Епископ Х. Дейвид Бъртън
Председателстващ епископ
Свещеничеството не е нещо, което сваляме от себе си през седмицата, и го поставяме обратно върху ни за неделята. То е 24-7 привилегия и благословия - което означава, двадесет и четири часа на ден, седем дни в седмицата.
Добър вечер, братя. В продължение на месеци се притеснявахме относно готовността на тази сграда за конференцията. Стана чудото - чудо, станало благодарение на професионализма и съвместните усилия - различни мъже и жени са показали обща преданост, саможертва и вдъхновение много по-големи от стандартните за обикновеното строителство. Изказвам дълбоката си благодарност на своите съветници и на всички, които са споделили талантите си за този проект.
Бил съм в тази сграда много пъти по време на строежа й, сега когато я виждам изпълнена с притежатели на свещеничеството, продължавам да се очудвам на размера и красотата й. За вас, които следят международния футбол, разстоянието от мястото, където стоя аз до последния ред на балкона е около три-четвърти от дължината на едно футболно игрище. Същото разстояние е еквивалентно на три баскетболни игрища поставени едно след друго, по дължината им, или почти четири тенис корта, поставени по същият начин. Един играч на голф вероятно ще избере стик номер девет, за да прехвърли последния ред от балкона, а един спринтьор от световна класа, ще може да пробяга разстоянието за девет секунди. И за да използвам думата, която често чувам - супер е!
Понякога съм изпитвал удоволствие в практикуването или гледането на спортни събития. Съпругата ми казва, че времето между събитията от този род е прекалено кратко. В много спортове, ако играч или треньор постави изпънатите си пръсти на едната ръка в перпендикулярна позиция на дланта на другата си ръка, е сигнал за „почивка“. Състезанието временно се прекратява, докато треньорите и играчите обсъждат стратегията си. Терминът „почивка“ също се използва от някои родители, за да опишат състоянието, в което децата ще бъдат поставени, ако продължават в посоката различна от желанията на родителите. Почивката дава възможност на човек да размисли върху собственото си поведение
Колеги от Аароновото свещеничаство, нека тази вечер да поставим себе си в „почивка“, за да обсъдим няколко въпроса относно свещеничеството.
Преди няколко седмици говорих с шестнадесет годишната си внучка. Попитах я какво би казала на младите мъже от Аароновото свещеничество, ако би могла да им говори. Тя отговори: „Дядо, аз бих ги помолила да показват уважение към свещеничеството и да бъдат притежатели на свещеничеството, седем дни в седмицата, а не само един ден, неделя. Някои младежи не оказват подходящото уважение към свещеничеството, защото използват вулгарни думи; някои от тях се замесват с порнография; една част вземат наркотици“ Сигурен съм мои млади братя, че ще се съгласите с мен, че вулгарността, порнографията и наркотиците не трябва да са част от живота на носител на свещеничеството.
Свещеничеството не е нещо, което сваляме от себе си през седмицата, и го поставяме обратно върху си за неделята. То е 24-7 привилегия и благословия - което означава, двадесет и четири часа на ден, седем дни в седмицата.
Ругатните и грубоста са станали нещо обикновено и са приемани от много като нормална част от своя говор. Чувството ни за правилно и грешно е замъглено от постоянната атака на ругатните и грубостта. Те са широко разпространени в музиката, училищата, спорта, магазините и на работните ни места. Много от ежедневното ни общуване е украсено с груби изрази, поръсени с вулгарност, понякога и във вид на шега.
Наскоро бях в един магазин, мерейки обувки за себе си. Четирима младежи търсеха обувки, обозначени от тях като мисионерски. Виждаше се, че двама от младежте са получили призованията си за мисия, и са там, за да намерят обувки подходящи за мисионерска служба. Бях изненадан да чуя множеството груби изрази с няколко вулгарности, които изглежда често се изплъзваха от езика им. Когато забелязаха, че има и някой друг в близост, чух един от тях да казва, „Момчета, по-добре да изчистим речника си,“ докато посочваше с глава в моята посока.
Президент Хинкли бе казал: „Разговорите са същността в едно приятелско общуване. Те могат да бъдат радостни, лекомислени, сериозни, смешни. Но не трябва да бъдат солени, или недодялани, или нечисти ако някой е искрено вярващ в Христа.“ (Teachings of Gordon B. Hinckley, [1997], p. 494). Вулгарността и свещеничеството са несъвместими. Нито пък с мисионерската служба. Вулгарните и груби изрази, ако са част от нашите разговори, трябва да се премахнат от речниците ни. Разговорите ни са един от прозорците на душите ни.
През време на „почивката“, нека поговорим за порнографията. В последните години порнографията се е разпространила със светкавична бързина. Изложени сме на нея ежедневно. Порнографията е също толкова пристрастяваща, колкото и многото други субстанции, които дори не бихме и помислили да сложим в телата си. Последиците от порнографията са катастрофални. Помнете, че Сатана не иска да сме щастливи или да успяваме в служението си като Ааронови свещеници. Не допускайте грешки. Той иска да сме нещастни. Целта му е да плени сърцата ни, като ни съблазни да участвате в ужасни неща, като порнографията. Стойте надалеч от нея. Ние трябва да дисциплинираме себе си в избягването на книги, списания, музика, картини, видео филми, DVD-та, кино, страници в интернет, телевизионни програми - всичко, което съдържа порнография или подобен материал. Порнографията и свещеничеството са несъвместими. Уважавайте свещеничеството, което притежавате; дайте постоянна „почивка“ на всякакво порнографско влияние.
