Президент Гордън Б. Хинкли
„Не познавам по добър отговор на [тези] порочни практики, пред които се изправя . . . безпогрешно предупреждение.“
Ще съм доволен ако завършим срещата си още сега. Научихме много. Отправям поздравление към президентството за техните изключителни изказвания. Знайте, че те са се притеснявали, молили са се и са искали от Господ да им помогне в подготовката за тази конференция и за техните изказвания. Задължени сме ви сестра Смут, сестра Дженсън и сестра Дю. Справихте се отлично.
Това да говоря пред вас считам за прекрасна възможност. Няма друго събрание като това. Ние говорим от Табернакъла на Храмовия площад в Солт Лейк Сити, но ни чуват почти навсякъде по света. Събрали сте се в Съединени Щати и Канада, Европа, Мексико, Централна и Южна Америка. Вие сте като едно в това събрание, въпреки, че сте в Азия, Тихия Океан и други далечни земи.
Всички сте единомислени. Събрали сте се заедно, защото обичате Господ. Вие имате свидетелство и убеждение относно реалното Му съществуване. Молите се на Отца в името на Исус. Разбирате ефикасността на молитвата. Вие сте съпруги и майки, вдовици и самотни майки, натоварени с тежко бреме. Вие сте омъжени наскоро съпруги и такива, които все още не са се омъжили. Вие сте огромното множество от жените в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Принадлежите към тази велика организация, която наброява четири милона жени. Никой не би могъл да пресметне в каква огромна сила на доброто можете да се превърнете. Вие сте пазителки на сърцата. Вие сте управителките на дома. Заедно със сестра Дю ви призовавам да се изправите и да бъдете защитници на тези велики ценности, които са били гръбнакът на общественото ни развитие. Когато се обедините, силата ви ще е безгранична. Ще можете да осъществите всичко, което си пожелаете. И, о, колко голяма, колко голяма е нуждата от вас в един свят на западащи ценности, където противникът изглежда е поел изцяло контрола.
Изпълнен съм с голямо уважение и възхищение към вас, млади жени, които отскоро са дошли в Обществото за взаимопомощ. Устояли сте на бурите на времето, които са вилнели около вас в младостта ви. Запазили сте се неопетнени от света. Запазили сте се чисти от покварата и петната на неправедността. Вие сте цветето на добрата, подрастваща младеж на Църквата. Справили сте се до тук, като сте останали чисти, прекрасни и добродетелни. Горещо ви поздравявам.
Поздравявам и жените, които не са омъжени. Позната ви е самотата, безпокойството, страхът и отчаяният копнеж. Но не сте позволили на това да ви прекърши. Продължили сте напред в живота, извършвайки много значими и чудесни дела по пътя си. Бог да ви благослови, скъпи мои сестри и приятелки.
Тази вечер не мога да говоря директно на всяка една от вас. Избрал съм една част от това огромно множество и това са тези, които са майки. Също така може да включа и онези, които ще станат майки. Колко е прекрасно това, което сте направили като майки. Дали сте живот и сте отгледали деца. Влезли сте в съдружие с нашия Отец в Небесата, като сте дали възможност на Неговите синове и дъщери да живеят на земята. Те са Негови деца и ваши деца, плът от плътта ви, за които Той ще ви държи отговорни. Вие сте се радвали на децата си и в много случаи сте тъгували. Те са ви носили щастие, така както никой друг не би могъл. Причинили са ви болка, каквато никой друг не би могъл.
Но сте извършили забележителна работа, като сте ги отгледали. Казал съм много пъти, че вярвам в това, че имаме най-хубавото поколение от младежи, които Църквата някога е имала. Те са по-образовани, по-мотивирани, познават писанията, живеят според Словото на мъдростта, плащат десятъка си и се молят. Опитват се да вършат всичко правилно. Те са будни и способни, чисти и свежи, привлекателни и умни. Такива са голяма част от тях. Повече от тях ходят на мисии, откогато и да било преди. Повече от тях сключват бракове в храма. Те познават Евангелието и се стараят да живеят според него, обръщайки се към Господ за Неговото напътствие и помощ.
