Стъпка по стъпка Старейшина Джозеф Б. Уъртлин От Кворума на дванадесетте апостоли „Не е необходимо да сме по-добри от някой друг. Всичко, което трябва да правим, е да бъдем най-доброто, което можем.” Мои възлюбени братя и сестри, за мен e голяма привилегия да стоя тук днес и да дам своето свидетелство за истинността на Евангелието, което е било възстановено. Току-що слушахме Старейшина Дейвид Б. Хейт – 95-годишен. Надявам се паметта ми да е наполовина добра като неговата на неговата възраст, – ако живея толкова дълго. Радвам се, когато светиите се събират. Когато онези, които почитат и обичат името на Исус Христос, се събират заедно за религиозно поклонение в Негово име – било като семейства в скромни домове, или с хиляди в огромни зали, небесата се радват. Всички ние преминаваме през различни житейски опитности. Докато някои днес са изпълнени с радост, други чувстват като че ли техните сърца ще се пръснат от мъка. Някои се чувстват така, като че ли светът е тяхната стрида, а други, като че ли те самите са тази стрида – извадени от океана, разтворени насила и ограбени откъм всичко, което е ценно в тях. Независимо от личното ви положение или от вашето емоционално или духовно състояние на ума, аз бих искал да ви предложа съвети, които да са ви от полза, независимо от това, къде се намирате по време на престоя си в този смъртен живот. Сигурно е, че има много неща, за които да сме благодарни. И си мисля, че ако се замислим за благословиите, които имаме, ще забравим някои от нашите грижи. Сигурно е, че ако осъзнаете благословиите, които имаме като Църква, под ръководството на нашия чудесен президент – президент Гордън Б. Хинкли, при вас ще дойдат спокойствие и радост. Това ще ни помогне много. Наскоро четох за Ерик Вайхенемайер – мъж на 33 години, който мечтаел да изкачи връх Еверест – подвиг, който не биха могли да направят много от най-подготвените алпинисти в света. Всъщност, почти 90 процента от онези, които се опитват да се изкачат, никога не стигат до върха. Температурите там достигат до 50 градуса под нулата. Освен изключителния студ, ветровете със скорост над 160 км/ч и смъртоносните процепи и лавини, катерачът трябва да преодолее и предизвикателствата на голямата надморска височина, липсата на кислород и може би храна и вода под санитарните изисквания. От 1953 г. са умрели поне 165 катерача, при опитите си да изкачат високия 8 839 метра връх. Въпреки рисковете, всяка година стотици чакат реда си, за да направят изкачването. Ерик е един от тях. Но между Ерик и всеки друг катерач, който се е опитал да се изкачи, има една важна разлика – Ерик е напълно сляп. Когато бил на 13 години, Ерик загубил своето зрение в резултат на наследствено заболяване на ретината. Въпреки че вече не можел да върши много от нещата, които желаел, той бил решен да не пропилява живота си в чувства на подтиснатост и безполезност. Той започнал да се стреми да преодолее своите ограничения. Когато бил на 16 години, той открил катеренето по скали. Като опипвал повърхността на дадена скала, той откривал места, в които да поставя своите ръце и ходила, което му позволявало да се катери. 16 години по-късно, той започнал своето изкачване на връх Еверест. Както можете да си представите, историята на изкачването била изпълнена с много мъчителни и заплашващи живота предизвикателства. Накрая обаче, Ерик съумял да изкатери върха откъм южната му страна и се наредил сред онези, които били изминали този път преди него и станал един от малцината заставали някога на върха на най-високата планина по лицето на земята. Когато бил запитан как е успял, Ерик казал: „Аз просто постоянно си мислех. . . дръж ума си съсредоточен. Не позволявай цялото това съмнение, страх и обезсърчение по какъвто и да е начин да ти попречат”. След това, което е най-важното, той казал: „Просто вземай всеки ден стъпка по стъпка.”1 Да, Ерик покорил Еверест просто като поставял единия си крак пред другия. И той продължил да поставя единия си крак пред другия, докато не стигнал до върха. Подобно на Ерик, ние също можем да имаме препятствия, които биха ни задържали. Ние дори можем да си намираме извинения защо не правим онова, което искаме да направим. Може би, когато сме изкушени да оправдаем собствената си липса на постижения, можем да си спомним за Ерик, който, въпреки че изгубил зрението си, постигнал онова, което мнозина считали за невъзможно – просто като продължил да поставя едното си стъпало пред другото. Една стара поговорка заявява, че пътешествие от 1000 мили започва с една единствена стъпка. Понякога ние усложняваме нещата повече, отколкото е необходимо. Ние никога не бихме осъществили пътешествие от хиляда мили, ако постоянно се тюхкаме колко време ще продължи то или колко ще бъде трудно. Ние осъществяваме пътешествието, като прекарваме всеки ден в напредване стъпка по стъпка и