Нещо голямо Президент Джеймс Е. Фауст Втори съветник към Първото президентство „Нека бъдем верни в изпълнението на обичайните си всекидневни неща, които са доказателство за нашето достойнство, защото те ще ни изведат и подготвят за великите дела.” Мои възлюбени братя от свещеничеството на Бог по целия свят, щастлив съм да бъда един от вас. Тази вечер бих искал да призова свещеничеството на Църквата да бъде по-отдадено на нещата, които градят вяра, характер и духовност. Това са рутинни свещенически задължения, които ние би трябвало да вършим всекидневно, всяка седмица, всеки месец – година след година. Работата на Църквата зависи от прости неща, като плащане на десятък, грижа за семейството и свещеническите задължения, грижа за бедните и за нуждаещите се, всекидневни молитви, изучаване на светите писания и семейни домашни вечери; домашно обучение; участие в дейностите на кворумите; и посещаване на храма. Ако бъдем призовани от президента на Църквата, ние ще бъдем готови, способни и искащи да направим „нещо голямо”, например работа по храма в Наву, но мнозина не са особено изпълнени с желание да вършат горните всекидневни неща. Всички сме запознати със старозаветната история на Нееман, военачалника на сирийското войнство, който бил прокажен. Една малка мома-пленница от израилевата земя, казала на Неемановата жена, че имало пророк в Израил, който може да го излекува. Нееман дошъл с колесниците и конете си до дома на Елисей, който пратил да му кажат: „Иди, окъпи се седем пъти в Иордан и ще се обновят месата ти, и ще се очистиш.”1 Вие, по-млади момчета, знаете как е, когато показвате ръцете на майка си: тя ще ви изпрати да ги измиете! Но Нееман не бил малко момче. Той бил военачалник на сирийския цар и бил оскърбен от препоръката на Елисей да се окъпе в Йордан. Така че „той се разгневи, та си отиде.”2Един от слугите на Нееман– разсъдлив човек, му възразил, казвайки: „Татко мой, ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? Колко повече, прочее, като ти казва! Окъпи се, и очисти се!”3Нааман тогава се покаял и последвал съвета на пророка. Проказата изчезнала, и „месата му се обновиха, като месата на малко дете, и очисти се.”4„Нещо голямо” в този момент било изключително просто и лесно да се направи. В съвременната история на Църквата имаме ярки примери за мъже, които са били много облагодетелствани от Господа. Един от тях, Хайръм Смит, останал напълно верен и отдаден до степен на саможертва, докато друг – Оливър Каудъри, въпреки че е бил свидетел на Възстановяването, бил заслепен от личната си амбиция и загубил възвисеното си място в Църквата. Оливър Каудъри споделил с пророка Джозеф Смит много от неведомите събития на Възстановяването, като например тяхното кръщение чрез властта на Иоан Кръстител, утвърждаването на Аароновото свещеничество, чудните видения в храма Къртлънд и собственоръчното написване на „цялата книга на Мормон (с изключение на няколко страници), както е било казано от пророка [Джозеф Смит].”5Никой друг, с изключение на пророка Джозеф, не бил така благословен със служение на ангели, като Оливър Каудъри. Но когато пророкът Джозеф изпаднал в нужда, Оливър започнал да го критикува и да страни от него. Въпреки усилията на пророка да протегне приятелска ръка към него да се сдружат отново, Оливър започнал да се държи враждебно към пророка и към Църквата, и бил отлъчен на 12 април 1838 г. Няколко години след смъртта на пророка, Оливър се покаял и пожелал отново да се върне в Църквата. В отговор, канейки го да се върне, Бригам Йънг написал на 22 ноември 1847 г.: „Върни се в бащината къща, която напусна, и. . . поднови свидетелството си за истинността на Книгата на Мормон.”6Оливър се явил пред кворума на висшите свещеници и казал: „Братя, за няколко години аз бях отделен от вас. Сега копнея да се върна. Искам да дойда смирено и да бъда един сред вас. Аз не търся сан. Искам само да бъда един от вас – Аз съм извън Църквата, не съм член на Църквата, искам отново да стана член на Църквата. Искам да вляза през вратата. Знам коя е вратата. Не съм дошъл да търся първенство. Идвам смирено и се оставям на решението на съвета – като зная, че решенията му са правилни и трябва да се изпълняват.”7 Също така, той дал свидетелство със следните думи: „Приятели и братя, моето име е Каудъри, Оливър Каудъри. В ранната история на тази Църква аз бях един от вас,. . . аз. . . държах в ръцете си златните плочи, от които [книгата на Мормон] бе преведена. Аз видях също и тълкувателите [Урим и Тумим]. Тази книга е истинска. Не я е писал Сидни Ригдън. Не я е писал г-н Сполдинг. Аз я