Щитът на вярата Президент Джеймс Е. Фауст Втори съветник в Първото пезидентство Никога преди в световната история нуждата от вяра в Бог не е била по-голяма. Скъпи мои братя и сестри, днес е исторически ден. Това е първата обща конференция през този век и милениум и първата конференция, която се провежда в новия Конферентен център на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Присъединявам се към вашето възхищение, уважение и благодарност за видението на нашия пророк, президент Гордън Б. Хинкли. Той имаше вярата и куража да осъществи този велик проект. Със сълзи на мъка напускаме нашия любим стар Табернакъл, традиционната сграда, в която се провеждаха общите конференции. Както каза президент Хинкли: „Ние я надраснахме.“ Изразяваме благодарността си за вярата, видението и вдъхновението на Бригъм Йънг и неговите помощници, които с вяра съградиха Табернакъла, чиято конструкция е наистина забележителна. Бил съм в таванските помещения на Табернакъла, където дървените греди на покрива все още са прикрепени с първоначалните кожени въжета. Независимо, че дървената конструкция е била заздравена оттогава със стомана, ориганлната ръчна изработка на верните светии- пионери все още стои като символ на тяхната голяма вяра. Ние отдаваме почит на епископ Х. Дейвид Бъртън и неговите съветници, епископ Ричард К. Еджли и епископ Кийт Б. Макмълин, както и на всички останали, които са участвали в изграждането на тази прекрасна сграда. Интересно е, че пра-пра дядото на епископ Бъртън, Робърт Тейлър Бъртън, е бил член на председателстващото епископство по времето, когато е бил строен Табернакъла и на него му е било възложено да контролира строителните работи. Вярвам, че бъдещето ще бъде велико и прекрасно в много отношения. Възможностите за образование и обучение са нараснали и ще продължат да нарастват драматично. Един човек определи този процес по следния начин: „Образование е, когато четете добри книги. Опитът е това, което натрупвате, когато не сте чели достатъчно.“ 1 Сега и за вбъдеще, се увеличава количеството на информация, с която разполагаме на всякъде по света, благодарение на електрониката в домовете, на работните места или в местните библиотеки. При все това, огромни ще бъдат предизвикателствата и безкрайни ще бъдат проблемите, защото с тази вълна на познание животът всъщност става по-сложен. Бригъм Йънг е казал: „Беше ми разкрито в началото на тази Църква, че тя ще се разпростре, ще преуспее, ще израсне и ще се увеличи, и че пропорционално на това разпространение на Евангелието сред народите по земята, ще нараства и силата на Сатана.“2 Когато навлизаме в една нова ера, пред нас има един единствен безопасен маршрут, а именно да продължаваме с вяра. Вярата ще бъде нашият здрав щит срещу ожесточените стрели на Сатана. Ценностите няма да се променят с времето, тъй като вярата в Исус Христос е необходима за щастието и вечното спасение. Най-великият век на постижения в науката и техниката току-що завърши. При все това, духът на тъмнината преобладава в нашето време, така както е било преди векове, когато Исус Христос е трябвало да бъде разпнат. Въпреки това, както е казал пророкът Джозеф Смит: „Големи благословии ни очакват в това време и скоро ще се излеят върху ни, ако бъдем верни във всички неща, защото имаме право на още по-големи благословии, отколкото светиите по времето на Христос, защото Той е бил сред тях, за да ги учи на великия план на спасението. Той не е лично сред нас, следователно ние се нуждаем от по-голяма вяра.“ 3 Вярата е първият принцип на Евангелието на Исус Христос, така както е казал пророкът Джозеф: „Ние вярваме в Бог, вечния Отец и в Неговия Син Исус Христос и в Светия Дух.“ Тази вяра ще бъде светиня за нашите души. Никога преди в историята на света нуждата от вяра в Бога не е била по-голяма. Въпреки че науката и технологиите са ни разкрили необятни възможности, те също така поставят пред нас големи опасности, тъй като Сатана се възползва до голяма степен от тези прекрасни открития. Комуникационната магистрала, която обхваща земното кълбо, е претоварена с информация за истинността на чийто източник никой не носи отговорност. Престъпленията са станали много по-изтънчени, а животът по- опасен. По време на война убиването се извършва много по-ефикасно. Предстоят ни големи предизвикателства, освен ако не нараства силата на нашата вяра, преценка, честност, почтеност, самоконтрол и характер, съизмерима с мащабите на светското познание. Без морален прогрес, стимулиран от вярата ни в Бога, липсата на морал във всичките му форми ще процъфти и ще задуши доброто и човешката почтеност. Човечеството няма да успее да достигне до пълния потенциал на благородство на човешката душа, ако не бъде усилена вярата в Бога. В наше време вярата, че науката и технологиите могат да разрешат всички проблеми на човечеството, има почти религиозно измерение. Бих изпаднал в отчаяние, ако смятах, че нашето вечно спасение зависи изцяло от науката, технологиите или светското познание, отделени от праведността и словото Божие. Словото Божие, така както е било изречено от Неговите пророци през вековете, не оправдава никакви други заключение. Мнозина вярват, че основните отговори на житейските въпроси се намират в опитната епруветка в лабораторията, в уравненията и в телескопите. Религията на науката не отговаря на първоначалния въпрос: „Защо?