Да търсим духа Господен Старейшина Дъглас Л. Калистър От Седемдесетте „Като говорим повече със Светия Дух, животът ни се пречиства. Мръсните и низки неща не ни привличат.“ В Италия има една величествена скулптора на Мойсей с пукнатина на едното коляно. Екскурзоводът може да разкаже, че гледайки този шедьовър, Микеланджело хвърлил длетото към скулптората и възкликнал презрително: „Защо не говори!“. За разлика от неодушевения камък, истинската Църква на Исус Христос е изпълнена с живот. Гласът, Духът и силата Божии присъстват на нашите богослужения и когато биват изпълнявани обредите на святото свещеничество. Илия попитал Елисей: „Искай какво да ти сторя“. Елисей отговорил: „Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти“.1 Той не можел да поиска нещо по-велико. Старейшина Джозеф Филдинг Смит написал: „Духът на Бог, който говори на духа на човека, има силата да предава истината . . . Чрез Светия Дух Божий истината става част от нас във всеки смисъл на думата, за да не може да бъде забравена“.2 Когато бъдем утвърдени за членове на Църквата, пред нас се отваря вратата към постигането на това небесно надаряване. Това трябва да бъде настойчиво търсене, което продължава цял живот. Като говорим повече със Светия Дух, животът ни се пречиства. Мръсните и низки неща не ни привличат. Развитата духовност е това, което ни отделя от светското. Човек, чиито мисли са насочени към духовното, вижда красотата на света около себе си. Когато земята била създадена, Господ видял, че тя „беше добр[а]“. А след това беше „много добр[а]“.3 Нашият Отец в небесата е доволен, когато ние също спираме, за да забележим красотата на всичко около себе си, което правим като нещо естествено, докато ставаме все по-чувствителни духовно. Умението да ценим великата музика, литература и възвишеното изкуство често е естествен продукт на духовната зрялост. В поетично описание на божествената проява пред Мойсей чрез горящия храст, Елизабет Барет Браунинг написала: „Земята се срещна с небето и всеки храст гори пред Бог; и само този, който вижда, сваля обувките си“.4 Когато търсим Духа, четенето на писанията все по-често бива придружено от размишения. Ние преоткриваме добрата страна на бавното четене. Четем повече на глас, както може би е било предвидено да бъдат четени писанията. Бригъм Йънг е заявил: „Всичко, което аз трябва да правя, е да поддържам своите дух, чувства и съзнание като чист лист хартия и да позволя на Духа и силата Божия да пишат върху тях това, което е угодно Нему. Когато Той пише, аз чета, но ако започна да чета преди Той да започне да пише, има голяма вероятност да сбъркам“.5 Като доказателство за нараснала духовност, ние внимаваме повече при избора на материали, които четем. Дж. Рубен Кларк е казал: „Моето правило сега е никога да не чета нещо, което не си заслужава да се запомни“.6 Томас Джеферсън винаги четял нещо възвисяващо, преди да си легне, нещо, „върху което да размишлявам в интервалите сън“.7 Друг плод на духовната зрялост е усъвършенстваната молитва. Преди повече от трийсет години президент Кимбъл ме призова да служа като президент на кол. В края на дългия уикенд на конференцията, аз го попитах дали има някакъв съвет към мен. Той отговори: „Иди учи светиите от последните дни как да се молят. Ние, като народ, не трябва да забравяме как да общуваме с нашия Небесен Отец. Това е“. Повечето дълбоки и важни учения на Църквата са прости. Тези, които са си поставили за цел постоянно да имат спътничеството на Светия Дух, ще започнат следващия живот като духовни великани, за разлика от незрелостта на другите, които са живели без Бог на този свят. Един от духовно възвисените хора бил президент Джозеф Ф. Смит. Член на Дванадесетте казал следното за него: „В духовно отношение той беше най-благородният човек, когото някога съм срещал. Посетих Табернакъла, където президент Смит благославяше светиите от последните дни. Той ги благославяше в продължение на двайсет минути. В продължение на двайсет минути всички в Табернакъла бяха просълзени“.8 На погребението на Джозеф Ф. Смит епископ Чарлс У. Нибли казал: „Никой друг не е бил морално чист и добродетелен до такава степен, като него. Той се противопоставяше на всяка форма на безнравствеността и беше напоклатим като планина . . . Никой не можеше да се равнява с него, що се отнася до проповядването на праведността. Той беше най-великият човек, когото някога съм чувал да говори - силен, енергичен, ясен в думите си, нравещ се на хората. Беше прекрасно, когато думите на жива светлина и огън се лееха от устата му . . . [Когато] сърцето на президент Смит беше настроено да слуша мелодиите на Селестиалното царство, той можеше да ги чува и ги чуваше“.9 Друг човек, развил този велик талант на духовността, бил президент Дейвид О. МакКей, който накарал старейшина Брайънт С. Хинкли да напише: „Дейвид О. МакКей е направил и казал много добри неща, но някакси той е по-извисен от всичко, което някога е направил или казал“.10 Войната в небесата преди земното ни съществувание била битка за отделни души. Тук ние водим същата битка, целта на която е да станем възвишени духовни същества. Президент МакКей е казал: „Духовността е съзнаването на победата над самия себе си“.11 Тя е сигурното знание, че ние печелим борбата за душата. Сластолюбието е царството на грижите за собствените интереси. Духовността е царството на победата над себе си. Бях на урок в църквата, на който учителят попита какъв съвет бихме дали на своите деца в последните мигове от живота си. Аз отговорих: „Първо, спазвай своите завети. Бог спазва Неговите. Ще означава много, ако можеш да застанеш пред своя Отец в небесата и да докладваш: В къщи съм си. Чист съм. Направих всичко, за което сключих завети“. Второ, търсете Духа Божий. Писанията ни молят: „Духа не угасвайте“.12 „Не оскърбявайте . . . Дух[а].“13 Той няма да дойде при нечисти сърца и умове. Той идва тихо и без драматични събития. Ушите, които слушат, ще чуят лекото прошумоляване на крило. Ако не слушаме, той ще си тръгне. Аз свидетелствам, че делата на Духа са истински и се извършват в Църквата. Също така свидетелствам за Христос, Изкупителя, и за делото, което Той е установил в тази евангелска епоха. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. 4 Книга на царете 2:9. 2. „The Sin Against the Holy Ghost,“ Instructor, Oct. 1935, 431. 3. Битие 1:4, 31. 4. In John Bartlett, Familiar Quotations, 11th ed. (1937), 431. 5. Deseret News Weekly, 19 Apr. 1871, 125. 6. Quoted by Joseph L. Wirthlin in Conference Report Apr. 1947, 85. 7. The Best Letters of Thomas Jefferson, ed. J. G. De Roulhac Hamilton (1926), 227. 8. Personal conversation with Elder LeGrand Richards on 1 July 1978. 9. Quoted in Joseph F. Smith, Gospel Doctrine, 5th ed. (1939), 522-525. 10. „Greatness in Men - David O. McKay,“ Improvement Era, May 1932, 446. 11. Gospel Ideals (1953), 390. 12. 1 Солунците 5:19. 13. Ефесяните 4:30.