Вълни Вирджиния У. Дженсън Първи съветник в общото президентство на Обществото за взаимопомощ „Постъпките на праведните жени оказват непрестанно влияние през времето, пространството и поколенията. “ Семейството ни обичаше екскурзиите, които правехме в планината, когато децата ни бяха малки. Докато стояхме на брега на красивото езеро Джаксън, чиято огледална повърхност отразяваше величествените върхове, ние се състезавахме да правим жабки в гладката вода. Докато камъчетата потъваха, ние наблюдавахме вълничките, които преминаваха през водата, докъдето ни стигаше погледът. Дори и най-малкото камъче, хвърлено от най-малкото ни дете предизвикваше вълнички, които надипляха водата до безкрай. Също като вълните, преминаващи през езерото Джаксън, предизвикани от нашите камъчета, постъпките на праведните жени оказват непрестанно въздействие във времето, пространството и дори поколенията. Тези праведни постъпки идват от нашето разбиране за божествената мисия на Исус Христос, от нашето знание за плана на Евангелието, от нашето подчинение на вечните заповеди и от нашата работа в „царството Божие на земята“. Нека споделя един пример за това какви вълни на промяна в живота може да предизвика праведната жена светия от последните дни, която действа според своето знание, че Исус е Христос и че Евангелието е било възстановено. През 1841 г. Дан Джоунс, емигрант от Уелс, бил капитан на един от най-малките регистрирани кораби, които превозвали хора и товари по горното течение на река Мисисипи. Изглежда ми повече от съвпадение, че неговият кораб бил кръстен Вълната. Сред неговите пътници били членовете на една неизвестна „нова“ църква, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. По време на пътуванията си, Дан Джоунс започнал да чува критики за тези „мормони“. Тъй като бил превозвал мнозина от тях, той разговарял с тях и наблюдавал начина, по който се държат. Смятал, че те са добри хора, мили, честни и трудолюбиви. Отрицателните забележки и писания относно тези хора не се покривали с неговите впечатления от отношенията му с тях. „Чрез внимателно изследване на обвиненията“, написал той по-късно, „осъзнах, че не е възможно те да са верни, защото . . . те или преиначаваха нещата, или . . . си противоречаха. . .“ (Цитирано в Роналд Д. Денис, „Дан Джоунс, уелсецът,“ Ensign, април 1987 г., стр. 50.) Едно конкретно събитие превърнало Дан Джоунс в нещо повече от внимателен проучвател на Църквата. Той написал следното „. . . по чиста случайност в ръцете ми попадна . . . писмо, написано от [Ема Смит] . . . Никога няма да забравя чувството, което това писмо предизвика в мен. Аз осъзнах, че [тя] не само е вярвала в Новия завет, също като мен, изповядвайки апостолската вяра и изпитваща радост сред изпитанията, за това, че е била достойна да изстрада всичко . . . за свидетелството за Исус и Евангелието. Писмото също така съдържаше и един по-добър съвет, по-голяма мъдрост и по-голям . . . дух на набожност, от всички неща, които някога бях чел!“ (Ensign, април 1987 г., стр. 50, 52). Вдъхновен от думите и примера на Ема, Дан Джоунс поискал да узнае повече относно тази Църква. През 1843 г., той бил кръстен в река Мисисипи и станал един от най-плодотворните мисионери в историята на Църквата, като довел стотици хора в Евангелието в неговия роден Уелс. В буквален смисъл на думата, влиянието на Ема Смит продължава да се чувства през поколенията. Кой може да каже колко стотици, дори хиляди от тези потомци на хора като Дан Джоунс, които били запознати с Евангелието, може би слушат това събрание в този час? Всеки един от нас действа по начини, които могат да окажат влияние не по-малко силно от това, което думите на Ема Смит оказали върху сърцето на Дан Джоунс. Всеки един от нас е само един човек, но аз помня вълните, които едно малко камъче предизвакваше в обширното езеро Джаксън. Нека вземем присърце това насърчение, което откриваме в писанията: „не се колебайте да вършите добро, защото вие полагате основите на едно велико дело. И от малките неща произлизат великите“ (Учение и завети 64:33). В това най-важно от всички места, нашият дом, ние научаваме най-добре как става така, че „от обикновените неща произлизат великите“, защото животът у дома е една поредица от обикновени неща, които взети заедно, създават вечното семейство. Може би тъй като създаването на здрави взаимоотношения с Господ и помежду ни е един продължителен процес, или тъй като преподаването, насърчаването и ръководството понякога не се оценяват, вниманието ни лесно бива отвлечено и дори биваме обезкуражени. Противникът иска да ни обърка и да отклони вниманието ни от нещата, които имат най-голямо значение. Ние, обаче, сме благословени, защото знаем, че вярата и семейството са най-важни. Жените, които са докоснали сърцето ми и са ме мотивирали да водя по-добър живот, са поставяли Господ и семейството на първо място. Техният „дух на набожност“ е направил за сърцето ми това, което думите на Ема Смит направили за Дан Джоунс, призовавайки ме да дойда при Христос, който провъзгласил: „На жадния ще дам даром от извора на водата на живота“ (Откровение 21:6). Добродетелта и силата са нещо, присъстващо в ежедневната и обичайна работа, във всички делнични грижи за нашите семейства; както и в непрестанната ни служба към другите. Това да се изтъкваш не е от първостепенно значение и светската отплата не може да се сравнява с тази на нашия Небесен Отец, който знае важността на женската всеотдайност за спасението на душите. Когато