Последовател, приятел Епископ Ричърд К. Еджли Първи съветник в председателстващото епископство Истински важното нещо е не как другите ни определят, а как ни определя Спасителят. Преди години, когато работех в една корпорация, нашият директор на персонала, посветен католик, дойде в моя кабинет със своята секретарка Дарлийн. Забелязах, че Дарлийн явно не е дошла по собствено желание и предпочита да е някъде другаде. Думите на директора за добър ден бяха: „Ако обичаш, би ли казал на Дарлийн, че мормоните са християни. Споря с нея повече от половин час и не мога да я убедя. Трябва да го чуе от теб.“ Първото ми притеснение беше дали не съм направил нещо в живота си, което би накарало Дарлийн да поставя под въпрос моята вяра и лоялност към Спасителя? След това, обаче, бързо разбрах, че нейните съмнения не бяха насочени директно към мен. След като ги поканих да седнат, попитах Дарлийн защо мисли, че не сме християни. Отговорът й беше, че пасторът й е казал така. Попитах я дали знае официалното име на Църквата. Не го знаеше. Познаваше Църквата само с името мормонска. Обясних, че името е Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и попитах дали това не е доста странно име за църква, която уж не е християнска. След това помолих моя приятел-католик да обясни от многото часове, които сме прекарали заедно в дискусии в самолети, хотели, на вечери и при други случаи, някои неща, които е научил за нас, които са свързани с Христос, Неговите учения и нашите вярвания. Той ги обясни по-правдоподобно, отколкото това можех да направя аз. Отговорът на Дарлийн беше, че нейният пастор й казал, че ние не вярваме в Библията, а сме я заменили с Книгата на Мормон. Отговорих, като споделих с нея осмия символ на вярата: „Ние вярваме, че Библията е словото Божие, доколкото тя е преведена правилно; ние също вярваме, че Книгата на Мормон е словото Божие“. След това обясних, че Книгата на Мормон е още едно писание, което допълва Библията и предоставя още едно свидетелство за Христос. Тя разширява и изяснява много от най-свещените и важни учения на Христос. Нейният отговор беше: „Пасторът ми казва, че Книгата на Мормон не може да съдържа думите на Христос, защото след смъртта на апостолите не може да има повече откровения, т.е. не може да има още писания след Библията.“ Моят въпрос към нея беше: „Във време на такива бързи промени в един бурен и неспокоен свят, с толкова много объркващи проблеми, няма ли да се чудиш защо един любящ баща ще спре да общува със Своите деца, които обича толкова, че даде Своя Единороден син за тях?“ Дискусията продължи в следващите 15-20 минути, като аз се опитвах да обясня нашето буквално тълкуване на Помирението и Възкресението и други важни учения на Спасителя. Завърших с най-силното свидетелство, което можех да дам за един любящ Отец и всеотдаен син. В края на нашата беседа отговорът й беше същият: „Моят пастор го е казал и нещата стоят така“. И нещата бяха оставени така, а аз останах разочарован и донякъде раздразнен от проявеното неразбиране. Интересно е как липсата на разбиране у няколко души може несъзнателно или целенасочено да заблуди други. Осъждането на сърцето и съвестта е най-добре да бъде оставено на праведния Съдия на всички нас. Със сигурност последното отсъждане за това кой е истински последовател на Христос ще бъде в ръцете на Спасителя, който е казал: „Аз съм добрият пастир и познавам Моите“ (Иоана 10:14). След като му бяха представени някои от основните учения на Църквата, преподобният Чарлс Тейлър, мой приятел пастор, ми се обади да ми каже за своето просветление в разбирането на Евангелието. С известно вълнение, той каза: „Когато отделиш време, за да изучаваш ученията на мормонската църква, става ясно, че мормоните наистина са християни. Всъщност, не съм срещал хора, които да приличат на Христос повече от мормоните, с които се запознах неотдавна.“ Отговорих, че ще ми бъде интересно да чуя още за неговите чувства и разбиране, след като прочете Книгата на Мормон и може да види нейното свидетелство и ученията на Спасителя. Неговият отговор: „Вече чета Книгата на Мормон и тя е чудесна. Тя разшири моето разбиране за Христос и Неговата мисия. Чувствах един чудесен дух, докато я четях.“ Моят приятел изчака известно време, за да учи, преди да си състави мнение. Той не се опитваше да влияе на другите, базирайки се на липса на разбиране или на грешно - да търсиш разбиране, преди да отсъдиш и, разбира се, преди да се опитваш да убеждаваш някого със своето собствено грешно разбиране на идеите. За моята приятелка Дарлийн, може ли още веднъж да отбележа, че Исус Христос е центърът на всяко учение, на всеки обред и всеки принцип на Църквата, както това показва нейното име. Книгата на Мормон свидетелства за Исус Христос, като набляга и изяснява Неговите учения. Пророкът Нефи от Книгата на Мормон е заявил пред света: „И ние говорим за Христос, радваме се в Христос, проповядваме за Христос, пророкуваме за Христос и пишем според своите пророчества, за да могат децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете“ (2 Нефи 25:26). По-нататък, Нефи заявява: „Няма под небето друго име, освен Исус Христос, за когото аз говоря, чрез което човекът може да бъде спасен“ (2 нефи 25:20). С течение на годините съм размишлявал за случката с Дарлийн, раздразнен от нейния край. От тогава, обаче, съм