„Гопямата и първа заповед” Старейшина Роберт Ф. Ортън От Седемдесетте „Любовта към ближния придава смисъл на нашето съществуване. Ако не обичаме Бог и ближния си, каквото и друго да правим, ще бъде без значение за вечността.” През последните четири седмици вниманието на хората по света беше привлечено към преднамерения, умишлен и унищожителен терористичен акт. Омразата е противоположност на любовта. Луцифер е нейния главен идеолог и извършител още от времето, когато се е опитал да се намеси в Плана на Спасението, и бил отхвърлен от Отца. Той беше този, който повлия на Юда да предаде Исус на главните свешеници за тридесет сребърника. Той е противникът на всяка праведност и е бащата на раздорите, който „като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне.” (1 Петрово 5:8) От друга страна, същият този Исус, когото Юда предаде на главните свещеници, и каза „Обичайте враговете си. . . . и молете се за ония, които ви позорят и преследват” (3 Нефи 12:44, виж също Матея 5:44). Той беше Този, който се застъпи за войниците, които го разпънаха, казвайки: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34). В продължение на много години си мислех, че любовта е качество на характера. Но тя е нещо повече. Тя е заповед. В разговора си със законника, един от фарисеите, Исус казва: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. Това е голямата и първа заповед. А втората подобна на нея е тая: „Да възлюбиш ближния си, както себе си. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.”(Матея 22:37–40; виж също Гал. 5:14). Президент Хинкли казва, че: „Любовта е като полярната звезда. В промеящия се свят тя е непроменлива. Тя е същността на Евангелието. . . Без любов. . . е безсмислено да препоръчваме Евангелието като начин на живот” (Teachings of Gordon B. Hinckley [1997 г.], стр. 319, 317.) Апостол Иоан казва, че „Бог е любов” (1 Иоаново 4:8). По този начин, върху Него, като съвършен пример за любовта, стоят целият закон и пророците. Апостол Павел учи, че вярата, която е първият принцип на Евангелието, работи чрез любовта. (вж. Гал.5:6) Какво ценно учение! Любовта е движещата сила на вярата. Точно както ни сгрява огънят в нашия дом, в студената зимна нощ, така и любовта ни към Бог и нашите ближни ни дава вяра, с която всичко е възможно. Повечето от нас заявяват, че обичат Бог. Забелязал съм, че е предизвикателство да обичаме ближния си. Понятието ближен включва семейството, хората, с които работим, тези, които виждаме в географска близост до нашите домове и в църквата и дори нашите врагове, въпреки че не одобряваме онова, което правят ближните. Ако не обичаме всички тези наши братя и сестри, можем ли да кажем, че наистина обичаме Бог? Апостол Иоан заявява „. . . Който люби Бога, да люби и брата си” и добавя „Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец ” (1 Иоаново 4:21, 20) Затова любовта към Бог и ближния трябва да са неразделно свързани. Нашият вечен напредък, зависи от степента, до която обичаме. В речника Webster любовта се определя, като „. . . неегоистична, лоялна и благосклонна грижа за доброто на другия; привързаност, основана на възхищение, благосклонност или общи интереси. . .” (Longman Webster English College Dictionary, оverseas еdition). И Мороний разглежда еднозначно понятията „чистата любов Христова” и „милосърдие” (вж. Мороний 7:47). Ние можем най-добре да изяваваме любовта си към Бог, като спазваме Неговите заповеди. А можем да изразим своята любов към Бог и ближните, чрез благотворителни дейности. Позволете ми да ви дам два примера. В Трансилванските Алпи в Румъния, един мъж бил кръстен в Църквата, заедно с неговата съпруга и двете му деца. Той станал ръководител в своя клон, но заради икономически и семеен натиск, станал неактивен за известно време. Когато отново се върнал към активност, той казал, че когато излязъл от водата по време на кръщението си, някой прошепнал в ухото му „Обичам те”. Никой не му бил казвал това преди. Неговият спомен за този израз на любов, и за любящите и милосърдни деяния на членовете от неговия клон, го върнали обратно. Преди няколко години един младеж се поддал на светски влияния. За известно време неговите родители нямали никакво влияние над него. Двама висши свещеници, които били съседи и членове на неговия район и които нямали някакво призование, за да му служат, заедно с чичо му и други хора му подали ръка и го подкрепили. Те му помогнали да стане активен и го окуражили да се подготви за мисия. Те му казали, че го обичат и му показали любовта си чрез своето поведение спрямо него. Това променило живота на младежа. Изисква се огромна любов и всеобщи усилия, за да се отгледа едно дете. „. . .Никой не може да съдейства за това дело, освен ако не е смирен и изпълнен с любов. . .” (У. и З. 12:8) „С любов служете си един на друг.”(Гал. 5:13) Точно както и службата е естествена последица от любовта, така и любовта е естествена последица от службата. Съпрузи, служете на вашите съпруги. Съпруги, служете на своите съпрузи. Съпрузи и съпруги, служете на вашите деца. И на всички казваме, служете на Бог и на ближните си. Като служим, ние ще започнем да обичаме обекта на нашата отдаденост и така ще бъдем покорни на първата и голяма заповед на любовта. След Своето Възкресение в Ерусалим, Исус се явил на Нефитите на Американския континент. След като учил за кръщението, Той предупредил за гнева и раздорите, казвайки: „. . .И да няма никакви спорове между вас. . . . Защото, истина, истина ви казвам, този, който има духа на раздора, не е от Мене, но е от дявола, който е бащата на раздора и който подтиква сърцата на човеците да спорят гневно едни с други.” (3 Нефи 11:22, 29) Братя и сестри, ако сме покорни на заповедта да обичаме, няма да има спорове, раздори нито омраза между или сред нас. Няма да говорим лошо един за друг, но ще се отнасяме с нежност и уважение един към друг, като осъзнаваме че всеки един от нас е дете на Бог. Няма да има никакви нефити, ламанити, нито какъвто и да е друг вид „– ити” сред нас и всеки мъж, жена и дете ще се отнасят справедливо един към друг. В една ранна сутрин в Букурещ, докато тичах в парка Чисмигю, наблюдавах едно старо дърво, което се бореше да пусне нови клонки и да даде нов живот. Символът на живота е даването. Ние даваме толкова много на семейството и приятелите, обществото и Църквата, така че на моменти, и ние като старото дърво, можем да си помислим, че животът е твърде труден – това постоянно даване е товар, който е твърде тежък, за да го понесем. Можем да си помислим, че ще бъде по-лесно да се откажем и да правим само това, което естественият човек прави. Но ние не трябва и няма да се отказваме. Защо? Защото трябва да продължаваме да даваме, точно както даваха Христос и старото дърво. Когато даваме малко, нека мислим за Този, Който отдаде живота си, за да можем да живеем ние. В края на Своя смъртен живот Исус отново учел за учението на любовта, като казвал на Своите последователи, че както Той ги обичал така и те трябва да се обичат един друг. „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.”(Иоана 13:35) Ще завърша с това, което придава смисъл на нашето съществуване. Ако не обичаме Бог и ближния си, каквото и друго да правим, ще бъде без значение за вечността. Свидетелствам за божествеността на Христос и за истинността на Неговата мисия да доведе безсмъртие и вечен живот на човека. Моля се за това да можем и ние да обичаме така, както Той обичаше и продължава да ни обича, в името на Исус Христос, Амин.