Време за подготовка Старейшина Джозеф Б. Уъртлин От Кворума на дванадесетте апостоли Дните на нашето изпитание са преброени, но никой от нас не знае точния им брой. Скъпи мои, братя и сестри. Благодарен съм да бъда отново с вас по време на общата конференция на Църквата. Моля се за напътствията на Светия Дух. Бих искал да обсъдя с вас значението на земния живот, като време за подготвка. Както свидетелства Амулек: „Този живот е времето, когато човеците трябва да се приготвят да посрещнат Бога, да, ето времето на този живот е времето, когато човеците трябва да изпълнят работите си.“ Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ние разбираме по особен начин безсмъртната природа на нашите души. Ние знаем, че сме живели преди да се родим. Ние сме приели великия план за щастие на нашия Небесен Отец и сме избрали да следваме своя Господ и Спасител, Исус Христос. Приехме и се борихме за такива принципи като: (1) свобода на избор - способността да избираме доброто или злото; (2) развитие - способността да се учим и да станем по-подобни нашия Небесен Отец; и (3) вяра - вяра в плана на нашия Отец и в Помирението на Исус Христос, които ни позволяват да се върнем в Божието присъствие. В резултат на това, на нас ни бе позволено да живеем на земята. Спасителят казал следното за земния живот: „Тук ще ги изпитаме, за да видим дали ще правят всички неща, които Господ, техният Бог, им е заповядал.“1 Ние знаем, че след смъртта ще имаме вечен живот и че с мислите и делата си тук на земята определяме какъв точно ще бъде той. Земният живот е много кратък, но с огромно значение. Светите писания ни учат, че „пътят на Господ е един вечен кръг“2 и че Бог знае „всички неща, отнасящи се до миналото и бъдещето“.3 Ние също сме вечни същества. Присъствието ни тук на земята е важна стъпка в плана, който нашият любящ Небесен Отец има за щастието на Своите деца. „[Ние] съществуваме, за да имаме щастие“.4 Пророкът Джозеф Смит учил, че „Щастието е предмет и цел на нашето съществуване . . . , ако следваме пътеката . . . [на] праведността, вярата, светостта й, ако спазваме Божиите заповеди“.5 Дори настоящият момент е част от нашия вечен стремеж да се върнем обратно със семействата си в присъствието на Небесния Отец. Президент Гордън Б. Хинкли учил: „Ние сме тук [на тази земя] с прекрасно на. -различен би бил този свят, ако всеки човек разбере, че всички негови действия ще имат последствия за вечността. Колко по-голямо удовлетворение биха ни донесли годините, изживени тук, ако . . . осъзнаем, че всеки ден създаваме материала, от който е изградена вечността.“6 Това разбиране ни помага да вземаме мъдри решения във връзка с многобройните всекидневни избори, които правим в своя живот. Да гледаме на живота от позицията на вечността ни помага да съсредоточим своята ограничена енергия на смъртни хора върху нещата, които имат най-голямо значение. Ние можем да не пропиляваме живота си в натрупването на „съкровища тук на земята, където молец и ръжда ги разяжда“.7 Ние можем да трупаме богатства на небето и никога да не заменим своето вечно, духовно, право по рождение, за една купчина от материални боклуци. Земният живот е времето, през което ще бъдем изпитани. Бихме могли да сравним нашето вечно пътешествие с надбягване в три обиколки на пистата. Ние успешно сме приключили първата обиколка, като сме постигнали забележителен прогрес. Започнали сме втората обиколка. Можете ли да си представите един бегач от световна класа да спре да бяга на този етап от състезанието, за да набере цветя или да гони заек, който му е пресякъл пътя? Именно това правим, когато отделяме цялото си време за постигането на светски неща, които не ни доближават до третата обиколка към вечен живот, най-големият Божи дар.8 По време на служението Си в Стария и Новия свят Спасителят заповядал: „Ето защо, бъдете съвършени“.9 Има бележка, която обяснява, че гръцката дума, която била преведена като „съвършени“, означава „пълен, завършен, напълно развит.“ Нашият Небесен Отец иска да използваме своя земно изпитание, за да „се развием напълно“, да усъвършенстваме максимално своите таланти и способности. Ако сторим това, когато дойде последният съд, ние ще изпитаме радостта да застанем пред нашия Отец в небесата като „пълни“ и „завършени“ синове и дъщери, изгладени посредством послушание и достойни за наследството, което Той е обещал на вярващите. Спасителят ни е дал пример и ни е заповядал: „да правим нещата, които сме Го видели да прави“.10 Винаги ме е впечатлявала пламенната покана на Морони, която той отправя като прощално предупреждение в края на земното си служение: „Елате в Христа и станете съвършени в Него, и се отречете от всяко безбожие“.11 Алма обяснил на своите последователи, че кръщението изисква да служим на другите, да „носим бремето си едни на други, и . . . да бъдем свидетели Божии по всяко време и във всяко място“.12 Ние не можем сами да постигнем собственото си спасение. Не можем да се върнем в