Старейшина Доналд Л. Стахели
От Седемдесетте
Господ познава, когато много от нас имат склонността да се отклоняват от Неговия съвет, когато всичко е наред, но, когато дойде неприятност, търсим Него и Неговите благословии.
Мои братя и сестри, смирен съм и съм благодарен за призванието, което прави възможно заставането ми пред вас днес. Благословен съм с прекрасна жена и семейство. Израстнах с подкрепата на братята, с които е благословия за мен да служа сега. Но най важното е, че ценя своето свидетелство и взаимоотношението ми със Спасителя. Свидетелствам Ви, че Той живее и води Църквата Си чрез нашия възлюбен пророк и президент Гордън Б. Хинкли.
Докато правех прехода си през изминалата година, от корпоративния свят на бизнеса, към този да се опитвам да бъда верен пълновременен служител на Нашия Небесен Отец и специален свидетел на Исус Христос, за мен беше едно изпълнено с чувства събитие. То ме накара да стана по-чувствителен към отговорността, благословиите и възможностите, които Евангелието предоставя на всеки един от нас, ако бъдем послушни на неговите принципи.
Президент Бойд К. Пакър е казвал по много поводи, че: „ние всички имаме правото да бъдем вдъхновявани и напътствани чрез Светия Дух.“ И тогава той добавя, „Всички ние използваме дара на Светия Дух много по-рядко, от колкото бихме могли.“ Докато размишлявах над загатванията в това изказване, стана ми ясно, че много от нас пропускат някои духовни възможности и благословии, като дават „предимство на нещата, които са по-маловажни в живота, вместо да дават това предимство на нещата с по-голямо значение.“
Ако някой от нас бъде попитан кое е най-важното в живота, повечето от нас бързо ще отговорят „Семействата ни и възможността, с която Евангелието ни позволява да бъдем селестиални семейства-завинаги заедно.“ Въпреки това, натискът на ежедневния живот често и незабележимо ни премества далече от това преследване, което толкова гордо заявяваме. И в процеса, нещата, които трябва наистина да са с най-голямо значение за нас, стават по-маловажни от тези неща, привидно важни за момента, които имат малко или почти никакво значение за по-далечната ни цел. И в много случаи, изкушенията и увлечението да преследваме по-маловажните цели, ни водят по погрешните пътища в живота.
Президент Спенсър У. Кимбъл ни предупреждава: „Грижите на света са толкова много и са толкова въвличащи, че дори много добри хора биват отклонявани от следването на истината, защото са се грижели прекалено много за нещата от света.“1
Когато получавах моята част от уроците по послушание през времето на моя живот, когато бях младо момче, беше ми преподаден един от най-запомнящите се уроци. Той ми беше преподаден от моето куче и майка ми. Когато бях на осем години, баща ми донесе в къщи кученце, което нарекох Спот. Станахме най-добрите приятели, докато се опитвах да го науча на няколко трика за послушание на заповедите ми. Той се научи добре, само, че не можа да превъзмогне непреодолимото си желание да гони и лае по колите, преминаващи по прашната улица пред дома ни, в нашето малко градче в южна Юта. Колкото и усилия да полагах, не можах да отуча Спот от лошия му навик. Един ден съсед преминаваше бързо с големия си камион покрай дома ни. Той познаваше Спот и лошия му навик. Този път, точно когато Спот посрещна камиона по обичайния си агресивен начин, човекът свърна към Спот, прегазвайки го със задната гума на камиона си.
Със сълзи, стичащи се по лицето ми, взех Спот на ръце и изтичах към къщи, викащ майка ми и брат ми за помощ. Докато измивахме кръвта от главата му, скоро стана ясно, че непослушанието на Спот му е отредило фаталния край. Когато погребението на Спот завърши и сълзите изсъхнаха, майка ми ми преподаде един от най-големите уроци на живота, докато ми обясняваше принципа на послушание и приложението му в моя живот. Тя ми разясни, че привидно малките постъпки на непослушание могат да доведат до дълготрайни последствия от нещастие, скърби и доли фатални резултати.
Когато израстваме в Евангелието, научаваме за цената на послушанието на принципите, които последователно ще ни изравняват с ученията на нашия Спасител и пророците.
Когато сме послушни на ученията им, тогава започваме да разбираме какво е имал в предвид Спасителя, когато е казал: „Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.“2
Тъй като всички от нас периодично имат предизвикателства за послушанието си, можем да се вслушаме в съвета на президент Хинкли: „Господ няма да ни даде заповеди по-големи от възможността ни да поемем. Той няма да ни кара да вършим неща, за които не ни стигат . . . възможностите.“3
Всички ние, но по-специално вие младежи, ще постъпите правилно, ако си спомните съвета на пророка, когато бъдете изкушавани от несравнимия натиск на ежедневния ви свят. Когато израстваме като юноши и по-нагоре, подреждайки по важност нещата и справяйки се с натиска между работата, Църквата и семейството, получава се едно балансиране, което се нуждае от непрекъснато откровение.
Периодично някой може да попита, „Ако аз продължа да вървя по пътя, който в момента следвам, къде ще ме отведе той и какво ще стане с моето семейство?“ Полагаме ли основите на вечното семейство, или, фокусираме ли се повече върху гордостта от личните си постижиния и колекционирането на временни успехи, заемащи предимство пред нещата, които в действителност трябва да са с по-голямо значение?
Без значения са годините и положението ни в живота. Ежедневното послушание на евангелските принципи е единственият сигурен път към вечното щастие. Президент Езра Тавт Бенсън го казва най-добре: „Когато послушанието престане да бъде дразнител и стане наша преследвана цел, в този момент Бог ще ни надари със сила.“
Книгата на Мормон е продължаващо предание на различни хора, чието послушание се е увеличавало във времето и е намалявало с времето. Резултатът от тяхното непослушание е ясен. Призивите за послушание, които те получавали, са също така приложими за всеки един от нас днес.
Светите писания ни показват ясно, че Господ познава, когато много от нас имат склонността да се отклоняват от Неговия съвет, когато всичко е наред, и тогава, когато дойде неприятносто, търсим Него и Неговите благословии. Той също ни е предупредил за последствията, които следват, когато се отклоняваме; казал е, че ще бъдем наказвани, докато се научим на послушание, дори ако това стане чрез нещата, които ще ни накарат да страдаме.4
Послушанието и ученията на Спасителя и пророците ще ни подготвят за великото обещание на цар Вениамин, към тези, които спазват Божиите заповеди. „Защото те са блажени във всичките неща, както телесни, така и духовни, и ако те останат верни до края, те ще са приети в небето, за да живеят там с Бога в състояние на блаженство, на върховно щастие без край.“5
Към призива на Спасителя „Дойди и Ме следвай“6 или на Неговото поучение „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди,“7 отговорът ни ще бъде ясен и недвусмислен. Когато сме послушни, което е и моето свидетелство, ние ще се радваме на Неговата любов и мир в нашия живот. В името на Исус Христос, амин.
БЕЛЕЖКИ
1. „Listen to the Prophets,“ Ensign, May 1978, page 77.
2. Матея 16:25.
3. „Let Us Move This Work Forward,“ Ensign, November 1985, page 83.
4. Учение и завети 105:6.
5. Мосия 2:41.
6. Лука 18:22.
7. Иоана 14:15.
Previous
