Силата на самоусъвършенстването Президент Джеймс Е. Фауст Втори съветник в Първото Президентство Самоусъвършенстването . . . е основният тест за характера ни. Братя, тази вечер сме част от създаването на историята. Събрали сме се на най- голямото от всички събрания на свещеничеството, провеждано някога в тази евангелска епоха. Радваме се на присъствието на всички онези, извън този велик Център за конференции, наброяващи стотици хиляди. Среща провеждана за първи път, в тази нова, внушителна сграда, е велик момент от историята на човечеството. Задължени сме на Господ, който е вдъхновил президент Гордън Б. Хинкли, с пророческото видение, довело до изграждането й и направи всичко това възможно. Благодарим на епископ Х. Дейвид Бъртън, епископ Ричард К. Еджли, епископ Кийт Б. МакМолън, и всички, които имат нещо общо с построяването й. Сега, след като я имаме, трябва да я използваме, за да подсилим вярата на нашите хора. Братя, тази вечер бих искал да говоря относно силата на самоусъвършенстването в най- широкото му значение. Самоусъвършенстването е важна част в призоваването на силата на свещеничеството на Бог. Това е така, защото тази велика божествена сила може да бъде упражнявана единствено в праведност. Самоусъвършенстването изисква решителност и силен характер. То увеличава нашите собствени дарове и таланти по забележителен начин. То е силата на благородното мъжество. Всяка човешка душа, и по-специално притежателите на свещеничеството, са изправени пред предизвикателството да контролират неговите или нейните мисли, апетити, реч, характер и желания. Едното от тях може да е лош характер. Когато бях момче, имах червена коса. Веднъж майка ми ме обвини, че съм имал характер подхождащ на косата ми. Другите ми казваха „Червения“. Тези думи бяха предизвикателни за мен. Тези с червена коса не са единствените, които трябва да се научат да контролират неконтролируемия си характер. Силната воля е необходима, за да не могат дразненията да надделеят емоциите ни. Наскоро един местен вестник писа относно феномен, придружаващ увеличаващия се трафик от коли по пътищата ни: „Нормално е, в пиковите часове да се: подсвирва с клаксона, притискането на броните, неприличните жестове. Дори откритото насилие се увеличава при шофирането ни.“ Понякога гневът ни излиза извън контрол; наричаме го „пътна ярост“. Често съм се чудел защо някои мъже се променят, когато застават зад волана на колата си, защитени от стъкло и метал. Като че ли по някакъв начин това извинява тяхното грубо поведение. Пътната ярост не е последствие от увеличения трафик, но от отношението ни. Когато някои шофьори изгубят търпение и станат твърде агресивни, те могат да загубят контрол и да причинят сериозно нараняване или дори смърт на другите по магистралата. Самоусъвършенстването е придизвикателство за всеки индивид. Само ние сме тези, които контролираме апетитите и страстите си. Самоусъвършенстването не може да се купи с пари или репутация. То е основният тест за характера ни. То изисква издигането ни от дълбоките долини на живота ни и изкачването на нашия собствен връх Еверест. Като пълновременни мисионери научаваме един велик урок от самоусъвършенстването. Научаваме се да ставаме, когато трябва да се става, да работим, когато трябва да работим и да си лягаме, когато трябва да си лягаме. Обикновено пълновременните мисионери са почитани и уважавани, дори и посланието им да не е добре прието, както бихме искали. Първото президентство и другите висши ръководители се срещат с много ръководители на държави, посланици и проповедници от целия свят. Често, когато стане въпрос, тези мъже, с голяма власт и влияние, говорят с почит и уважение за мисионерите, които са видели в своите страни. Нашите млади старейшини са образец за мъжествеността на младежта. Когато се приберат у дома, някои биват критикувани за това, че са самодоволни, за това, че поддържат приличен външен вид, и за това че косата им е чиста и сресана. Не мога да разбера защо един завърнал се мисионер бива считан за самодоволен, ако се опитва да живее според стандартите и принципите, които е преподавал като представител на Господ, на хората, където е служил. Разбира се, че от завърналите се мисионери не се очаква да носят бели ризи и вратовръзки през цалото време. Но носенето на размъкнати дрехи и странни прически, за да изглежда според модата, не е подходящо за този, който притежава божествено даденото му свещеничество. Завърналите се мисионери са пример за младежите от Аароновото свещеничество, които ще бъдат бъдещите мисионери. Често, това което видят Аароновите свещеници, е по-силно и убедително от онова, което е казано. Мъже и жени често се опитват да спечелят вниманието и одобрението на групата, към която се стремят да принадлежат. Подобен натиск може да ги накара да направят неща, които иначе не биха направили. Това е действие от слабост, не от сила. Господ ни е обещал чрез Мороний: „И ако човеците дойдат при Мене, Аз ще им покажа тяхната слабост. Аз давам на човеците слабост, за да бъдат смирени; и Моята благодат е достатъчна за всички човеци, които се смиряват пред Мене; защото ако те се смирят пред Мене и повярват в Мене, тогава Аз ще сторя слабите им страни да станат силни.