Вашето, лично свидетелство Старейшина Анхел Абреа От седемдесетте Светият Дух има силата да донесе светлина и разбиране в живота ни, но ние трябва да платим цената, да търсим и спечелим Неговото спътничество. Бих искал да имам един въображаем разговор, относно личното свидетелство с притежателите на свещеничеството. Вярвам, че този разговорен начин ще ми помогне да предам посланието си. За целта на нашата дискусия ще използвам имената на моите внуци. Моля, представете си, че тези имена са вашите и че аз говоря директно на всеки един от вас, млади мъже. Скъпи Джеймс, когато беше малко момче, свидетелстваше и казваше: „Знам, че Евангелието е истина. Знам, че Исус Христос е Синът на Бог. Знам, че Джозеф Смит е истински пророк.“ Ти знаеше тези неща, защото другите ти ги казваха. Поради доверието си в родителите ти, епископа ти, и другите, ти никога не си се съмнявал в това знание. Но сега, когато стана по независим в разбирането си, схващането и възприемането на всички различия, които този напрегнат и красив живот ти предлагат, често осъзнаваш, че не всички хора имат същото свидетелство или „Божият мир, който никой ум не може да обхване.“ (Филипяните 4:7) Може би, Ионатан, вече си разбрал, че някои възрастни са цинични и няма да говорят с теб относно прекрасните понятия за Единението, Възкресението и вечния живот. Вместо това, те ще ти казват „Яжте, пийте и се веселете, защото утре ще умрем.“ (2 Нефи 28:7). Ще видиш други колебливи и схватливи, търсещи отговорите, които не могат да намерят. И въпреки това, ще се опитат да ти демонстрират знание за това, което не притежават. А други ще казват, „Е, може би тези неща са истина, но може и да не са. Най доброто, което можем да направим е да живеем живота си, и ако има живот след смъртта ще видим какво ще се случи.“ Андрю, мога да разбера мислите и чувствата, които може да имаш в ума и сърцето си. Мога да разбера, че когато слушаш тези различни послания, може да си зададеш въпроса, кое е правилно и кое не е. Сигурен съм, че много въпроси са се зародили в ума ти. Истината е, че няма да бъдеш осъден заради учудването си или съмнението си, ако положиш искрени усилия да откриеш отговора. Умствените ни сили са ни дадени, за да ги използваме. Вярата, основана върху личната молитва, изучаване и послушание е по-дълготрайна от сляпата вяра; тя е по- възнаграждаваща и със сигурност е поставена върху по-добра основа. А ти, Пол, спомняш ли си, когато Спасителят казал: „Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.“ (Матея 18:3-4)? Облагодетелствани сме, когато запазим смиреността и любознателността на дете, но трябва да продължим да се развиваме и да не се задоволяваме с ограниченото познание или разбиране за Евангелието, което има едно дете. Помни, Пол, какво е казал един апостол с твоето име на Коринтяните: „Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.“ (1 Коринтяните 14:20). Е, скъпи Ръсел, ще се запиташ, „В такъв случай, трябва ли да търся отговора сам? Може ли всеки да има същото свидетелство? То дар ли е само за неколцина? Дали тези, които казват, че знаят, в действителност само си мислят, че знаят или са се убедили чрез психологически трик?“. В отговор на въпросите ти и за да дам повече светлина по тези неща, нека ти кажа какво е казал старейшина Джон А. Уитсо, че тези, които наистина имат свидетелство за Евангелието, имат „най-висшето знание. То идва като откровение, когато се знае истината и се спазва. . . . Тя в действителност е най-важното притежание за човека“ („What Does It Mean to Have a Testimony?“, Improvement Era, май 1945, 237; курсивът добавен). Съзнавате ли, че свидетелството е определено като най-висшето познание и „най-важното притежание за човека“ и че в Учение и завети Спасителят го е споменал като знание, което ще пребъдва в сърцето ви (Учение и завети 8:2)? Може би ще ти бъде трудно да разбереш това на твоята възраст, но свидетелството е нещо, което ще вземем със себе си в следващия живот. Ще изоставим всичките си земни притежания, но знанието, това вътрешно убеждение, ще остане с нас. Спомнете си за Джозеф Смит; онези, които отнеха живота му, не можаха да отнемат неговото „най-важно притежание“- неговото свидетелство. Пророкът Джозеф взе със себе си това безценно притежание през завесата на смъртта във вечността, където Господ му обещал, трон за него в Царството на Неговия Отец. (вж. Учение и завети 132:49) Но в същото време, това свидетелство, бе дарено със слава и име, които не могат да бъдат убити (вж. Учение и завети 135:3), остават тук с нас. Ние чуваме ехото от свидетелството на Божия пророк, че [Христос] живее! Защото Го видяхме, дори от дясната страна на Бог; и сме чули гласа да свидетелства, че Той е Единородният на Отца. (вж. Учение и завети 76:22-23) Скъпи Матю, сега когато си в състояние да видиш вечното измерение на свидетелството, можем да продължим с разговора си, показващ, че можеш да имаш свое свидетелство, ако вършиш това, което е необходимо, за да придобиеш такова. През едно от онези трудни времена, което е имал верният и посветен, млад Нефи със своите бунтовни братя, той им напомнил за следния пътеводител към придобиването на свидетелство: Господ оповестил, „ако не вкоравявате сърцата си и ако Ме помолите с вяра, вярващи, че ще получите, с усърдие в спазването на заповедите Ми, тези неща наистина ще ви бъдат сторени знайни.