стигнал до заключението, че гледни точки, базирани на недоразбиране и лъжливи учения не трябва да ме притесняват, аз имам единствено отговорността да се опитам да изясня такива становища, основани на погрешно разбиране. Истински важното нещо е не как другите ни определят, а как ни определя Спасителят. И затова, въпросът е, как гледа Той на всеки един от нас лично? Следователно, като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ние трябва да съсредоточим своята загриженост върху връзката ни с нашия Небесен Отец и Спасителя Исус Христос. В последните моменти на праведния и достоен за подражание живот на моя баща, с цялата сила, която можеше да събере, той промълви с едва доловим глас: „Само се надявам, че Спасителят ще реши, че съм достоен да се нарека Негов приятел“. Когато баща ми изрече това свое силно желание, аз също се зачудих, щеше ли Христос да ме преброи като една от Своите овце? Щеше ли да ме види да се опитвам да бъда пример за Неговите учения и да живея според Неговите божествени принципи? Щеше ли да ме нарече Свой последовател? Това са нещата, които наистина имат значение. Спасителят е дал критерия за Своето приятелство в петнайсетата глава на Иоана: „Вие сте Мои приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам“ (Иоана 15:14). По-нататък Той обяснява начина, по който можем да бъдем изпитани: „От плодовете им ще ги познаете“ (Матея 7:16; вж. също стихове 17-18, 20). Така ще бъдем съдени всички ние - според плодовете ни, добри или лоши. На последния съд, ако нашите плодове покажат, че сме били добри, ние ще бъдем поканени да седнем отдясно на Бог. Вярвам, че там ще бъдат Неговите приятели. И така, ако ние, дори в нашите слабости и спънки, с желание се опитваме да водим живот, подобен на този на Христос, начинът, по който ни характеризират другите, няма да има особени последици. Отговорността за нашето християнство е наша. Другите могат да ни характеризират както искат, но истинският и праведен Съдия ще ни съди такива каквито сме. Ние определяме дали ще сме последователи на Христос, а не някой друг. Когато сме били кръстени, всеки от нас по собствена воля е взел върху си името Христово. Резултатът от това, че сме взели името Му върху себе си, е завет да следваме Неговите учения. Имаме възможност да подновим нашите завети и да преосмислим ежедневието си всеки път, когато вземаме от причастието. Всички ние можем да си зададем стандартните въпроси: молим ли се всеки ден, сами и като семейство? Четем ли писанията? Провеждаме ли семейните домашни вечери и плащаме ли десятъка си? Списъкът може да бъде продължен. Но истинският въпрос е: Ставаме ли ние последователи? Ставаме ли „приятели“? Алма е попитал: „Родени ли сте духовно от Бога? Вашият личен образ не е ли отражение на Неговия образ? Изпитахте ли тази голяма промяна в сърцата си?“ (Алма 5:14). Най-важното е промяната в сърцата ни - промяна, която води до промяна в начина на живот. Следващите въпроси на Алма преминават от общото към по-специфичното. Той пита: „Ходихте ли, оставайки невинни пред Бога? Ако вие бяхте повикани да умрете в този момент, бихте ли могли да кажете . . . , че бяхте смирени?“ „Отърсили ли сте се от гордостта си?“ Днес ние можем да добавим още въпроси: Обичаме ли своите братя като себе си? Напълно честни ли сме в своята работа и връзки с хората? Поставяме ли своите семейства на първо място - преди своите собствени интереси? Направили ли сме нещо добро в света днес? Следваме ли съветите и ученията на пророка? Да, въпросът е, посвещенията ни, които се виждат от другите, показват ли живот, подобен на този на Христос? Не е достатъчно само да говорим за Христос, да проповядваме за Христос или даже да пророкуваме за Христос (вж. 2 Нефи 25:26). Трябва да живеем като Христос, защото чрез нашия личен делничен живот Спасителят ще определи дали сме от Неговите истински последователи, дали сме „приятели“. На Дарлийните по света казвам, надявам се, че нашите плодове заслужават определението християнски. И на нас, които сме членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, надявам се, че нашите дела, действия, нашите сърца и нашите лица са пример за ученията на Спасителя и показват нашата благодарност за Неговата велика жертва за всички нас. На тези, които се чудят какво място заема Христос в нашата теология и личен живот, ние свидетелстваме, че Христос е Изкупителят на света. Той е нашият Господ, нашата светлина и нашият Спасител. Той е бил ръкоположен от висините да слезе под всички, да страда повече от всички! Той е центърът на всичко, което учим и което правим. Като църква, ние сме отделни християни, които се опитват да докажат, че са подследователи на Спасителя. Това не опира до институцията, това е нещо лично. Моето свидетелство е, че Той живя, Той умря и той живее. Той извърши Помирението за нашите грехове. Моята молитва е за всеки от нас да живее своя живот и да бъде посветен дотолкова, че да бъде лесно разпознаван от хора, които са членове, и хова, които не са членове, като истински последовател на живия Христос. Но още по-важно, аз се моля да бъдем различени като такива от истинския и праведен Съдия на всички нас, даже Господ Исус Христос. Каква по-голяма награда може да получи някой от нас от тази да бъде признат от Него за истински и верен служител - последовател, приятел. В името на Исус Христос, амин.