написах собственоръчно, както я изрече пророкът.”8Въпреки че Оливър се върнал, той загубил възвисеното си място в Църквата. За сравнение, вижте какво е казал президент Хибър Дж. Грант за Хайръм Смит: „Няма по-добър пример за братска обич на по-голям брат от тази, показана в живота на Хайръм Смит към пророка Джозеф Смит. . . Те бяха толкова задружни и привързани, толкова обичащи се, колкото могат да бъдат смъртни мъже. . . Не е имало и частица ревност в сърцето на Хайръм Смит. Никой смъртен не е бил по-лоялен, по-искрен, по-верен в живота или смъртта, отколкото Хайръм Смит на пророка на Живия Бог.”9 Той откликвал на всяка нужда и молба на по-малкия си брат Джозеф, който водел Църквата и получавал откровенията, които имаме днес. Хайръм бил непоколебим, ден след ден, месец след месец, година след година. След смъртта на брат им Алвин, Хайръм завършил строежа на бялата дървена къща на техните родители. След като Джозеф получил златните плочи, Хайръм осигурил дървената кутия, за да ги съхранява и пази. Когато плочите били преведени, Джозеф поверил на Хайръм отпечатването на ръкописа. Хайръм, често придружен от Оливър Каудери, носил страници от и до печатаря, всеки ден.10 За да изхранва семейството си, Хайръм бил фермер и работник, но след организирането на Църквата през 1830 г. приел призованието да ръководи клона в Колсвил. Той взел семейството си и жена си и отишъл да живее у семейство Нюъл Найт, прекарвайки повечето си време като „проповядвал Евангелието, където могъл да намери слушател.”11Винаги добър мисионер, той не само проповядвал край дома си, но и по Източното крайбрежие, и в южните щати. През 1831г., заедно с Джон Мърдок, той отишъл до Мисури и обратно, проповядвайки по пътя.12 Когато през 1833 г. било получено видението за строежа на храма Къртланд, Хайръм незабавно взел сърпа си, почистил плевелите от мястото на храма и започнал да копае основите. През 1834 г., когато било създадено селището Сион, Хайръм помогнал на Лаймън Уайт да набере членове за селището и да поведе група светии от Мичигън до Мисури. След като се доказал така в малките неща, Хайръм станал помощник-президент на Църквата през декември 1834 г. Той служил под управлението на по-малкия си брат, пророка Джозеф. Той винаги е бил източник на сила и утешение за своя брат, било в служене на Църквата, било в затвора Либърти. Когато през 1844 г. започнали гоненията и Джозеф избягал от тълпата в Наву, Хайръм тръгнал с него. Като стояли на брега на реката, размисляйки дали да се върнат, Джозеф се обърнал към Хайръм и казал: „Ти си по-големият, какво да правим?” „Нека да се върнем и се предадем, пък да видим какво ще стане”13, отговорил Хайръм. Те се върнали в Наву и били отведени в Картидж, където умрели като мъченици, с няколко минути разлика. Хайръм бил предан на вярата си до степен на саможертва. Във всяко отношение той бил последовател на Спасителя. Но неговите всекидневни усилия го направили наистина велик. За разлика от него, Оливър Каудъри бил велик, когато пазил плочите и бил посещаван от ангели, но когато бил призован да понася с вяра всекидневните изпитания и предизвикателства, се отклонил от пътя и напуснал Църквата. Ние доказваме любовта си към Спасителя не само като направим „нещо голямо”. Ако пророкът лично ви помоли да отидете на мисия в някое странно и екзотично кътче, ще отидете ли? Вероятно ще направите всичко възможно да отидете. А какво да кажем за плащането на десятъка? За домашното обучение? Ние показваме нашата любов към Спасителя, като извършваме много малки актове на вяра, отдаденост и доброжелателност към другите, които определят нашия характер. Това беше ясно показано чрез живота на д-р Джордж Р. Хил III, бивш Висш ръководител, който почина преди няколко месеца. Старейшина Хил беше световен капацитет по изкопаемите горива и известен учен. Той получи множество награди и отличия за своите научни достижения.Беше декан на Колежа по минно дело и минерални ресурси и професор по еко-инженерство в Университета на Юта. Но като човек, старейшина Хил беше смирен, скромен и напълно отдаден. Той служи като епископ в три различни района и като регионален представител, преди да бъде призован като висш ръководител. След освобождаването му като Висш ръководител, той стана съветник на епископството в своя район. Неговите последни призовавания, във време, когато здравето му се влошаваше, бяха като директор по консервното снабдяване на кола и член на хора на своя район. Той изпълни тези призовавания със същата отдаденост, както всички преди това. Той направи всичко, което бе призован да стори – без то