Надеждата - котва за душата Президент Джеймс Е. Фауст Втори съветник в Първото президентство Нашата най-голяма надежда идва от знанието, че Спасителят разкъсал веригите на смъртта. . . . Той извършил Единението за нашите грехове при условие, че се покаем. Скъпи мои братя, сестри и приятели, излизам на този амвон, изпълнен с благодарност за вдъхновението и всеотдайността на хората, които са построили този божествен, свещен, исторически табернакъл. Отдавам почит на президент Бригъм Йънг, под чието гениално ръководство бяха построени тази уникална сграда и прекрасният орган в нея. В същото време се радвам, че под вдъхновеното ръководство на президент Хинкли ние изграждаме великолепна сграда за поклонение, за да задоволим нуждите на една непрестанно разрастваща се Църква. Тази нова сграда е израз на нашата надежда за Църквата през идния век. Тази сутрин „аз бих желал да ви говоря,“ както казва Мороний, „за надеждата.“1 Има огромни източници на надежда, които надхвърлят нашите способности, знания, сили и възможности. Сред тях е дарът на Светия Дух. Чрез прекрасната благословия на този член на Божеството, ние можем да „узнаем истината за всички неща“.2 Надеждата е котва за нашите души. Не познавам човек, който да не се нуждае от надежда, било той млад или стар, силен или слаб, богат или беден. Както увещавал пророкът Етер: „Ето защо, който вярва в Бога, може със сигурност да се надява на един по-добър свят, да, дори на място от дясната страна на Бога, която надежда идва от вярата и става котва за душите на човеците, която би ги направила сигурни и постоянни, винаги изобилстващи на добри дела и водени да прославят Бога.“3 Нефи предупредил своите съвременници: „Затова вие трябва да бързате напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци. Затова, ако бързате напред, угощавайки се със словата на Христа и устоите до края, ето, така казва Отец: Вие ще имате вечен живот.“4 Всеки човек в този живот има своите предизвикателства и трудности. Те са част от нашия земен изпит. Причината за някои от тези изпитания не може да бъде разбрана лесно, освен на основата на вярата и надеждата, защото често съществува някаква по-голяма цел, която ние не винаги разбираме. Мирът идва посредством надеждата. Малко неща са така безопасни като да служиш на мисия за Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Мисионерите в буквалния смисъл на думата са в ръцете Господни. На нас ни се иска те всички да бъдат предпазени от беди по всяко време. Това, обаче, не е реалистично. Мисионерите, техните семейства и ръководители изцяло се доверяват на грижите на Господ и когато макар и рядко се случи трагедия, Духът на този, на когото служат, ги крепи. Миналото лято посетих старейшина Орин Вурхейс в дома на родителите му в Плезънт Гроув, Юта. Той е висок, красив, очарователен младеж, който служил в Аржентина, южна мисия Буенос Айрес. Една нощ, след като бил служил единадесет месеца като мисионер, няколко въоръжени бандити пресрещнали старейшина Вурхейс и неговия колега. В изблик на ненужна жестокост, единият от тях прострелял старейшина Вурхейс в главата. В продължение на дни той се люшкал между живота и смъртта, без да може да говори, да чува, да се движи и дори да диша сам. Посредством вярата и молитвите на множество хора в продължение на дълъг период от време, той в крайна сметка бил изключен от животоподдържащите системи и върнат обратно в Съединените щати. След месеци на активно лечение и терапия в болнични условия, старейшина Вурхейс възвърнал силите си, но все още бил парализиран и не можел да говори. Напредъкът бил бавен. Родителите му решили да вземат сина си у дома и да се грижат за него в любящата атмосфера на собственото си семейство. При все това, в скромния им дом липсвали достатъчно пространство и медицинска техника, за провеждане на необходимата терапия. Мнозина любезни съседи, приятели и благожелатели се заловили енергично със задачата да разширят къщата и да доставят нужното медицинско оборудване. Старейшина Вурхейс все още е почти изцяло парализиран и не може да говори, но той има чудесен дух и може да отговаря на въпроси чрез движения на ръката. Той все още носи мисионерската си значка. Неговите родители не се питат: „Защо се случи това на нашия благороден син, който служеше по призование на Учителя?