„Да ни води доброжелателната светлина“ Сестра Вирджиния У. Дженсън Първи съветник в общото президентство на Обществото за взаимопомощ „Светлината на Исус Христос е по-силна от всякаква тъмнина, която излиза насреща ни в този живот, ако имаме вяра в Него, ако Го търсим, и Му се подчиняваме.“ Когато бил само на 10 години, Джошуа Денис прекарал пет дни затворен в пълна тъмнина в една изоставена мина. Когато най-после спасителите чули отслабналият му вик за помощ и го извадили от ужастната тъмнина, той бил объркан, било му студено и бил изтощен. За голямо тяхно учудване, той не се страхувал. Джош прекарал времето си спейки, викайки за помощ и молейки се „Някой ме предпазваше“, възкликнал той, „аз знаех, че хората ще ме намерят“. Простата, но дълбока вяра на Джошуа била подхранвана от неговите родители, които го учели, че има Небесен Отец, който знае къде се намира той през цялото време. Те го учели, че е роден със светлината на Христа вътре в него. Наистина, Джошуа бил отгледан в светлина и истина (вж. Учение и завети 93:40), затова когато намерил себе си сгушен на малка издатина в минната шахта, дълбока 610 метра, той се осланял на светлината на Христа, която да го подкрепя и утешава, да му дава кураж и надежда. Джош изпитал това, което Авинадий учил, когато говорил за Христа, „Той е светлината и животът на света; да, светлина, която е безкрайна, която не може никога да бъде затъмнена.“ (Мосия 16:9). Колко подходящо било раждането на Спасителя във Витлеем, да се съчетае с чудотворното появяване на светлина в западното полукълбо. По време на Неговото раждане „при залязването на слънцето не настъпи тъмнина; и людете започнаха да се учудват, защото . . . нямаше тъмнина през цялата тази нощ“ (3 Нефи 1:15, 19). Това тържество на светлината било в пълен контраст с това, което станало при Неговото разпятие, когато „настъпи гъста тъмнина по цялото лице на земята, тъй че нейните жители . . . можеха да усетят парите на мрака“ (3 Нефи 8:20-23). Съществуват много разновидности на тъмнината по света. Има тъмнина в последствие от греха, тъмнина, която идва от обезкуражаване, разочарование и отчаяние, тъмнина, която идва от самотата и чувството на неудволетвореност. Точно както светлината, която горяла в сърцето на Джошуа Денис станала по-силна от задушващата тъмнина, която го обгръщала. Светлината на псус Христос е по-силна от всякаква тъмнина, която излиза насреща ни в този живот, ако имаме вяра в Него, ако Го търсим, и Му се подчиняваме. Според откровение на пророка Джозеф, ако „очите ви са отправени единствено към Моята слава, целите ви тела ще бъдат изпълнени със светлина и няма да има мрак във вас“ (Учение и завети 88:67). Христовата светлина и посланието на Евангелието е послание на светлина и спасение. Те могат да бъдат затъмнени в личния ни живот единствено чрез нашето непослушание и липса на вяра. От друга страна, светлината на Спасителя се увеличава в живота ни, когато спазваме заповедите и непрестанно се стремим да станем като Него. Защото „Това, което е от Бога, е светлина; и този, който приема светлината и постоянства в Бога, приема повече светлина; и тази светлина става все по-ярка и по-ярка“ (Учение и завети 50:24). Когато светлината на Исус Христос и Неговото Евангелие става все по-ярка върху лицата ни и вътре в сърцата ни, става по-лесно за нас да различаваме онова, което е наистина ценно, от онова, което светът смята за ценно. Знанието, че Христос ни обича толкова, че доброволно да поеме върху Си нашите грехове и да премахне нуждата да разчитаме единствено на себе си или на силата и възможностите на други смъртни, вярата, че Единението ни възвръща всичко, което сме изгубили в последствие от греха и погрешните действия през живота си, дава надежда, по-голяма от всяко смъртно удоволствие или моментно вълнение. Нека вземем под внимание преживяното от цар Ламоний. Въпреки че притежавал неограничена власт, големи земни богатства и слуги, които да обслужват всичките