Пътят към мира и радостта Старейшина Ричард Г. Скот От кворума на дванадесетте апостоли „Възползвате ли се напълно от преимуществото на изкупителната сила на покаянието във вашия живот, за да можете да имате по-голям мир и радост?“ Съществува една важна страна от плана на щастие на нашия Отец в Небесата, която често бива пренебрегната, въпреки че неизменно носи мир и радост. Спасителят дал живота Си, за да може тази важна част от плана да благослови всяко дете на Отца в Небесата. Тази тема често не е разбирана правилно и често предизвиква страх. Някои чувстват, че тя е приложима само за онези, които са извършили тежко прегрешение, докато Господ е възнамерявал тя да бъде приложима за всяко едно от Неговите деца. Той често е заповядвал на Своите пророци и на ръководителите да я оповестят и да не говорят за нея по-малко отколкото за другите теми.1 Аз говоря за благословията на истинското, искрено и непрестанно покаяние-- пътя към мир и радост. Покаянието е пътят към преобразяващата сила на Господ и когато бива разбрано и използвано, става един прекрасен приятел. Покаянието не е по избор. Ангел заповядал на Адам да „се покайваш и призоваваш Бога в името на Сина навеки.“2 На всеки от нас е заповядано да се покайва и да призовава Бога непрестанно през живота си. Този модел позволява всеки ден да бъде една неопетнена страница в книгата на живота, една нова, свежа възможност. Дадена ни е обновяващата привилегия за преодоляване на грешките, при които сме направили нещо погрешно и грешките, извършени чрез действие или бездействие, независимо дали са били малки или много сериозни. Резултатът от пълното покаяние е опрощаване с душевно обновление. Човек може да почувства очистването, обновлението или свежестта, които съпътстват искреното покаяние по всяко време в живота си. Спасителят е направил изискванията ясни, „Аз ти заповядвам да се покаеш и спазваш заповедите . . . да не би да те смиря с всемогъщата Си сила.“3 Също и Яков е учил с кристална яснота: „[Светият Израилев] идва в света, за да спаси всички човеци, ако те се вслушат в гласа Му; И Той заповядва на всички човеци да се покаят и да бъдат кръстени в Неговото име, имащи съвършена вяра в Светия Израилев, или те не могат да бъдат спасени в царството Божие.“4 Защо нашият Отец и Неговият Син ни заповядват да се покаем? Защото те ни обичат. Те знаят, че всички ще нарушат вечните закони. Били те малки или големи, справедливостта изисква всеки нарушен закон да бъде удовлетворен, за да се запази обещанието на радост в този живот и привилегията да се завърнем при Отца в Небесата. Ако не бъде удовлетворен законът, в съдния ден, правосъдието ще изиска всички ние да бъдем отхвърлени от присъствието на Бог и да бъдем под влиянието на Сатана.5 Нашият Учител и Неговата изкупителна жертва прави възможно за нас да избегнем подобно осъждение. И това става чрез вяра в Исус Христос, подчинение на Неговите заповеди и устояване докрай, в праведност. Възползвате ли се напълно от преимуществото на изкупителната сила на покаянието във вашия живот, за да можете да имате по-голям мир и радост? Чувството на тъга и унилост често сигнализират за нуждата от покаяние. Също така, липсата на духовно напътствие, което търсите в живота си, може да настъпи, когато нарушавате законите. При нужда, пълното покаяние ще подреди живота ви. Ще успокои всички сложни духовни болки, които са последствие от прегрешение. Но в този живот покаянието не може да поправи някои от физическите последствия, които могат да настъпят след сериозен грях. Бъдете мъдри и не се отклонявайте от границите на праведността, определени от Господ. Има няколко важни стъпки към покаянието. Всяка от тях е съществена за пълното опрощение. Президент Джозеф Ф. Смит разграничил някои от тази стъпки по следния начин: „Истинското покаяние не е само съжаление за извършения грях, смирено разкаяние и угризение на съвестта пред Бог, но то включва необходимостта от това да се отвърнем от греха, прекратяването на всичи зли практики . . . коренна промяна на живота, съществена промяна от зло към добро . . . за да се направи възстановяването, доколкото е . . . възможно, за всичките прегрешения, които сме извършили . . . Това е истинско покаяние и са необходими воля и полагане на максимални усилия на тялото и съзнанието, за да се завърши този славен процес на покаянието.