Единението – нашата най-велика надежда Президент Джеймс Е. Фауст Втори съветник в Първото президентство „Нашето спасение зависи от това да повярваме в Единението и да го приемем. Едно такова приемане изисква постоянни усилия да го разберем по-пълно.” Мои възлюбени братя и сестри, приятели, Със смирение заставам тази сутрин пред този амвон, защото желая да говоря за най-великото събитие в историята. Това единствено по рода си събитие е несравнимото Единение на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Това е най-важното събитие, което някога се е случвало, но също така, то е най-трудното за разбиране. Причината, поради която желая да науча всичко, което мога, за Единението, е отчасти егоистична – нашето спасение зависи от това да повярваме в Единението и да го приемем.1Едно такова приемане изисква постоянни усилия да го разберем по-пълно. Единението придвижва напред нашия ход на обучение в смъртността като прави възможно нашата природа да стане съвършена.2Всички ние сме съгрешили и е нужно да се покаем, за да изплатим изцяло нашата част от дълга. Когато искрено се покаем, великолепното Единение на Спасителя заплаща остатъка от този дълг.3 Павел е дал просто обяснение на необходимостта от Единението. „Защото както в Адамa всички умират, така и в Христa всички ще оживеят ”.4Исус Христос е бил определен и предназначен да бъде нашият Изкупител още преди да е бил създаден светът. Чрез Своята божествена природа на Син, чрез безгрешния Си живот, чрез проливането на кръвта Си в Гетсиманската градина, чрез извънредно мъчителната Си смърт на кръста и последвалото я телесно възкресение от гроба, Той стана авторът на нашето спасение и осъществи едно съвършено Единение за цялото човечество.5 Разбирането на онова, което можем, за Единението и Възкресението на Христос, ни помага да се сдобием със знание за Него и за Неговата мисия.6Всяко нарастване на нашето разбиране за Неговата единяваща жертва ни доближава до Него. Единението буквално означава да сме „едно” с Него. Природата на Единението и неговите последици са така безкрайни, така необятни за разбиране и така дълбоки, че се намират отвъд знанието и способността на смъртния човек да ги обхване. Аз съм дълбоко благодарен за принципа на спасителната благодат. Мнозина си мислят, че е достатъчно само да изповядат, че Исус е Христос и вече са спасени единствено чрез благодатта. Ние не можем да бъдем спасени само по благодат, защото „знаем, че чрез благодат сме спасени, след всичко, което можем да сторим”.7 Преди няколко години президент Хинкли разказа нещо като притча за „училище само от една класна стая сред планините на щата Вирджиния, в което учениците били така необуздани, че никой учител не можел да се справя с тях. И тогава, един ден кандидатствал учител, който нямал никакъв опит. Казано му било, че всеки учител бил ужасно пребиван, но учителят приел риска. През първия си работен ден като учител, той поискал от момчетата да установят свои собствени правила и наказанията за тяхното нарушаване. Класът приел 10 правила, които били написани на дъската. Тогава учителят запитал: ,Как ще постъпваме с онзи, който нарушава правилата?’ Отговорът бил: „,Ще му нанасяме по десет удара на гол гръб.’ Ден-два по-късно бил откраднат обядът на един ученик на име Том. ,Крадецът бил открит – това бил малък гладник на около 10 години.’ Когато малкият Джим излязъл напред, за да получи своите удари, той молел да не си сваля дрехите. ,Свали си дрехите’, казал учителят. ,Ти сам участва при съставянето на правилата!’ Момчето си свалило горната дреха. То нямало риза и всички видели малко деформирано телце, на което се виждали костите. Докато учителят се колебаел по въпроса за ударите с тояга, големият Том скочил на краката си и предложил себе си като доброволец, който да получи ударите вместо Джим. „,Много добре, има един закон, че някой може да заеме мястото на друг. Всички съгласни ли сте?’, попитал учителят. След пет удара по гърба на Том тоягата се счупила. Класът ридаел. ,Малкият Джим бил протегнал и двете си ръце и бил прегърнал Том около шията. „Том, съжалявам, че ти откраднах обяда, но бях ужасно гладен. Том, ще те обичам докато съм жив за това, че взе върху себе си моите удари! Да, ще те обичам завинаги!”’”8 След това президент Хинкли цитира Исаия: „Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари;. . . Но Той бе нараняван поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.”9 Никой не знае пълната тежест на онова, което нашият Спасител е понесъл, но чрез силата на Светия Дух ние можем да узнаем нещо за превъзходния дар, който Той ни е дал.10Според думите на един наш химн за причастието: Страданията страшни Той На кръста изтърпя, Но знаем ние там за нас Той страда и кървя.11 Той е изстрадал толкова много