Постоянни и непоклатими Мери Елън Смуут Обща президентка на Обществото за взаимопомощ „Не можем да изоставим своята вяра, когато на пътя ни се изпречат предизвикателства. Няма да се отдръпнем, няма да се оттеглим, няма да се обезсърчим.” Някои хора и събития идват в живота ни, оставят отпечатъци в сърцата ни и ние никога не сме вече същите. В края на този ден нашите молитви, като президентство, са думите изречени, тук тази вечер, да оставят отпечатъци върху нашите сърца и да ни държат непоколебими, постоянни и непоклатими като дъщери Божии. При пътуванията ми по света, верните сестри от Обществото за взаимопомощ са оставяли отпечатъци в сърцето ми. Наблюдавала съм преданите им усилия да си помагат и да си служат една на друга тук и на онези, които са по света. Никога няма да бъда вече същата. Моля се вашите молитви да бъдат с мен, докато казвам някои неща, които се надявам да проникнат във вашите сърца и да ви доведат по-близо да нашия Спасител и Изкупител. Ние избираме да бъдем постоянни и непоклатими в нашата вяра, поради обещанията за вечна слава, вечен напредък и трайни семейни връзки в селестиалното царство. Ние обичаме своите семейства и знаем, че нашата най-голяма радост и мир идват, когато наблюдаваме как всеки член на семейството се сблъсква с изпитанията на живота и прави праведния избор, за да победи света. От време на време, когато някое от децата ми или от внуците ми върши нещо, което ще има незабавни или, с течение на времето, дългосрочни вредни последици за тях, аз поставям ръцете си върху двете страни на лицата им. Поглеждам дълбоко в техните очи и внимателно им обяснявам колко много са обичани и ценени. Тогава им описвам вредата, която може да последва от действията, които са избрали. Мога да си представя как Спасителят държи лицата ни в Своите ръце и умолява всеки един от нас поотделно да остане постоянен и непоклатим, и верен на Бог, Който ни е създал. Сестри, бих искала да мога да поставя ръцете си върху двете страни на лицата ви, да погледна дълбоко във вашите очи и да ви предоставя ясно прозрение за жизненоважната ви роля като възлюбени Божии дъщери, чийто „живот има смисъл, цел и посока”. Ние сме жени, които увеличават „своето свидетелство за Исус Христос чрез молитва и изучаване на Светите писания”, които „търсят духовна сила, като следват подтиците на Светия Дух.” „Ние посвещаваме себе си на укрепването на браковете, на семействата и домовете и намираме благородство в майчинството и радост в това да сме жени”.1Ние сме жени от организацията на Обществото за взаимопомощ на жените на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Преди да дойдем в този смъртен свят, ние сме живели заедно, в присъствието на любящ Небесен Отец. Представям си, че една от любимите теми за разговор е била какво ще стане, след като преминем завесатл и навлезем в това смъртно съществуване. Сега ние сме тук. Въпреки че със сигурност ни е било казано колко труден ще е животът на земята, аз се съмнявам, че сме разбирали колко изискващо и пълно с изпитания, колко уморително и дори скръбно понякога ще е това смъртно съществуване. Без никакво съмнение, в даден момент сме чувствали, че онова, което преживяваме е просто твърде трудно за понасяне. При все това, пророкът Джозеф Смит е учил: „Когато сме се присъединили към тази Църква, записали сме се да служим на Бог. Като сме направили това, ние сме излезли неутрална територия и никога повече не можем да се върнем на нея. Ако изоставим Учителя, на Когото сме се записали да служим, това би било под въздействието на нечестивия и ние ще следваме диктата му, и ще му бъдем слуги.”2 Мога да си представя как нашият Спасител поставя ръцете си върху двете страни на лицата ни, вглежда се дълбоко в нашите очи и ни обещава сестринство – Обществото за взаимопомощ, което ще ни помага в нашите изпитания. Тази организация за всички жени от Църквата има за цел да помага да бъдем доведени до Спасителя и да си съдействаме една на друга, когато помагаме на болните и бедните. Сестрите от Обществото за взаимопомощ слагат ръцете си