Завърналият се мисионер Старейшина Л. Том Пери От Кворума на дванадесетте апостоли „Това, от което се нуждаем, е опитно войнство на завърнали се мисионери, готови да служат отново.” Този следобед искам да отправя своите забележки към една точно определена група. През последните няколко години стотици хиляди от вас са се върнали, отслужили пълния срок на мисиите си. Всеки от вас е отговорил на същото призование, като това, което Спасителят е отправил към своите последователи: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца, и Сина, и Светия Дух, Като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матея 28:19–20). Имали сте привилегията да отидете на много места по света и да занесете посланието на Спасителя – покана да дойдат при Него и да се насладят на плодовете на Неговото Евангелие. Имали сте привилегията да живеете сред различни култури и да научите различни езици. Било е време на изграждане на вашето лично свидетелство за мисия на Исус Христос. Имал съм винаги честта да посещавам с вас завърналите се мисионери през годините – много от вас копнеят да се върнат и посетят [отново] хората, на които сте имали привилегията да служите. Нетърпеливи сте да споделите моменти от вашите преживявания на мисионерското поле. В своите брачни съобщения и в резюметата за постъпване на работа вие добавяте и ред, който ви определя като завърнали се мисионери. Макар че вече не носите мисионерските си значки, вие, изглежда, силно желаете да се отъждествите като някой, който е служил на Господа като мисионер. Нещо повече, вие имате съкровени спомени, защото сте открили радостта от евангелското служение. От много разговори с вас научих също, че приспособяването, свързано с напускане на мисионерското поле и връщането обратно в света, оставен от вас, е понякога трудно. Може би е трудно да запазите жив духа на мисионерската работа, когато вие самите вече не сте пълносрочни мисионери на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Мога ли да ви предложа няколко съвета? Един от най-ярките спомени за моето собствено мисионерство е колко близо бях до Господ чрез редовните молитви. В онези дни Домът на мисията се намираше на ул. „Стейт Стрийт” в Солт Лейк Сити. Той беше една голяма къща, превърната в център за обучение на мисионери. Там имаше просторни спални помещения с, може би, по 10 легла в стая. Пристигнахме там в неделя вечерта. Седмицата преди да постъпя в мисията беше вълнуваща. Имаше много партита и сбогувания. Боя се, че не бях твърде отпочинал и подготвен за обучението, което трябваше да получа в Дома на мисията. С наближаването на вечерта след първия ни ден в Дома на мисията аз бях грохнал. Докато чаках останалите мисионери да се приготвят за сън, аз се опънах на леглото си и бързо заспах. Сънят ми, обаче, беше прекъснат от чувство, че съм заобиколен. След като мъглата на съня се вдигна, дочух някой да реди думи на молитва. Отворих очи и за моя изненада открих всичките старейшини в моето спално помещение, коленичили около моето легло, завършвайки деня с молитва. Бързо си затворих очите и се престорих на заспал. Чувствах се твърде неловко, за да стана и да се присъединя към тях. Въпреки че първият ми опит, с мотива като мисионер беше смущаващ, той бе началото на 2 чудни години на чести молитви към Господ за напътствие. През цялата си мисия аз се молех, заедно с моя другар, всяка сутрин, с почването на новия ден. Това се повтаряше и всяка вечер преди лягане. Молехме се преди да учим, преди да напуснем апартамента си, за да разнасяме брошури, и, разбира се, специална молитва, когато имахме нужда от специално напътствие за нашата мисионерска работа. Честите ни молитви към нашия Отец на Небесата ни даваха сила и смелост да бързаме напред в работата, за която бяхме призовани. Отговорите щяха да идват, понякога по учудващо прям и позитивен начин. Напътствието на Светия Дух се усилваше с всяка наша молитва към Господ за насоки в определен ден. Като погледна назад към живота си след мисията, разбирам, че е имало периоди, когато можех да поддържам същата близост с Господ, каквато имах на мисионерското поле. Имаше също така периоди, когато светските дейности изглеждаха по-важни и аз бях по-непоследователен и по-малко верен в молитвите си. Не би ли било това подходящо време за малка самооценка, докато все