Президент Бойд К. Пакър
Действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли
„Тялото ти е инструмент на твоето съзнание и основа за изграждане на характера ти.“
От дълго време ми е било подсказвано да говоря на младежите на Църквата, които се изправят пред предизвикателства, които ни бяха непознати в нашата младост.
Президент Дж. Рубен Кларк описал нашите младежи като хора,“зажаднели за нещата на духа; те с нетърпение желаят да научат Евангелието, и го искат ясно и неразводнено.
Те искат да узнаят за. . . нещата, в които вярваме, искат да получат свидетелство за истината; те не са хора, които се съмняват, а хора, които искат да научат, търсачи на истината . . .
Не е необходимо да се промъквате зад гърба на тези имащи духовен опит младежи и да нашепвате религия в ушите [им]. . . можете да им занесете тези истини открито. . . Младежите ще ви докажат, че те не се боят от тях повече, отколкото вие самите. Не е необходимо да им поднасяте нещата постепенно.“ („The Charted Course of the Church in Education“ in Boyd K. Packer, Teach Ye Diligently, преработено издание [1991], стр.365, 373-74).
Съгласен съм с президент Кларк и ще говоря ясно на младежите относно нещата, които съм научил и за които знам, че са истина.
Когато бях на 18 години, бях призован в армията. Не бях получил патриархалната си благословия, поради което епископът ми ме препоръча на един патриарх в близост до военновъздушната ни база.
Патриарх Дж. Роналд Сендстром от кол Санта Ана, Калифорния ми даде благословията. В нея ми бе казано следното: „По своя воля и с готовност си пожелал да спазваш законите на вечното развитие, така както са ни били дадени от нашия по-голям брат, Господ Исус Христос. Било. . . ти е дадено физическо тяло, чрез което да можеш да живееш на земята. . . тяло с такива физически пропорции и характеристики, които да позволят на Духа ти да функционира, без да бъде възпрепятстван от някакви физически недъзи. . . Грижи се за тялото си като за голямо наследство.“ (Патриархална благословия на Бойд К. Пакър, 15 януари 1944 г., стр.1).
Това ми донесе голямо успокоение. Тъй като бях боледувал като малък от полеомелит, не можех да участвам в състезания и изпитвах чувство на малоценност, когато се сравнявах с приятелите си.
Патриархалната ми благословия ме съветваше: „Грижи се за [тялото си] и го пази - не приемай в него нищо, което би увредило органите, защото то е свято. То е инструмент на твоето съзнание и основа за изграждане на характера ти.“ (Патриархална благословия на Бойд К. Пакър, 15 януари 1944 г., стр. 1).
В Словото на мъдростта открих един принцип и обещание. Принципът гласи следното: Грижете се за телата си, избягвайте вредните стимуланти, към които можете да се пристрастите, чай, кафе, тютюн, алкохол и наркотици. (Вж. Учение и завети 89:3-9). Тези пристрастяващи вещества не могат да направят нищо повече от това да облекчат нуждата, която те самите вече са предизвикали.
Обещанието гласи следното: Тези, които се починяват, ще получат по-добро здраве, (вж. Учение и завети 89:18) и „огромното богатство на познанието, богатство, което е било скрито.“ (Учение и завети 89:19).
Пророкът Джозеф Смит е казал: „Дошли сме на тази земя, за да можем да получим физически тела и да ги представим непокътнати пред Бог в селестиалното царство. Великият принцип на щастието се изразява в това да имаме тяло. Дяволът няма тяло и в това се изразява неговото наказание. Той се радва, когато успява да обладае храма на човека. . . Всички същества, които имат тела, имат власт над тези, които не притежавт такива.“ (Teachings of the Prophet Joseph Smith, избрал Джозеф Филдинг Смит [1976], стр. 181).
Дори и тай-жестоките изпитания, свързани със здравето, физическите увреждания и недъзи могат да пречистят душата и да я подготвят за славния ден на възстановяването и изцелението, който със сигурност ще дойде.
Вашето тяло наистина е инструмент на съзнанието ви и основа, върху която се гради характерът ви.
Президент Харълд Б. Лий учил за важното символично значение и за реалните последствия, които имат начина ни на обличане и външният ни вид. Ако вънщността ви е прилична и сте облечени скромно, вие приканвате Духа на Отеца в небесата, да бъде ваш спътник и упражнявате ползотворно влияние върху околните. Бидейки немарливи във външния си вид, вие се излагате на влияния, които ви принизяват . (Вж. The Teachings of Harold B. Lee, редактирал Клайд Дж. Уилямс [1996], стр. 220).
Избягвайте неприличното облекло. Чрез облеклото и външния си вид показвайте на Господ, че знаете колко ценни са телата ви.
