Старейшина Нийл А. Максуел
От Кворума на дванадесетте апостоли<
Важните моменти, които задължително определят хода на всеки един живот, идват в рамките на нашето предопределение и въз основа на тях ние правим избори с вечно значение.
Присъединявам се към всички вас, братя и сестри, в общата ни благодарност към президент Гордън Б. Хинкли за неговата неуморимост в изграждането на бъдещето на Църквата, символ на което е този Конферентен център.
Следните няколко думи на Алма донесли дълбоко прозрение на съзнателните и обърнати във вярата хора, на които проповядвал той: „и трябва да се задоволявам с нещата, които Господ ми е отредил“ (Алма 29:3). При все това, точно преди да каже това, Алма изразил искрено желание да бъде „тръбата Божия“, така че „да разтресе земята“ (Алма 29:1). Но не, за да задоволи егото си; в действителност Алма искал да проповядва за покаянието и за плана за изкупление на всички хора, за да няма повече мъка по земята (вж. Алма 29:2). При все това, удовлетворението на Алма произтичало от увереността, че в крайна сметка Бог ни дава според желанията (вж. Алма 29:4). Какво би било по-справедливо?
Като се почувствал удовлетворен от призованието си, Алма смирено се надявал да стане инструмент, чрез който да бъдат спасявани човешките души (вж. Алма 29:9). В девет стиха, под формата на монолог, е отразено едно важно духовно пътешествие.
Можем да постигнем същото удовлетворение като Алма, ако приведем желанията си в съответствие с нещата, които Бог ни е дал или е предвидил за нас.
На някои хора са отредени много малко блага поради бедността им, например: „И людете започнаха да се делят на прослойки според богатствата си и своите възможности за учение; да, едни бяха невежи поради бедността си, а други получаваха много знания поради богатството си“ (3 Нефи 6:12).
Нещо повече, в миналото са били създадени нечовешки обществени структури, които са съдържали в себе си несправедливи ограничения като робството и концентрационните лагери.
При все това, ние трябва да направим, каквото можем, в рамките на отреденото ни „поле за действия“, като едновременно с това се опитваме да надхвърлим наложените ни ограничения. В рамките на това, което ни е било предопределено, ние можем да получим духовно удовлетворение. Павел го описал като „благочестие със задоволство,“ подчертавайки значението на такива добродетели като любов, надежда, смирение, търпение и покорство (1 Тимотея 6:6).
В живота съществуват и други ограничения. Например, на някои хора им са били отредени физически, психически или географски ограничения. Има хора, които не са женени, без да имат вина за това, или семейни двойки, които копнеят за деца, но нямат такива. Други постоянно се сблъскват с неразрешими противоречия с хората, които обичат, включително с децата си, които „ставаха самостоятелни,“ и не се вслушваха в родителските съвети (3 Нефи 1:29). В такива и други подобни ситуации съществуват толкова много неща, които ежедневно ни напомнят за проблемите.
Да бъдем удовлетворени означава да приемаме нещата, без да се самосъжаляваме. Родени от смирението, подобни лишения могат да разкрият нови пространства в живота ни, които да бъдат запълнени с положителни неща, в резултат на които да задълбочим духовното си развитие.
Някои хора преминават през тежки изпитания, които внезапно нарушавт нормалното състояние, в което са се намирали. Други имат трудности, които трябва да преодолеят, а някои са принудени да живеят с нещата, които са им били отредени. Павел „живял“ със своя „трън в плътта“ (2 Коринтяните 12:7).
Достатъчно е да се каже, че нещата, които са ни били отредени в смъртността, ще бъдат променени в отвъдното. Това няма да е така, само, ако не се покаем за греха и по този начин предопределим своето положение в следващия живот.
Следователно, постигането на по-голямо удовлетворение в рамките на индивидуалните ни ограничения и възможности, е едно от нашите предизвикателства. В противен случай ние ще се почувстваме не достатъчно използвани, пренебрегнати и недооценени, а в същото време по ирония на съдбата, ще сме пропуснали множество възможности за служба. Ние също така не трябва да чезнем от мъка за неща, които са извън определеното ни от Бог, като да чуем разтърсващия глас на ангел, тъй като има много неща, които бихме могли да направим в рамките на своите възможоности. (Вж. Алма 29:3-4). Нещо повече, независимо колко много се различават условията, при които живеем, ние можем да продължаваме да спазваме Божиите заповеди!
Едновременно с това службата ни към другите наподобява научна лаборатория, в която всички ние се явяваме опитни образци за останалите, така че да можем взаимно да се учим един от друг и от конкретните обстоятелста, при които живеем и които „са ни били предопределени.“ Броят на хората, на които служим, може да се увеличава или намалява, но важното в случая е какво правим самите ние за всички тях и в конкретното „дело, за което сме били призовани“ (Алма 29:6).