“ 1 Най-просто казано, самоусъвършенстването е, да правим онези неща, които трябва и да не правим нещата, които не трябва. Това изисква устойчивост, силна воля и честност. Когато трафика по магистралата на общуването ни стане място за паркиране, ние трябва да се осланяме все повече и повече върху личните си морални филтри, за да разделим доброто от злото. Колкото и прекрасно да е, по много начини, има нещо хипнотично в използването на Интернет. Отнасям се специално за прекарването на безкрайно време в „чат стаите“ или посещаването на порнографските сайтове. Сега искам да обърна внимание на личните ни мисли. В тази област, съвестта е единственият съдия, който може да надуе свирката, когато излезем извън контрол. Ако не ги обуздаем, мислите ни могат да пощуреят. Съзнанието ни е частта от нас, която наистина изисква дисциплина и самоконтрол. Вярвам, че четенето от писанията е най- добрата пералня за нечисти или неконтролирани мисли. За тези, които са с необходимите качества и са достойни, светостта на светия храм може да издигне мислите им над земното. Когато тренирах лека атлетика и служих в армията, чувах изрази, които ме караха да се срамувам дори да ги слушам. Ако, както е предложил Самуил Джонсън, „езикът ни е облекло на мислите ни“ 2 тогава речта, която чуваме по телевизията, по филмите и дори в училищата ни е беден коментар на настоящото ни мислене. Притеснявам се за младите хора, започнали да стават нечувствителни докато неспирно чуват или използват този лош език. Вярвам, че речта на младите мъже с характер не е долнокачествена. Притежателите на святото свещеничество на Бог не трябва никога да използват мръсен език или неприлични жестове. Сега ще говоря за безусловната необходимост от контролиране на всякакви физически апетити. Това може и до известна степен да се нарече „трън в тялото“ 3. Хари Емерсън Фосдик дава важен контекст за тъй нареченото самоконтролиране: „Себеотрицание . . . не е отрицателно, да си забраним неща, за които често, отрицателно поклащаме глава. В известен смисъл няма такова нещо като себеотрицание, защото това, което определяме като такова е необходимата цена, която плащаме за нещата, за които копнеят сърцата ни.“4 Една от основите на личната сила е чистотата. Алфред Лорд Тенисън пресъздал това, когато написал: „Силата ми е като силата на десет, /Защото сърцето ми е чисто.“ 5 С цялото си сърце ви приканвам, вас прекрасни млади хора, да не встъпвате в брак скрили в себе си нещо, за което да се срамувате. Може би никога няма да можете да го забравите. Вие бихте искали да живеете живота си със силата, която идва от чистата съвест, която ще ви позволи, един ден, да застанете пред вашия Създател и кажете: „Душата ми е чиста.“ Себеотрицанието не е ограничаващо. То е пътеката към свободата. То е сила. То е важна част от чистотата. Шекспир го е казал добре чрез героя си Хамлет: Въздържам се таз вечер, И това ще придаде някак лекота До следващото въздържание, последното по-леко; Правенето му почти ще промени природното клеймо, Или ще преодолея дявола или ще го изхвърля С удивително могъщество. 6 Хибър Дж. Грант бе първият президент на Църквата, когото имах привилегията да срещна лично. Той наистина беше велик човек. Почитахме го, защото част от неговата сила бе неговата решителност за самоусъвършенстване. Баща му починал, когато бил само на една годинка и майка му с усилие го отгледала. Той бил добросъвестен и й помагал, опитвайки се да се грижи за нея. „Когато поотраснал и пожелал да се присъедини към бейзболен отбор, . . . другите [момчета му се присмивали] . . . наричайки го ‚мамино детенце‘, защото не можел да хвърли топката от едната база до другата. Неговите съотборници го дразнели толкова много, че . . . той . . . решил, че ще играе с деветимата, които ще спечелят шампионата на Територията Юта. Той си купил бейзболна топка и тренирал час след час, хвърляйки я срещу стария хамбар на съседите. Често рамото го боляло толкова, че не можел да . . . спи вечер. Той продължил да тренира и . . . ставал все по-добър, и преминавал от един отбор в друг, докато накрая [успял] да играе [в] отбора, който спечелил териториалния шампионат.