Помогни на неверието ми Старейшина Л. Уитни Клейтън От Седемдесетте „Когато вършим онова, което е правилно, ние стимулираме процеса на укрепване на нашата вяра – резултатът винаги е нарастване на вярата.” При един случай Спасителят срещнал голямо множество хора, които слушали спор между Неговите ученици и книжниците. Тогава Той запитал книжниците: „За какво се препирате с тях?” Един човек, като коленичил пред Него, отговорил, че е помолил учениците Му да изгонят един зъл дух от неговия син, но „те не можаха”. Бащата Го заумолявал, казвайки: „Но ако можеш, направи нещо, смили се над нас и ни помогни. Исус му казал: ,Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва.’ Веднага бащата на детето извика и каза: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие.” Тогава Спасителят смъмрил злия дух и му заповядал: „излез от него и да не влезеш повече в него. И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе. . .”1 Всеки от нас се е сблъсквал с трудни, дори отчайващи моменти, когато със сълзи сме падали на коленете си и сме умолявали точно така, като го е направил този баща: „Господи, вярвам; помогни на моето неверие.” Точно както Исус е бил готов да помогне на този баща, чийто син бил „силно мъчен”,2така Той е готов да помогне на нашето неверие днес, така че да можем с вяра да преживеем нашите смъртни борби и да излезем победители.3 Вярата в Господ Исус Христос е първият принцип на Евангелието и е нещо повече от обикновено вярване.4Вярата е „надежда за неща, които не се виждат, които са истинни.”5Вярата винаги движи своя притежател към физическо и умствено действие.„6„Да имаме вяра в Исус Христос, означава така да Му се доверяваме, че да спазваме всичко, което би ни заповядал. Там, където няма вяра, там няма и никакво послушание.”7 „Вярата идва от слушане” на божието слово и е духовна дарба.8Вярата се увеличава , когато не само чуваме, но и действаме според словото Божие в подчинение на истините, на които сме били научени.9 Отговорът на Мария на съобщението на един ангел ни предоставя отличен пример. Ангелът Гавриил казал на Мария: „Ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, и ще наречеш името Му ИСУС. Той ще бъде велик и ще бъде наречен Синът на Всевишния.” Тогава Мария покорно казала на Гавриил: „Ето слугинята Господна; нека ми бъде според твоята дума.”10 При друг случай, „Исус, като ходеше край Галилейското езеро, видя двама братя – Симон, наречен Петър, и брат му Андрей, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари. И им каза: Елате след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите [си] и тръгнаха след Него.”11 След възкресението на Спасителя, Петър отишъл с други ученици „да лови риба”. Обаче, „през онази нощ не уловиха нищо. А когато вече се разсъмваше, Исус застана на брега; но учениците не познаха, че е Исус.” Той им казал: „Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. И така, те хвърлиха; и не можаха вече да я извлекат поради многото риба.”12 Подобно развиващо вярата послушание намираме в живота на пророка Джозеф Смит. След продължилите през цялата нощ на 21 септември 1823 г. разговори с ангела Мороний, Джозеф отишъл на сутринта да работи със своя баща. Тъй като бил буден през цялата нощ, той открил, че силите му го напуснали и това го правело „напълно неспособен да [изпълнява] необходимия ежедневен труд.” Баща му му казал да си отиде у дома и той тръгнал с намерение да си отиде в къщи; но силите му го напуснали напълно и паднал безпомощно на земята, и „за известно време [загубил] съзнание.” Когато дошъл на себе си, той погледнал нагоре и видял същия пратеник да стои над главата му, „обкръжен от светлина, както преди това”. На Джозеф било заповядано да отиде при баща си и да му разкаже за видението и заповедите, които е получил. Макар че, разбира се, бил изтощен, той покорно се върнал при своя баща на нивата и му разказал всичко. Неговият баща му отговорил: „това е от Бог” и му казал да върви и да постъпи „според заповедите на пратеника.” След това Джозеф, макар и изтощен, но покорен, напуснал нивата и отишъл на мястото, където пратеникът му бил казал, че са заровени плочите.13 Всеки ден ние решаваме сред безброй възможности какво да правим и какво да не правим. Когато изберем като свой главен приоритет да спазваме