Президент Хинкли ни е предупредил да не украсяваме телата си с татуировки или символи, които не могат да се измият, или да пробождаме телата си, за да носим обеци или украшения, така както се прави в света. (Вж. „Твоето най-голямо предизвикателство, майко,“ Лиахона януари 2001 г.)
Не трябва да украсявате храма с тъмни картини, символи, карикатури или с някакви инициали. Не правете същото и с телата си.
„Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си.
Защото сте били с цена купени; затова прославете Бог с телата си, които са Божии“ (1 Коринтяните 6:19-20).
„Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?
Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие“ (1 Коринтяните 3:16-17).
Във вашите тела е заложена върховната сила да създавате живот. Момчетата порастват и стават мъже, и могат да бъдат бащи; момичетата порастват и стават жени, и могат да бъдат майки. Естествени и положителни чувства карат мъжете и жените да се привличат.
„Всички човешки същества - мъже и жени - са създадени по образ Божи. Всички са възлюбени синове или дъщери на небесни родители и като такива, всички имат божествена природа и съдба. Полът е важна характеристика на доземната, земна и вечна същност и цел на човека.“ („Семейството - прокламация към света,“ Лиахона октомври 1998 г., стр.24).
„Бракът между мъжа и жената е постановен от Бог и . . . семейството заема централно място в плана на Твореца за вечната съдба на Неговите деца.“(Ensign, ноември 1995 г., стр. 102).
Вие трябва да се привличате взаимно и да сключите брак. Тогава, и само тогава ще можете достойно да отговорите на силното, положително и постоянно желание да изразите любовта си, чрез която ще дойдат деца, които да благославят живота ви. Бог, нашият Отец, е заповядал това да се прави само между съпруг и съпруга, мъж и жена, които са се отдали един на друг в брачния завет. (Вж. 1 Коринтяните 7:2.) Учение и завети 42:22). Всичко друго е забранено и ще ви донесе скръб.
В откровения са ни били дадени едни от най-строгите заповеди във връзка с контролирането на тези естествени желания. (Вж. Smith, Teachings, стр.181; Галатяните 5:19; Ефесяните 5:5; Мормон 9:28).
Млади мъже и жени, останете достойни. Стойте настрана от такава среда, музика, филми, видео касети, клубове и познанства, които ще ви въвлекат в неморално поведение (вж. 1Коринтяните 6:9; 1 Солунците 5:22; 2 Тимотея 2:22; Учение и завети 9:13).
Сега трябва да говоря за още една опасност, която бе почти непозната в годините на нашата младост, но която днес ни заобикаля отвсякъде.
Нормалните желания и привличане се появяват в тинейджърските години, когато съществува изкушението да експериментираме и да се наместваме в свещените сили на възпроизводството. Тези желания могат да бъдат подсилени от порнографията, неподходящата музика или да бъдат насърчени от познанствата ни с недостойни хора. Това, което би било в по-голяма или по-малка степен нормален преходен период на полово съзряване, може да ни обсеби, обърка и дори смути.
Ако се поддадете, врагът може да овладее мислите ви и внимателно да ви поведе към формирането на навици и пристрастявания, като ви убеди, че неморалността и неестественото поведение са неделима част от вашата природа.
За някои хората съществува почти непреодолимото изкушение да бъдат привличани от представители на собствения си пол, мъже от мъже и жени от жени. Писанията ясно заклеймяват тези, които „обезчестяват телата им между сами тях . . . струвайки безобразие мъже с мъже.“ (Римляните 1:24, 27) „[Или] жените, [които измениха] естественото употребление на тялото в противоестествено.“ (Римляните 1:26).
Портите на свободата за избор между доброто и злото, които се намират зад тях, се отваря и затварят при произнасянето на паролата избор. Вие сте свободни да изберете пътеката, която може да ви отведе до унищожение, болест и дори до смърт. (Вж. 2 Нефи 2:26-27).
Ако изберете този път, изворът на живота може да пресъхне. Няма да изпитате съчетанието на любов и борба, болка и удоволствие, разочарование и жертва, които смесени заедно в родителството, възвисяват мъжа и жената и ги довеждат до пълнотата на радостта, за която се говори в писанията (вж. 2 Нефи 2:25; 9:18; Учение и завети 11:13; 42:61; 101:36).
Не експериментирайте, не позволявайте на никой, независимо от пола му, да докосва тялото ви, за да събуди страсти, които могат да се разгорят. Започва се от невинното любопитство, Сатана започва да оказва влияние върху мислите ви и вие си създавате модел на поведение, навик, който може да ви превърне в свои затворници за мъка и разочарование на хората, които ви обичат. (Вж. Йоана 8:34; 2 Петрово 2:12-14, 18-19.)