“ Никой не разполага с конкретен отговор, освен, че става въпрос за по-висши цели, които трябва да бъдат постигнати. Ние трябва да говорим с вяра. Спомняме си отговора на Спасителя на въпроса: „Поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?“ Спасителят отговорил, че никой не бил съгрешил, но за да се явят чрез него Божиите дела.5 И вместо да питаят горчивина, членовете на семейство Вурхейс прекланят глава и казват на Господ: „Волята Ти ще бъде изпълнена. Били сме благодарни за него през всеки ден от живота си и с помощта на околните с готовност ще понесем бремето да се грижим за него.“ Целта на посещението ми при старейшина Вурхейс бе да се присъединя към неговия баща, епископ, домашния му учител и други свещеници за даване на благословия за надежда. Някой може да попита: „Има ли надежда за старейшина Вурхейс в този живот?“ Вярвам, че има голяма надежда за всеки! Понякога молим Бог за чудеса и те често се случват, но не винаги по начина, по който очакваме. Начинът, по който ще живее старейшина Вурхейс, не е желателен, но влиянието, което оказва той върху останалите, е неизмеримо и вечно както тук, така и в Аржентина. И наистина след инцидента с него, Клон 26-ти километър в Аржентина бързо нарасна и скоро успя да изпълни изискванията за построяването на параклис. Надеждата е доверие в обещанията Господни, вяра, че ако действаме сега, ще получим желаните от нас благословии в бъдеще. Авраам, „надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи.“ Противно на човешката логика, той се доверил на Бог, като бил „напълно уверен“, чеБог ще изпълни обещанията Си да даде на Авраам и Сара дете в тяхната старост.6 Преди няколко години, сестра Джойс Одри Евънс, млада майка в Белфаст, Северна Ирландия, имала проблеми с бременността. Тя отишла в болницата, където една от сестрите й казала, че по всяка вероятност ще загуби бебето. Сестра Евънс отговорила: „Но аз не мога да се откажа . . . Вие трябва да ми дадете надежда.“ По-късно сестра Евънс си спомня: „Не можех да се откажа от надеждата преди всяка причина за това да си отиде. Това беше нещо, което дължах на нероденото си дете.“ Три дни по-късно тя направила спонтанен аборт. Тя написала: „За един дълъг момент не чувствах нищо. След това ме обля дълбоко чувство на покой. С покоя дойде и разбирането. Сега знаех защо не можех да се откажа от надеждата, независимо от всичките обстоятелства: човек или живее в надежда, или в отчаяние. Без надежда, не можеш да устоиш до край. Аз бях търсила отговор на молитвите и не бях разочарована. Бях изцелена физически и възнаградена с дух на покой. Никога преди не се бях чувствала толкова близо до моя Небесен Отец, никога преди не бях изпитвала такъв покой. . . . Чудото на покоя не беше единствената благословия, която последва това преживяване. Няколко седмици по-късно се замислих за детето, което бях загубила. Духът доведе до съзнанието ми думите от Битие 4:25: ‚и тя роди син, когото наименува Сет, защото тя думаше, Бог ми определи друга рожба . . .‘ Няколко месеца по-късно аз отново забременях. Когато синът ми се роди, ми казаха, че е ‚съвършен‘“ Той бил кръстен Евън Сет.7 Покоят в този живот се основава на вярата и свидетелството. Ние всички можем да получим надежда от своите лични молитви и утеха от писанията. Свещеническите благословии ни въздигат и поддържат. Надеждата също така идва от преките лични откровения, на които ще имаме право, ако бъдем достойни. Ние също така се радваме на сигурността на това да живеем във време, в което имаме пророк, който държи и упражнява всички ключове на Божието царство на земята. Самюъл Смайлс написал следното: „‚Надеждата е като слънцето. Когато пътуваме срещу него, захвърляме сянката на нашите тегоби зад себе си.‘ . . . Надеждата подслажда спомена от преживяванията, които обичаме. Тя замества нашите притеснения с израстване и сила. Тя ни приютява в мрачните часове и ни въодушевява в светлите моменти. Тя дава обещание на бъдещето и цел на миналото. Тя превръща обезкуражението в решителност.“8 Вечният източник на нашата надежда е знанието, че ние сме синове и дъщери Божии и че Неговият Син Исус Христос, ни е спасил от смъртта. Как можем да знаем, че Исус наистина е наш спасител и изкупител? От човешка гледна точка Неговата реалност е почти недоказуема, но Неговото присъствие може да бъде осъзнато чрез Духа, когато непрестанно се стремим да живеем в сянката на Неговото влияние. В Книгата на Мормон ние четем историята на Аарон, който обяснил Евангелието на бащата на Ламоний. Той му казал: „Ако ти желаеш това, ако се преклониш пред Бога, да, ако се покаеш за всичките си грехове и се преклониш пред Бога и призовеш името Му с вяра, и вярвайки, че ще получиш, тогава ти ще получиш надеждата, която желаеш.