Следователно „свещеното настояще“ съдържа нещата, които са били определени за нас заради това, че сме били добри ученици. Не е необходимо да живеем при най-добрите възможни условия или да имаме признанието на останалите хора, за да можем да изработим своето спасение!
Напротив, за да подобрим своето поведение, няма граници, които да не можем да прекосим, нито нужда от виза, за да преминем!
Постепенното усъвършенстване следователно е методът, който трябва да използваме сега и ние безсъмнено се нуждаем от Господното дълготърпение, докато се стремим да усвоим необходимите уроци.
Мария, която научила някои прекрасни неща за себе си и за нещата, които й предстоели, при все това „спазваше всички тия думи и размишляваше за тях в сърцето си“ (Лука 2:19). Размишлението често предшества удовлетворението.
Изпълнението, а не големината на сцената е това, което има значение. Морето на Галилея, което било само 21 на 11 километра голямо, било достатъчно, за да предостави на учениците едно жизнено важно преживяване, което включвало вяра и ходене по водата (вж. Матея 14:22-33). Вятърът бил необуздан и страшен! Въпреки това, сравнете размера на тези Галилейски вълни и продължителността на бурята с това, което Нефи и неговите хора трябвало да преживеят в огромния океан! (Вж. 1 Нефи 18:13-21). И двете случки предоставят необходимата поука. Разбира се, аз бих внимавал, когато използвам сравнения във връзка с изобилието от вода, имайки предвид, че Ной е сред публиката от исторически герои!
Следователно, не толкова зрелищните исторически събития, също както добрите хора с не толкова забележителни качества, „служат не по-малко“ на делото (Алма 48:19).
Погледнато по-широко, например, пророкът Мормон първоначално смятал, че страданието на хората му ще ги доведе до покаяние (вж. Мормон 2:12-13). Той, обаче, скоро разбрал, че тяхното страдание, не е това, което води към покаяние, а че това е „скърбене на прокълнати“, което ще ги изхвърли в „нищото.“ Сравнете този епизод с историята за блудния син, който сам извървял пътя на покаянието; тъй като скръбта му била искрена, той действително „дошъл на себе си“ (Лука 15:17). Понякога ние се учим от „тъжните си преживявания,“ но понякога не извличаме поука! (Учение и завети 121:39).
Важните моменти, които задължително определят хода на всеки един живот, идват в рамките на нашето предопределение и въз основа на тях ние правим избори с вечно значение. Важен е начинът, по който ще постъпим. В живота на всеки човек има достатъчно изпитания, които съответстват на неговите нужди! (Вж. Матея 6:34).
Междувременно хората редовно продават душите си на цена много по-малка от целия свят. В романа на Робърт Болт „Човек на всички времена“, сър Томас Мор скоро трябва да бъде убит, като мъченик, отчасти поради това, че неговият приятел Рич, подкупен от местен управник, го бил предал. Мор: „За Уелс? Защо, Ричард, човек изобщо не го ползва това да отдаде душата си за целия свят . . . Единствено за Уелс!“ (Човек за всички времена [1960], стр. 92). Нека същият този укор ни възпира от всяка една постъпка, която ни пречи да придобием нещата на духа!
Помислете си как Исус е бил и е Господът на вселената (вж. Учение и завети 45:1; 76:24; Мойсей 1:3; 2:1) При все това, както всички знаем, Неговото земно служение е било извършено върху много ограничено географско пространство. Неговите мисионерски пътувания били много ограничени. При все това, по време на тях Спасителят извършил Единението за цялото човечество! Със сигурност има много други хълмове, по-забележителни от Голгота и градини, много по-красиви от Гетсимания. Независимо от това, те били достатъчни, за да станат сцена на най-важното събитие в човешката история!
Справедливостта и милостта Божии ще бъдат така безспорно съвършени, че по време на Страшния съд няма да има оплаквания, включително от тези, които някога са поставяли под съмнение нещата, които Бог е предопределил в земното им съществуване (вж. 2 Нефи 9:14-15; Алма 5:1-19; 12:3-14; 42:23-26, 30).
Следователно ние можем и „трябва да бъдем доволни от нещата, които ни са били предопределени,“да сме удовлетворени от житейските си обстоятелства, без, обаче, да сме доволни или удовлетворени от самите себе си (вж. 3 Нефи 12:48; 27:27; Матея 5:48).
Такова удовлетворение е повече от пасивното свиване на рамене. То отразява нашето дейно съгласие, а не безразлично примирение.
