Старейшина Кийт К. Хилбиг
От Седемдесетте
„Когато служим праведно. . . ние заздравяваме нашата лична брънка от свещеническата верига и продължаваме да я свързваме още по-здраво с тези, които са живели преди нас, и с онези, които ще ни последват.”
На това огромно събрание, измежду носителите на свещеничеството, които са се събрали тук и по целия свят, седят хора от различни поколения – десетки хиляди синове, бащи и дядовци, даже и прадядовци – и всички те имат вяра в Христос, стремят се да изпълняват Неговите заповеди и са изпълнени с желание да Му служат.
Някои са част от една дълга традиция на носители на свещеничеството, традиция, стигаща далеч във времето назад. Други са първите мъже в семейството, които са носители на Божието свещеничество. Но всички имат възможността – и носят отговорността – или да започнат, или да продължат веригата от достойни мъже, които почитат свещеничеството и се отдават на служба в Божието Царство, като по този начин свързват семействата от поколение на поколение. Вашата лична роля в тази свещеническа верига е именно това, за което ще говоря тази вечер.
Във всяка евангелска епоха, достойни мъже получават свещеничеството, за да продължат осъществяването на целите Господни. Писанията разказват за предаване властта на свещеничеството от пророк на пророк, като се започне още с Адам.
Образно казано, ние сме част от тази свещеническа верига, която стига назад във времето – чак до Адам. Всеки от нас обаче, е буквално ангажиран при осъществяването на изключително важната задача да създаде своя собствена здрава брънка от веригата на свещеничеството, за да може да се свърже със своите предци и със своето собствено потомство
Ако човек не успее да придобие и да отдаде необходимата почит на Мелхиседековото свещеничество, неговата брънка ще липсва и няма да може да постигне вечен живот (вж. У. и З. 76:79; 84:41–42). Поради тази причина, нашите усилия като църква, са насочени към преподаване посланието на Възстановяването на всички онези, които имат желание да чуят, както и да подготвят всички, които искат да получат свещеническите и храмови благословии.
Нашата привилегия тази вечер да бъдем носители на Божието свещеничество се дължи отчасти и на нашето доземно съществуване. Пророкът Алма обяснява, че мъжете, които са ръкоположени в свещеничеството на Мелхиседек на земята, са: „призовани и подготвени от основаването на света според предузнанието Божие, въз основа на извънредната им вяра и добрите им дела, най-напред бидейки оставени да изберат доброто или злото; затова, след като са избрали доброто и са упражнили извънредно голяма вяра, те са призовани със свято призвание” (Алма 13:3).
Господ отдавна е предвидил за вас да бъдете създатели или продължители на веригата от достойни носители на свещеничеството в семействата си. Именно вашата вяра и мъдрото използване на свободния ви избор в доземното и земно съществуване са ви позволили да получите „святото призвание” на свещеничеството.
Пророкът Джозеф Смит казва през 1844 г.: „Всеки човек, който има призвание към обитателите на света, е посветен на тази цел от Великия Небесен Съвет още преди съществуването на света.” (Teachings of the Prophet Joseph Smith, съст. Джозеф Фийлдинг Смит [1976 г.], стр. 365.)
Така, независимо дали сме първо или пето поколение носители на свещеничеството, ние всички сме дошли на земята с личното си наследство от вяра и предузнание. Това знание ни дава твърда решителност и желание винаги да почитаме свещеничеството и така да създадем или продължим семейство от много поколения в Църквата и в селестиалното царство.
Често определяме свещеничеството като силата и властта да действаме тук на земята от името Божие. Но да служим на Спасителя, на нашите семейства и близки, също е част от свещеничеството. Спасителят иска от нас да използваме свещеническата си власт изключително в полза на другите. Ние не можем да благословим или кръстим себе си, нито да изпълним храмовите обреди за нас самите. Вместо това, всеки носител на свещеничеството, трябва да разчита на другите да използват с любов властта и силата на свещеничеството, за да помагат на всеки от нас да се развива духовно.
Успях да науча за значимостта на свещеническата служба не само като наблюдавах моя дядо, баща и брат да увеличават призованията си, но също така като наблюдавах и братята в моя район, които бяха пример за мен на мъже – носители на свещеничеството.
Като наскоро определен учител в Аароновото свещеничество, моят първи колега в домашните посещения беше Хенри Уилкенинг – висш свещеник, около 60 години по-възрастен от мен. Беше емигрант от Германия, обущар по професия, нисък, но изпълнен с енергия и вяра пастир към семействата, за които отговаряхме. Аз се влачех след него (тъй като ходеше и изкачваше стъпалата много по-бързо, отколкото можех аз) по време на редовните ни ежемесечни посещения, които ни отвеждаха до отрезвяващи съзнанието места, където не бях попадал при досегашния си сигурен живот. Той очакваше от мен да представям част от всеки урок и да уговарям следващите посещения, но основно слушах и виждах как той помага на братя и сестри с различни духовни, социални, материални и емоционални потребности, непознати до този момент на един 14 годишен младеж като мен.
Започнах да осъзнавам колко много добро може да бъде сторено, дори само от един верен носител на свещеничеството. Гледах как брат Уилкенинг създава от себе си здрава брънка на свещеническата верига, служейки с любов на тези затруднени семейства, а също и на мен в моите младежки години.
Големият брой носителите на свещеничеството, които можах да наблюдавам през годините, докато растях, ме научиха, че служенето на другите чрез свещеничеството не зависи от определена длъжност, призвание или формална позиция в Божието Царство. Възможността по-скоро израства и се появява като естествена част от факта, че човек е получил Божието свещеничество.
Президент Дж. Рубън Кларк младши с мъдрост ни поучава на априлската обща конференция през 1951 г.: „Служейки на Господ, няма значение къде служите, а как го правите. В Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, човек заема мястото, за което е надлежно призован и това място човек нито търси, нито отказва” (из Conference Report, април 1951 г., стр. 154).
Когато служим праведно с цялото си сърце, каквато и отговорност да ни е възложена, ние заздравяваме нашата лична брънка от свещеническата верига и я свързваме още по-здраво към тези, които са живели преди нас, и към онези, които ще ни последват.
Давам тържествено свидетелство за божествения произход на нашия Спасител, за неговата единителна саможертва и за възстановяването на Неговото свещеничество, което ние имаме привилегията да носим и се моля всеки баща и син, участващи в настоящата среща, тази вечер да вземат твърдо решение за служба на Господ, като почетат с вяра свещеничеството, като свържат здраво своята лична брънка към веригата на свещеничеството, а тя ще ги обвърже с техните предци и с потомството за вечността. В името на Исус Христос, амин.
Previous