Върху законодателите се упражнява натиск да бъдат създадени закони срещу неморалното поведение. Те никога не могат да превърнат неща, които са забранени от Божиите закони, в нещо добро. (Вж. Левит 18:22; 1 Коринтяните 6:9; 1 Тимотея 1:9-10.)
Понякога ни питат защо не признаваме това поведение като един по-различен, но приемлив начин на живот. Не можем да направим това. Ние не сме създали законите; те са били сътворени в небесата „преди сътворението на света“ (Учение и завети 132:5; 124:41; вж. също Алма 22:13). Ние сме единствено служители.
Също като пророците от древността, ние сме били „посветени за свещеници и учители на тези люде. . . [Отговорността] увеличава службата ни към Господ, вземайки върху си отговорността да поемем върху собствените си глави греховете на людете, ако не ги учим на словото Божие с цялото си усърдие“ (Яков 1:18-19).
Ние разбираме, че някои хора чувстват, че ги отхвърляме. Това не е истина. Ние не отхвърляме вас, а само неморалното ви поведение. Не можем да ви отхвърлим, тъй като сте синове и дъщери Божии. Няма да ви отхвърлим, защото ви обичаме. (Вж. Евреите 12:6-9; Римляните 3:19; Еламан 15:3; Учение и завети 95:1.)
Може дори да имате чувството, че не ви обичаме. Това също не е вярно. Родителите знаят и вие някой ден ще узнаете, че има моменти, когато те и ние като ръководители на Църквата трябва да демонстрираме строга любов, когато не успяваме да ви научим и да ви накараме да се вслушате в предупрежденията ни да спазвате принципите, които ще ви предпазят от унищожение.
Ние не сме създали правилата; те са ни били разкрити като заповеди. Ние не можем да предизвикаме, нито да предотвратим последствията, от неподчинението на моралните закони. (Учение и завети 101:78). Независимо от критиките и противопоставянето, трябва да учим и предупреждаваме.
Когато в съзнанието ви нахлуят недостойни желания, борете се с тях, устоявайте им, контролирайте ги. (Вж. Яков 4:6-8; 2 Нефи 9:39; Мосия 3:19.) Апостол Павел учил: „Никое изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите“. (1 Коринтяните 10:13; вж. също Учение и завети 62:1.)
Няма борба, от която да не можете да бъдете избавени в този живот. Ако устоите на изкушенията, не е необходимо да се чувствате виновни. Може да ви е изключително трудно да ги преодолеете. Това, обаче, е по-добре, отколкото да им се поддате и да навлечете разочарование и нещастие на себе си и на хората, които обичате.
Някои хора мислят, че Бог ги е сътворил с непреодолими, противоествествени желания, в чиято клопка се намират, и за които не отговарят. (Вж. Яков 1:13-15). Това не е истина. Не може да бъде истина. Дори и да считат, че това е така, те трябва да си спомнят, че Той може да лекува и изцелява. (Вж. Алма 7:10-13; 15:8.)
Сега, какво да правят тези, които вече са допуснали грешки или са се отдали на неморален начин на живот? Каква е вашата надежда? Завинаги ли сте отхвърлени и загубени?
Вие не трябва, нито можете да намерите обратния път сами. Имате Изкупител. Господ ще ви освободи от тегобите ви, ако изберете да се покаете и да се отвърнете от греховете си и повече да не ги повтаряте. За това служи единението на Христос.
„Дойдете сега та да разискаме, казва Господ; Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна“ (Исаия 1:18).
Изборът е ваш; вие не сте отхвърлени завинаги. Повтарям, тези прегрешения не са непростими.
Някой може да си мисли: „Твърде късно е, животът ми е към своя край и аз съм завинаги обречен. Не е така, защото „ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление“ (1 Коринтяните 15:19).
Също както физическото тяло може да бъде почистено и изцелено, духът може да бъде измит чрез силата на единението. Господ ще ви възвиси и ще носи тегобите ви по време на страданията и борбата, които са необходими, за да се пречистите. Това е целта на единението Христово. Той е казал: „Аз, Господ, няма да си спомням [за греховете ви]“ (Учение и завети 58:42; вж. също Евреите 8:12; 10:17; Алма 36:19).
Наши възлюбени, скъпоценни младежи, останете в пътя на Господ. Ако се препънете, изправете се, продължете напред. Ако сте загубили пътя, ще ви чакаме да се завърнете с отворени обятия.
Хвала на Бога за пречистващата, целебна, опрощаваща сила на единението, дадена ни от Господ Исус Христос, за когото свидетелствам. В името на Исус Христос, амин.
Previous