Господ знае обстоятелствата, при които живеем, намеренията на сърцата ни и със сигурност талантите и даровете, които ни е дал. Той може идеално да прецени нашето поведение в рамките на нещата, които е предопределил за нас, включително и това как сме окуражили и повдигнали духа на хората около себе си, които са били обезсърчени или ощетени от съдбата. Следователно, да копнеем за по-големи възможности, вместо да се възползваме от тези, с които разполагаме, е признак на нисък дух.
Нещата, които сме могли и сме направили в рамките на нашето предопределение, следователно, са добре известни на Господаря на лозето.
Може би една от причините, поради която Господ използва слабите на света за осъществяване на Своето дело, е тяхната кротост и широки възможности за духовно удовлетворение (вж. Учение и завети 1:19, 23; 35:13; 133:58-59; 1 Коринтяните 1:27). Хората на света обикновено не се интуресуват да вършат нещата, които считат недостойни за себе си.
Също така е важно да споменем, че Господ отказва да принуждава хората да изпълняват волята Му, като им изпраща легиони от ангели (вж. Матея 26:47-53). Неговата воля ще бъде изпълнена благодарение на словото, а не защото сме били принудени (Алма 36:26). Законът е съществувал, съществува и ще съществува „независимо, че човек може да избира за себе си“ (Мойсей 3:17). Господ иска да се обърнем във вярата, без да бъдем принуждавани да го направим.
Нека не забравяме от нашата позиция в живота, че единственото, което желае Бог, е доброволно да се отвърнем от греха и да се върнем при Него. Следователно, Господ не се стреми да ни подчини, а напротив, да ни помогне да преодолеем света! (Вж. Учение и завети 64:2; Откровение 3:21).
Следователно в рамките на нещата, които са ни били предопределени, виждаме как някои хора демонстрират добрина и при най-неблагоприятни условия, докато други са саркастични и язвителни в своето изобилие. В същото време хората, които се чувстват неоценени и пренебрегнати, продължават да плуват в собствени басейни от самосъжаление, някои, от които са с олимпийски размери.
Виждаме и нещо друго в един вдъхновен и поучителен епизод от живота на Алма.Той признава, че Бог е поставил отделни хора сред всеки един народ, които да могат да проповядват и учат на Неговото слово (вж. Алма 29:8). Следователно, ако се стремим прекалено много, прекалено често и прекалено напористо към значима лична роля, в действителност бихме могли да стесним полето за изява на останалите. Нещо повече, нашето безропотно удовлетворение позволява на Свеия Дух да прекара безценно време с всеки един от нас, през което да върши своето свещено дело.
Когато получим духовно прозрение, ще намерим равновесие, дори, когато не разбираме „значението на всички неща“ (1 Нефи 11:17). Такава една сигурна увереност не предизвиква арогантност, а тихо приемане, което е един от начините да бъдем „активно ангажирани,“ без обаче да бием всички камбани (Учение и завети 58:27; вж. също стих 28).
При все това, духовното удовлетворение се основава на факта, че сме приели единението на Исус, защото сме „стигнали до знание за добрината Божия и Неговата несравнима сила, и Неговата мъдрост, и Неговото търпение към чедата човешки; както и единението, което е било приготвено от основаването на света“ (Мосия 4:6).
И отново, братя и сестри, виждаме как Алма променя своите желания от това да бъде „тръба,“ към това да бъде смирен „инструмент“ и от това да „разтресе земята“ към това може би „да доведе няколко души до покаяние“. Каква забележителна промяна! Нещо повече, не е ли прекрасно, че ни е позволено да израстваме, независимо от това дали този растеж е изразен в рамките на девет стиха от писанията или в рамките на цял един живот?
Колийн и аз имаме една много специална внучка, Анна Джозефин, която се роди без лява ръка. Онзи ден дочухме разговор между Анна Джо, която е почти на пет и нейния братовчед Талмидж, който е на три годинки. Докато си играеха Талмидж убедително каза: „Анна Джо, когато пораснеш, ще имаш пет пръста.“ Анна Джо каза: „Не, Талмидж, когато порасна, няма да имам пет пръста, но когато отида на небето, ще имам ръка.“
Ако Анна Джо, на която й предстоят трудни дни за в бъдеще, остане непоклатима на пътеката, която й е била предопределена, тя ще продължи да бъде голяма благословия за много хора!
Колко сме благословени, че думите на Алма са били запазени за всички нас. Нека открием в тях поука за самите себе си (вж. 1 Нефи 19:23). Моля се за това в името на Този, който брои всички врабчета и всички пръсти и въпреки това, продължава да бъде Господ на вселената, самият Исус Христос, амин!
Previous