болка, неописуемо страдание и „смазващо мъчение”12заради нас. Неговото възможно най-дълбоко страдание в Гетсиманската градина, където Той поел върху себе си всичките грехове на всички смъртни хора го довели до там „да трепери от болка и да кърви от всяка пора, и да страда както тялом, така и духом”13„И като беше на мъка, молеше се по-усърдно”,14казвайки: „Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля.”15Той бил предаден от Юда Искариотски, а Петър се отрекъл от Него. Главните свещеници и служители му се подиграли; бил съблечен гол, удрян, заплюван и бичуван в съдилището.16 Той бил отведен на Голгота, където забили пирони в Неговите длани и ходила. В продължение на часове висял в агония на дървен кръст, върху който се четял надписът на Пилат – „Исус Назарянин – юдейският цар”.17Появила се тъмнина и „А около деветия час Исус извика със силен глас, като каза: Или, Или, лама савахтани?”, сиреч: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?”18Никой не можел да Му помогне; Той сам стъпквал лина.19И тогава „Исус, след като извика пак със силен глас, издъхна.”20И „един от войниците прободе с копие ребрата му, и веднага изтече кръв и вода”.21”Земятя се разтресе” и „а стотникът и онея, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко, що стана, уплашиха се твърде много и думаха: Наистина, Тоя беше Синът на Бога.”22Според думите в химна „Но знаем ние там за нас Той страда и кървя”.23Чудя се колко ли капки кръв са били проляти за мен. Онова, което Той е направил, би могло да бъде направено само от Божество. Като Единородният на Отца в плътта, Исус наследил божествени качества. Той бил единственият някога, родил се в смъртността човек, който можел да изпълни този най-значим и върховен акт. Като единственият безгрешен Човек, който някога е живял на земята, Той не е бил подвластен на духовната смърт. Поради Своята божественост, Той също така притежавал власт над физическата смърт. По такъв начин Той е извършил за нас онова, което ние сами не бихме могли да извършим за себе си. Той разчупил студената хватка на смъртта. Той също така е направил възможно за нас да имаме ведрата утеха на дара на Светия Дух.24 Единението и Възкресението осъществяват много неща. Единението ни изчиства от греха при условие, че се покаем. Покаянието е условието да бъде предоставена милост.25След всичко, което ние можем да направим, за да платим до последната стотинка и да поправим нашите грешки, се задейства благодатта на Господ в нашия живот чрез Единението, което ни очиства и може да ни усъвършенства.26Възкресението на Исус преодоля смъртта и ни дава увереността за живот след смъртта. Той е казал: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее”.27Възкресението е безусловно и се отнася до всички, които някога са живели или ще живеят.28То е свободен дар. Президент Джон Тейлър го е описал добре, като е казал: „Гробовете ще бъдат отворени и мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и ще излязат – онези, които са правили добро – за възкресението на праведните, а онези, които са вършили зло – за възкресението на неправедните.”29 По отношение на Единението и нашите действия в смъртността, президент Дж. Рубен Кларк ни е дал следното ценно прозрение когато казал: „Чувствам, че [Спасителят] ще даде онова наказание, което ще е най-малкото, което нашето прегрешение ще оправдае”. Вярвам, че Той ще въведе в Своето правосъдие цялата безгранична любов и всяка благословия, и милост, и доброта, и разбиране, които Той притежава. . . А от друга страна, когато става дума за предоставяне на наградите за нашето добро поведение, Той ще ни даде максимума, който е възможно да се даде, имайки пред вид нарушението, което сме извършили.”30 Както е писал Исаия, ако се обърнем към Господ, „Той ще прощава щедро”.31 Заповядано ни е да помним изключителните събития на ходатайстването, разпъването и Единението, като вземаме ежеседмично от причастието. В духа на молитвите за причастието, ние вземаме от хляба и водата във възпоменание на тялото и кръвта, пожертвани за нас и ние трябва да си спомняме за Него и да спазваме Неговите заповеди, за да можем винаги да имаме Неговия Дух да бъде с нас. Нашият Изкупител е поел върху Си всички грехове, болки, слабости и болести на всички онези, които някога са живели или ще живеят.32Никой никога не е страдал в такава степен, в каквато Той е страдал. Той познава нашите земни изпитания чрез непосредствен опит. Това е нещо подобно на това да се опитаме да изкачим връх Еверест и след това да изкатерим само първите няколко стъпки. Но Той е изкачил всичките 8 640 метра до билото на върха. Той е страдал повече, отколкото би могъл да страда, който и да е смъртен човек. Единението е от полза не само за грешника, но и за онези, срещу които е било съгрешено, т.