му лични нужди и желания, той живеел в духовна тъмнина. Когато пожелал Амон да го учи на Евангелието, се случило най-забележителното нещо -- Ламоний „падна на земята, като че ли бе мъртъв“ (Алма 18:42). „Амон знаеше, че цар Ламоний бе под силата Божия; той знаеше, че тъмната завеса на неверието се премахваше от съзнанието му, и светлината, която осветяваше съзнанието му, която беше светлината на славата Божия . . . да, тази именно светлина беше вляла такава радост в душата му“ (Алма 19:6). Единствено славата Божия и светлината на вечния живот носят радост, достатъчно дълбока, за да обхване някого напълно и да отстрани „тъмната завеса на неверието“. В светите писания, и в писанията на предвидливите християни през вековете, намираме примери за това как Христовото послание на светлина и спасение може да ни подкрепи както духовно, така и физически. Като млад свещеник, пътуващ из Италия през 1833 година, англичанинът Джон Хенри Нюмън се сблъскал с духовната и физическа тъмнина, когато го налегнала болест в продължение на няколко седмици. Той се обезкуражил дълбоко и една сестра, която видяла сълзите му, го попитала какво го тревожи. Единственото, което могъл да отговори той, било, че е сигурен, че Бог има работа за него в Англия. В тъга по дома, той накрая открил превоз на един малък кораб. Не дълго след отплаването на кораба, се спуснала гъста мъгла, която закрила опасните подводни скали около тях. Хванати в капан, в продължение на седмица във влажната и сива тъмнина, без да може корабът да се движи нито напред, нито назад, Нюмън се молил на Спасителя за помощ, докато написал думите, които днес познаваме като химн „Да ни води доброжелателната светлина“: Да ни води доброжелателната светлина сред окръжаващия ни мрак . . . Нощта е тъмна а аз съм далеч от дома . . . Запази живота ми . . . Една стъпка е достатъчна за мен. (Hymns, по. 97) Думите от този химн изразяват учението, за което знаем и усещаме в сърцата си, че е истина. Въпреки че трудностите могат да заличат другите източници на светлина, светлината на Христа ще осветява нашия път, „ще запази живота ни“ и ще ни покаже пътя към дома. Както Спасителят е обещал, „Който Ме следва няма да ходи в тъмнината“ (Иоана 8:12). Всички ние, от време на време, можем да намерим себе си на подобни тъмни места. Може да се лутаме в тъмна духовна пещера, когато правим глупави избори, позволяваме на вредни влияния да навлязат в живота ни или да ни отвърнат от светлината на Евангелието, за да прегърнем светското за още известно време. Отначало това може да изглежда безопасно -- просто малко да поразгледаме, това е всичко. Преди да се усетим, биваме отделени от светлината и биваме оставени сами в тъмнината. Защо да оставаме в тъмнината, когато светлината на Христа ни очаква, за да ни спаси? Нека се радваме на топлотата и осветяващата светлина, предоставена ни от Евангелието на Исус Христос. Нека доброжелателната светлина на Спасителя ни води стъпка по стъпка. Нека заветите и заповедите ни пазят в безопасност, докато следваме пътеката на Евангелието до нашия небесен дом. Помните ли малкото дете Джош Денис? Сега той е старейшина Денис, който служи на мисия, далеч от тъмната мина, която го държала като пленник. Сега старейшина Денис върви по тесните, непознати пътеки на Хондурас, споделяйки посланието на надежда, спасение и светлина. Това, което той преподава всеки ден, е противоречието, което изпитал като малко момче, изгубено в мината - сред окръжаващата тъмнина, сред възможно най-мрачните обстоятелства, е възможно да чувстваме надежда, мир и утеха -- и всичко това, поради светлината, която е по-силна от тъмнината, светлината на Исус Христос. Знам от личен опит, със същата увереност, с която Джош знае за себе си, за съществуването на тази прекрасна личност от светлина -- нашия Спасител. Нека всички да прегърнем Неговата светлина и да живеем така, че тя да осветява пътя ни и да ни води към небесния ни дом, в името на Исус Христос, амин.