Вечният дом Президент Томас С. Монсън Първи съветник в Първото президентство В най-буквалния смисъл на думата, ние сме строители на вечни домове. Ние сме чираци в този занят, а не умели майстори. Нуждаем се от божествена помощ, за да градим с успех. Един ден, по време на своето лично служение, нашият Спасител завел Петър, Яков и Йоан високо в планината „и преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. И, ето, явиха им се Мойсей и Илия, които се разговаряха с Него. И Петър проговори, казвайки на Исуса: Господи, добре е да сме тука.“1 Днес, по време на това историческо събитие, сме се събрали в този прекрасен конферентен център и в останалите зали на Храмовия площад и по целия свят. Сълзи овлажняват очите ни и благодарност изпълва сърцата ни, докато се вслушваме в мелодията на красивия химн: „Благодарим Ти, Боже.“2 Изграждането на тази сграда бе на етап планиране в продължение на много време. Необходима ни бе много по-голяма сграда, за да можем да поберем хората, които посещават конференциите и другите мероприятия през годината. Изключително способни работници са се трудили със сърцата и ръцете си, за да изградят една постройка, достойна за Неговото божествено одобрение: „Хубаво, добри и верни слуго.“3 Когато Исус служил сред хората в едно далечно време и на едно далечно място, Той често говорил чрез притчи и думи, които хората най-добре биха разбрали. Често Той говорил за изграждането на домове, като по този начин имал предвид живота на хората, които го слушали. Нима за Него не питали често не е ли тоя „синът на дърводелеца“? Той казал: „Дом, разделен против себе си, няма да устои.“4 По-късно Той ни предупредил: „Ето, Моят дом е дом на ред, каза Господ Бог, а не дом на безпорядък.“5 В откровение, дадено чрез пророка Джозеф Смит в Къртленд, Охайо, на 27 декември 1832 г., Учителят посъветвал: „Организирайте се; подгответе се с всичко необходимо; и съградете дом, дом на молитва, дом на пост, дом на вяра, дом на обучение, дом на слава, дом на ред, дом Божи.“6 Никъде другаде в писанията няма да намерим по-добър план за това как всеки един от нас мъдро и разумно да съгради свой личен дом, в който да пребивава през вечността. В най-буквалния смисъл на думата, ние сме строители на вечни домове. Ние сме чираци в този занаят, а не умели майстори. Нуждаем се от божествена помощ, за да градим с успех. Напътствията, които ни е отправил апостол Павел, ни дават сигурността, от която се нуждаем: „Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?“7 Когато помним, че всички ние сме в буквалния смисъл духовни синове и дъщери Божии, няма да ни се стори трудно да се обръщаме в молитва към нашия Небесен Отец. Той цени стойността на този суров живот. „Помнете, че голяма е стойността на душите в очите Божии.“8 Неговите слова намират място в сърцата ни и дават цел на живота ни. Има един учител, самият Исус Христос, който ще ни направлява в нашите усилия, ако само имаме вяра в Него. Той ни кани: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.“9 За Исус било казано, че Той: „напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.“ 10 Решени ли сме да направим същото? Един ред в светите писания съдържа похвала към нашия Господ и Спасител, за когото бе казано: „обикаляше да прави благодеяния.“ 11 В своето послание към любимия Тимотей Павел показва начин, по който бихме могли да станем по-добри, а също така да помогнем на тези, които бъзмълвно размишляват, а след това на глас си задават въпроса: „Как да разбера, ако ме не упъти някой?“ 12 Думита на апостол Павел към Тимотей, възлагат сериозна отговорност на всеки един от нас. Нека се вслушаме в мъдрия му съвет: „Бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра в чистота.“ 13 Нека размислим върху това важно напътствие, което в буквален смисъл е отправено към нас. Първо, бъдете пример в словото: „Чрез думите си се назидавайте един другиго,“ 14 казал Господ. Спомняме ли си съвета на един любим химн от Неделното училище? Всички добри думи, които изричаме, ще живеят в паметта и ще излъчват светлина. Нека често си говорим добри думи; чрез добрите думи звучи сладката мелодия на сърцето. 15   Помислете върху думите на Мери Бойсън Уол, която отпразнувала 105-тия си рожден ден преди няколко години. Тя се омъжила за Дон Харви в храма в Солт Лейк през 1913 г. Те отпразнували 81-та годишнина от сватбата малко преди Дон да почине на 103 години. В една статия в Church news тя казала, че отдава дълголетието на своя живот и брак на добрите думи. Тя каза: „Смятам, че това ни помогна през живота, тъй като ние се опитвахме да се подкрепяме взаимно и да не си говорим лоши думи.