Да се грижим и подкрепяме Старейшина Хенри Б. Айринг От Кворума на дванадесетте апостоли Спасителат ще ви помогне да изпитвате любовта, която Той изпитва към тези, на които служите. Призованието е покана да станем като Него. Стотици хиляди хора бяха кръстени и утвърдени за членове на Църквата през миналата година. На всеки се даде възможността за призование, в което да служи. Преживяването ще оформи бъдещето за тях и Църквата. Мнозина от нас си спомнят първия път, когато сме изнесли реч, водили сме събрание или сме почукали на вратата на някой дом като официални посетители. Сърцето ми се забързва, само като си помисля за това. Новите членове може да са били кръстени едва от дни или седмици, преди да получат призованието си да служат. Някои от тях никога не са виждали някой да изпълнява службата, която сега трябва да изпълняват те. Тъй като нямаме професионално духовенство, с предизвикателството на призованията за служба се сблъскват не само новите членове. През последната година приблизително два милиона светии от последните дни са получили или ново призование да бъдат пастири, или им е дадена нова овца, за която да се грижат. Малко по-малко от половината от тях са младежи, някои от които едва на дванадесет или тринадесет години. Повече от 30 хиляди мисионери са били призовани и отделени за това време. Повечето от тях са били на по-малко от 20 години. Те са тръгнали след кратка подготовка и с неголям опит. Някой, който познава организациите по света, може да предрече провал за бързоразрастваща се Църква, която зависи от толкова много нови членове. Дори и тези, които са били призовани, може би имат опасения в това отношение. И въпреки това, когато погледнат през очите на вярата предизвикателството такова, каквото то е всъщност, увереността заменя страха, защото те се обръщат към Бог. Посланието ми е първо към тези новопризовани да служат в Църквата, след това към тези, които са ги призовали и накрая, към тези, на които те ще служат. Първо към новопризованите: увереността зависи от това да разберете какво е призованието. Вашето призование да служите не е от човешки същества. То е доверие, оказано ви от Бог. Службата не се състои просто в изпълнението на задача. Както и да се нарича, всяко призование е възможност и задължение да се грижим за децата на нашия Небесен Отец и да ги подкрепяме. Делото на Спасителя е да се осъществи безсмъртието и вечния живот (вж. Мойсей 1:39). Той ни е призовал да служим на другите, за да можем да укрепим своята собствена вяра, както и тяхната. Той знае, че като Му служим, ще Го опознаем. Един въдхновен пророк гледал на службата като на начина, по който разбираме какво иска Господ. Той е написал: „Защото как може човек да познае господар, на когато не е служил и който е чужденец за него и е далеч от мислите и намеренията на сърцето му?“ (Мосия 5:13). Тъй като сте призовани от Исус Христос да извършвате Неговата служба, можете да вървите напред с голяма увереност. Първо, можете да сте сигурни, че Той познава вас и възможността ви да израствате. Той ви е подготвил. Призованията ще ви накарат да използвате всичките си сили, често пъти в началото и винаги с течение на времето, но Той ще ви даде Светия Дух за спътник. Светият Дух ще ви каже какво да правите, когато вашите лични способности и усилия не са достатъчни (вж. Иоана 14:26). Светият Дух ще ви подтикне да давате свидетелство с убеждение. Спасителят ще ви позволи да почувствате любовта, която Той изпитва към тези, на които служите. Призованието е покана да станете като Него (вж. 3 Нефи 27:27). Може би ще попитате: „По какъв начин това отношение към призованието ми ще ми помогне да съм по-уверен в своя успех?“. Отговорът е, че като гледате на него по този възвишен начин, ще има по-голяма вероятност да се обърнете за помощ към единствения източник, който никога не се проваля. Неотдавна видях млад мъж, който беше смаян от новото си призование. Господ беше вдъхновил Свой служител да го призове като президент на кол. Младият мъж никога не е бил епископ. Никога не е служил в колово президентство. В кола имало много по-зрели мъже с по-голям опит. Той беше смирен, когато чу призованието. Съпругата му през сълзи попита Господния служител, който го призова: „Сигурен ли сте?