присъствието на нашия Отец в небесата, без да помагаме на нашите братя и сестри. След като веднъж сме разбрали, че в буквалния смисъл на думата ние сме братя и сестри в Божието семейство, ще започнем да се чувстваме задължени за взаимното си благополучие и ще показваме любовта си чрез добри дела и загриженост. Милосърдието, „чистата Христова любов“.13 трябва да ни ръководи в отношенията ни с всяко едно дете на нашия Небесен Отец. Като се развиваме и ставаме по-подобни на Спасителя, ние можем да усилим всички грули хора, с които общуваме, включително семействата и приятелите си. Господ ни поставя в тези общности на светии, в които можем да научим и прилагаме евангелските принципи в ежедневния се живот. Тези групи са едновременно училище, изпитателна площадка и лаборатория, където на теория и практика се учим да живеем според Евангелието. В посланията си до коринтяните Павел молел да има единство в Църквата и членове, които да си служат едни на други: „за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга. И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави едната част, всички части се радват заедно“.14 Ние сме толкова силни, колкото са силни отделните членове на тялото [или Църквата] Христова. Ще направим всичко възможно, за да помогнем на всички членове да разберат своя божествен потенциал като „наследници на Бога, и сънаследници с Христа“.15 Когато служим на другите, трябва да помним съвета на президент Хинкли да протегнем приятелска ръка и да споделим любовта си със стотиците хиляди, които се присъединяват към Църквата като новопокръстени всяка година. Най-доброто средство, с което разполага Господ, за да окаже топъл прием на новопокръстените и да ги „пази в правия път“16, е любовта, която всички ние излъчваме, когато се представяме на новите членове, когато научаваме имената им, когато ги изслушваме и узнаваме нещо за тях. Да се присъединиш към една нова Църква и да започнеш нов живот, никога не е лесно и често пъти изглежда страшно. Всеки един от нас трябва да бъде приятелят, от който се нуждае всеки новопокръстен, за да остане активен и вярващ член на Църквата. Когато намерят приятели, новопокръстените членове „не са вече странници и пришелци, но съграждани на светиите и членове на Божието семейство“17. Когато хората се кръщават, „имената им се вземат“, за да бъдат включение в църковните картони за членство, „за да бъдат запомнени и хранени с доброто слово Божие“. 18 Във връзка с удивителната промяна, която настъпва в живота на новите членове, когато бъдат хранени обилно с доброто слово Божие, старейшина Джон А. Уидстоу отбелязал, че: „Често пъти, обикновени хора, които приемат Евангелието от устата на някой смирен мормонски мисионер, до такава степен се променят под влиянието на жизненоважните евангелски истини, че престават да бъдат същите хора“.19 Когато се развиваме в земния живот, ние можем да сгрешим и да се отклоним от правия път. Ако продължаваме да грешим, все повече ще се отдалечаваме от мястото, на което трябва да бъдем. Можем да сравним живота си с полет на космически кораб. Когато двигателите бъдат запалени, траекторията се следи стриктно на монитор. Всяко отклонение от опред -слабото отклонение от курса, ако не бъде коригирано, ще отдалечи кораба на много километри от неговото местоназначение. Колкото по-дълго време отлагаме необходимата поправка, толкова повече усилия ще ни коства тя. Можете ли да си представите колко много ще се отклоним от курса, без необходимите корекции? Господ ни е дал пророци, Свети писания и други мъдри ръководители, които да ни учат какъв трябва да бъде курса, който да следваме. Те могат да ни помогнат да следим своето развитие и да променяме посоката, когато е необходимо. Всичко това много напомня наблюдаване на монитор на движението на един сателит и запазване на правилната му посока. Житейският ни път е толкова важен. Той се определя от решенията, които вземаме ежедневно. Ние не можем да откъснем мислите и делата си днес от последиците, които те ще имат в бъдеще. Бихме могли да се запитаме дали с живота, който водим сега, заслужаваме благословиите, предвидени за нас в плана на нашия Отец. Дните на нашето изпитание са преброени, но никой от нас не знае точния им брой. Всеки ден на подготовка е ценен. Наблюдавал съм сръчните ръце на жените от племето Навахо в Югозападна Америка, когато втъкават в красиви килими сложни шарки. Те избират и приготвят всеки цветен вълнен конец много внимателно и го втъкават на точно определено място. Те естетично втъкават различните цветове в цялото, за да създадат килими, които съответстват на първоначалния замисъл на техните създатели. По подобен начин ние изплитаме от тъканта на нашия живот картината, която ще представим, като свой завършен продукт. Всеки ден изтъкаваме част от земния си живот, като вплитаме делата си в нещо сложно, но красиво, следвайки модела на Великия Дизайнер. Когато правим погрешни избори, ще трябва да живеем с опетнени души