Да живеем щастливо завинаги Колийн К. Менлъв Общ президент на неделното училище за деца Спасителят, Исус Христос, ни е показал пътя към щастието и ни е казал всичко, което трябва да правим, за да сме щастливи. Децата обичат приказки. Като дете, приказки, които започваха с „Имало едно време“, веднага привличаха вниманието ми. Те често завършваха с „те живели щастливо завинаги“. Имам чувството, че децата не са единствените, които са заинтригувани от тези фрази. Всеки един от нас жадува да има „едно време“ в своя живот, което да е изпълнено с толкова щастие, че да се превърне в „щастливото завинаги“ на нашите надежди и мечти. Ние живеем в нашето имало „едно време“. Преминаваме през смъртно изпитание сега, когато е нашият ред да сме на земята. В нашето доземно съществуване, „всички Божии синове възклицаваха от радост“ (Йов 38:7), когато сме приели вечния план на щастието. Ние щастливо сме очаквали да дойдем на земята, за да преминем през въможностите, които ни позволяват да израстнем духовно. „Човеците са, за да могат да имат радост“ (2 Нефи 2:25). Сега имаме възможността да получим това щастие, което се простира и след земния ни живот, обаче, трябва да знаем какво е то и къде да го намерим. В Книгата на Мормон Лехий обяснил на своя син Яков, че щастието е резултат от послущанието. Той му казал, че вечните закони вървят и с наказания, и с възможности за щастие. Когато не се подчиняваме на Божиите закони, получаваме наказание, но когато се подчиняваме, жънем щастие (вж. 2 Нефи 2:10). Част от това, което създава щастието, е отсъствието на съжаление, вина и грях. Пророкът Джозеф Смит е учил: „Щастието е целта и намерението на нашето съществувание, то ще бъде и в неговия край, ако следваме пътеката, която води до него, а тази пътека е добродетелта, верността, светостта и спазването на всички Божии заповеди“ (Teachings of the Prophet Joseph Smith, sel. Joseph Fielding Smith [1976], 255-56). Една млада приятелка на име Емили разбра това за себе си. Емили все още нямаше свидетелство и обмисляше дали да остане активна в Църквата или да опита да намери щастието някъде другаде. Докато търсеше отговори, тя започна да забелязва, че хората и семействата около нея, които бяха най-щастливи, бяха активните в Църквата. След това откритие, тя реши, че дори и все още да няма пълно свидетелство за истинността на Евангелието, иска да бъде част от нещо, което помага на хората да са щастливи. Думата Евангелие означава „добри вести“ и, както разбра Емили, добрите вести са, че Евангелието може да ни направи много щастливи. Но, може би си мислите вие, дори и в Църквата има хора, които не са щастливи или които по принцип са щастливи, но отвреме-навреме се сблъскват с напрежение, тревоги, предизвикателства и обезсърчения. Това също е част от великия план на щастието. Смъртността е време за проверка и изпитание, което означава, че трябва да има моменти, когато чувстваме болка и емоционален дискомфорт. Когато обаче търпеливо се доверяваме на вечния план, можем да изпитаме щастие и да имаме надежда за „щастие завинаги“. Старейшина Бойд К. Пакър е обяснил: „Предвидено е животът да е предизвикателство. Да се изстрадат малко тревоги, малко угнетеност, малко разочарование, дори и неуспехи, е нещо нормално. Учете нашите членове, ако отвреме-навреме имат един изпълнен с нещастие ден, или няколко последователни такива, да се изправят и да ги посрещнат. Нещата ще се оправят. В борбата на живота има велика цел“ („That All May Be Edified“ [1982], 94). Историята на нашето търсене на щастието е написана по такъв начин, че ако продължим да се доверяваме на Бог и следваме Неговите заповеди в моментите на предизвикателства, те ще ни доведат по-близо до щастието, което търсим. Спасителят е казал: „В света имате скръб; но дерзайте, Аз победих света“ (Йоана 16:33). Спасителят Исус Христос ни е показал пътя към щастието и ни е казал всичко, което имаме нужда да знаем, за да сме щастливи. Когато изучаваме ученията на Спасителя и чрез тях разберем целта на нашето съществувание, ние чувстваме и изразяваме своето щастие. В Учение и завети, Господ е казал, че трябва да Му се покланяме „с весело сърце и радостно изражение“ (Учение и завети 59:15). Можем да преминем по-бърз и сигурен курс към нашето „щастие завинаги“ като развием определени навици и отношение, които съдействат за съществуването на щастието. Нашият пророк, президент Гордън Б. Хинкли, е олицетворение на надеждата. Той е написал: „Аз съм оптимист! Моята молба е да спрем да търсим бурите и да се наслаждаваме по- пълно на слънчевата светлина. Предлагам докато вървим през живота, да ‚акцентираме на положителното‘“ (Standing for Something [2000], 101). Децата обикновено са добър пример за отношението на човек с „весело сърце и радостно изражение“. Те имат чувство за щастие и оптимизъм, които карат и другите да се радват с тях. Съпругът ми и аз