“9 Старият цар изпълнил всичко точно и получил свидетелство за истината, която му разкрил Аарон. В резултат на това всички членове на неговото семейство били обърнати във вярата и започнали да познават Господ. Нашата най-голяма надежда идва от знанието, че Спасителят разкъсал веригите на смъртта. Неговата победа дошла чрез жестоката болка, страданията и агонията, които преживял. Той извършил Единението за нашите грехове при условие, че се покаем. В Гетсиманската градина Той отчаяно извикал: „Отче Мой , ако е възможно нека Ме отмине тази чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.“10 Лука описва дълбочината на агонията: „И като беше на мъка, молеше се по-усърдно и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.“11 Всички ние можем да открием надежда в преживяването на Петър по време на събитията, които довели до разпятието. Може би Господ е говорил на всички нас, когато е казал на Петър: „Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито. Но Аз се молих за Теб, за да не отслабне твоята вяра; и ти когато се обърнеш, утвърди братята си.“ А Петър отговорил: „Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.“ Тогава Спасителят му казал: „Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.“12 Докато Петър наблюдавал развитието на събитията, той бил разпознат като един от учениците на Христос. Една слугиня казала: „И тоя беше с Него,“ а Петър отговорил, че не Го познава. Други двама души разпознали Петър като Негов ученик. Петър отново отрекъл, че познава Спасителя. И докато той говорил, един петел изпял. „И Господ се обърна, та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене. И излезе вън, та плака горко.“13 Това преживяване усилило Петър до такава степен, че никога повече не се поколебал и бил наречен скала. Неговата надежда била здраво закотвена във вечната скала, нашия изкупител, Исус Христос.14 Като главен апостол, той продължил делото с вяра и смелост. Така както Петър получил надежда след момент на слабост, вие и аз, и всички останали можем да се насладим на надеждата, която идва от знанието, че Бог наистина живее. Такава надежда извира от увереността, че ако имаме вяра, Той някак си ще ни помогне да се справим със своите предизвикателства, ако не в този живот, то със сигурност в отвъдния. Както Павел казал на коринтяните: „Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.“15 Във вечния план на нещата, злините ще бъдат поправени. Според съвършената справедливост на Господ, тези, които са живели достойно, ще бъдат компенсирани за благословиите, които не са изпитали тук. Смятам, че никога в историята на тази Църква не е имало основание за по-голяма надежда за нейното бъдеще и за бъдещето на членовете й по света. Вярвам и свидетелствам, че се придвижваме към едно по-високо равнище на вяра и активност от когато и да е било преди. Моля се всички ние да намерим своето място в тази огромна армия на праведността. Всички ние ще застанем пред Светия Израилев и ще отговаряме за своята собствена праведност. Казано ни е било, че: „Той не държи никакъв слуга там.“16 С апостолското ми призование дойде и едно сигурно свидетелство за живота и службата на Спасителя. Заедно с Йов заявявам: „Зная, че е жив изкупителят ми.“17 Свидетелството ми за това „е в небесата.“18 Исус е Христос, Спасителят на човечеството. Джозеф Смит беше вдъхновен пророк, който възстанови спасителните ключове, властта и организацията, които му били предоставени под ръководството на Бог Отец и Неговия Син, Господ Исус Христос. За това свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Мороний 7:40. 2. Мороний 10:5. 3. Етер 12:4; курсивът добавен. 4. 2 Нефи 31:20. 5. Вж. Йоана 9:2-3. 6. Вж. Римляните 4:18-21. 7. „To Live in Hope,“ Ensign, септември 1995 г., стр. 70. 8. В Especially for Mormons, на Стан и Шерън Милър, 5 тома (1971-87). 2:113. 9. Алма 22:16. 10. Матея 26:39. 11. Лука 22:44. 12. Лука 22:31-34. 13. Вж. Лука 22:56-62. 14. Вж. Еламан 5:12. 15. 1 Коринтяните 15:19. 16. 2 Нефи 9:41. 17. Йов 19:25. 18. Йов 16:19.