още поддържаме същата връзка с нашия Отец на Небесата, като тази, която сме имали на мисионерското поле? Ако светът ни е отклонил от навика да се молим, ние значи сме изгубили огромна духовна сила. Може би е време да разпалим отново мисионерския дух чрез чести, редовни и силни молитви. Друг скъп спомен, който имам като мисионер, е за всекидневните занимания в изучаване на Светите писания. Дисциплината в придържането към план на изучаване на Евангелието беше чудесно, благотворно преживяване. Знанието за поуките от Светите писания би се разкрило по величествен начин чрез личното [им] изучаване. Като мисионер си спомням как се дивях на всеобхватния план, подготвен от Господ за неговите деца тук, на земята, как през всички изпитания на времето Той е вдъхновявал умовете на Своите пророци да документират Неговите отношения с тях. Думите Му са били винаги положителни и прями, разкриващи благословиите, които произтичат от следването на Неговия закон и Неговия път. Ние също отделяхме по час и повече всеки ден, за да учим като мисионерска двойка. Да имаме 2 чифта очи за изследване на учението за Царството, като че ли увеличи нашето разбиране.Ние четяхме заедно, сетне споделяхме прозренията си. Умовете ни се проясняваха след всекидневната практика на индивидуално и колективно учене. Практиката ни сближи като колеги и усили разбирането ни за ученията за Царството. Когато напускаме мисионерското поле, ние вече нямаме придружители да ни помагат да дисциплинираме навиците си за учене, но това не значи, че трябва да прекратим тази практика. Колко хубаво би било, като се приберем у дома, да поддържаме всекидневното семейно изучаване на Светите писания. Ако сме извън дома, не бихме ли могли да поканим съквартиранти и приятели да учат с нас? Практиката да провеждаме редовни учебни часове би ни помогнала да поддържаме ясни в своето съзнание ученията за царството и би компенсирало постоянното натрапчиво влияние на земните грижи. Разбира се, когато се оженим, ние имаме вечни спътници, с които да изучаваме и споделяме евангелските учения. Писанията са винаги там, за да задълбочават нашето разбиране за смисъла на живота и това, което е нужно да направим, за да стане животът ни по-смислен и благодатен. Моля, поддържайте жива практиката на редовно индивидуално и групово изучаване на писанията. Спомняте ли си радостта от това, да преподавате Евангелието на някой, който е бил лишен от тези учения през целия си живот, вълнението, което идва, когато учим някого на Господния закон, и благословиите, които се получават, когато Го следваме? Бихте ли могли въобще да забравите радостта от вашето първо кръщение, извършено на мисионерското поле? По мое време домовете за събрания не бяха оборудвани с кръщелни басейни. Първото ми кръщение беше в р. Скиото, щат Охайо. Беше студен есенен ден и водата изглеждаше по-студена дори от въздуха. Спомням си шока от нагазването в ледената река, докато окуражавах моя проучвател да ме последва. Студът на водата и въздуха обаче скоро отстъпиха, след като извърших обреда на кръщението. Гледката на лъчезарното лице на човека, който изскочи от водите на кръщението, е нещо, което няма да забравя никога. Възможността да преподаваме Евагелието и да кръщаваме не са запазени само за онези, които носят значката на пълносрочен мисионер. Питам се, защо позволяваме на мисионерския плам да угасне, когато се завърнем към светските си дейности. Никога в човешката история не е имало време, когато сме били по-добре подготвени да преподаваме Евангелието на земните деца на нашия Отец в Небесата. А те, изглежда, днес се нуждаят от това повече, от когато и да било. Свидетели сме на упадък на вярата. Виждаме засилваща се любов към светското и изчерпване на моралните ценности; и двете неща ще причиняват засилваща се душевна мъка и отчаяние. Това, от което се нуждаем, е опитно войнство на завърнали се мисионери, готови да служат отново. Въпреки че не носят значките на действащи мисионери, те биха могли да притежават същото желание и решителност да поднесат светлината на Евангелието на света, борещ се да намери своя път. Призовавам вас, завърнали се мисионери, да се посветите отново на мисионерската служба, изпълнени с желание и дух. Призовавам ви да изглеждате, да бъдете, и да се държите като служители на нашия Небесен