“ Познаването на причината и следствието е вълнуващо, но не обяснява защо сме тука, от къде сме дошли и къде отиваме. Както е казал Алберт Айнщайн: „Никога няма да повярвам, че Бог си играе на зарове със света.“5 Президент Харълд Б. Лий веднъж каза: „Независимо от научния прогрес, човек трябва винаги да се подчинява на волята и напътствията на Божественото провидение. Човек никога не е открил нещо, което Бог вече не знае.“6 Не вярвам, че този огромен поток от познание се излива върху ни случайно. Всичкото това светско знание не е дошло единствено от изобретателните умове на мъжете и жените. Човечеството е било на земята достатъчно дълго. През вековете познанието е идвало със скоростта на охлюв. Вярвам, че явяването на Бог Отец и Неговия Син, Господ Исус Христос през 1830 г. на Джозеф Смит, е отключило небесата не само за огромното духовно познание, разкрито през тази евангелска епоха, но също така и за светското познание. „Антрополозите ни информират, че в продължение на хиляди години средностатистическият човек е живял между 25 и 30 години“. 7 От 19-ти век, обаче, продължителността на живота по целия свят е нараснала до 64 години.8 Годишният брой на новите идеи, включително научни открития и изобретения за времето от 4000 г.п.х до 1 г.с.х, е бил 37, което контрастира с 3840-те нови идеи на година, през 19-ти век, докато днес те се създават с по 110 000 на година.9 Сега идва предизвикателството да попречим на науката, технологиите и интелекта да подтиснат духовното просвещение в нашия живот. Както е било казано някога: „Най-големият неразвит източник в нашата страна е вярата, най-великата неизползвана сила е молитвата.“10 Технологиите могат да ни помогнат да общуваме помежду си и със света, но не и с Бог. Бих искал да издигна глас на предупреждение към хората на тази Църква. Тържествено заявявам, че това духовно царство на вяра ще се развива напред със или без всеки един от нас. Никоя неправедна ръка не може да спре развитието на Църквата, нито да предотврати изпълнението на нейната мисия. Всеки един от нас може да отпадне, да се поддаде на прелъстителните гласове на светското и материалното. За да поддържаме вярата, всеки един от нас трябва да бъде смирен и състрадателен, добър и щедър към бедните и нуждаещите се. Вярата допълнително се подсилва от ежедневните дози духовност, които получаваме, когато коленичим в молитва. Тя започва от нас като индивиди и се разпростира върху нашите семейства, които се нуждаят да бъдат сплотени в праведност. Честност, почтеност, добродетел и морал са необходимите съставни части на нашата вяра и съграждат светилище за душите ни. Простата вяра в Бог Отец, в Неговия Син, Исус Христос и в Светия Дух има огромно влияние в живота ни. Както е казал старейшина Чарлс У. Пенроус: „Някои хора няма да повярват на нещо, което човешкият им разсъдък не може да обхване или което не могат да видят с естествените си очи. Блажен, обаче, е човекът на вярата, блажена е жената на вярата! Защото чрез вяра те могат да видят неща, които убягват на естествените очи. Те могат да съзрат границите на безсмъртието, да хванат вечната реалност и да се оповават на Божиите неща!“11 Това е така, защото чрез вярата нашите природни дарби и сили за развитие неимоверно нарастват. Вярата увеличава и усъвършенства нашите дарове и способности. Няма по-голям източник на познание от вдъхновението, което получаваме от божеството, което притежава цялото разбиране и познание за нещата, които са били и които ще станат за в бъдеще. В мелницата на Хон, една героична жена пионер, Аманда Смит, научила чрез вяра как да прави неща, надхвърлящи способностите и и научните познания на времето. През този ужасен ден на 1838 г., когато стрелбата спряла и хората от тълпата се разотишли, тя се върнала в мелницата и видяла най-големия си син Уилърд, да носи седемгодишния си брат Алма. Тя заплакала: „О, Алма е мъртъв.“ „Не, мамо,“ казал той, „смятам, че Алма не е мъртъв, но татко и брат ми Сард са мъртви.“ Нямало, обаче, време за сълзи. Почти цялото бедро на Алма било отнесено от куршум. По-късно Аманда си спомня: Месо, кост, става, всичко бешеразкъсано . . . Ние положихме малкия Алма на леглото в нашата палатка и прегледахме раната. Гледката беше потресаваща. Не знаех какво да правя . . . При все това, бях там през цялата тази ужасна нощ, с моите мъртви и с моя ранен син, и единствено Бог беше наш доктор и помощник. ‚О, мой Небесни Отче,‘ извиках аз, ‚какво да направя? Ти виждаш моето бедно, ранено момченце и знаеш колко неопитна съм. О, Небесни Отче, направлявай ме, за да знам какво да направя!