“ 7 Друг пример за самоусъвършенстване била решителността му да стане добър писар. Краснописът му бил толкова лош, че когато двама от неговите приятели видели почерка му, единият казал, „Този почерк ми прилича на следи от кокошка.“ „Не,“ казал другият, „Изглежда като че светкавица е ударила мастилницата.“ Това, разбира се, засегнало гордостта на младият Хибър Грант. Той работил усилено, докато, все още като тинейджър, служещ в офиса на H. R. Mann and Co., като счетоводител, „му било предложено възнаграждение, което трикратно надвишавало неговото заплащане, за да отиде в Сан Франциско като писар. По-късно станал учител по краснопис и счетоводство в Университета [Юта]. Всъщност, с образеца, който написал преди да навърши седемнадесет години, взел първа награда в териториалния конкурс-изложба за професионални писари.“ 8 Пеенето била другата област на предизвикателство на Президент Грант. Като малко момче, иеел фалщцво. Когато бил на десет години, един инструктор по музика се опитал да го обучава на най-простите песни и накрая се отказал от отчаяние. На двадесет и шест години, когато станал апостол, помолил професор Симс да го научи да пее. След като го изслушал, професорът отвърнал, „Да, ще можете да се научите да пеете, но бих искал да съм на шестдесет километра от вас, когато го правите.“ Това само го предизвикало, за да се опитва по-усилено. 9 Президент Грант веднъж казал: „Практикувал съм пеенето на‚ Doxology‘“ 10 между триста и четиристотин пъти, а са само четири реда, и все още не можех да пея.“ 11 Отбелязано е, че на път за Аризона със старейшина Роджер Клусън и старейшина Дж. Голдън Кимбъл, президент Грант „ги помолил дали ще може да изпее сто песни, докато пътуват. Те помислили, че се шегува и казали, ‚Добре, давай.‘ След първите четиридесет песни, те го уверили, че ако продължи да пее, останалите шестдесет и двамата щели да изпаднат в нервно разстройство. Той изпял останалите шестдесет.“ 12 Практикувайки през целия си живот той успял да напредне в пеенето, но може би не толкова, колкото с бейзбола и краснописа, които усъвършенствал. Президент Грант имал любим цитат от Ралф Уалдо Емерсън, който следвал: „Онова, което упорито правим, става най-лесно за нас да вършим; не че в същността си нещата са се променили, но нашата сила да го вършим се е увеличила.“ Като притежатели на свещеничеството, не трябва да си търсим извинения, когато изгубим самоконтрол. Дори обстоятелствата ни да са предизвикателни, всички ние можем да се стремим към самоусъвършенстване. Големи благословии на лично удоволетворение могат да дойдат върху нас, когато го правим. Самоусъвършенстването е свързано с духовността, която е основното, към което се стремим в смъртността. Както е казал президент Дейвид О. МакКей: „Духовността е чувството за победа над самия себе си, и на общуване с безкрайността. Духовността подтиква човека да побеждава трудностите и да придобива все повече и повече сила. Това, някой да почувства способностите си да се развиват и истината да разширява душата е едно от най-възвишените преживявания.“ 13 Като безпомощен сакат човек, Уилиам Ърнест Хенли с кураж погледнал отвъд външното си физическо състояние, за да победи в сърцето и ума си, когато написал „Invictus“: Вън от нощта, която ме обгръща, Черна като яма от полюс до полюс, Благодаря на боговете, които и да са За непобедимата моя душа. В свирепите нокти на обстоятелствата, Не трепвам нито викам силно: Под ударите на съдбата Главата ми е кървава, но непреклонна . . . . Няма значение колко тясна е вратата, Колко изпълнен с наказания е животът, Аз съм господар на моята съдба: Аз съм господар на моята душа. 14 Братя, свидетелствам ви, с цялото си сърце и душа, че чрез силата на самоусъвършенстването ще наследим благословиите, които нашият Небесен Отец има за верните Си синове. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Етер 12:27. 2. The Oxford Dictionary of Quotations, 4th ed., ed. Angela Partington, 368. 3. 2 Коринтяни 12:7. 4. The Meaning of Service (1920), 83. 5. Oxford Dictionary of Quotations, 689. 6. Хамлет 3.4.166-71. 7. Роджерик Л. Камерън, Tenacity, Brigham Young University Speeches of the Year (1 декември 1964), 3. 8. Дейвид С. Кол, Succsess - Spiritual and Temporal, Brigham Young University Speeches of the Year, (30 ноември 1965), 6. 9. Виж Камерън, Tenacity, 2. 10. „Praise God, from Whom All Blessings Flow,“ Hymns, no. 242. 11. Доклад от конференция, април 1900 г., 61. 12. Камерън, Tenacity, 3. 13. Gospel Ideals, (1953), 390. 14.“ Invictus. In Met. R.T.H.B.“, както е цитирано в Oxford Dictionary of Quotations, 332.