Отец. Моля се за вашата подновена решителност да проповядвате Евангелието, така че да бъдете по-активно ангажирани във великото дело, за което сме призовани от Господ. Искам да ви обещая, че са ви отредени големи благословии, ако продължите напред със същия ентусиазъм, който притежавахте като действащи мисионери. Случи се така, че преди няколко години ми се обади моят син, Лий. Той ми каза, че моят колега-мисионер от първата ми мисия бил в неговия квартал и искал да прекара няколко минути с мен. Лий и аз отидохме до дома на дъщерята на първия ми колега, при която той бил на посещение. Беше особено преживяване да сме заедно след многото години, през които не бяхме се виждали. Като мисионери имахме възможността да започнем мисионерска работа в нов град в Охайо. Във връзка с тази задача ни беше позволено да работим заедно 10 месеца. Той беше мой учител и пръв другар. Произлизаше от семейство, научило го да цени тежкия труд. Беше ми трудно да не изоставам от него, но докато служихме заедно, ние се сближихме като другари. Другарството ни не приключи с онази 10-месечна задача. Бушуваше Втората световна война и когато се завърнах в къщи, имах малко време да се аклиматизирам, преди да бъда призован на военна служба. Първата ми неделя в армейския подготвителен лагер присъствах на служба на Църквата. Съзрях един тил, който ми се стори много познат. Беше моят колега от първата ми мисия. Прекарахме заедно следващите 2 години и половина. Въпреки че по време на военната ни служба обстоятелствата за нас бяха твърде различни, опитахме да продължим дейностите от мисионерството. Доколкото бе възможно, молехме се заедно. Когато обстоятелствата позволяваха, изучавахме заедно писанията. Спомням си как много пъти учехме заедно под светлината на полеви военен фенер в надупчена от шрапнели палатка. Няколко пъти четенето на Светите писания биваше прекъсвано от вой на сирената за въздушна тревога. Ние бързо гасяхме фенера, коленичехме заедно и приключвахме с молитва нашите учебни занятия. Бяхме определени за командири на отделения и отново имахме възможността да служим и заедно да проповядваме Божественото Евангелие на нашия Господ и Спасител. С военната служба се справяхме по-добре, отколкото като редовни мисионери. Защо? Защото бяхме завърнали се опитни мисионери. Посещението ми при моя колега от първата мисия бе последната възможност да бъда с него. Той страдаше от неизлечима болест и почина няколко месеца по-късно. Беше чудесно изживяване да си припомним нашите мисии и след това да разкажем за живота си след нашата мисионерска служба. Говорихме си за нашата служба в епископствата, във висшите съвети и президентствата на колове и, разбира се, хвалехме се с децата и внуците си. Докато седяхме развълнувани от възможността отново да сме заедно, не можех да не мисля за разказа в 17 гл. от Книгата на Алма. „И сега стана така, че тъй както Алма си пътуваше на юг от земята Гедеон, надалеч от земята Манти, ето, за свое голямо учудване той срещна синовете на Мосия, които пътуваха към земята Зарахемла. Сега синовете на Мосия бяха с Алма по времето, когато ангелът му се яви за пръв път; ето защо, Алма се зарадва извънредно много да види отново братята си; и това, което увеличи още повече радостта му, беше това, че те все още бяха негови братя в Господа; да, и те бяха станали силни в знанието за истината; защото те бяха мъже с правилно разбиране и изследваха усърдно светите писания, за да имат познание за словото Божие. Но това не е всичко; те се бяха отдавали на много молитви и пост; ето защо притежаваха духа на пророчеството и духа на откровението, и когато поучаваха, те получаваха със сила и власт от Бога” (Алма 17:1–3). Бих искал всички вие да имате изживявания, подобни на това, което имах аз с моя пръв другар по мисия, да можете да спрете за момент и да помислите за времето на служба, когато усърдно сте посвещавали времето си и талантите си, за да изграждате царството на нашия Отец в Небесата. Ако опитате да го направите, аз ви обещавам, че това ще бъде едно от вълнуващите изживявания на живота ви. Вие сте велико войнство на завърнали се мисионери. Дерзайте напред с нов плам и решителност и чрез вашия пример запалете пламъка на светлината на Евагелието в този объркан свят. Това е моята смирена молитва, в името на Исус Христос, амин.