“. Съпругът й тихо каза, че ще служи. Съпругата му кимна с глава в знак на подкрепа, сълзи се стичаха по лицето й. Както може би и вие щяхте да направите в този случай, той поиска да поговори с баща си, който тогава беше далече. В онзи следобед той му се обади по телефона. Баща му цял живот е бил фермер в млекодобивна ферма. Той е превърнал момчето в мъж, като го карал да дои крави и му позволявал да го гледа как спира да говори със съседите, за да разбере как са. На следващата сутрин, в първата си реч като президент на кол, той разказа за разговора с баща си по следния начин: „Мнозина от вас, които ме познават, знаят, че аз не съм многословен. Трябва да съм наследил това от баща си. Когато му се обадих вчера, за да му кажа, че ме призовават за колов президент, отговорът му беше: ‚Е, тогава трябва да се молиш много‘. Това беше неговият съвет към мен. Какъв по-добър съвет можеше да ми даде?“ Баща му не е можел да направи нещо по-добро. И вие разбирате защо. Господ е неговата единствена надежда за успех. По-голямата част от помощта ще дойде от службата на Светия Дух. Господният служител не може да успее без нея. Можем да имаме Светия Дух за спътник, ако молим за него и сме достойни. И за двете са нужни много молитви с истинска вяра в нашия Небесен Отец, в Неговия Възлюбен Син и в Светия Дух (вж. Учение и завети 90:24; Символът на вярата 1:1). За да имаме Светия Дух за спътник, трябва да сме пречистени от греха (вж. Учение и завети 50:29). Това идва само чрез достатъчно вяра в Исус Христос, която е нужна, за да се покаем и да сме достойни за прошка (вж. Учение и завети 3:20). След това трябва да стоим настрана от греха. За това са нужни молитви, редовни и горещи (вж. 3 Нефи 18:18). „Трябва да се молиш много“ е добър съвет за всички Господни служители, нови или опитни. Това правят Неговите мъдри служители. Молят се. Когато Исус Христос живял на земята, учениците Му забелязали, че Той прави това. Той бил Божият Син. Той бил Йехова. И въпреки това се молел толкова често на Своя Небесен Отец, че учениците Му разбрали, че трябва да знаят как да се молят, за да бъдат Негови служители. Затова го помолили Той да ги научи. Помните стиховете: „И когато [Исус] се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан е научил своите ученици. А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята . . . и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, но избави ни от лукавия“ (Лука 11:1-2, 4; вж. също Матея 6:9-13). Ние рядко използваме точно тези думи, когато се молим, но думите на тази молитва са съвършено обобщение за това за какво се моли Господният служител, за да е достоен за обещанието, което Спасителят дава на всички, които призовава: „И който ви приеме, и Аз ще бъда там, защото Аз ще вървя пред вас. Ще бъда от дясната и от лявата ви страна и Духът Ми ще бъде в сърцата ви и ангелите Ми ще са около вас, за да ви подкрепят“ (Учение и завети 84:88). Мислете за тази молитва като за стандарт за служба. Молитвата започва с отдаване на почит на нашия Небесен Отец. След това Господ говори за царството и Неговото идване. Служителят със свидетелство, че това е истинската Църква на Исус Христос, се радва на нейния напредък и има желание да даде всичко от себе си, за да я изгражда. Самият Спасител даде пример за стандарта, даден в следващите няколко думи на молитвата: „Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята“ (Лука 11:2). Това била Неговата молитва в края на извършването на Единението за цялото човечество и целия свят (вж. Матея 26:42). Верният служител се моли дори и очевидно малката задача да бъде изпълнена така, както Бог би желал да стане това. Нещата изцяло се променят, когато работите и се молите по-скоро за Неговия успех, отколкото за своя собствен. След това Спасителят ни даде стандарта за лична чистота: „И прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, но избави ни от лукавия“ (Лука 11:4). Подкрепата, която трябва да окажем на тези, за които се грижим, идва от Спасителя. Ние и те трябва да простим, за да ни прости Той (вж. Матея 6:14). Ние и те можем само да се надяваме, че ще останем чисти с Неговата защита и с промяната в нашите сърца, която Неговото Единение прави възможна. Ние се нуждаем от тази промяна, за да може Светият Дух непрестанно да е с нас. Такъв дар може да ни се струва прекалено възвишен или далечен за нас и за тези, на които служим. Но един Господен пророк на име Самуил призовал и помазал млад мъж на име Саул. В същия този ден Саул обещал на Самуил: „Тогава ще дойде Господният Дух върху тебе, та ще пророкуваш заедно с тях, и ще се промениш в друг човек“ (Първа книга на царете 10:6). Това обещание било изпълнено след не много години, месеци, дори и