около раменете на новите членове и помагат на всеки един от тях да се чувства нужен и обект на грижи, независимо от това, какво място заема в живота в този момент. Те посрещат като добре дошли новите Млади жени, когато идват, и ги правят неотделима част от всяка дейност. Ползвайте ги. Не можем да си позволим да ги загубим. Всеки трябва да бъде въздиган и обичан. Всеки трябва да следва своите свещенически ръководители, докато те ни преведат през тесен проход до безопасен пристан, до чиста истина и до начин на живот, който подхожда на Божии дъщери. Президент Гордън Б. Хинкли е посъветвал жените в Църквата: „Издигнете се до нивото на великия потенциал във вас. Не казвам да се стремите към неща извън възможностите ви. Надявам се да не се терзаете от мисли, че не успявате. Надявам се да не си поставяте цели, които далеч надхвърлят онова, което можете да постигнете. Надявам се просто да правите онова, което можете да правите, по най-добрия известен за вас начин. Ако постъпвате така, ще станете свидетелки как стават чудеса.”3 Когато чуя сестри да казват: „Просто е твърде трудно да бъда посещаваща учителка,” или „Просто нямам време да се моля и да чета моите Свети писания!” или ”Твърде много са ми задълженията, че да посещавам събрание за дома, семейството и обогатяване на личността”, тогава искам да кажа онова, което президент Хинкли е дал като съвет: „Издигнете се до нивото на великия потенциал във вас!” Може да се наложи да се спрем за малко и да се замислим дали нашите действия са в съответствие с онези неща, които имат най-голямо значение за нас. Когато поставяме на първо място важните неща в нашия живот, тогава ще можем да изживяваме всеки ден без съжаление. Ние отиваме всяка седмица в Обществото за взаимопомощ не само, за да бъдем нахранени, да ни се окаже грижа и да бъдем обичани, но също така за да направим отчет за изпълнен дълг. Понякога най-важният дълг е всред самите стени на нашите собствени домове. Луцифер прави всичко възможно, за да ни отклони от онези неща, които са с първостепенна важност. Едно от най-убедителните му средства е да ни убеди, че е невъзможно да живеем съсредоточени върху духовните неща тогава, когато изискванията на живота са така неотложни. Когато един законник попитал Спасителя коя от всички заповеди е най-великата, Исус отговорил без колебание: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. . . . А втората, подобна на нея, е тая: Да възлюбиш ближния си като себе си.”4Тези са големите заповеди. Върху тях се крепят целият закон и пророците. Това са нещата, които са от най-голямо значение. Когато упорито се стремим да живеем според тези заповеди, другите неща ще се погрижат сами за себе си. В какво състояние е взаимоотношението ни с нашия Небесен Отец? Обичаме ли Го с цялото си сърце, мощ, ум и сила? Доколко обичаме своите семейства, своите съседи, своите сестри от Обществото за взаимопомощ и нашия ближен? Тези въпроси ни помагат да разпознаем онези неща, които са от най-голяма важност и служат като образец, върху който да оценяваме действията си в нашите дни, за да видим доколко се справяме. Показваме ли нашата любов към Господ, ако прекарваме времето си в гледане на нечестиви филми или като четем порнографски материали или като участваме в действия, които ни принизяват или не подобават на Божия дъщеря? Показваме ли своята любов към Господ, ако се обличаме нескромно? Наскоро аз говорих пред една голяма група младежи и след събранието един млад мъж ми връчи следната бележка: „Моля ви, бихте ли уведомили жените на Църквата колко високо оценявам тяхната скромност? Знам, че в нашия свят е трудно да се намерят скромни дрехи, но моля ви кажете им, че за мен и за всички достойни мъже, за които ще се омъжат, си струва.” Не можем да изоставим своята вяра, когато на пътя ни се изпречат предизвикателства. Няма да се отдръпнем, няма да се оттеглим, няма да се обезсърчим. Ще вървим смело и ясно напред и за всички около нас ще бъдем пример за скромност, смирение и вяра. Да бъдем постоянни и непоклатими е личен стремеж с вечни