си мислим за жените, чието праведно влияние е продължило през вечността, нека си спомним за Мария, „скъпоценен и избран съд“(Алма 7:10). Посетена от ангел, който й донесъл безпрецедентна, свята вест, тя с готовност се подчинила на волята Господна: „ето Господната слугиня, нека ми бъде според както си казал“ (Лука 1:38). Нейната вяра, покорство и смирение поставят критериите за всички жени. Независимо че призванието на Мария е било уникално, всички жени могат „да споделят нейната красота. Те са жени, които търсят благосклонността на Бог . . . Те са смирени и живеят в праведност и добродетел . . . Те вярват в сърцата си и възвеличават Господ . . . Те се радват в Спасителя и . . . разпознават Неговите дарове и милост“ (S. Michael Wilcox, Daughters of God: Scriptural Portraits [1998], 179). Това описание се отнася и за вас, верните сестри от Обществото за взаимопомощ на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Вие сте жените, чиито ежедневни дела преливат от изгарящото познание, което е описано така силно от Исаия: „. . . Бог е спасението ми,. . . защото Господ Иехова е моята сила и моята песен; Ето защо с радост ще черпите вода от изворита на спасението“ (2 Нефи 22:2-3). Каузата на Христос - да изкупи всички души - се нуждае от вашата сила, време и таланти в домовете ви и в обществото. Вашите верни дела и думи допринасят значително за съграждането на Божието царство на земята. Старейшина Брус Р. МакКонки ни напомня колко важни са били винаги ролите ни: „Това е, което знаем: Христос под ръководството на Отца е Създателят, а Михаил, Неговият спътник и помощник, ръководил голяма част от работата по сътворението; и с тях, както видял Авраам, били много от благородните и верни души. Бихме ли могли да не заключим, че Мария, Ева и Сара и хилядите наши верни сестри не са били сред тях? Със сигурност тези сестри са се трудили така усърдно тогава и са се борили така доблестно във войната в небесата както и братята. Днес, в смъртността, по същия начин те непоколебимо стоят зад каузата на истината и праведността“ (Woman, [1979], 59). Като тези „благородни и велики“ жени, които са дошли преди нас, ние не можем да бъдем обикновени. Не можем да бъдем жени, които приличат прекалено много на жените от света. Ние трябва да говорим в защита на праведността, без да се извиняваме. Ние, като Мария, Ева, Сара и Ема, сме уникални. Ние трябва да предизвикваме вълни и да ги споделяме. С оглед нашето вечно наследство, трябва да помним колко силно влияние могат да окажат нашите праведни постъпки върху сърцата и умовете на хората около нас. Имаме толкова много възможности да вършим добро и нещо по-важно, ние знаем къде и как „да черпим вода от кладенците на спасението“. Приятелката ми Тами престана да посещава Църквата, когато беше само на 15 години. Точно до къщата на Тами живееше един млад мъж, който също реши по време на тинейджърските си години да не бъде част от Църквата. Те двамата развиха навици, които ги отдалечиха от активността в Църквата. В последствие те се ожениха и започнаха да отглеждат семейство. Тами обичала много съпруга си и двете си дъщери, но дълбоко в сърцето й се таял копнежът да се върне при живота, който познавала от дете. Тя едва си спомняла времето, когато чувствала Духа и влиянието на нейния Небесен Отец и Той много й липсвал. Не й се искало да сподели тези чувства със съпруга си, защото се страхувала, че той няма да ги одобри и затова ги таяла в себе си. Тя искала да се върне, но не знаела откъде да започне. Нека чуем собстения й разказ за влиянието, което оказали върху нея две прекрасни посещаващи учителки, които „черпели вода от кладенците на спасението“ и я споделили с Тами. [Видео запис на Тами Клейтън] [Благодарна съм днес за моите посещаващи учителки, защото те ме обичаха и не ме осъждаха. Те наистина ме накараха да се почувствам значима, и че имам място в Църквата. Те идваха у дома и ние седяхме и разговаряхме. След време те ме попитаха дали искам да се помоля и дали искам да ми изнесат урок и че те ще ми носят по едно послание всеки месец. Когато идваха всеки месец, имах чувството, че аз наистина съм от значение за тях и че те наистина се интересуват от мен , обичат ме и ме ценят. Благодарение на техните посещения при нас, аз най-накрая реших, че за мен е дошло времето да се върна в Църквата. Предполагам, че просто не съм знаела как да се върна и че благодарение на техните посещения и отношението им към мен, намерих начин, по който да направя това. Ние трябва да разберем, че Господ ни обича, независимо от това кои сме, и моите посещаващи учителки ми помогнаха да разбера, че това е вярно. Сега съпругът ми и аз сме запечатани в храма.] Да благодарим на небесата за верните посещаващи учителки. Да, сестри, постъпките на праведните жени наистина оказват непрестанно влияние през пространството, времето и поколенията. Не може да окажеш по-продължително въздействие от това семейството ти да бъде запечатано в храма за вечността. Нека бъдем като верните сестри, които са дошли преди нас. Нека пием до насита от водата „от кладенците на спасението“. Бог живее. Неговият Син, Исус Христос, ни е предоставил начин, по който да се върнем да живеем с Него. Истинското Евангелие е било възстановено отново на земята. Ние имаме жив пророк днес, президент Гордън Б. Хинкил, чрез който Небесният Отец направлява Своите хора. Нека чрез влиянието, което оказват праведните ни постъпки, да помогнем на всички да узнаят истината, в името на Исус Христос, амин.