„Аз за това дойдох на света“ Старейшина Александър Б. Морисън От Седемдесетте Символ за това, че сме приели Исус и за мястото, което заема Той в нашия живот е нашата всеотдайна служба към Него и любовта и грижите, които полагаме за другите. Когато Исус бил изправен пред Пилат, след тъмната и изпълнена с омраза нощ, през която бил подложен на обиди и насилие, надменният римски прокуратор веднага разбрал, че той не е обикновен смъртен. Исус не притежавал угодническото раболепие, нито привидната показна храброст, характерни за тези, които се молили за живота си пред наместника на Римската империя. Той стоял тихо пред гордия римлянин, изправен, величествен, царствен в своята скромност. „Ти цар ли си?“, попитал Пилат (Йоана 18:37). Исус - царят на царете, чийто Отец само при една Негова молба щял да Му изпрати „повече от дванадесет легиона ангели“ (Матея 26:53), чиято слава и величие надминавали всичко, което Пилат бил виждал - или който и да било друг смъртен човек - разбирайки въпроса, просто отговорил: „Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината“ (Йоана 18:37). Пилат, един слаб и колеблив човек, лишен от почтеност и необременен с прекалено много принципи, цинично отговорил: „Що е истина?“ (Йоана 18:38). След това, въпреки че не намерил Исус за виновен и въпреки че бил уверен, че Той не е политически подстрекател, нито заплаха за римската сила и власт, Пилат се поддал на виковете на тълпата и Го осъдил да бъде разпънат на кръст. „За това дойдох на света.“ Каква била целта на това идване? Защо Исус, всемогъщият Господ, който стои от дясната страна на Отца, създателят на безброй много светове, законодател и съдия, дошъл на земята, за да бъде роден в ясли, за да изживее по-голямата част от смъртния Си живот незабелязан от никой, за да тръгне по прашните пътища на Юдея, за да провъзгласява посланието, на което мнозина ожесточено се противопоставили, за да бъде предаден от един от най-близките Си съратници, за да умре между двама престъпници на мрачния хълм на Голгота? Нефи, който тържествувал „в . . . Исус, защото Той е откупил душата ми от пъкъла“ (2 Нефи 33:6), разбрал целите на Христос: „Той не върши нищо, което да не е в полза на света и дори дава живота Си, за да привлече всички човеци към Себе си. За това Той не заповядва на никого да не участва в Неговото спасение. (2 Нефи 26:24). Именно любовта към всички Божии деца ръководела Исус. Единственият съвършен човек на земята предложил живота Си в откуп за всички други. В един обичан химн сее пее: „Исус умрял на Голгота, така че чрез Него всички да бъдем откупени.“ („Tis Sweet to Sing the Matchless Love,“ Hymns, #176). Следователно това била крайната цел, която довела Исус на земята, за да „страда, кърви и умре за човеците.“ Той дошъл като „агне без недостатък“ (1 Петрово 1:19), за да извърши единението за нашите грехове, за да може да доведе всички хора при Себе си, след като бъде вдигнат на кръста (вж. 3 Нефи 27:14). Павел радостно заявява: „Защото, както в Адам всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.“ (1 Коринтяните 15:22). Символ на Неговия триумф над смъртта е празната гробница. Този, когото „Бог възкреси на третия ден“ (Деяния 10:40) развърза „връзките на тази телесна смърт, за да бъдат всички въздигнати“ (Алма 11:42; курсив добавен) и „да спечелят победа над гроба“ (Мормон 7:5). В Него „жилото на смъртта е погълнато“ (Мосия 16:8). Исус не дошъл единствено, за да донесе безсмъртие, но също така и вечен живот на децата на нашия Отец. Въпреки че Единението на Христос предоставя възкресение за всички, независимо от техните заслуги, дарът на вечния живот - живот с Отца и Сина, в Тяхното съвършено присъствие - е запазено само за верните, за тези, които показват своята любов към Христос, чрез желанието си да следват Неговите заповеди, да сключват и спазват свещените завети. „Който има Моите заповеди и ги пази,“ напомня ни Исус, „той Ме люби.“ (Йоана 14:21). Както са заявявали пророците през вековете, само като сключваме и спазваме свещените завети - които представляват святи споразумения между Бог и човек, ние можем да станем „участници в Божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света.“ (2 Петрово 1:4). Исус дойде на земята, най-вече като помирителен Спасител, който умря, за да могат всички да намерят „покой в този свят и вечен живот в отвъдното“ (Учение и завети 59:23). При все това, Той дойде и поради една друга причина, да служи като пример за божествения потенциал на всеки един човек, като стандарт, чрез който всички трябва да измерват живота си. Той, който заяви Своята божественост на самарянката на кладенеца на Яков (вж. Йоана 4) ни призовава да станем „тъкмо какъвто съм Аз“ (3 Нефи 27:27), да станем съвършени „както Аз съм или както вашият Отец, който е в небесата, е съвършен“ (3 Нефи 12:48). От дълбините на това несравнимо съвършенство Той ни призовава да се грижим за болните, бедните, огорчените; да се молим и да показваме състрадание към всички Божии деца, защото „Бог не гледа на лице“ (Деяния 10:34). С Него падат всички прегради на расата, пола или езика. Както обяснил Нефи: „Той не отказва на никого, който идва при Него, черен и бял, роб и свободен, мъж и жена; и Той си спомня за друговерците; и всички са равни пред Бога“ (2 Нефи 26:33). На тези от нас, които се питат кои са нашите съседи, Той говорил за добрия Самарянин, за пастира, който изоставил деветдесет и деветте си овце, за да търси изгубената и за човека, който приготвил „голяма вечеря,“ на която поканил „сиромасите, недъгавите, слепите и куците“ (Лука 14:16, 21). Исус, най-великият учител, непрестанно учел на