заведохме внука ни на обяд послучай четвъртия му рожден ден. След обяда му сложихме колана на задната седалка, за да поемем към къщи. На предните седалки започнахме да обсъждаме програмата за деня, но аз чух четиригодишното дете да си говори само. Той повтаряше ли повтаряше: „Аз съм момче с толкова късмет, аз съм момче с толкова късмет“. Той изразяваше радост за всеки, който беше готов да го слуша. Можем да научим колко простичка може да е радостта от тези малки деца и бих желала да споделя няколко коментара на деца от неделното училище за деца, които ни учат какво е щастието и къде можем да го намерим. Едно дете отбеляза: „Щастието изглежда като усмивка, която можеш да видиш в очите на хората, за да знаеш, че те са наистина щастливи“. Това дете знае, че щастието е простичко като усмивка. Неотдавна спрях в един магазин, за да купя набързо някои неща за вечеря. Когато свих зад ъгъла, се озовах лице в лица с възрастен господин. Усмихнах се, защото се зарадвах, че не се сблъскахме. Той се усмихна и каза: „Благодаря ви за усмивката. Имах нужда от нея“. Аз също имах нужда от неговата усмивка. Усмихвайте се - това ще промени нещата за вас и за другите. Какъв щеше да бъде животът, ако не можехме да даваме и получаваме усмивки? Щастието е не само простичко, но то е тук, за да го изпитваме всеки ден. Щастието е навсякъде около нас. То може да се изпита за момент. Някои деца казаха: „Щастието е голяма дума с цветя около нея“. Друго дете каза, че то изглежда като „дъга“. „Изглежда като слънцето“. Трябва да помним, че въпреки всички предизвикателства на живота, нашето време да сме щастливи е сега. Преди няколко месеца имах възможността да си направя утринна разходка по планинска пътечка заедно с четирима от внуците си. Всеки един от нас донесе торба, за да събираме съкровищата на природата. Докато търсехме предмети, които да сложим в колекциите си, намерихме много листа и камъни с различни цветове, форми и текстура. Беше трудно да избираме. Скоро забелязах, че торбите на децата се напълват. Всяко листо, което те избираха, беше уникално, но тъй като беше късна есен, повечето листа имаха тъмни точки от времето, неправилна форма, обезцветени части, или бяха увяхнали. Поради това, аз не исках да ги слагам в торбата си. Търсех листо, което притежава най-ярките цветове и няма недостатъци. Ако не беше съвършено, нямаше да е ценно за мен. Това, обаче, означава, че торбата ми остана много празна. По-късно, докато разсъждавах над това преживяване, разбрах, че се бях лишила от много удоволствие и щастие, които можех да изпитам. Не бях оценила уникалността на предметите, защото търсех това, което смятах за съвършено. Внуците ми бяха по-мъдри от мен. Те се бяха насладили на странните форми и петна по листата. Бяха се смели и наслаждавали на крехките шумолящи части на умиращите листа и се бяха възхищавали на меките избелели цветове. Бяха напълнили торбите си с щастливи съкровища, които да отнесат у дома. Може да не успеем да видим и да се насладим на уникалното щастие и красота на всеки ден, ако сме толкова концентрирани върху желанието си за това, което искаме, вместо върху това, което Господ е приготвил за нас. Щастието е знание за Евангелието. Едно дете каза: „Щастието изглежда спокойно като Исус и Небесния Отец“. Неотдавна посетих неделното училище за деца и държах едно 14-месечно дете в скута си, когато тя погледна нагоре и видя картина на Спасителя на стената. Малкото, личице светна, когато тя каза със своята новопридобита способност да говори: „Исус“. Може би това малко дете разбира радостта от познаването на Спасителя. Познаването и чувстването на чистата любов Христова е това, което носи изключителна радост на нашите души. Това прави и знанието, че е възможно да се получи опрощение за нашите грешки. Надеждата и радостта са възможни чрез Единението на Спасителя, който изпълни изискванията на справедливостта и който ни предлага милост. Когато се приближаваме към Спасителя, ние се освобождаваме от съмнението и объркването. Старейшина Ричард Г. Скот е казал: „Вашата радост в живота зависи от доверието ви в Небесния Отец и Неговия свят Син, вашето убеждение, че техният план на щастието наистина може да ви донесе радост“ („Finding Joy in Life,“ Ensign, май 1996, 24). Чрез Спасителя можем да намерим обратния път към Бог. Можем да намерим спокойствие в този живот и вечна радост в идния свят. Тази мисъл сама по себе си стопля сърцето ми и ме кара да се усмихвам. Когато започнем да разбираме великия план на щастието, ние ще сияем, така че целият свят да види нашето весело сърце и радостно изражение. Ще покажем, че знаем, че Евангелието на Исус Христос е един простичък и вечен източник на истинско щастие днес и завинаги във вечността. Животът според Евангелието на Исус Христос е нашата гаранция за „щастлив живот завинаги“. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.