“ (1 Нефи 15:11). Сега можем да прегледаме стъпките, които Нефи е описал. Първо, не вкоравявайте сърцата си. Търсете знанието. С други думи, имайте силно, всепоглъщащо желание за знание. Направете място за семето да бъде посадено в сърцето ви. Ако направите това, знаете ли какво е обещанието? Алма ни казва, „а онзи, който не вкорави сърцето си, на него е дадено . . . да узнае тайнствата Божии.“ (Алма 12:10). Второ, помолете с вяра. В изучаването ви на писанията, забелязали ли сте колко пъти фразата „вярвайте, че ще получите“ придружава заповедта да се молим и искаме? В процеса на искане на знание, трябва да упражним вяра - вярване, преди да получим. За да илюстрира тази част от нашия разговор, Алма ни дава добър пример, когато обяснява как е придобил свидетелството си. „Ето, постих и се молих в продължение на много дни, за да мога аз самият да узная тези неща. И сега самият аз знам, че те са истинни; защото Господ Бог ми ги изяви чрез Светия Си Дух; и това е Духът на откровението, който е в мен.“ (Алма 5:46). Трето, спазвайте заповедите. Мисля, че думите от Книгата на Мормон очертават благословиите на знанието, които можем да получим, ако изобилствуваме в добри дела. Цар Вениамин оповестил на хората си, „ако вярвате във всички тези неща, гледайте да ги вършите.“ (Мосия 4:10). И великият мисионер Амон е казал: „Да, този, който се покайва и упражнява вяра, и принася добри дела, и се моли непрестанно безспир - на такъв е дадено да познава тайнствата Божии.“ (Алма 26:22). Сега Кол, ние анализирахме различните стъпки, които трябва да следваме в търсенето си на свидетелство. Но все още име едно нещо, което е най-важната, достъпна за нас помощ, която ще ни даде потвърждение и абсолютна увереност, и е твое право, когато живееш достойно, да получиш спътничеството на Светия Дух. Помни обещанието в Мороний: „И чрез силата на Светия Дух вие можете да узнаете истината за всичко.“ (Мороний 10:5). Обърнете внимание, че казах да получиш спътничеството на Светия Дух. Светият Дух има силата да донесе светлина и разбиране в живота ни, но ние трябва да платим цената, да търсим и спечелим Неговото спътничество. Старейшина Марион Г. Ромни веднъж писал, „Това е мисията на Светият Дух да открие истината за небесата на тези, които са достойни да я получат. Всеки от нас, ако желае, може да бъде достоен. Обаче, винаги трябва да помним, че Той няма да пребъдва в несвята обстановка. Той е свикнал с обществото на Бог, защото Той е другар на Отца и Сина. Когато получим дара на Светия Дух, на нас ни е казано да Го приемем; на Него не му е казано да дойде при нас. Но ако, с цялото си сърце, наистина го потърсим, Той ще дойде при нас и ще ни направлява във вземането на решения при всяка криза в нашия живот.“ („Revelation in Our Personal Affairs,“ Relief Society Magazine, октомври 1955, 647). Светият Дух е даден на нас, за да свидетелства за Отца и Сина; че Исус Христос е нашият Спасител; че има пророк на света, който председателства Църквата, която носи името на Спасителя, дори Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни; и че всички дела и обещания на Бог ще бъдат изпълнени в Неговото време и по Неговия начин. А сега, мой най-малък от внуците ми, Тейт, можем да завършим този разговор, споменавайки какво е свидетелството. Може би най-добрият начин да го опиша ще бъде като погледнем какво представлява свидетелството в нашия живот. То е като да кажем, „Аз ще отида и ще сторя нещата, които Господ е заповядал, защото знам“ (1 Нефи 3:7), и да действаме според обстоятелствата. То е като да имаш мира, който идва със знанието, че е направено всичко възможно, че са били използвани всички таланти до максимум. То е като да следваш заповедта на Господ към Исус Навиев: „бъди силен и смел: да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе гдето и да идеш.“ (Исус Навиев 1:9). И, е да бъдеш, „търпелив в огорченията“ (Учение и завети 31:9) То е никога да не се предаваш, но да бъдеш за пример на другите. То е да, „бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда.“ (1 Петра 3:15). То е да оповестиш Неговото поколение: „Исус Христос, Синът Божий, Отец на небесата и на земята, Творец на всички неща от самото начало.“ (Мосия 3:8). Да, тези и много други характеристики и действия моделират свидетелството. И това е моето свидетелство към теб в името на Исус Христос, амин.