“6 Към важните стъпки на признаване, съжаление, изоставяне, изповядване и възстановяване, там където е възможно, е също така от съществено значение да се добави изискването прилежно да се спазват всички Божии заповеди.7 Господ е заявил: „Аз . . . Господ не мога да гледам на греха и с най-малка степен на позволение. При все това, този, който се покайва и върши заповедите Господни, ще бъде простен.“8 Ние получаваме значителна подкрепа и сили да успеем, когато сме решени да спазваме всички заповеди. Господ очаква доживотна решимост, за да се следва плана на щастие, включително непрестанно покаяние, когато е необходимо. Той е казал: „спасен е само онзи, който устои до края.“9 Били са съставяни формули, за да се помогне на хората да си спомнят някои от важните действия, необходими за пълното покаяние. Въпреки, че тези формули могат да помогнат, те често игнорират най-основния аспект на покаянието--че то е централизирано върху Исус Христос и Неговото Единение, което има силата, защото Той доброволно е платил пълната цена, чрез Своята изкупителна жертва, мотивиран от съвършената Си любов към Своя Отец и към всички нас. Алма заявил: „И стана така, че в продължение на три дни и три нощи аз бях в най-горчивата болка и мъка на душата си; и аз не получих опрощение на греховете си, докато не призовах Господа Исуса Христа за милост. И . . . аз Го призовах и намерих мир за душата си. . . . аз ти казах това, за да се научиш на мъдрост и да научиш . . . че няма друг път или средство, чрез което човек може да бъде спасен, а само в и чрез Христа.“10 Мирът е скъпоценният резултат от праведния живот. Той е възможен, благодарение на Единението на Спасителя. Той се постига чрез пълно покаяние, което води до обновяващото опрощение. Покаянието отваря вратите на просветлението и предизвиква вдъхновение.11 Покаянието носи спасение, чрез опрощението12, но не идва автоматически. Всяка стъпка от процеса на покаянието трябва да бъде изпълнена. Да чувстваш съжаление и да бъдеш мотивиран да признаеш е подходящо начало, но не е достатъчно. Когато самопризнанието е доброволно, необходимите действия за покаяние са значително опростени. Не води до нищо добро разкайвашият се да пречи на усилията на епископа да окуражи покаянието, като отрича, че е извършено прегрешение или като бъде по друг начин неподатлив. Лехий учил, „Той принася себе си в жертва за греха, за да отговори на целите на закона за всички онези, които имат съкрушено сърце и разкаян дух; и за никой друг целите на закона не могат да намерят отговор“13 Трябва да има смирение14 и скръб.15 Предлагам да прочетете вдъхновяващата книга на президент Спенсър У. Кимбъл, The Miracle of Forgiveness. Тя продължава, да помага на верни-те да избегнат опасностите от сериозни прегрешения, а също така е едно прекрасно ръководство за онези, които са извършили сериозни грешки и желаят да намерят пътя за връщане. Прочетете последните две глави, първо, за да оцените чудото на опрощението, което идва от истинско покаяние. Ако сте се покаяли от сериозни прегрешения и погрешно вярвате, че винаги ще сте второ качество граждани в царството на Бог, трябва да разберете, че това не е така. Спасителят е казал: „Ето, този, който се е разкаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня. По това може да познаете дали човек се е покаял от греховете си: ето, той ще ги изповяда и ще ги изостави.