Президент Хинкли ни е напомнил: „Съвременният наркотичен бич е станал като чума за света . . . В повечето случаи последствието е дълъг период, прекаран в мизерия, болка и разкаяние. За разлика от чумите в старо време, за които не е имало лек, лекът в случаят с наркотиците е ясен и сравнително лесен. Той просто се състои в това да не ги докосваме.“ (“The Scourge of Illicit Drugs,“ Speaking out on Moral Issues, [1992], 127) Ние не бихме поставили живота си на карта, като си играем с отровна змия. Наркотиците са също толкова опасни, колкото смъртоносната отрова на змията.
Наскоро синът ни се прибрал у дома си, и намерил единият си син да седи до кухненската маса с лакти опрени на нея и с длани да подпира брадичката си. Другият му син изглеждал тъжен, докато седял в хола, гледайки през прозореца. Майка им не се виждала. Синът ни попитал момчетата къде може да е тя. Те посочили към банята. Той тихичко почукал по вратата и попипал, „скъпа, вътре ли си?“ Тя му отговорила, „Дадох си почивка.“ Възрастните понякога също се нуждаят от почивка.
Притежатели на Мелхиседековото свещеничество, моля присъединете се към „почивката“ ни. В битката за ежедневното оцеляване, е лесно да отклоним вниманието си от своето служене като бащи и носители на свещеничеството. Ако не сме внимателни, призванията ни, хобитата ни, развлеченията ни и дори службата ни в Църквата могат неблагоприятно да въздействат на нашите отговорности като бащи и съпрузи.
Президент Хауард У. Хънтър бе имал само една възможност да говори на общата среща на свещеничеството, докато беше президент на Църквата. Тогава, октомври 1994 г., президент Хънтър озаглавил речта си, „Да бъдеш праведен съпруг и баща.“ В това си майсторско изказване, той очертал няколко стандарта и очаквания, за нас, които притежаваме Мелхиседековото свещеничество. Препоръчвам ви да прочетете цялото му изявление, но тази вечер, аз ще спомена само два от тях. Президент Хънтър казал: „Мъж, който притежава свещеничеството, гледа на семейството си, като на предоставено му от Бог. Водачеството ви в семейството е вашата най-важна и свещена отговорност. Семейството е най-съществената единица сега и във вечността, и като такава превъзхожда всеки друг интерес в живота.“ (В доклад от общата конференция, октомври 1994, или Ensign, ноември 1994, 50)
Президент Харълд Б. Лий е казал: „Най-важната от Господните работи, която вие и аз някога ще извършим, ще бъде между стените на нашите собствени домове.“ (Stand Ye in Holy Places, [1974], 255). Ние трябва честно да запитаме себе си. Правим ли всичко, което трябва да правим, за да дадем на семейството си евангелските инструкции и напътствия или оставяме тази отговорност на другите? Водачеството в семейството често изисква от нас да преподредим приоритетите си, за да намерим необходимото време. Качеството и количеството на времето са от съществено значение.
Президент Хънтър също ни напомня „Мъж, който притежава свещеничеството, води семейството си в участието си в Църквата, за да могат те да знаят Евангелието и да бъдат под защитата на заветите и обредите.“ (В доклад от конференция, октомври 1994 г., 69; или Ensign, ноември 1994, 51) За да можем да изпълним това, ние трябва да сме сигурни, че животът ни е поставен в ред. Лицемерието никога не е успявало, и не ще сработи и днес. От нас се изисква да ръководим в праведност и да окуражаваме семействата си да следват примера ни. Водете в семейните домашни вечери. Водете в изучаването на писанията. Давайте свещенически благословии. Водете в личната и семейна молитва. Президент Монсън, казва: „Помнете, че човек никога не застава по-нависоко, отколкото, когато е на колене.“ (В доклад от конференция, април 1964, 130)
Една „почивка“ обикновено завършва с малко положителни думи. Братя, ние можем да преодолеем и накрая да победим в съревнованието. Ние можем да почитаме и уважаваме свещеничеството седем-дена-в-седмицата-двадесет-и-четири-часа-на-ден. Можем да прогоним вулгарността, порнографията и наркотиците от живота си, също както и всички други нездравословни или нечисти дейности. Можем да осигурим на семействата си водачеството на свещеничеството и духовното напътствие, което те изискват. Ние можем да направим всичко това и много повече, ако се приближим по-близо до Спасителя, ако почитаме святото свещеничество, което притежаваме, и бъдем верни на заветите, които сме направили.
Свидетелстам ви, че изпълняваме Господната мисия. Той е наш Спасител. Той е наш Изкупител. Той е извършил единението за греховете ни. Той е Ходатаят ни пред Отца. Той живее. Обича ни безусловно. Ние сме носители на Неговото свещеничество. Обичам президент Хинкли, съветниците му, дванадесетте, и моите ближни, висшите ръководители и свидетелствам за добротата и величието им, и за тяхната власт от Бог. Обичам ви, мои колеги в свещеничеството и се моля за успеха ни. В святото име на Исус Христос, амин.
Previous