Но за съжаление трябва да кажа, че толкова много от нашите младежи попадат между пукнатините. Те опитват едно глупаво нещо след друго, без никога да бъдат напълно удовлетворени от доказателствата, докато бъдат завлечени в клопката, от която не са в състояние да се измъкнат. Някои от нашите собствени деца са сред тях, и вие, майки, сте тези, които понасят тежеста от тъгата, причинена от това. Те са вашите синове и дъщери. И така, тази вечер ще говоря пред вас, с надеждата, че ще мога да бъда полезен.
В някои случаи може да е твърде късно, но в повечето все още имате възможността да напътствате и убеждавате, да учите с любов, да ги поведете по пътеките, които са плодотворни и полезни и които ще ги отведат надалеч от тези дела и безизходни ситуации, които не довеждат до нищо добро.
Вие не притежавате нищо по-ценно на този свят от вашите деца. Когато остареете, когато косата ви побелее, тялото ви изнемощее, когато предпочитате да седнете в люлеещ се стол и да разсъждавате над нещата от живота си, нищо няма да бъде по-важно от въпроса какви са станали децата ви. Няма да бъдат парите, които сте направили, колите, които сте притежавали, големите къщи, в които сте живели. Вечният въпрос, който ще пробягва в съзнанието ви отново и отново, ще бъде: „Колко добре са се справили децата ми?“.
Ако отговорът е, че те са се справили много добре, вашето щастие ще е пълно. Ако те са се справили не толкова добре, никакво друго удовлетворение не ще може да компенсира загубата ви.
Поради това, скъпи сестри, тази вечер ви умолявам, седнете и спокойно пребройте неуспехите и успехите в ролята ви на майка. Все още не е късно. Когато всичко останало се провали, остават молитвата и обещаната помощ от Господ, която ще ви помогне в изпитанията. Не отлагайте. Започнете сега, без значение дали детето ви е на шест или 16 години.
Беше ми казано, че наскоро в този район се е състояло голямо събиране, което привлякло 10 000 младежи. Разбирам, че някои от тези млади хора са били от нашите.
Казано ми бе, че забавленията от онази вечер били похотливи и зли, омразни и водещи към пропастта. Те представлявали лъжливата представа за живота. Красота в тях липсвала. Имало само грозота и поквара, показана в най-лошата си форма.
Тези младежи платили от $35 до $50 за билет. В много от случаите тези пари са дошли от родителите им. Подобни неща стават навсякъде по света. Някои от вашите синове и дъщери правят възможно просперирането на организаторите на подобни мръсни и зли начинания.
Миналата неделя в Deseret News имаше подробна статия за нелегалните събирания, на които се използват хапчета, които се наричат „Рейв“. Те продължават от 3:00 ч. до 7:30 ч. сутринта в неделя. Там млади мъже и жени, от шестнадесет до двадесет годишни, танцуват под металическите звуци, които те наричат музика, кънтяща от усилвателите. Някои носят ярко оцветени мъниста, други размахват светещи пръчки. Някои имат биберони в устата си, докато други носят изрисувани маски“ (Deseret News, 17 сеп. 2000 г., В1).
Хапчетата се обменяят между продавачите и купувачите от $20 до $25 за хапче.
Не познавам по-добър отговор на тези порочни практики, пред които се изправят нашите младежи, от ученията на майката, даряваща любов и отправяща безпогрешно предупреждение. Ще има и провали, разбира се. Ще има сърцераздирателни разочарования, трагедии, пустота и безнадеждност. Но в повечето случаи, ако процесът започне отрано и продължи, ще има успех и щастие, любов и много признателност. Отварянето на чантата и подаването на пари на сина или дъщерята, бързайки за работа, не ще помогне. Това може само да доведе до повече лоши навици.
Притча от Стария завет гласи: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее“ (Притчи 22:6).
Друго мъдро изказване гласи: „Както сте наклонили фиданката, така ще бъде наклонено и дървото“ (Александър Поуп, Moral Essays, том 2 от The Works of Alexander Pope, Esq, „Epistel I: To Sir Richard Temple, Lord Cobham“ [1776 г.], 119; ред 150).