“16 Вижте окуражението в живота на Алма младши и синовете на Мосия. Те били много грешни. Въпреки това, тяхното пълно покаяние и служба им помогнали да бъдат счетени за благородни, колкото праведния Капитан Мороний.17 Вие, които искрено сте се покаяли и въпреки това продължавате да чувствате товара от вината, осъзнайте, че да продължавате да страдате за греховете, когато е имало подходящо покаяние и опрощение от Господ, е чувство, подклаждано от майстора на заблудата. Луцифер ще ви окуражи да продължите да си спомняте детайли от минали грешки, знаейки че подобни мисли могат да спъват вашия прогрес. По този начин той ще се опита да завърже ума и тялото ви така, че да може да ви манипулира като кукли и да осуети личния ви напредък. Свидетелствам, че Исус Христос плати цената и ще удовлетвори изи-скванията на правосъдието, за всички, които са послушни на Неговите учения. Така пълното опрощение е постигнато и злочестият ефект от греха не трябва повече да тревожи живота ви. Действително, той не може да ви тревожи, ако наистина разбирате значението на Христовото Единение. Алма победил мислите от минали прегрешения, като си спомнил милоста на Изкупителя. С учудване казал: „Ето, Той не изпълни правосъдието Си спрямо нас; но в голямата Си милост Той ни отведе . . . към спасението на душите ни.“18 Когато спомени за отминали грешки нахлуват в съзнанието ви, обърнете мислите си към Изкупителя и към чудото на опрощението, с обновлението, което идва чрез Него. Депресията и страданието ви ще бъдат заменени от мир, радост и благодарност за Неговата любов. Колко трудно би било за Исус Христос, нашия Спасител и Изкупител да вижда толкова много хора безполезно страдащи, поради това, че Неговият дар на покаянието бива пренебрегнат. Трябва да Го боли много, като вижда безсмислените агонии, както в този живот, така и в живота отвъд, съпътстващи непокаялия се грешник, след всичко, което Той е направил, за да не страдаме ние. Много младежи вярват, че сексуалната интимност не е „толкова лоша“, доколкото тя не включва деянието, което причинява бременност. Това е погрешно. Сексуалната интимност под всякаква форма, извън брачния завет, е сериозен грях. Сериозният грях е пристрастяващ. Той създава обвързващи навици, от които е трудно да се откаже човек. Ако сте нарушили подобни закони, потърсете помощ от епископа ви или президента на кол, тъй като подобно прегрешение налага самопризнание както пред Господ, така и пред подобен съдия, като необходима стъпка към опрощението. Тези грехове могат да бъдат избегнати, като не допуснем никого да докосва личните, свещени части на нашето тяло и като се откажем да правим това на другите. Отйлонили ли сте се от пътя на щастието и сега намирате ли себе си там, където не желаете да сте, с чувства, които не бихте искали да имате? Копнеете ли да се върнете към мира и щастието на праведния живот? Приканвам ви с цялата любов в сърцето си да се покаете и да се върнете обратно. Вземете решението да го направите сега. Този път не е толкова труден, колкото изглежда. Можете да отхвърлите вината, да преодолеете депресията, да получите благословиите на мир в душата си и да намерите неотминаваща радост. Молете се за помощ и напътствие и ще бъдете насочени да ги намерите. Отидете там, където знаете, че свети светлината на истината--при достоен приятел, любящ епископ или президент на кол, при изпълнен с разбиране родител. Моля, върнете се. Обичаме ви. Нуждаем се от вас. Следвайте пътеката на мир и радост до цялостното покаяние. Спасителят ще ви помогне да получите опрощение, когато искрено следвате всичките стъпки към покаянието. Той е Изкупителят. Той ви обича. Той желае да имате мир и радост в живота си. Сега свидетелствам, че Той живее. Той ще ви помогне. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Вж. Учение и завети 6:9. 2. Моисей 5:8. 3. Учение и завети 19:13, 20. 4. 2 Нефи 9:21, 23. 5. Вж. 2 Нефи 9:8-10; 2:5. 6. Gospel Doctrine, 5- то издание (1939), 100-101. 7. Вж. Енос 1:10. 8. Учение и завети 1:31-32. 9. Учение и завети 53:7. 10. Алма 38:8-9. 11. Вж. Алма 26:22. 12. Вж. Алма 32:13. 13. 2 Нефи 2:7, курсива добавен. 14. Вж. Учение и завети 61:2. 15. Вж. 2 Коринтяните 7:9-10. 16. Учение и завети 58:42-43. 17. Вж. Алма 48:17-18. 18. Алма 26:20.