награди, защото ако го правим, „Христос, Господ Бог Всемогъщи, ще може да ви запечата за свои, за да можете да бъдете доведени в небето, за да можете да имате вечно спасение и вечен живот.”5 Преди няколко години, в своето слово на раздяла, сестра Бел Спафърд каза на сестрите от Обществото за взаимопомощ: „Вярвам, че всяка средностатистическа жена днес би постъпила добре, ако направи преценка на своите интереси, ако оцени дейностите, в които е ангажирана, и след това предприеме стъпки да опрости своя живот, като постави първите по важност неща на първо място, постави ударението там, където наградите ще са най-големи и най-трайни, и се освободи от по-малко възнаграждаващите дейности.”6 Понякога е необходимо да преживеем травмиращо събитие, за да разберем кое е най-важното. Преди няколко седмици ние преживяхме едно от тези драматични събития, които промениха живота ни завинаги и ни помогнаха да осъзнаем необходимостта да бъдем подготвени. Най-често изразяваното чувство от директно засегнатите от неотдавнашните терористични атаки на източното крайбрежие на Съединените щати беше, че всичко, което искат, е семействата им да бъдат заедно отново. Разбирам тази реакция. По-рано през тази година аз преживях сериозна операция и прекарах много дни в болница. Докато размишлявах над своя живот и какъв отчет бих дала пред Господ, ако бъда повикана у дома, аз разбрах с абсолютна яснота, че семейството е една от най-важните ни отговорности. Аз разбрах, че най-голямата ми радост ще е моите деца, внуци и бъдещи пра-внуци да останат непоколебими, постоянни и непоклатими в Евангелието. В онези самотни моменти в тъмната болнична стая разбрах, че онова, което правим всред стените на нашите домове, далече надминава по важност онова, което правим извън тях. Наистина понякога сме заобиколени от безпокойства, болка и скръб. Но ние не трябва да се предаваме. Не трябва да се отдръпваме. Елайза Р. Сноу – втората президентка на Обществото за взаимопомощ написала следните думи: „Ще вървя напред. . ., ще се усмихвам при яростта на бурята и ще премина безстрашно и триумфално през бурния океан на обстоятелствата. . . . И свидетелството за Исус ще запали светлина, която ще преведе взора ми през портите на безсмъртието и ще покаже на моя разум славните неща на селестиалното царство.”7 О, да можех да погледна директно в лицето всяка сестра и да я накарам да прихване огъня на тези думи, и наистина да разбере коя е тя и какво може да постигне. О, дано да се вкоренят дълбоко в нас думите на нашата декларация: „Ние сме. . . възлюбени дъщери на Бог. . . . Ние сме единни в нашата отдаденост на Исус Христос. . . . Ние сме жени на вярата, добродетелта, прозрението и милосърдието.”8 Обезсърчението, мъката, болката и скръбта могат да ни окръжават и да ни изпитват. Но, мои възлюбени сестри в Евангелието, като е твърде късно да се връщаме назад, можем да останем непоколебими и постоянни и да оставим отпечатъци в сърцата на хората, до чийто живот се докосваме. Можем да се усмихваме при яростта на бурята и да преминем триумфално през бурния океан на обстоятелствата. Можем да направим така, че свидетелството за Исус Христос да запали светлина, която ще ни преведе през портите на безсмъртието. Нека завършим славно, нека съсредоточим силите си върху онези неща, които са първи по важност, и да можем отново да се срещнем от другата страна на булото, и да се прегърнем, изпълнени с триумфалното знание, че сме останали постоянни и непоклатими! Това е моята надежда и молитва за вас, скъпи сестри, в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Декларация на Обществото за взаимопомощ в Мери Елън Смуут, „Радвайте се дъщери на Сион”, Лиахона, януари 2000г., 112. 2. В „Recollections of the Prophet Joseph Smith,” Juvenile Instructor, 15 Aug. 1892, 492. 3. Motherhood: A Heritage of Faith (1995), стр. 9. 4. Матея 22:37, 39. 5. Мосия 5:15. 6. A Woman’s Reach (1974), 23. 7. „The Lord Is My Trust,” Poems, Religious, Historical and Political, том 1 (1856), 148–149; курсивът е в оригинала. 8. Лиахона, януари 2000 г., стр. 112.