след това повтаряме това отново и отново, докато достигнем своята крайна цел. Същият принцип се отнася и до това как вие и аз се изкачваме към по-висока духовност. Нашият Небесен Отец знае, че ние трябва да започнем нашето изкачване от там, където се намираме. „Когато се изкачвате по стълба”, учел пророкът Джозеф Смит, „вие трябва да започнете от основата и да се изкачвате стъпка по стъпка, докато не достигнете до върха; така е и с принципите на Евангелието – вие трябва да започнете с първия и да продължите, докато не научите всичките принципи на въздигането. Но ще измине много време, след като сте преминали през булото, докато ги научите.”2 Нашият Небесен Отец обича всеки от нас и разбира, че този процес на изкачване нагоре изисква подготовка, време и отдаденост. Той разбира, че от време на време ние ще правим грешки, ще се спъваме, ще бъдем обезкуражени, и, може би, дори ще пожелаем да се откажем и да си кажем, че не си струва цялата тази борба. Ние знаем, че си струва усилията, защото наградата – вечният живот, е „най-великият от всички дарове на Бог”.3А за да бъдем намерени достойни, ние трябва да напредваме стъпка по стъпка и да продължаваме, докато не достигнем духовните височини, които се стремим да достигнем. В Светите писания е разкрит един вечен принцип: „Не е нужно човек да бяга по-бързо, отколкото има сила. И отново, необходимо е той да бъде усърден, за да може да заслужи наградата.”4 Не е необходимо да сме бързи. Просто трябва да бъдем постоянни и да се движим в правилната посока. Трябва да направим най-доброто, което можем – стъпка по стъпка. Когато бях по-млад, аз обичах да тичам. Макар че може и да ви е трудно да повярвате, но аз го правех и наистина спечелих няколко надбягвания. Вече не съм така бърз. Не съм сигурен доколко ще се справя дори при състезание, в което единствените други състезатели са членовете на Кворума на дванадесетте. Способността ми да тичам не е много добра в момента. Като очаквам с копнеж онова време в бъдещето, когато с възкресено тяло, ще мога отново да спринтирам през някое поле и да почувствам как въздухът духа в лицето ми, аз не задържам мислите си върху факта, че не мога да направя това сега. Това не би било мъдро. Вместо това, аз извървявам стъпките, които мога да извървя. Дори при ограниченията на възрастта, и сега мога да напредвам стъпка по стъпка. Всичко, което моят Небесен Отец изисква от мен сега, е да правя онова, което мога да правя. И това е всичко, което Той изисква и от вас – независимо от вашите немощи, ограничения или несигурност. Джон Уудън беше може би най-великият баскетболен треньор на отбор на колеж в историята на играта. Той имаше четири цели сезона без поражение. Неговият отбор спечели десет национални шампионски титли. Имаше момент, когато той беше постигнал серия от 88 последователни победи.5 Едно от първите неща, които треньорът Уудън втълпяваше в своите играчи, беше нещо, на което го научил неговият баща, докато той като малък растял в една ферма: „Не се безпокой много, като се опитваш да бъдеш по-добър от някой друг”, казвал баща му. ”Да учиш от другите – да. Но недей просто да се опитваш да бъдеш по-добър от тях. Това е извън твоя контрол. Вместо това, полагай всички усилия да бъдеш най-доброто, което можеш да бъдеш. Това е, което е под твой контрол.”6 Позволете ми да ви представя хипотетичен пример за скъпа сестра от кой да е район – онази, която има съвършените деца, които никога не предизвикват нарушение на спокойствието в църквата. Тя е сестрата, която работи над 20-тото си поколение назад в своята семейна история, поддържа дома си безупречен, знае наизуст книгата на Марка и прави вълнени пуловери за сираците в Румъния. Нямам намерение да проявя неуважение към коя да е от тези достойни цели. Сега, когато бъдете изкушени да вдигнете ръце и да се откажете заради тази скъпа сестра, моля ви помнете, че вие не се състезавате с нея – така както и аз не се състезавам с членовете на Кворума на дванадесетте за спечелването на спринт от 50 метра. Единственото нещо, за което трябва да се грижите, е да се борите да бъдете най-доброто, на което сте способни. А как се прави това? Държите погледа си неотклонно насочен към целите, които имат най-голямо значение в живота, и се придвижвате към тях стъпка по стъпка. Знам, че мнозина чувстват, че пътеката е трудна и че пътят е тъмен. Но подобно на Ерик – смелия катерач на върхове, ние не сме оставени без напътствие. Ние имаме Светите писания, които разкриват словото на Бог към човечеството през вековете. Когато пируваме със словото Божие, ние отваряме умовете си за вечните истини и сърцата си за нежните нашепвания на Светия Дух. Божието слово, чрез Светите писания и съвременните пророци наистина е „светилник за нозете [ни] и виделина на пътеката [ни].”7 Когато четем за великите души, които са ни предшествали, ние