Благодарността Старешина Стивън Е. Сноу От Седемдесетте „Благодарността може да бъде увеличена, като постоянно размишляваме над своите благословии и благодарим за тях във всекидневните си молитви”. Израствайки в Южна Юта, някои от нас търсеха работа в многото бензиностанции по протежение на добрата стара магистрала 91, проправила си път през търговската част на Сейнт Джордж. По-малкият ми брат, Пол, тогава на 18 години, работеше в Сервиза на Том, бензиностанция на три пресечки от къщи. Един летен ден кола с нюйоркски номер се отбила в бензиностанцията, за да зареди. (За вас, братя под 30 години – в онези дни някой наистина идваше, пълнеше колатата ти с бензин, измиваше ти прозорците и проверяваше маслото ти). Докато Пол миел предното стъкло, шофьорът го попитал колко път има до Големия Каньон. Пол отговорил, че е 170 мили. „Цял живот съм чакал да видя Големия Каньон” – възкликнал мъжът – „Как изглежда той?” „Не знам” – отговорил Пол – „Никога не съм бил там”. „Искаш да ми кажеш” – отвърнал мъжът – „че живееш на 2 часа и половина от едно от седемте чудеса на света, и никога не си бил там!” „Точно така” – казал Пол. След миг мъжът отвърнал: „Е, мисля, че разбирам. Жена ми и аз живеем в Манхатън от 20 години и никога не сме посещавали Статуята на Свободата”. „Бил съм там” – казал Пол. Не е ли ирония на съдбата, братя, че ние често пътуваме много мили, за да видим чудесата на природата или човешките творения, но все пак пренебрегваме красотата в собствения ни заден двор. Предполагам, че е в човешката природа да търсим щастието си някъде другаде. Преследването на високи постове, богатство и материални блага може да замъгли нашата перспектива и често пъти да ни пречи да оценим изобилните благословии на нашето сегашно положение. Опасно е да мислим постоянно защо не ни е дадено повече. Полезно и смирено е обаче да мислим постоянно защо ни е дадено толкова много. Една стара поговорка гласи: „По-голямото богатство е да се задоволяваш с малко”. В своето послание към Филипяните Павел пише: „Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен, в каквото и състояние да се намеря” (Филипяните 4:11). Алма наставлявал сина си Еламан, давайки му съвет, който всички бащи трябва да дават на децата си: „Съветвай се с Господа във всичките си дела и Той ще те упътва за добро; да, когато си лягаш вечер, лягай си в Господа, за да бди Той над тебе в съня ти; и когато ставаш сутрин, нека сърцето ти бъде изпълнено с благодарности към Бога; и ако правиш това, ти ще бъдеш вдигнат в последния ден” (Алма 37:37). Алма казва: „. . . нека сърцето ти бъде пълно с благодарност към Бог. . .”. Господ желае ние да благодарим. В Солунците четем: „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса” (1 Солунците 5:18). Като носители на свещеничеството ние трябва постоянно да се стремим да увеличим нашата благодарност. Благодарността може да бъде увеличена, като постоянно размишляваме над своите благословии и благодарим за тях във всекидневните си молитви. Президент Дейвид О. МакКей е казал: „Младежът, който затваря вратата след себе си, пуска пердетата и там в тишината се моли на Бог за помощ, би трябвало първо да излее душата си в признателност за здравето, приятелите, любимите, за Евангелието, за оповестяването на Божието съществуване. Той трябва първом да изброи своите многобройни благословии и да ги назове една по една” (из Сonference Report, 1961 г., април, стр. 7–8) Във всички наши молитви трябва да бъде включен един постоянен израз на благодарност. Често се молим за определени благословии, от които, по нашето непълно разбиране, вярваме, че се нуждаем. Макар Господ да отговаря на молитвите ни според волята си, Той със сигурност би бил доволен, когато му отправим смирена молитва на благодарност. Братя, следващия път, когато се молим, вместо да представяме на Бог искане след искане да направи нещо за нас, да Му благодарим вежливо за всичко, с което Той ни е благословил. Президент Джозеф Ф. Смит ни учи, че „духът на благодарността е винаги приятен и удовлетворяващ, защото носи със себе си желание да сме полезни на другите; той поражда любов и приятелство, както и божествено влияние. За благодарността се казва, че е паметта на сърцето” (Gospel Doctrine, 5 изд.,[1939 г.] стр. 262). През октомври 1879 г., група от 237 светии от последните дни от няколко малки селища в юго-западна Юта, били призовани да проправят нов път и да заселят областта, известна днес като окръг Сан Хуан на югоизток. Пътуването трябвало да отнеме 6 седмици, но вместо това продължило 6 месеца. Техните усилия и героизъм са добре документирани, най-вече на пръв поглед невъзможната им задача да пресекат река Колорадо в мястото, наречено „Дупка в скалата”. Тези, които са посещавали това място, се чудят как фургони и впрягове са могли да бъдат спуснати през тази тясна пукнатина в червените скали на каньона, за да стигнат до река Колорадо. След като река Колорадо била пресечена, обаче, ги чакали много други тежки изпитания по пътя за окръг Сан Хуан. Уморени и изтощени, рано през април 1880 г., те се изправили пред последното препятствие – хребета Коум Ридж. Това е хребет от твърд пясъчник, образуващ стръмна стена, висока около 1000 фута. Сто и двадесет години по-късно нашето семейство изкачи хребета Коум в един светъл пролетен ден. Хребетът беше стръмен и опасен. Трудно беше да си представиш как онези каруци, впрягове, мъже, жени и деца са могли да направят такова изкачване. Но под нозете ни бяха следите от колелата на фургоните, останали като доказателство за техните усилия преди толкова години. Как ли са се чувствали, след като са понесли тъй много? Били ли са ожесточени след онези месеци на непосилен труд и лишения? Дали са упреквали водачите си, че са ги изпратили на толкова тежко пътуване, искайки от тях да жертват толкова много? Въпросите ни получиха отговор, когато достигнахме билото на хребета Коум Ридж. Там, издълбани в червения пясъчник преди толкова много години, се четяха думите „Благодарим Ти, о, Боже!” Братя, моля се да успеем да запазим сърцата си пълни с благодарност и признателност за това, което имаме, и да не се измъчваме с мисълта за онова, което не ни принадлежи. Моята молитва е като носители на свещеничеството, нека възприемем отношение на благодарност във всичко, което правим, в името на Исус Христос, амин.