заповедите на драго сърце, като не роптаем, нито преценяваме нещата, които Той ни заповядва, ние ставаме слуги на Господ и ловци на човеци, и хвърляме мрежата си от правилната страна на собствената си ладия. Ние просто отиваме и вършим нещата, които Господ ни е заповядал – дори когато сме уморени, като се уповаваме, че Той ще ни помогне да направим точно онова, което Той иска от нас.14Когато правим това, Господ помага на нашето неверие и вярата ни става мощна, жизнена и непоклатима. От затвора в Либърти пророкът Джозеф Смит пише: Ето защо, скъпи възлюбени братя, нека вършим на драго сърце всичко, което е в наша власт; и след това, нека останем спокойни, със съвършена увереност [или вяра], че ще видим Божието спасение и десницата Му как ще се открие.15 Независимо от това, кои сме или къде живеем, много неща в нашия всекидневен живот са рутинни и повтарящи се. Докато сме заети с това ежедневие, ние трябва съзнателно да вършим онези неща, които са от най-голяма важност. Между тези задължителни неща е и това, да оставим място преди всичко за необходимия минимум от всекидневни изисквания за праведно поведение като: истинско послушание, смирена молитва, сериозно изучаване на Светите писания и себеотрицателно служене на другите. Няма други eжeдневни витамини, които да укрепват мускулите на вярата така бързо, както тези действия. Трябва също така да помним, че истинското постене доприняся за растеж на силна вяра. Това е особено важно, когато се стремим да поправим някой дълбоко вкоренен недостатък на своя характер, „който не излиза инач, освен чрез молитва и пост”.16 Развиването на вяра в Исус Христос е процес, който протича стъпка по стъпка, ред по ред и правило след правило. Когато вършим онова, което е правилно, ние стимулираме процеса на укрепване на нашата вяра – резултатът винаги е нарастване на вярата.17Ако упражняваме вярата си ежедневно чрез молитва, учение и послушание, Спасителят помага на нашето неверие и вярата ни става щит, който „угасява всичките огнени стрели на нечестивия”.18Алма учел, че „ние можем да устоим на всяко изкушение от дявола с нашата вяра в Господ Исус Христос”.19Ние обаче не можем да пренебрегнем или отхвърлим съществените съставки на вярата и след това да очакваме да пожънем богата жътва. Виждаме безброй примери на вяра, която се развива сред членовете на Църквата в наше време. Когато млади мъже, млади жени и зрели семейни двойки приемат призования да служат на мисии, когато двойките се подготвят в добродетел да бъдат бракосъчетани в светия храм, когато родителите учат децата си на пътя, по който трябва да вървят,20те усилват своята вяра в Господ Исус Христос. Когато пазим почивния ден свят, възвеличаваме призованията си, плащаме десятък и дарения, посрещаме с отворени обятия в църковните кръгове новите членове и каним съседи и приятели да научат евангелските истини, ние укрепваме своята вяра. Когато изберем да изоставим своите грехове и с готовност да се покаем, когато падаме на коленете си за молитва в добри времена както и в бурни времена, ние развиваме силна вяра. Токава установяваме, че в живота ни идва едно преживяване, което е описано в Книгата на Мормон: „При все това, те постеха и се молеха често и ставаха все по-силни и по-силни в смирението си, и все по-непоколебими и по-непоколебими във вярата си в Христа – до там, че душите им се изпълниха с радост и утеха, да, че чак сърцата им се прочистиха и осветиха, което освещение дойде поради това, че те отдадоха сърцата си на Бога.”21 Аз знам, че Спасителят живее и че Той помага на нашето неверие. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Марка 9:14–29; вж. също Матея 17:14–21. 2. Матея 17:15. 3. Вж. У. и З. 10:5. 4. Символът на вярата 1:4; Bible Dictionary, „Faith,” стр. 669–670. 5. Алма 32:21; вж. също Евреите 11:1; Етер 12:6. 6. Bible Dictionary, стр. 670. 7. Наръчника Евангелски принципи (1997), стр. 118. 8. Вж. Римляните 10:17; Мороний 10:11; Bible Dictionary, стр. 669. 9. Вж. Bible Dictionary, стр. 669–670. 10. Лука 1:31–32, 38. 11. Матея 4:18–20. 12. Иоана 21:2–4, 6. 13. Джозеф Смит – История 1:47–50. 14. Вж. 1 Нефи 3:7. 15. Вж. У. и З. 123:17. 16. Матея 17:21; вж. Марка 9:29. 17. Вж. Bible Dictionary, стр. 669. 18. Вж. У. и З. 27:17. 19. Алма 37:33. 20. Вж. Притчи 22:6. 21. Еламан 3:35.