„Първосвещеникът на бъдещите добрини“ Старейшина Джефри Р. Холанд От Кворума на дванадесетте Някои благословии идват рано, други късно, други не идват докато не отидем в небесата, но за тези, които прегърнат Евангелието на Исус Христос, те идват. В онези дни, когато имаме специална нужда от небесна помощ, ще направим добре, ако си спомним една от титлите дадени на Спасителя в посланието към Евреите. Говорейки за Исус и „толкоз по-превъзходното Му служение“, и защо Той е „ходатай на завета, който е по-превъзходен“, изпълнен с „по-превъзходни обещания“, този автор-навярно апостол Павел-ни казва, че чрез Неговото ходатайство и Единение, Христос стана „първосвещеникът на бъдещите добрини“.1 Всеки от нас е изпадал в моменти, когато се е нуждаел да знае, че нещата ще се оправят. Мороний говори за това в Книгата на Мормон, като „надежда за един по-добър свят“.2 За емоционално здраве и духовна издръжливост, всеки трябва да може да погледне напред към някоя почивка, към нещо приятно, възобновяващо и обнадеждаващо, било то близко или все още далеч напред. Достатъчно е да се знае, че можем да достигнем до там, че колкото и далече да е, има обещание за „бъдещите добрини“. Декларирам, че това е точно онова нещо, което Евангелието на Исус Христос ни предлага, по-специално във време на нужда. Има я помощта. Има го щастието. Има светлина в края на тунела. Това е Светлината на Света, Светлата Утринна Звезда, „светлината, която е безкрайна, която не може никога да бъде затъмнена“.3 Това е самият Син Божий. В любовна възхвала, далеч от протегнатата ръка на Ромео, казваме:“Каква е светлината, преминаваща през прозореца?“ Това е завръщането на надеждата, и Исус е Слънцето.4 Към всеки, който изпитва трудности да види тази светлина и намери онази надежда, казвам, дръжте се. Не спирайте да се опитвате. Бог ви обича. Нещата ще се подобрят. Христос идва при вас с Неговото „толкоз по-превъзходното служение“, с бъдеще на „по-превъзходни обещания“. Той е вашият „първосвещеник на бъдещите добрини“. Мисля си за новопризваните мисионери, оставящи семейство и приятели, за да се изправят, понякога, пред отказа и обезкуражението, и в началото, дори пред моменти на тъга по дома, и може би малко страх. Мисля за младите майки и бащи, които създават семействата си, докато са още в училище-или току-що завършили-опитващи се да свържат двата края, докато се надяват на по-светло финансово бъдеще някой ден. В същото време си мисля за другите родители, които биха дали цялото си състояние, за да може тяхното своенравно дете да се завърне. Мисля си за самотните родители, които се сблъскват с всичко това, но се сблъскват сами. Тези, които преживели смъртта на съпруг или развод, отчуждение, изоставяне, или някаква друга беда, която не са предвидили в по-щастливите си дни и със сигурност не са желали. Мисля си за тези, които искат да са женени но не са, тези, които желаят да имат деца но не могат, тези, които имат познати, но много малко приятели, тези, които тъгуват по смъртта на близък или самите те са болни. Мисля си за тези, които страдат от греха-техен или извършен от друг-и които се нуждаят от знанието, че има връщане назад, и че щастието може да бъде възстановено. Мисля си за неутешените и угнетените, които чувстват, че животът ги е подминал, или сега си пожелават да ги подмине. На всички тези и на всички останали казвам: Придържайте се към вярата си. Дръжте се за надеждата си. „Молете се непрестанно, и вярвайте.“5 Също както пише Павел за Авраам, той „надявайки се, без да има причина за надежда, повярва“ и „не се усъмни чрез неверие“. Той бил „силен във вярата“ и бил „уверен, че това, което е обещал Бог, . . . е силен да го изпълни.“6 Дори ако не можете винаги да видите тази сребърна подплата върху облаците ви, Бог може, защото Той е източникът на светлината, която търсите. Той ви обича и знае страховете ви. Той чува молитвите ви. Той е вашият Небесен Отец и със сигурност плаче със сълзите на децата Си. Въпреки този съвет, знам че някои от вас наистина се чувстват като в море, в най ужасяващия смисъл на думата. Вън в бурните води, може дори сега да плачете с поета: „Стъмва се. Изгубих брода. Има промяна във всичко направено. Камъните имат зли лица, Господи, И аз съм до болка изплашен.