е. жертвите. В определена степен, Единението дава мир и утеха на невинните жертви на чужди грехове, когато те простят на онези, които са съгрешили против тях (Пр.Дж.С. – Матея 6:13). Основният източник за изцеление на душата е Единението на Исус Христос. Това е вярно, както когато става дума за болката от една лична трагедия, така и когато става дума за национално бедствие от рода на това, което съвсем наскоро изпитахме в Ню Йорк, в столицата Вашингтон и в Питсбърг. Една сестра, която преживяла болезнен развод, е написала за своя опит в черпенето на сила от Единението. Тя казва: „Нашият развод. . . не ме освободи от задължението да простя. Аз истински исках да го направя, но беше така, все едно ми е било заповядано да направя нещо, което въобще не съм в състояние да сторя”. Нейният епископ й дал добър и полезен съвет: „Остави място в сърцето си за прошката и когато тя дойде, я посрещни с добре дошла”. Тази борба да прости продължила в течение на много месеци. Тя си спомня: „По времето на онези продължителни, изпълнени с молитва моменти. . . аз черпех от един живителен източник на утеха от моя любящ Небесен Отец. Схващам, че Той не ме е наблюдавал разочаровано за това, че не прощавам все още; по-скоро Той тъгуваше с мен, докато ридаех. . . В крайна сметка, онова, което се случи в сърцето ми, за мен е удивително и чудно свидетелство за Единението на Христос. Винаги бях гледала на Единението като на средство, което е предназначено да помогне на делото на покаянието в грешника. Не бях осъзнала, че то също така прави възможно за човека, против когото е било съгрешено, да получи в сърцето си сладкия мир на опрощението”.33 Онези, които са били наранени, трябва да направят всичко, което могат, за да се справят със своите изпитания, а Спасителят ще „помага на своя народ според техните немощи”.34Той ще ни помага да носим нашите товари. Някои рани са така болезнени и дълбоки, че не могат да бъдат изцелени без помощ от по-висша сила и надежда за съвършено правосъдие и възмездяване в следващия живот. Тъй като Спасителят е изстрадал абсолютно всичко, което ние бихме могли някога да почувстваме или изпитаме.35Той може да помага на слабите да станат по-силни. Той лично е изпитал всичко това. Той разбира нашата болка и ще върви до нас дори в нашите най-мрачни мигове. Ние копнеем по окончателната благословия от Единението – да станем едно с Него, да бъдем в Неговото божествено присъствие, да бъдем призовани един по един по име, когато Той топло ни приветства у дома с лъчиста усмивка и ни приканва с отворени обятия да бъдем обгърнати от Неговата безгранична любов.36Колко славно, възвишено ще бъде това преживяване, ако ние се чувстваме достатъчно достойни да бъдем в Неговото присъствие. Свободният дар на Единяващата Му жертва за всеки един от нас е единственият начин, по който можем да бъдем достатъчно въздигнати, че да застанем пред Него и да Го видим лице в лице. Изумителното послание на Единението е съвършената любов, която Спасителят има към всеки един от нас без изключение. Това е любов, изпълнена с милост, търпение, благодат, справедливост, дълготърпение и над всичко с опрощение. Злото влияние на Сатана би разрушило всяка надежда, която имаме за преодоляване на нашите грешки. Той би искал ние да се чувстваме загубени и че няма никаква надежда. Обратно на това, Исус протяга надолу към нас ръце, за да ни издигне. Чрез нашето покаяние и дара на Единението можем да се подготвим да бъдем достойни да застанем в Неговото присъствие. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Мосия 4:6–7. 2. Мороний 10:32. 3. 2 Нефи 25:23. 4. 1 Коринтяните 15:22. 5. Вж. Bible Dictionary, „Atonement,” стр. 617. 6. Яков (К.на М.) 4:12. 7. 2 Нефи 25:23. Подчертаването е прибавено. 8. „Pres. Hinckley: Christmas a Result of Redeeming Christ,” Church News, 10 Dec. 1994, 4. 9. Исаия 53:4–5. 10. Вж. 1 Коринтяните 12:3. 11. „There Is a Green Hill Far Away,” Hymns, no. 194. 12. John Taylor, The Mediation and Atonement [1882], 150. 13. Вж. У. и З. 19:18. 14. Лука 22:44. 15. Матея 26:42. 16. Вж. Матея 26:47–75, 27:28–31. 17. Иоана 19:19. 18. Матея 27:46. 19. Вж. У. и З. 133:50. 20. Матея 27:50. 21. Иоана 19:34. 22. Матея 27:51, 54. 23. „Със смирение те молим”, Hymns, no. 172. 24. Вж. Иоана 15:26. 25. Вж. Алма 42:22–25. 26. Вж. 2 Нефи 25:23; Алма 34:15–16, 42:22–24; Мороний 10:32–33. 27. Иоана 11:25. 28. Вж. Деяния 24:15. 29. The Gospel Kingdom, sel. G. Homer Durham (1943), стр. 118. Вж. също Иоана 5:28–29. 30. „As Ye sow. . .,” Brigham Young University Speeches of the Year (3 May 1955), стр. 7. 31. Исаия 55:7. 32. Вж. Алма 7:11–12. 33. Анонимен автор, „My Journey to Forgiving,” Ensign, Feb. 1997, стр. 42–43. 34. Алма 7:12. 35. Вж. Алма 7:11. 36. Вж. Алма 26:15; Мормон 5:11; 6:17; Моисей 7:63.