дни. Чуйте историята от Първа книга на царете, глава 10-та: „И когато обърна гърба си да си замине от Самуила, Бог му даде друго сърце; и всички ония знамения се сбъднаха в същия ден. Като дойдоха там на хълма, ето, дружина пророци ги посрещнаха; и Божият Дух дойде със сила върху него, и той пророкува между тях“ (Първа книга на царете 10:9-10). Можете да бъдете уверени, когато служите на Господ. Спасителят ще ви помогне да правите това, което ви е призовал да правите. Можете да се молите за помощ и да израстнете дотолкова, че да можете да работите и да знаете, че ще свършите работата. Сега искам да кажа няколко думи на тези, които отправят призованията. Когато сте направили това, вие сте били проводник на доверието на Господ. Но Той се е доверил и на вас. Точно както тези членове са призовани да се грижат и подкрепят другите, на вас е било дадено същото задължение да се грижите за тях и да ги подкрепяте. Ако сте отправили призованието и не сте обучили човека или не сте се уверили, че подготовката му е достатъчна, вие сте разочаровали него и Господ. Дори и с подготовката, пътят ще стане труден за тях. Вие знаете това и затова трябва да внимавате и да се вслушвате, за да видите кога те се нуждаят от подкрепа. Вие ще окажете точно толкова подкрепа, колкото да подсилите вярата им, че Господ се грижи за тях и за хората, на които те служат, и че те трябва да се обърнат с доверие към Него. За да направите това добре, самите вие трябва много да се молите за напътствие и за тях. И накрая, няколко думи за тези от нас, на които служат новопризованите. Нашата възможност и задължение са същите като техните. Ние трябва да се грижим за тях и да ги подкрепяме. Всеки от нас има почти базброй възможности да прави това. Всяко събрание, което посещавате, всяка дейност, ще накара някого да направи нещо, което за него е на ръба на възможностите му, а може би и малко по-далеч. В такива ситуации повечето от нас имат отношението, което научаваме в света, където бързо забелязваме грешките на тези, които са на по-долно стъпало в йерархията от нас. Прекалено лесно е да се мисли: „В Господната Църква нашият стандарт на действие трябва да бъде по- висок от това“. Има повече от един начин да се помогне на Господ да ги издигне до този стандарт. Единият начин е да изразяваме своето недоволство. Аз съм бил поправян по другия начин - по-добрия. Усещал съм, когато не съм се справял много добре при изнасянето на реч, когато съм учил другите или съм водил събрание. Повечето хора усещат, когато се провалят. Усещал съм, когато не се справям добре и съм поглеждал напред, за да видя някой от слушателите, който явно не ми обръща внимание и седи със затворени очи. Научил съм се да не се дразня от това. И тогава те отварят очи и ми се усмихват, с изражение на подкрепа, което не можеш да сбъркаш с нищо друго. Това е поглед, който ми е говорил, все едно те ми го казваха: „Зная, че Господ ще ти помогне и ще те подкрепи. Моля се за теб“. Имал съм случаи, в които много хора, които ме слушат, са правили това. И тогава аз съм бил издиган над това, което знам, че са моите собствени способности, или поне това, което съм си мислел, че са моите способности. Можете да служите така, когато видите, че хората имат трудности в своята служба. Ще са нужни много молитви, но вие можете да се грижите за тях и да ги подкрепяте, дори и когато вашето единствено призование в Църквата е да бъдете последовател на Исус Христос и единствените ви оръжия са молитвата, усмивката и окуражението. В Църквата става чудо. Аз го виждам, когато се връщам в страни, в които не съм бил само за кратък период. Членовете и ръководителите са променени. Точно както обещал Алма, душите им са били разширени, разбирането им - увеличено, а разумът им - осветлен (вж. Алма 32:28, 34). Те са служили един на друг с вяра в Господ Исус Христос. Той им е изпратил Светия Дух за спътник, в отговор на гореща молитва. Това, че те са се грижили един за друг, свидетелствали са, обичали са се и са си помагали, е позволило на Господ да направи чудото на израстването да действа в сърцата и възможностите на смирените синове и дъщери Божии. Аз знам, че Бог Отец живее. Той чува нашите молитви и им отговаря. Свидетелствам, че Неговият възлюбен Син, Исус Христос, е призовал Гордън Б. Хинкли за Свой пророк и президент. Свидетелствам, че чрез Своите овластени служители Учителят ни призовава, подкрепя и ни преобразява в извършването на Неговата служба, в святото име на Исус Христос, амин.