“7 Не, че не признавам за бурите в живота, но изцяло и точно поради тях, свидетелствам за любовта на Бог и силата на Спасителя да успокоява бурята. Винаги помнете библейската история, когато Той е ходил по водата, и се е сблъскал с най-лошото заедно с най-новите, най-младите и най-страхливите. Единственият, който се е борил срещу тези зловещи вълни, е в правото си да ни каже-както на водите-да „утихнем“.8 Единственият, който е поел върху си пълната тежест на подобен противник, е в правото си да ни каже, в подобни моменти „имайте мир“.9 Подобен съвет не е самодоволна, оживителна реч за силата на позитивното мислене, въпреки че позитивното мислене е необходимо в света. Не, Христос знае по-добре от всички други, че изпитанията в живота могат да бъдат много дълбоки и че ние не сме повърхностни хора, ако страдаме с тях. Но така както Господ избягва сладникавите красноречия, Той смъмря липсата на вяра и не одобрява песимизма. Той очаква от нас да вярваме! Ничии очи не са по-проницателни от Неговите и повечето от това, което е виждал, е пробождало сърцето Му. Със сигурност ушите Му са чули всеки зов за помощ, всеки звук на желание и отчаяние. До степен много по-голяма от тази, която можем някога да разберем, Той е „човек на скърби и навикнал на печал“.10 Действително, за мирянина от улиците на Юдея, кариерата на Христос може да е изглеждала провал, трагедията на един добър човек, напълно смазан от обкръжаващото го зло и злодеянията на другите. Той бивал разбиран или представян погрешно, дори мразен от началото. Без значение какво казвал или правел, Неговите изявления били изопачавани, Неговите действия смятани за подозрителни, мотивите Му оспорвани. В цялата история на света никой никога не е обичал по-чисто, или служил по-неегоистично и бивал третиран толкова дяволски за усилията си. Въпреки това, нищо не могло да пречупи вярата Му в плана и обещанията на Отца Му. Дори в онези мрачни часове в Гетсиманската градина и на Голгота, продължил да се уповава на същия Бог, страхувайки се, че за момент Го е изоставил. Поради това, че очите Му неизменно гледали към бъдещето, Христос можел да издържи всичко, което се изисквало от Него, да страда повече, отколкото човек може да изтърпи, „без да умре“11 както е казал цар Вениамин, да гледа разбития живот на хората и обещанията към древния Израил, лежащи в руините около Него и все още да казва, тогава и днес, „Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои“.12 Как може да прави това? Как може да Го вярва? Защото знаел, че за вярващите нещата скоро ще се оправят. Той е Царят; Той говори за короната; Той знаел какво е обещанието. Той знаел, че „Господ . . . ще бъде убежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена. . . . Защото бедният няма да бъде забравен завинаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожиданието на кротките“13. Той знаел, че „Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух“. Той знаел, че „ Господ изкупва душата на слугите Си; И от ония, които уповават на Него, ни един няма да бъде осъден“.14 Простете ми за личните заключения, които не илюстрират тежкия товар, който много от вас носят, но целта ми бе да ви окуража. Миналият месец се навършиха тридесет години, откакто едно младо семейство решило да прекоси Съединените Щати, за да присъства на завършването на училище-без пари, със стара кола, с цялото си земно притежание, побиращо се в по-малко от най-малкото място в най-малката, достъпна за тях каравана. Прощавайки се с техните изпълнени с опасения родители, пропътували точно сто км по магистралата, в който момент водата в колата изригнала. Изкарвайки я от магистралата в страничен път, младият баща направил оглед на парата, оставил доверяващата му се съпруга и дветте им невинни деца-по-малкото само на три месеца-да чакат в колата, докато той извървял пеша деветте км до столицата на Южна Юта, Канарсвил, с тогавашно население 65 човека. Сдобил се с вода в края на града и един много мил гражданин му предложил да го закара обратно до бедстващото семейство. Погрижили се за колата и бавно-много бавно-били откарани обратно до Сейнт Джордж