“ 16 Второ, бъдете примери в поведението. По време на една обща конференция през октомври 1987 г., президент Гордън Б. Хинкли каза: „Мръсните думи оскверняват човека, който ги изрича. Ако имате този навик, как ще се отървете от него? Започнете, като вземете решение да се промените. Следвашия път, когато ви се иска да използвате думи, за които знаете, че са лоши, просто не ги изричайте. Замълчете или кажете това, което мислите по друг начин.“ 17 Франсоа дьо Ларошфуко отбелязал следното: „Една от причините, поради която толкова малко хора са разумни и приятни събеседници, е, че почти всички си мислят за това, което искат да кажат, вместо да отговорят ясно на това, което са били попитани.“ Трето, бъдете пример в милосърдието. От Посланието към коринтяните идва красивата истина: „Милосърдието никога не умира.“ 18 Душата се чувства удовлетворена от реакцията, на Църквата при природни бедствия, като това в Мозамбик, Мадагаскар, Венецуела и на много други места. Често ние сме пристигали първи на мястото, където се е разиграло съответното бедствие и сме оказвали най-голяма помощ. Има и други организации, които са така щедри и отзивчиви. Какво е милосърдието? Мороний написал следните няколко думи на своя баща: „Милосърдието е чистата любов на Христа и устоява навеки“ 19 Един човек, чийто живот е пример за милосърдие, е президент Джордж Албърт Смит. Веднага след Втората Световна Война, Църквата предприела благотворителлна акция за събиране на топли дрехи, които да бъдат изпратени на страдащите светии в Европа. Старейшина Харълд Б. Лий и старейшина Мариън Г. Ромни завели президент Джордж Албърт Смит на Площада на благотворителността в Солт Лейк Сити, за да види резултата. Те били впечатлени от щедрия отзив на членовете на Църквата. Те гледали как президент Смит наблюдавал работниците, които пакетирали голямото количество дарени дрехи и обувки. Те видели сълзи да се стичат по лицето му. След няколко минути, президент Джордж Албърт Смит сам свалил новото си палто и казал: „Изпратете и това.“ Братята му казали: „Не, президенте, не го изпращайте; студено е и вие се нуждаете от него.“ Президент Смит, обаче, не искал да си го вземе обратно; и така палтото му, заедно с останалите дрехи, било изпратено в Европа, където нощите били дълги и тъмни, а храната и дрехите не достигали. Когато колетите пристигнали, предизвикали радост и благодарности, изразени както гласно, така и в безмълвна молитва. Четвърто, бъдете пример за духа. Авторът на псалма написал: „Сърце чисто сътвори в мене, Боже; и Дух постоянен обновявай вътре в мене.“ 20 Като 17-годишно момче се записах във военноморския флот на Съединените щати и участвах в едно учение в Сан Диего, Калифорния. През първите три седмици се чувствахме така, като че ли флотът се опитваше да ни убие, вместо да ни обучи как да оцеляваме. Винаги ще си спомням първата неделя в Сан Диего. Старшият офицер ни каза: „Днес всички отиваме на Църква.“ Тогава се подредихме в колона на площадката за маршировки. Старшият ни извика: „Всички католици ще се съберете в Кемп Декатур. Ходом, марш! И не се връщайте преди 3.00 часа!“ Една голяма група тръгна натам. Тогава той каза: „Всички от еврейската вяра, ще се съберете в Кемп Хенри.“ Ходом, марш! И не се връщайте преди 3.00 часа!“ Една по-малка група се отправи натам. Тогава той каза: „Останалите от вас, протестантите ще се съберете в театъра на Кемп Фарагут. Ходом, марш! И не се връщайте преди 3.00 часа!“ През главата ми премина мисълта: Монсън ти не си католик. Не си евреин. Не си протестант. Реших да остана на място. Струваше ми се, че стотици мъже маршируват покрай мен. Тогава чух най-сладките думи, които старшият бе изричал в мое присъствие. Той каза: „А как се наричате вие, мъже?“ Той използва множественото число - мъже. Едва сега разбрах, че и някой друг бе останал заедно с мен на тренировъчната площадка. В един глас казахме: „Ние сме мормони.“ Той се почеса по главата, с израз на объркване на лицето и каза: „Добре, вървете и намерете място, където да се съберете, и не се връщайте преди 3.00 часа.