„Вслушвайте се във всичките Негови думи“ Старейшина Л. Том Пери От кворума на дванадесетте апостоли Продължаващото се разрастване на технологиите само ще донесат до нас посланията . . . [Но е] предизвикателство за всеки индивид и семейство . . . да се доведе до знанието им посланието на Евангелието Към брат Тед Е. Дейвис, Доналд Д. Саломон, Франк М. МакКорд: като член на Църквата бих искал лично да ви благодаря за неизброимите часове, дни и години, които сте прекарали, уверявайки ме, че всичко в Църквата, изразходвано мъдро, е наред. Това е дълбоко оценено, сигурен съм, от почти единадесетте милиона членове на Църквата. Благодаря ви от все сърце. През последните няколко години с огромно очакване наблюдавахме построяването на този прекрасен център за конференции. Сега се радваме на историческата обща конференция с много хиляди хора, присъстващи тук, за да чуят думите на пророците. Това наистина е началото на нова ера в историята на Църквата - ера на по-широко, по- дълбоко проникване и влияние; ера на по-голям растеж и въздействие. Преди последната среща на Първото президентство и Дванадесетте, миналата година, Президент Хинкли, предусещайки настъпващите промени, предложи да дойдем в храма, постейки и да завършим нашата година, века и Хилядолетието, със среща за свидетелства и пост. За да не отнема от духа на свидетелството, той поиска от нас да се освободим от всякаква работа по време на тази специална среща, и я оставим за новата година. Срещата беше духовно празненство, изпълнено със свидетелства за нашия Господ и Спасител. След като взехме от причастието, всеки член на дванадесетте стана и каза свидетелството си за мисията на Исус Христос, Спасителят на света. Последните три свидетелства бяха дадени от членовете на Първото президентство, а последното свидетелство бе дадено от президент Хинкли. Това беше едно сериозно и въпреки това, радостно събитие, на което всички бяхме подкрепени от силните свидетелства на своите братя. Президент Хинкли добави към своето силно, емоционално свидетелство списък с грижите си за бъдещето. Една от грижите му порази съзнанието ми. Притеснението му беше, че с разрастването на Църквата по света, ще бъде много трудно за апостолите да достигнат до всичките членове на Църквата и лично да ги увещават да живеят според Евангелието. Така, бъдещият свят ще се осланя повече на технологиите да пренасят посланието на Евангелието до Църквата по света. Докато преглеждаме свещената история, съдържаща се в Светите писания, намираме подобни случаи, когато пророк на Бог вижда значимите настъпващи промени. Интерестното е, че когато настъпят подобни критични моменти, се отделя голямо, вдъхновяващо и подробно внимание както на пророческото послание, така и на начина, по който да бъде предадено - а то е, използването на технологиите, за да се предаде посланието на Евангелието. Спомням си за великата проповед, изнесена от цар Вениамин пред своите хора, която можем да намерим още в първата глава от книгата на Мосия. Този праведен цар служил на хората си дълго и вярно. Било време да предаде водачеството на своя син. Преди да го направи, той искал да остави на своите хора свидетелството си за своя Господ и Спасител. Първо той искал да инструктира синовете си, „за да станат разумни мъже и за да знаят за пророчествата, които са били изречени чрез устите на бащите им, които им бяха предадени от ръката Господна.“ (Мосия 1:2). Той също ги учил относно летописите, които били издълбани върху плочите от пиринч, казвайки: „. . . Синове мои, аз бих желал да помните, че ако не бяха тези плочи, които съдържат тези летописи и тези заповеди, ние щяхме да страдаме в невежество чак до ден днешен, не познавайки тайнствата Божии.“ (Мосия 1:3) Запазването на учението чисто било първостепенната задача в съзнанието на цар Вениамин, затова той искал всичките хора да получат свидетелството и думата му. Той наредил Мосия, неговият син и приемственик, да бъде доведен пред него и му дал точни инструкции относно събирането на хората му за тази негова последна конференция. Той казал: „. . . Сине мой, аз бих желал да провъзгласиш из цялата тази земя, сред целия този народ, сиреч народът на Зарахемла, и народът на Мосия, които живеят в земята, та тъй да могат да се съберат заедно; защото утре аз ще провъзглася на този мой народ със собствената уста, че ти си цар и управител на този народ, когото Господ нашият Бог ни е дал. И нещо повече, аз ще дам на този народ име, та чрез него да може да се отличава от всички други народи, които Господ Бог е извел от земята на Ерусалим; и това аз правя, защото те са един усърден народ в спазването на заповедите Господни.“ (Мосия 1:10, 11) Тогава Мосия отишъл и оповестил на хората да се съберат и да отидат при храма, където ще могат да чуят думите на неговия баща. И хората се събрали заедно и „те разпънаха шатрите си наоколо, всеки мъж със семейството си, състоящо се от жена му и синовете му, и дъщерите му, и техните синове, и техните дъщери, от най-стария до най-младия, всяко семейство отделно едно от друго.“ (Мосия 2:5) Те разпънали шатрите си с врати обърнати към храма, за да могат да чуват думите на цар Вениамин, докато им преподавал учението за вечен живот. Поради големия брой хора, които се били събрали отвътре и отвън стените на храма, царят наредил да се построи кула, за да могат хората да чуват думите му. Но той осъзнал, че дори и от кулата не всички ще могат да чуят думите му, затова наредил думите му да се записват и да бъдат разпратени до семействата, до които не достигал гласът му, за да могат всички да получат думите му. (Мосия 2:6-8) От тази кула той казал на хората си да отпушат ушите си и слушат свидетелството му за Спасителя. След като пророкувал и свидетелствал, той ги посъветвал как ще могат да се завърнат при своя Небесен Отец: „И нещо повече, аз бих пожелал да помислите за благословеното и щастливо състояние на онези, които спазват Божиите заповеди. Защото ето, те са благословени във всички неща и тленни, и духовни; и ако останат верни до края, те са приети в небесата, за да могат да живеят там с Бога в състояние на нескончаемо щастие. О, помнете, помнете, че тези неща са истинни, защото Господ Бог ги е казал.