‘ И тогава бях упътена като че ли от глас, който ми говореше. . . . Огънят все още тлееше . . . Бях упътена да взема . . . пепел, да направя дезенфекциращ разтвор, да напоя парче плат с него и да го поставя на раната . . . Отново и отново напоявах парчето и го поставях в дупката . . . и всеки път по него попиваха късчета месо и парченца кости; и раната стана по-бяла от пилешко месо. Като направих това, което ми бе указано да сторя, аз отново се помолих на Господ и отново получих ясни напътствия така, като че ли до мен стоеше доктор, който ми говори. Наблизо имаше бряст с големи листа. Беше ми казано да направя от тях гъста смес, с която да напълня раната . . . Направих сместа и грижливо превързах раната, като за превръзката ми бе необходимо почти 27 сантиметра ленено платно. Преместих раненото момче в къща . . . и привързах бедрото му; Господ ме направляваше както и преди. Беше ми напомнено, че в сандъка на съпруга ми има шише с михлем. Сложих от него в раната, като по-този начин значително облекчих болката на Алма. ‚Алма, дете мое,‘ казах аз, ‚вярваш ли, че Господ излекува бедрото ти?‘ ‚Да, мамо.‘ ‚Добре, Господ може да направи бедрото ти да зарасне, вярваш ли в това, Алма?‘ ‚Смяташ ли, че Бог може да го направи, мамо?‘ простичко попитало детето? ‚Да, сине,‘ отговорих аз, ‚Той ми го показа във видение.‘ След това го положих удобно по очи и казах: ‚Сега лежи така, не се движи и Господ ще ти направи ново бедро.‘ Така Алма лежал по очи в продължение на пет седмици, докато напълно се възстановил. На мястото на загубената става се образували подвижен хрущял и нова става, което и до ден днешен е чудо за медиците. Изминаха почти четиридесет години оттогава, а Алма не куцал дори и най- малко през живота си и в продължение на дълго време пътувал като мисионер на Евангелието. Той е живо чудо за силата Божия.“12 Лечението било необичайно за онова време и място и до сега не е известен друг подобен случай, но когато се сблъскаме с крайната нужда, както станало със сестра Смит, ние трябва да упражним нашата простичка вяра и да се вслушаме в Духа, така както направила тя. Упражняването на вярата ще ни направи по-силни. Както учил Алма: „Ако . . . упражните частица вяра,. . .чак докато повярвате по начин, че дадете място на частица от словата ми. . . .това семе трябва да е добро, . . . защото започва да разширява душата ми; да, то започва да осветлява разума ми. . . Сега ето, това не би ли увеличило вярата ви?“13 Праведността е спътник на вярата. Силната вяра се постига чрез спазване на заповедите. Това ни помага така, както е казал Павел: „облечете се в Божието всеоръжие“14 За хората в Църквата съществуват някои абсолютни величини, на които трябва да почива нашата вяра. Те са основни, вечни истини. Те са следните: 1. Исус, Синът на Отца, е Христос, Спасителят и Изкупителят на света; 2. Джозеф Смит беше инструмент, чрез който в наше време бе възстановено Евангелието в неговата пълнота и цялост; 3. Книгата на Мормон е словото Божие и както е казал пророкът Джозеф Смит, тя е крайъгълен камък на нашата религия и още едно свидетелство, че Исус е Христос, Изкупителят на цялото човечество. 4. Гордън Б. Хинкли като всички президенти на Църквата преди него, има ключовете и властта, възстановена чрез пророка Джозеф Смит. Това е делото Божие. Вярвам и свидетелстам за казаното от Павел, че ако: „дойдем в единство на вярата и познанието за Сина Божи“15, можем да продължим напред с по-голяма надежда и увереност в бъдещето. Ние ще получим сили да преодолеем трудностите. Ще се наслаждаваме на благословиите си и ще намерим духовен покой. Смирено се моля да направим това, в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Питър Сийгър. 2. Discourses of Brigham Young, събрал Джон А. Уидтсоу (1954 г.), стр.72. 3. Teachings of the Prophet Joseph Smith, събрал Джозеф Филдинг Смит (1976 г.), стр.90. 4. Символът на вярата 1:1. 5. В John Barlett, събрано в Familiar Quotations, 14-то издание, (1968) стр. 950. 6. Be Ye Not Deceived, Brigham Young University Speeches of the Year, (May 4, 1965 г.), стр.5. 7. Стивън Муур, „Great American Century is Just Beginning,“ Arizona Republic; 9 януари 2000 г. 8. New York Times 2000 Almanac (1999 г.), стр. 9. Вж. Чарлс И. Джоунс, „Was an Industrial Revolution Inevitable? Economic Growth over the very Long Run,“ working paper 7375, National Bureau of Economic Research, Cambridge Mass., 1999, 32. 10. Роджър У. Бенсън, Religion and Business (1921), стр. 80. 11. Deseret News Semi-Weekly, 14 септември 1880 г, стр.1. 12. „Amanda Smith,“ in Andrew Jenson, comp., Historical Record, 9 тома (1882 -90), 5:84-86; параграфите и пунктуацията са променени. 12. Алма 32:27-29. 14. Ефесяните 6:11. 15. Ефесяните 4:13.