Учете децата си, когато са много млади и малки и никога не се отказвайте. Дотогава докато те са в дома ви, нека бъдат първостепенната ви задача. Позволявам си свободата тази вечер да предложа няколко неща, които бихте могли да ги научите. Списъкът не е пълен. Вие също можете да допълните други неща.
Учете ги да си намират добри приятели. Те ще имат приятели, добри или лоши. Тези приятели ще направят големи промени в живота им. Важно е за тях да се научат на толерантност към всички хора, но по-важното е, да събират около себе си онези, които са като тях, които ще извадят наяве най-доброто от в тях. Иначе, те могат да се повлияят зле от навиците на техните приятели.
Никога не забравих една история, която старейшина Робърт Харбертсън разказа от амвона на този Табернакъл. Той говорй за едно индианско момче, което изкачвало висока планина. там горе било студено. В краката му имало гърмяща змия. На змията й било студено и тя помолила момчето да я вдигне и да я отнесе долу, където било потопло.
Индианчето послушало примамките на змията. Поддало се. То я взело в ръце и я покрило с ризата си. Свалило я долу от планината, до мястото, където било по-топло. Нежно я поставило на тревата. Когато змията се сгряла, повдигнала глава и ухапала момчето с отровните си змийски зъби.
Момчето проклело змията, затова че го ухапала като отговор за добротата му. Змията отговорила: „Ти, знаеше какво бях, когато ме вдигна“ („Restoration of the Aaronic Priesthood,“ Ensign, юли 1989 г., 77).
Предупреждавайте децата си за такива отровни змийски зъби, които ще ги подмамят, прилъстят с приказки за лесен живот, а след това ще ги наранят и вероятно унищожат.
Учете ги да ценят образованието.
„Славата на Бог е интелигентност, или с други думи, светлина и истина“ (Учение и завети 93:36).
Върху хората на тази Църква лежи поръчението от Господ да придобиват знание. То ще благослови живота им сега и през всичките предстоящи години.
Една вечер с очарование гледах по телевизията една история на семейство от Средния запад. В нея се разказваше за баща, майка, трима сина и една дъщеря.
Бащата и майката решили, че когато се оженят, ще направят всичко по силите си, за да дадат на децата си най-доброто образование.
Те живели скромно в скромен дом, но възпитавали децата си със знание. Всяко едно от тези деца постигнало голям успех. Всяко едно от тях било добре образовано. Едното от тях станало президент на университет, а другите станали ръководители на големи бизнес институции, преуспяващи хора по всички показатели.
Учете ги да уважават телата си. Сред младежите нараства практиката да татуират телата си и да ги „продупчват“. Ще дойде време, когато ще съжаляват, но тогава ще бъде твърде късно. Писанията недвусмислено оповестяват:
„Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?
Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който [храм] сте вие“ (1 Коринтяни 3:16-17).
Тъжно и жалко е, че някои млади мъже и жени татуират телата си. Какво се надяват да спечелят от този болезнен процес? Има ли „нещо добродетелно, красиво или с добро име, или похвално“ (Символите на вярата 1:13) в така да се каже неуместното покриване на кожата с рисунки, които ще носите през живота си, до старостта и смъртта? Те трябва да бъдат съветвани да прекратят това. Трябва да бъдат предупреждавани да избягват това. Ще дойде време, когато ще съжаляват, но тогава няма да имат изход от постоянния спомен за тяхната глупост, освен чрез друга скъпа и болезнена процедура.
Признавам, че това е неприлично и въпреки това е обичайно нещо, да видиш младеж с продупчени за обици уши, не само за една обица, но за няколко.
Нямат ли те уважение към външния си вид? Смятат ли, че е умно или привлекателно да се украсяват така?
Според мен по-скоро е непривлекателно. Така се загрозява нещо красиво. Не само, че се продупчват ушите, но също и други части на тялото, дори езикът. Това е абсурд.
Ние -- Първото президентство и Съветът на дванадесетте -- сме взели следното решение, цитирам: „Църквата обезкуражава татуировките, а също така продупчването на тялото за други освен за медицински цели, като не взема становище по въпроса за минималния брой продупчвания на ушите от жените, за един чифт обици“.