научаваме, че и те са имали моменти на обезсърчение и скръб. Научаваме, че и те са постоянствали, въпреки трудностите, въпреки несгодите и понякога, въпреки собствените си слабости дори. Научаваме, че и те продължавали да напират напред стъпка по стъпка. Ние можем да бъдем като онези праведни души, за които говорил Лехий, които „Се хванаха за края на пръта от желязо; и те напираха напред през мъглата от мрак,. . . докато излязоха напред и взеха от плода на дървото”.8 Ние също така имаме жив пророк – Президент Гордън Б. Хинкли. Той дава ни съвети и пророчески напътствия в наши дни. Чрез Неговите съвети и нашите молитви, ние можем да се приближим до небесата и лично да общуваме с Безкрайния. Чрез вяра самото небе може да се раздвижи в наша полза. Ще бъдат отворени врати и получени отговори. Помислете си за младия Джозеф Смит, който, заобиколен от объркващи и противоречиви гласове, копнеел да узнае коя от всичките църкви е права и истинна. Той също се чувствал сляп – заобиколен от мрака на своето време. След като прочел Книгата на Иаков в Новия завет, той повярвал в думите на древния апостол, който казвал: „Ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде”.9Джозеф повярвал на тези думи и в една пролетна сутрин на 1820 г. се оттеглил в една горичка, за да издигне душата си в молитва и да помоли своя Небесен Отец за мъдрост. Отговорът на неговата молитва го изпълнил със светлина и напътствие. Нашият Небесен Отец и Неговият възлюбен Син му се явили. Тяхното напътствие прогонило гъстата тъмнина, която го била сграбчила и заплашвала да го унищожи. То завинаги прогонило от него объркването му. От този момент до неговата мъченическа смърт, почти четвърт век по-късно, Джозеф Смит посветил себе си на пътеката, която му била посочена от Отца и Сина. Помислете колко болезнени били дните му. Помислете за страданието и преследването, които трябвало да понесе. При все това, той продължил стъпка по стъпка напред, като никога не се отказал и никога не се усъмнил, че ако той прави само онова, което може, неговият Небесен Отец ще извърши останалото. Мои братя и сестри, времето ни тук е така ценно и толкова кратко. Колко добре разбирам Яков, когато казва: „Животът ни премина като сън”.10 Прекалено бързо свършва нашето време. Докато можем – докато имаме време да довършим нашата работа, нека вървим в правилната посока стъпка по стъпка. Това е достатъчно лесно. Не е необходимо да сме съвършени днес. Не е необходимо да сме по-добри от някой друг. Всичко, което трябва да правим, е да бъдем най-доброто, което можем. Дори и да се чувствате понякога изтощени, дори понякога да не можете да виждате пътя, знайте, че вашият Отец на небето никога няма да изостави Своите праведни последователи. Той няма да ви остави без утеха. Той ще бъде до вас, да, ще ви води във всяка стъпка по пътя. Чуйте красивите думи, написани от Президент Джозеф Фийлдинг Смит, когато той описва този живот. Пътят изглежда ли дълъг? Пътеката – неравна и стръмна? Има ли тръни, бодили по пътя? Острите камъни режат ли стъпалата кога върховете се мъчиш да стигнеш в най-горещата част от деня? Е ли сърцето ти премаляло и тъжно? Твойта душа – уморена във теб? Когато под бреме от грижи притиснат се трудиш? Тежък ли товарът изглежда, що сега си принуден да вдигнеш? Част от товара не ще ли някой друг с тебе да носи? Нека сърце ти не премалява – сега пътят започва; Има Един що все още теб при Себе си кани. И тъй, гледай нагоре със радост и ръката Му дръж; Ще те отведе Той при върхове непознати – При земя свята и чиста, где всякаква грижа изчезва и животът твой без грях ще бъде, а всяка сълза е изтрита, защото няма веч скърби. Дръж ти ръката Му и там заедно с Него влезни.11 Нека имаме смелостта да започнем да изкачваме своя връх Еверест; нека напредваме в житейския път стъпка по стъпка, докато стигнем до най-доброто, което е вътре в нас. Нашият Небесен Отец живе, познава, и обича всеки един от нас. Исус е Христос, Божият Син, Спасителят и Изкупителят на всички и, да, Князът на Мира. Джозеф Смит е пророкът на Възстановяването и президент Гордън Б. Хинкли е нашият пророк, гледач и откровител на земята днес. Аз ви давам това свидетелство и то е моето свидетелство към вас, че вие ще бъдете щастливи и доволни ако само правите най-доброто, което можете. Това е молитва ми в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. „Everest Grueling for Blind Man,” Deseret News, 5 June 2001, A12; вж. също Karl Taro Greenfeld, „Blind to Failure,” Time, 18 June 2001. 2. The Teachings of Joseph Smith, ed. Larry E. Dahl and Donald Q. Cannon (1997), стр. 519. 3. У. и З. 14:7. 4. Мосия 4:27. 5. http://www.coachwooden.com/ bio.shtml 6. http://www.coachwooden.com/ bodysuccess.shtml 7. Псалми 119:105. 8. 1 Нефи 8:24. 9. Яков 1:5. 10. Яков (К.на М.) 7:26. 11. „Does the Journey Seem Long?” Hymns, no. 127.