за преглед на караваната и всичко по колата. След повече от два часа преглед, не били открити никакви неотложни проблеми и още веднъж пътуването продължило. За точно същото време и на точно същото място от магистралата, със същите машинни части под капака, водата изригнала отново. Не били на повече от пет метра от мястото на предишната авария, може би не повече от метър и половина от него! Очевидно най-точните закони на автомобилната физика работели. Чувствайки се по-скоро глупаво, отколкото гневен, огорченият млад баща още веднъж оставил любимите си хора и тръгнал по дългия път за помощ. Този път, мъжът, който му дал водата, казал: „Дали вие, или онзи човек, който изглежда точно като вас, трябва да купи за колата си нов радиатор“. За втори път милият човек предложил да го закара обратно до автомобила и нетърпеливо очакващите го малки пътници. Той не знаел дали да се смее или да плаче над състоянието на това семейство. „От колко далеч идвате?“ казал той. „От стотина километра,“ му отговорили. „Колко още ви остава да извървите?“ „Седем хиляди километра“, му казали. „Вие може и да успеете, съпругата и тези две дечица също може, но никой от вас няма да успее с тази кола“. Думите му се сбъднаха. Преди две седмици минах покрай същото място, където отбивката от магистралата ни отвежда към страничен път, точно на девет км западно от Канарсвил, Юта. Същата красива и лоялна съпруга, моята скъпа приятелка и най-добър поддръжник през всичките тези години, беше заспала на седалката до мен. Двете деца от историята, и по- малкият брат, който по-късно се присъедини към тях, отдавна са пораснали и са отслужили мисии, оженили са се сполучливо и сега отглеждат собствени деца. Автомобилът, който карахме този път, беше скромен, но много приятен и безопасен. В действителност, освен мен и любимата ми Пат, застанала толкова спокойна до мен, нищо друго, от момента преди две седмици, не напомняше за злочестивите обстоятелства отпреди три десетилетия. Въпреки това, в съзнанието си, за момент си помислих, че видях встрани от пътя стара кола с предана млада съпруга и две малки деца извличащи най-доброто от лошата ситуация. Само на малко разстояние пред тях си представих, че виждам млад мъж вървящ към Канарсвил, с доста път пред него. Рамената му се бяха прегънали малко, под тежестта на страховете на младия баща, личаща по походката му. В духа на писанията, ръцете му изглежда „висяха безпомощно“15. В този възпоменателен момент не можех да се спра да не извикам, „Не се отчайвай, момче. Не се отказвай. Продължавай да вървиш. Не спирай да опитваш. Има помощ и щастие стоящи пред теб-много повече-30 години от този момент, и все още продължават. Вдигни глава. Накрая всичко ще е наред. Уповавай се на Бог и вярвай в бъдещите добрини“. Свидетелствам, че Бог живее, че Той е нашият Небесен Отец че Той обича всички от нас с божествена любов. Свидетелствам, че Исус Христос е Неговият Единствен Възлюбен Син в плътта и преодолял света, сега е наследник на вечността, сънаследник на Бог, стоящ отдясно на Отца. Свидетелствам, че това е Тяхната истинска Църква и че Те ни подкрепят в моменти на нужда-и винаги ще го правят, дори ако не можем да го разпознаем. Някои благословии идват рано, други късно, други не идват, докато не отидем в небесата, но за тези, които прегърнат Евангелието на Исус Христос те идват. За това аз свидетелствам лично. Благодаря на моя Небесен Отец за Неговата доброта-минала, настояща и бъдеща, и го правя в името на Неговия Възлюбен Син и най-щедър висш свещеник, самият Господ Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Евреите 8:6; 9:11. 2. Етер 12:4. 3. Вж. Иоана 8:12; Откровение 22:16; Мосия 16:9. 4. Вж. Уилям Шекспир, Ромео и Жулиета, действие 2, сцена 2, редове 2-3. 5. Учение и завети 90:24. 6. Римляните 4:18, 20-21. 7. Joseph Hilaire Belloc, „The Prophet Lost in the Hills at Evening, “in Lord David Cecil, ed., The Oxford Book of Christian Verse (1940), 520. 8. Марка 4:39; Вж. също Учение и завети 101:16. 9. Иоана 16:33; Учение и завети 68:6. 10. Мосия 14:3; Исаия 53:3. 11. Мосия 3:7. 12. Иоана 14:27. 13. Псалми 9:9, 18; курсивът добавен. 14. Псалми 34:18, 22. 15. Вж. Учение и завети 81:5.