да трябва да е „нещо голямо”. Като мой приятел, той веднъж каза: „Когато жертваме нашите таланти или нашите земни и академични отличия, или нашето все по-намаляващо време пред олтара на Бога, актът на жертва обвързва сърцата ни с Него и усещаме, че любовта ни към Него се усилва. Когато служим по какъвто и да е начин в Царството – било като преподаваме. . . урок, било като пакетираме суха храна на ,Уелфеър скуеър’, това ще бъде с много по-малка стойност за нас, ако го приемаме като проста всекидневна задача. Но ако си представим как полагаме на Божия олтар нашите таланти или нашето време, например да присъстваме на църковно събрание, тогава нашата жертва става лична и посветена на Него.”14 Една история, споделена от възлюбения ни съратник старейшина Хенри Б.Айринг, илюстрира този принцип на отдаденост дори още по-добре. Тази история е за баща му, великият учен Хенри Айринг, който служил във висшия съвет на Бонвилския кол. Той бил отговорен за благотворителна ферма, в която имало и поле с лук, нуждаещ се от плевене. По онова време бил към 80 години и страдал от болезнен рак на костите. Той се заел да плеви, въпреки че болката била толкова силна, че трябвало да се влачи по корем. Боляло го непоносимо, когато се опитвал да коленичи. Въпреки всичко, той се усмихвал, смеел се и весело разговарял с другите, които били там в онзи ден на полето с лук. Сега ще цитирам какво каза старейшина Айринг за този случай: „След като цялата работа била свършена и лукът оплевен, някой му казал: „О, небеса, Хенри, не си изскубал всичките тези плевели, нали? Преди два дни те бяха пръскани и така или иначе, щяха да си умрат.” Татко само се изсмял. Той намерил това за най-смешното нещо. Помислил го за хубава шега със самия него. Цял ден плевил на погрешно място. Плевелите били напръскани и щели да умрат така или иначе. „ . . . Попитах го: Татко, какво смешно намираш в това?’ Той каза нещо, което никога няма да забравя: ,Хал, каза ми той, аз не бях там заради плевелите.’”15 Малките неща могат да имат огромен потенциал. Телевизията, която е голяма благословия за човечеството, била измислена от един юноша, който разоравал прави бразди с дискова брана на бащиното си поле в щата Айдахо. Той получил видение как може да предава прави вълни от една предавателна тръба, които да се възпроизведат на друга.16Често ние не можем да видим потенциала в това да правим привидно дребни неща. Това 14-годишно момче вършело обичайна всекидневна работа, когато му хрумнала онази изключителна идея. Както е казал Нефи, „И тъй, ние виждаме, че Господ може да направи велики неща с помощта на малки средства.”17 Вие, млади хора, сте избрано поколение с многообещаващо бъдеще. Бъдещето може да изиска от вас да се състезавате с млади хора на световния пазар. Необходима ви е специална подготовка. Можете да бъдете избрани за обучение не поради изключителни постижения или велико дело, а заради вашата награда ийгъл скаут, наградата Служба на Бог, или защото сте завършли семинар, или защото сте служили на мисия. В притчата за талантите на онзи, който увеличил своите таланти, било казано: „Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря.”18Нека бъдем верни в изпълнението на обичайните си всекидневни неща, които са доказателство за нашето достойнство, защото те ще ни изведат и подготвят за великите дела. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. 4 Царете 5:10. 2. 4 Царете 5:12. 3. 4 Царете 5:13. 4. 4 Царете 5:14. 5. Рубeн Милър, дневник, 1848–1849 г., Family and Church History Department Archives, 21 Oct. 1848. 6. Писмо от Бригъм Йънг до Оливър Каудери, 22 ноември 1847 г., цитирано от Сюзън Ийстън Блек в Who’s Who in the Doctrine & Covenants (1997 г.), стр. 76. 7. Милър, дневник, ноември 1848 г. 8. Милър, дневник, 21 Октомври 1848 г. 9. Heber J. Grant, „Hyrum Smith and His Distinguished Posterity,” Improvement Era, авг. 1918 г., 854–855. 10. Роналд К. Еслпин, „Hyrum Smith, The Mildness of a Lamb, the Integrity of Job”, Ensign, фев. 2000, стр. 32. 11. „Newel Knight’s Journal,” from „Scraps of Biography” из Classic Experiences and Adventures (1969 г.), стр. 65. 12. Вж. У. и З. 52:8–10 13. Вж. Hyrum Smith – Patriarch, цитирано по Ensign, фев. 2000, стр. 36. 14. Джеймс С. Джардайн, „Consecration and Learning,” On Becoming a Disciple-Scholar, 1995 г., стр. 80. 15. Вж. Старейшина Хенри Б. Айринг, „Waiting upon the Lord”, Brigham Young University 1990–1991 Devotional and Fireside Speeches, 22 16. Фило Фарнзуърт, „Dr. X’s Instant Images,” U. S. News & World Report, 17 авг. 1998 г., стр. 44 17. 1 Нефи 16:29. 18. Матея 25:23.