Учете синовете и дъщерите ви да избягват наркотиците така, както биха избягвали чумата. Използването на наркотици ще ги унищожи. Те не могат така да злоупотребяват с телата си, нито да изграждат в себе си порочни и поробващи желания, без да си причинят неподозирана вреда. Един навик предизвиква друг, докато жертвата в толкова много случаи бива доведена до положение на пълна безпомощност, до загубата на контрол над себе си и до зависимост, която не може да бъде преодоляна.
Наскоро една програма по телевизията посочва, че 20% от младежите, които приемат наркотици, са започнали заради родителите си. Какво се е объркало с хората? Използването на наркотици е път без изход. То не отвежда никого никъде, освен към загубата на самоконтрол и самоуважение и към самоунищожение. Учете децата си да избягват наркотиците така както биха избягвали заразна болест. Изградете в тях абсолютно отвращение към тях.
Учете ги да бъдат честни. Затворите по света са пълни с хора, които са започнали техните лоши деяния с малки прояви на нечестност. Малката лъжа толкова често води до по-голяма. Малката кражба също толкова често води до по-голяма кражба. Скоро индивидът се оплита в паяжина, от която не може да се освободи. Широкият път към затвора започва като една малка и привлекателна пътека.
Учете ги да бъдат добродетелни. Учете младите мъже да уважават младите жени като дъщери на Бог, надарени с нещо много ценно и красиво. Учете дъщерите си да уважават младите мъже, момчетата, които са притежатели на свещеничеството, които трябва да стоят над безвкусиците от света.
Учете ги да се молят. Никой от нас не е достатъчно мъдър, за да се справи сам. Нуждаем се от помощта, мъдростта и напътствията на Всемогъщия в достигането на онези решения, които са толкова важни в живота ни. Няма нищо, което да може да замени молитвата. Няма по-голям източник на истина.
Скъпи майки, тези неща, които отбелязах, разбира се, не са новости. Те са толкова стари колкото са Адам и Ева. Но са също толкова сигурни, в целта и последствията колкото е изгревът на слънцето през утринта и това не е всичко.
При всичките неща, които трябва да се избягват, можем да имаме радост и удоволствие. С добри приятели може да има много щастие. Те не трябва да се избягват. Те могат и са показали, че могат да си прекарват добре.
Бог да ви благослови, скъпи приятели. Не заменяйте правото да бъдете майки за някаква евтина дреболия. Нека първостепенната ви задача да бъде у дома ви. Бебето, което държите в ръцете си, ще израства бързо с всеки изгрев и залез от следващия ден. Надявам се когато това стане, да не бъдете доведени да извикате така, както крал Лир, „Колко по-остро от змийските зъби е да имаш неблагодарно дете!“ (King Lear, I, iv, 312). По-скоро, се надявам да имате всяко основание да бъдете горди с вашите деца, да ги обичате, да им вярвате, да ги видите да израстват в праведност и добродетел пред Господа, да ги видите как стават полезни и продуктивни членове на обществото. Ако след всичко, което сте направили, се получат временни неуспехи, винаги можете да кажете, „Поне дадох най-доброто от себе си. Опитвах се с всички сили, така както знаех. Не позволих на нищо да застане на пътя ми като майка“. Неуспехите ще бъдат незначителни при подобни обстоятелства.
За да не си помислите, че възлагам цялата тази отговорност на вас, мога да кажа, че имам намерението да говоря на бащите относно тези неща, по време на общата среща на свещеничеството, след две седмици.
Нека благословиите на небесата дойдат върху вас, скъпи сестри. Не заменяйте за нещо преходно и незначително възможността да имате добри синове и дъщери, момчета и момичета, млади мъже и жени, за чието отглеждане имате неизбежната отговорност.
Нека добродетелта в живота на вашите малки деца освети и благослови старините ви. Нека бъдете доведени до това да възкликнете с благодарност като Иоан: „По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината“ (3 Иоана 1:4). Моля се за това, и то най-горещо, в святото име на Исус Христос, амин.
Previous