“ (Мосия 2:41) Накрая, за да е уверен, че хората са разбрали думите му и са спазили заветите си с Бог, да пазят заповедите Му, цар Вениамин „назначил свещеници да проповядват на народа, та тъй те да могат да чуят и да научат заповедите Божии и да ги подтикне да си спомнят за клетвата, която бяха сторили.“ (Мосия 6:3) По много начини, цар Вениамин използвал всички технологии, достъпни за него в неговите дни, за да събере хората си, да разпространи доброто слово Божие, и да подсили словото. В друга епоха, наблюдаваме друг пророк, използващ новите средства, за да може посланието му да достигне до сърцата на хората. Проведена била специална конференция във времето, когато Църквата празнувала сто годишнината си. Намираме този документ от стотната годишна конференция, състояла се в Табернакъла на 6 април 1930 г., неделя: „Според инструкциите, издадени от Първото президентство на Църквата, следната програма била разпространена по всички райони и клонове на Църквата, с начало 10:00 часа, неделя, 6 април, . . . където било разпоредено хората да се съберат в местните си сгради за събрания и да слушат по радиото службата, излъчвана от Табернакъла в Солт Лейк Сити. . . . Сградата била изпълнена до капацитета си, всяко място било заето и дори пътеките между редовете и антретата, дори всяко възможно място било заето. (В доклад от конференция, април 1930 г., 2) Президент Хибър Дж. Грант, председателстващ тази първа излъчвана сесия на общата конференция, започнал: „Сърцето ми е изпълнено с благодарност, която надхвърля способностите ми да изразя, като гледам тази прекрасна аудитория от свещеничеството на живия Бог, заедно с водещите в нашата организация, събрани тук на конференцията в памет на сто годишнината от основаването на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Подготвям се да ви прочета обръщение от Първото Президентство на Църквата, копие от което е било изпратено до всеки район, кол и мисия във всички страни по света, където имаме организация на Църквата. В този час по целия свят това послание ще бъде прочетено на нашите хора.“ (В доклад от конференция, април 1930 г., стр.3) Като цар Вениамин, президент Грант започнал като споделил свидетелството си за Бог Отец и Господ Исус Христос. След това продължил като наблегнал върху някои от най-великите научни знания, открития и индустриални разработки, които впрегнали силите на вселената и били пригодени за удобството и улеснение на човека. Той заявил: „Без съмнение най-голямото чудо на века е постижението, чрез което човешкият глас, с личностността на говорителя, може да бъде неизменно запазен и предаден с всеки детайл на оригинала . . . Размишлявайки върху постиженията от миналия век, за които беше бегло споменато, сме подтикнати да възкликнем: „Велики и чудни са пътищата Ти, о Господи! От вечността Си същият! Целите Ти не се провалят, нито съществува някой, който да спре ръката Ти!“ (В доклад от конференция, април 1930 г., стр. 5) Сега, на този ден, 1 април 2000 г., сме се събрали в този прекрасен нов център за конференции, който е бил построен, за да могат много повече хиляди хора да видят пророка и да чуят гласа му. Но дори и с тази сграда и увеличените възможности да се пътува до светиите, да се срещнем с тях в многото други земи, малка част ще могат да се радват на личния контакт с пророците и апостолите, поради разрастването на Църквата. Технологиите са ни благословили с много повече нововъведения да се разпространява посланието на Евангелието, чрез сателитните системи, нашата собствена уеб страница, телевизията, радиото, така също и писмения текст в нашите списания и вестници. Всичко това допълва нашата система за разпространение, която до голяма степен увеличава възможността ни да получим изпратените послания. Но тухлите и хоросанът, и продължаващото се разрастване на технологиите само ще донесат до нас посланията. Едно предизвикателство остава същото, от времето на цар Вениамин до времето на президент Грант, до днес - и то е, предизвикателството на всеки индивид и семейство, чрез лично и общо обучение да се доведе до знанието им посланието на Евангелието на нашия Господ и Спасител. Спасението не е в удобствата или технологиите, но в словото. Само силата на словото ще въздейства върху живота ни и ще ни помогне да живеем по-близо до нашия Небесен Отец. Помнете словото на Господ, когато Той за първи път е инструктирал светиите от Неговата нововъзстановена Църква, на 6 април 1830. Той оповестил: „ЕТО, трябва да има летопис, воден сред вас и в него ти ще бъдеш наречен гледач, преводач, пророк, апостол на Исуса Христа, старейшина на църквата чрез волята на Бога Отца и благодатта на вашия Господ Исус Христос . . . Затова вие, подразбирайки църквата, трябва да се вслушвате във всички негови слова и заповеди, които той ще ви даде, тъй както ги получава, ходейки в пълна святост пред Мен; Защото неговото слово вие ще получавате като че ли от собствената Ми уста, в пълно търпение и вяра.“ (Учение и завети 21:1, 4, 5) Прекрасно е да сме в хубава нова сграда и да притежаваме нови технологии, които да пренасят сесиите от конференцията по света. Но именно полученото послание е онова, което ако изучаваме и практикуваме, ще ни донесе светлината на Евангелието като бъдеща подготовка за голямото ни приключение към вечния живот. Това е моето смирено свидетелство пред вас и го казвам в името на Спасителя, самия Исус Христос, амин.