“ Ние тръгнахме. Човек би могъл да разпознае такта на следния химн от Неделното училище за деца в звука от стъпките ни: Не бойте се да бъдете мормони; Не бойте се да останете сами. Не бойте се да имате твърда цел. И не бойте се да я показвате. Пето, бъдете пример във вярата. Президент Стивън Л. Ричърдс, говорейки за вярата, казал следното: „Това че признаваме, че има сила по-висша от човешката, в никакъв случай не ни принизява. Ако човекът вярва, че силата, която е по-висша от него, носи добро и преследва една висша цел, той осъзнава своята божествена съдба и благородството на своя вид. Той бива стимулиран и окуражен да се бори за своето съществувание . . . Той трябва да търси, - да вярва, да се моли - и да се надява, че ще успее. Такова едно искрено и предшествано от молитва усилие, никога няма да остане невъзнаградено. Това е самата същина на философията на вярата“ 21 Божествена милост ще получат тези, които смирено я търсят.“ Мини Луиз Хаскинс изказа този принцип в едно прекрасно стихотворение: Казах на мъжа, който стоеше на портата: „Дай ми светлина, за да премина в безопасност през неизвестното.“ А той ми отговори: „Излез в тъмнината и постави ръката си в Божията длан. Това е по-добре от светлина и по-безопасно от познатия път. Най-накрая, бъдете пример в чистота. 22 „Кой ще излезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото Свето място? Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е предал на суета душата си и не се е клел на лъжата. Той ще приеме благословение от Господа и правда от Бога на спасението.“ 23 Както отбеляза президент Дейвид О. Макей: „Сигурността на нашата нация зависи от чистотата и силата на дома; благодарен съм на Бог за ученията на . . . Църквата относно съграждането на дома и за впечатлението, което добрите родители са създали, че домът трябва да бъде най-свещеното място на света. Нашите хора са творци на домове. Те винаги са били учени, от детството си до зрелостта, че домът трябва да бъде запазен чист и безопасен от злините на света.“ 24 Преди много години присъствах на една колова конференция в Стар Вели, на която бяха внесени промени в президентството на кола. Президентът на кола, който беше освободен, И. Франсис Уинтърс, бе служил вярно в продължение на двадесет и три години. Въпреки че бе скромен по природа й дълго време той бе стълб на опора за всеки в долината. В деня на коловата конференция сградата бе препълнена. Всяко сърце като че ли отправяше безмълвно благодаря към този благороден ръководител, който бе отдал толкова безкористно живота си за благото на другите. Когато станах да говоря, ми бе подсказано да направя нещо, което не бях правил преди, нито съм правил някога от тогава. Аз казах колко дълго Франсис Уинтърс бе ръководил кола; след това помолих всички, които са били благословени или потвърдени като деца, да се изправят. След това помолих всички, които са били ръкоположени, отделени, съветвани или благословени от президент Уинтър, да се изправят. Всички присъстващи станаха на крака. Сълзите се стичаха свободно, сълзи, които в по-голяма степен от думите изразяваха благодарността на тези нежни сърца. Обърнах се към президент и сестра Уинтърс и казах: „Днес вие сте свидетели на нашепванията на духа. Всички тези хора изразяват не само личните си чувства, но също така и благодарността на Бог за един добре изживян живот.“ Никой от нас присъстващите на конференцията през този ден няма да забрави, чувствата, които е изпитал, когато е станал свидетел на езика на Духа Господен. Франсис Уинтър бе „пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.“ 25 Предани на вярата на нашите предци, Предани на истината, за която загинаха нашите мъченици, на Божиите заповеди, душа и промисъл, Вярващи и искрени винаги ще бъдем.26 Смирено се моля всеки един от нас да направи това, в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Матея 17:1-4. 2. Felix Mandelssohn, „Thanks Be To God,“ Илия. 3. Матея 25:21. 4. Матея 12:25. 5. Учение и завети 132:8. 6. Учение и завети 88:119. 7. 1 Коринтяните 3:16. 8. Учение и завети 18:10. 9. Матея 11:28-30. 10. Лука 2:52. 11. Вж. Деяния на апостолите 10:38. 12. Деяния на апостолите 8:31. 13. 1 Тимотея 4:12. 14. Учение и завети 136:24. 15. „Let Us Oft Speak Kind Words,“ Hymns, #232, текст от Джозеф Л. Таунсенд. 16. От Church News, 21 септември 1996 г. 17. „Take Not the Name of God in Vain,“ Ensign, ноември 1987 г.,стр. 47. 18. 1 Коринтяните 13:8. 19. Мороний 7:47. 20. Псалм 51:10. 21. В Доклад от конференция на Църквата, октомври 1937 г., стр. 35, 38. 22. „The Gate of the Year,“ The Oxford Dictionary of Quotations, 2-ро издание (1953 г.), стр. 239. 23. Псалм 24:3-5. 24. В Доклад от конференция на Църквата, април 1909 г., стр. 66. 25. 1 Тимотея 4:12. 26. „True to the Faith,“ Hymns, #254, текст от Евънс Стивънс.