вечните истини, като ги извличал от обикновените житейски ситуации. Един от тези уроци се занимава с необходимостта да даряваме щедро - да даваме на тези, които не са били така щастливи като нас. Лука записал, че докато Исус седял в храма, Той наблюдавал хората, които хвърляли своите дарения в ковчезите, поставени за тази цел. Някои оставяли даровете си, ръководени от своята всеотдайност и честност, но други, въпреки че дарявали много сребро и злато, го правели от горделивост, най-вече за да бъдат видени от другите хора. В дългата опашка от дарители била и една бедна вдовица, която хвърлила в съкровищницата всичко, което имала, две малки бронзови монети, които се наричали лепти. Взети заедно, те правели по-малко от половин американски цент. Като отбелязал разликата между това, което дарила тя и значително по-големите дарения на другите, Исус казал: „Истина, . . . тази бедна вдовица пусна повече от всички.“ Въпреки че богатите давали от своя излишък, „тая от немотията си пустна целия имот, що имаше.“ (Лука 21:1-4). Исус знаел, че не е от значение това колко даваме. Според аритметиката на небесата, стойността се определя не от количеството. Единствено желанието и готовността на сърцето и разума са приемливи за Бог. (Вж. 2 Коринтяните 8:12). Исус особено много обичал децата. Както в стария, така и в новия свят,Той ги викал да дойдат при Него. (Вж. Лука 18:16; 3 Нефи 17:21-24). Нефитските летописи съдържат важни свидетелства за грижовната любов на Христос към малките деца: „Той взе малките им деца едно по едно и ги благослови, като се молеше на Отца за тях. И когато направи това, Той заплака отново“ (3 Нефи 17:21-22). Исус знаел, че малките деца са чисти и безгрешни. „Истина ви казвам, ако се не обърнете като дечицата,“ казва Той, „никак няма да влезете в небесното царство.“ (Матея 18:3). Цар Вениамин, великият нефитски пророк, обяснил какво означава да станеш като малко дете: „покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички неща, които Господ сметне за нужно да му причини“ (Мосия 3:19). В един свят, в който всекидневно се сблъскваме с толкова много студено безразличие към тези, които не са били така щастливи в живота, Исус говори за нуждата да даваме месо на гладните, вода на жадните, подслон на странниците, дрехи на голите и да посещаваме болните и онези в затвора. Едно от най-трудните изпитания за християнска дисциплина, е Неговият призив, отправен към всички: „Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят“ (Матея 5:44). Той ни напомня, че доколкото проявяваме милосърдие към другите, дори и към тези, които мнозина считат за „най-последните“, „на Мен сте го направили“ (вж. Матея 25:35-45). Той ни учил не само на нашите задължения да си помагаме един другиму материално, но също така ни загатва за могъщата, вечна, духовна помощ, която трябва да си оказваме. В действителност всички негови заповеди, в крайна сметка се отнасят не само за материалните, но и за духовните неща. Ето защо Светите писания ни съветват: „Заради всичко това, което ви казах, сиреч заради това да запазите опрощение на греховете си от ден на ден, за да можете да ходите невинни пред Бога, аз бих желал да раздавате от имуществото си на бедните, всеки човек според онова, което има.“ (Мосия 4:26). В крайна сметка, следователно, ние ще покажем своята преданост към Христос и ще изразим най-добре факта, че сме Негови ученици, чрез начина, по който живеем и Му служим. Символ на това че сме приели Исус и на мястото, което Той заема в нашия живот трябва да бъде нашата всеотдайна служба на Него, любовта и грижите, с които се отнасяме към другите, огромната преданост на Христос и Неговата кауза; духовното новорождение, което предизиква „голяма промяна“ в нашите сърца и ни подготвя да получим „Неговия образ на лицата си“ (Алма 5:13-14). Да вземем името Му върху себе си означава готовност да правим всичко, което Той изисква от нас. Някой е казал, че цената на християнския живот днес е същата, каквато е била винаги, а именно да дадем всичко, което имаме, като не задържим нищо за себе си, да „се откажем от всичките си грехове, за да [Го] познаем“ (Алма 22:18).Когато не отговаряме на този стандарт, поради нашата леност, безразличие или порочност, когато сме зли или завистливи, егоисти, сластолюбиви или повърхностни, ние буквално Го разпъваме отново на кръста. Когато непрекъснато се стремим да дадем най-доброто от себе си, когато сме загрижени за другите и им служим, когато превъзмогнем егоизма чрез любов, когато носим взаимно товара си и „скърбим с тези, които скърбят,“ когато „утешаваме онези, които се нуждаят от утешение, и . . . сме свидетели Божии по всяко време, във всичко и навсякъде“ (Мосия 18:8-9), тогава ние Го почитаме, черпим от силата Му и ставаме по-подобни на Него, и ще израстваме „все по-съвършение,“ ако устоим „до съвършения ден“ (Учение и завети 50:24). Езикът не може да изрече и думите да опишат пълнотата на безподобния пример на Христос. Както казва Йоан Възлюбеният: „Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги.“ (Йоана 21:25). Свършвам там, от където започнах, с величествените думи на Христос към Пилат: „За това дойдох Аз на света.“ Колко много трябва да сме благодарни всички ни, че Той дойде преди две хилядолетия, за да извърши единението за нашите грехове и за да даде пример за нашия живот. Смело заявяваме тази истина на истините пред целия свят. Свидетелствам пред вас, че Той ще се върне отново като цар на царете и Господар на Господарите, с изцеление на крилете Си, за да освободи Своя народ (вж. „Come, O Thou King of Kings,“ Hymns, #59). В името на Исус Христос, амин.