или да повторим стъпките си чрез покаяние, като отстраним неподходящите конци, които сме втъкали в нашия характер и ги заменим с по-хубави, такива, каквито нашият Създател е предвидил да използваме. Картината на нашия живот се рисува сега. Господ нарича доземния ни живот наше първо състояние и ни обещава, че „тези, които запазят своето първо състояние, ще получат повече; а тези, които не запазят първото си състояние, няма да получат слава в същото царство, в което ще бъдат тези, които са направили това; а тези, които запазят второто си състояние, ще получат още повече слава за вечни времена“.20 Отлаганията и липсата на решителност могат да попречат на усилията ни да се подготвим за живота след смъртта. Президент Джозеф Филдинг Смит казал: „Отлагането, когато става въпрос за евангелските принципи, може да се превърне в крадец на вечния живот, който е живот в присъствието на Отеца и Сина“.21 В Книгата на Мормон четем молбата на Амулек: „ Аз ви умолявам да не отлагате деня на вашето покаяние за края . . . , защото този същият дух, който притежава тялото ви по времето, когато напуснете този живот, същият дух ще има сила да притежава тялото ви във вечния свят“.22 Казано е било, че: „Животът е такъв безценен дар, който трябва да бъде пазен от ненужно объркване. Всеки ден не е просто още един ден. По-скоро той е отронваща се водна капка, златен миг, който внася нещо в огромното богатство на живота“.23 Липсата на решителност може да ни демобилизира или парализира, като възпрепятства нашата подготовка на земята. Можем да станем като хората на Ниневия, които Господ описал на Йона като „хора, които не могат да различат дясната от лявата си ръка“.24 Апостол Яков отбелязал, че „колебливият човек е непостоянен във всичките си дела“25 В едно швейцарско стихче нерешителността е описана по следния начин: С единия крак вътре, с другия отвън, ти не можеш да бъдеш вътре, нито пък отвън - Ни топъл, ни студен, Ни плосък, ни кръгъл по-беден от бедняка и винаги ограничен. За такъв човек никога няма да знаем от къде тръгва и къде отива той.26 Ние не трябва да бъдем колебливи в отношенията си със съпруга, съпругата, родителите или децата. Ще вкусите ли от радоста да бъдете заобиколени от децата си, когато те вече са поотраснали и вие не сте така заети? А какво ще кажете за ценните приятелства, които умират, защото не сме довършили или изпратили сериозните, дълги писма, които сме планирали? Имайте предвид книгите, които ще прочетем, импулсите за извършване на добри дела, които ще последваме и добрите каузи, които ще прегърнем. Винаги ли поставяме в багажа си нещата, които ценим най-много в живота, а след това не предприемаме пътуването? Винаги ли ще има утре? Нека вземем решение да живеем днес - не утре, а днес, още този час, докато все още имаме време. Ние знаем, че смъртта е един необходим преход. Тя ще дойде рано или късно при всеки един от нас. Смъртните ни тела ще се върнат в земята, а духовете ни - в света на духовете. Благодарение на помирителната жертава на Спасителя, ние всички ще възкръснем. Всички ние ще застанем на подсъдимата скамейка пред великия Йехова и ще бъдем възнаградени според делата си. Ако при всяко решение, което вземаме тук на земята помним, че един ден ще живеем отново и ще бъдем съдени, ние ще сме използвали мъдро земното си изпитание и тези дни ще ни донесат мир в този живот и вечен живот в отвъдното. Свидетелствам, че тези учения са истински. Вие можете да научите евангелските истини, като получите потвърждение от Духа, който нашепва на вашите души. Господ каза: „Ако човек върши Неговата воля, той ще знае дали това учение е от Бога или аз от Себе си говоря“.27 Спасителят живее и обича всички нас. Знам това с цялото си сърце. Ние сме деца на един любящ Отец в небесата, Който е издигнал пророка Джозеф Смит да възстанови пълнотата на Евангелието. Нашият Отец в небесата също така ни е благословил с жив пророк в наше време, който да ни ръководи по обратния път към Неговите обятия. Президент Гордън Б. Хинкли е този пророк. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Авраам 3:25. 2. 1 Нефи 10:19. 3. Морони 7:22. 4. 2 Нефи 2:25. 5. History of the Church 5:134-135. 6. Teachings of Gordon B. Hinckley (1997), стр. 174. 7. Матея 6:19. 8. Вж. Учение и завети 14:7. 9. Матея 5:48; вж. също 3 Нефи 12:48. 10. 3 Нефи 27:21. 11. Морони 10:32. 12. Мосия 18:8-9. 13. Морони 7:47. 14. 1 Коринтяни 12:25-26; вж. също стихове 12:27. 15. 2 Римляни 8:17. 16. Морони 6:4. 17. Ефесяните 2:19. 18. Морони 6:4. 19. „Symbolism in Irrigation,“ Improvement Era, юни 1952 г., стр. 423. 20. Авраам 3:26. 21. The Way to Perfection, 10-то издание (1953), стр. 202. 22. Алма 34:33-34. 23. Томас Дж. Пармли, така както е цитиран в Р. Скот Лойд, „Alumnus, 95, Returns to High School,“ Church News, 12 юни 1993 г., стр. 13. 24. Йона 4:11. 25. Яков 1:8. 26. Цитирано в Ханс Б. Рингър, „Choose You This Day,“ ENSIGN, май 1990 г., стр. 26. 27. Йоана 7:17; вж. също стихове 14-16.