдем обвързани като семейства, като Църква и като деца на нашия Небесен Отец. Господ дава тази власт чрез Своя пророк на смирени служители. Тази вяра превръща нашето призование на домашен учител или посещаващ учител в поръчение, което изпълняваме за Господ. Ние тръгваме напред за Него, по Негова заповед. Един обикновен човек и младеж-тийнейджър отиват в различни домове, очаквайки, че силите небесни ще им помогнат да се погрижат семействата да са обединени и в тях да няма грубост, лъжи, злословия, да няма дори и лоши думи. Тази вяра, че Господ призовава служители, ще ни помогне да не обръщаме внимание на техните недостатъци, когато те ни правят забележки. Ние ще виждаме тяхното добро намерение по-ясно, отколкото техните човешки недостатъци. По-трудно ще се обиждаме и повече ще чувстваме благодарност към Учителя, който ги е призовал. Има някои заповеди, нарушаването на които разрушават единението. Някои са свързани с това, което казваме, а някои - с това как реагираме на това, което казват другите. Не трябва да говорим лошо за никого. Трябва да виждаме доброто един в друг и да говорим добро един за друг винаги, когато можем. (Вж. Дейвид О. МакКей, Обща конференция, 1967 г.) В същото време, ние трябва да се изправим срещу онези, които говорят с презрение за свещените неща, защото сигурният ефект от тази обида е, че Духът ще бъде засегнат и ще възникнат свади и объркване. Президент Кимбъл е показал начина, по който можем да направим това, без да предизвикваме неразбирателства. Той лежал на едно подвижно болнично легло и казал на човек от персонала, който в момент на раздразнение споменал Господното име напразно: „‚Моля, моля! Това е моят Господ, чието име поругаваш‘. Настъпила гробна тишина и тогава се чул засрамен глас: ‚Съжалявам‘“ (The Teachings of Spencer W. Kimball, p. 108). Вдъхновено порицание, направено с любов, може да бъде покана за единство. Пропускането да порицаете някого, когато сте подтиквани от Светия Дух, ще доведе до раздор. За да имаме единение, има заповеди, които трябва да спазваме и които са свързани с това как се чувстваме. Трябва да прощаваме и да не таим злоба към онези, което са ни обидили. Спасителят е дал пример от кръста: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Не познаваме сърцата на онези, които ни обиждат, нито пък познаваме всички източници на нашия собствен гняв и обида. Апосотол Павел ни е казал как да обичаме в един свят на несъвършени хора, каквито сме и ние, с думите: „Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло“ (1 Коринтяните 13:4-5). Той е отправил и сериозно предупреждение да не реагираме отрицателно на грешките на другите, забравяйки своите собствени, като е написал: „Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат“ (1 Коринтияните 13:12). Молитвата за причастието може всяка седмица да ни напомня за това как дарът на единението ще дойде чрез послушание на законите и обредите на Евангелието на Исус Христос. Когато спазваме своите завети да вземем върху си Неговото име, винаги да Го помним и да спазваме всичките Му заповеди, ние ще получим спътничеството на Неговия Дух. Това ще смекчи сърцата ни и ще ни обедини. Има, обаче, две предупреждения, които трябва да вървят с това обещание. Първо, Светият Дух остава с нас само ако останем чисти и свободни от любов към светските неща. Избирайки да бъдем нечисти, ще прогоним Светия Дух. Духът живее само с тези, които избират Господ пред света. „Бъдете чисти“ (вж. 3 Нефи 20:41; Учение и завети 38:42) и „Обичайте Господ с цялото си сърце, ум и сила“ (вж. Учение и завети 59:5), не са предложения, а заповеди, които са необходими за спътничеството на Духа, без което не можем да бъдем едно цяло. Другото предупреждение е да се пазим от гордостта. Единство, което идва при семейство или при народ, смекчени от Духа, ще донесе голяма сила. С тази сила ще дойде признание от света. Независимо дали това признание ще донесе хвалби или завист, то може да ни накара да се възгордеем. Това ще обиди Духа. Има противодействие срещу гордостта - този сигурен източник на раздори. Противодействието е да видим даровете, които Бог изсипва върху нас не само като знак за Неговото благоразположение, но и като възможност да се присъединим към хората около нас в извършването на по-голяма служба. Съпругът и съпругата се научават да бъдат едно, като използват своите общи интереси, за да се разбират един друг, и своите различия, за да се допълват в службата си един на друг и на хората около тях. По същия начин, ние можем да се обединим с тези, които не приемат нашата доктрина, но споделят желанието ни да бъдат благословени децата на нашия Небесен Отец. Ние притежаваме вродено желание да живеем в траен мир и единство с хората около нас. Знаем от опит колко трудно може да бъде това, но има някои неща, които можем да направим. Можем да започнем със самите себе си. Можем да си спомняме и да спазваме заветите, които сме сключили с Бог. Това с течение на времето ще увеличи любовта ни към Него и към тези, с които живеем, служим и работим. Можем да подадем ръка на другите, особено на членовете на нашите семейства. Можем да ги окуражаваме да сключват и спазват свещени завети. За да правим това, трябва да ги учим на тях и да свидетелстваме за това, че си заслужава те да бъдат спазвани в нашия живот. Трябва да обичаме онези, които отказват нашата покана да приемат тези завети и които може и да ни отричат. Колкото и враждебни да са другите към нас, ние можем да изберем да ги обичаме като деца на нашия Небесен Отец. Тази любов ще ни позволи да се чувстваме едно с тях, даже в своите различия. И това, че те ще си спомнят нашата любов, някой ден ще им помогне да направят избори, които могат да им донесат спокойствие. Ние можем да станем миротворци, достойни да бъдат наречени благословени и деца Божии (вж. Матея 5:9). Бог, нашият Отец, живее. Неговият възлюбен син, Исус Христос, е главата на тази църква и Той предлага на всички, които биха я приели, опората на спокойствието. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.