The Christus statueThe Church of Jesus Christ of Latter-day Saints Search | Feedback | Site Map | Help | Country Sites |
Главна страница Gospel Library General Conference
Conferences
Октомври 1999
Нашата съдба

Нашата съдба

Старейшина Л. Алдин Портър
От Президентството на Седемдесетте

В центъра на плана стои Господ Исус Христос. Ако го отричате или пренебрегвате, великият план на щастието не ще може да действа за вас.

Старейшина Л. Алдин Портър

Преди няколко месеца, непосредствено след една колова конференция, една хубава млада жена на около деветнадесет години разговаря с мен, като изрази своята загриженост по повод на някои въпроси от прокламацията към семейството. В отношението й не личеше отрицание, а по-скоро желание да разбере. По повод на нещата, които я притесняваха й предоставих множество въпроси, над които да размишлява.

Богът на сътворението говорил на Мойсей, като се опитвал да му помогне да разбере съдбата на света. „Създал съм безброй светове; и съм ги създал за Моя собствена цел; чрез Сина ги създадох, който е Моят единороден в плътта“ (вж. Мойсей 1:33).

Обърнете внимание на думите на Господ: „Създадох ги за Моя собствена цел.“ Господ е имал цел, като е създавал световете и само в няколко стиха Той обяснява каква е била тя.

„Защото, ето, това е Моето дело и Моята слава - да направя възможни безсмъртието и вечния живот за човека“ (вж. Мойсей 1:39).

Ясно е, че Господ е имал план, чрез който е трябвало да постигне Своите цели. В Светите писания четем за многото имена на плана: „великият план на щастие,“ „планът на изкупление,“ „милостивият план на великия Създател“, „планът на спасение,“ „планът на справедливостта,“ и „великият план на вечния Бог.“

Всяко едно от тези наименования акцентира върху един или друг аспект на плана. В действителност, обаче, има един-единствен план, наречен с множество имена, чрез който Бог възнамерява да направи възможни безсмъртието и вечния живот за човека.

Представете си самолет, който излита от летището с предварително начертан полет. Пилотите и екипажът знаят къде отиват и няма да напуснат курса и да се отклонят от своето местоназначение, като шансовете за обратното са 50 000 на едно, ако възникнат проблеми с машините или времето. Сега си представете друг самолет, който има капитан и екипаж, но няма план на полета. Двигателите се включват и самолетът потегля по пистата. Когато започне да се издига, екипажът не знае на къде да го насочи, на изток или на запад. Ако вие сте на този самолет, няма да имате почти никакъв шанс да стигнете до вашето местоназначение. За всички нас е ясно, че екипажът на самолета се нуждае от план на полета.

Същото се отнася и за нашия живот. Никой не може да взема мъдри, дългосрочни решения, освен, ако не разбира, че животът има своя цел и е наясно с поне някои аспекти от милостивия план на великия Създател.

Господ ни е дал указания и заповеди, за да ни помогне да постигнем съдбата, която Той е предвидил за нас. Заповедите се разбират най-лесно, когато човек знае нещо за плана. Алма учил на този принцип, когато казал:

„Ето защо Бог им даде заповеди, след като им откри плана за изкуплението, за да не вършат зло, наказанието за което е втората смърт, която е вечната смърт според нещата, принадлежащи на праведността; защото върху такива човеци планът за изкуплението няма сила, защото делата на правосъдието не могат да бъдат унищожени, съгласно върховната Божия добрина.“ (Алма 12:32, добавен курсив).

Много важна част от плана е правото на личен избор. Господ го нарича морален избор. Ние можем да избираме съобразно нашите желания, но не можем да избегнем последиците от своите избори. Помислете си върху това. На нас ни е позволено да избираме различни неща в живота, но не би трябвало да казваме, че планът е несправедлив, защото трябва да приемем резултата от нашия избор.

В центъра на плана стои Господ Исус Христос. Ако Го отричате или пренебрегвате, великият план на щастието не ще може да действа за вас. В целия Си живот, било то в доземното Си съществувание, по време на земното Си служение и дори във вечните светове, Той се е посветил на това да осъществи на практика плана на Отца, за да бъдем благословени и да можем да се ползваме от него. Учителят трябваше да заплати огромна цена. Помислете за Гетсимания и за Неговите страдания на Голгота. От това следва да си направим някои изводи относно важността на плана на изкупление.

Гордост, преследване на празните светски неща, липса на целомъдрие, погрешно разбиране на ролите на половете, алчност и незачитане на светостта на човешкия живот, са само някои от пречките, с коите се сблъскваме в смъртността. Те могат да ни възпрепятстват и да ни попречат да достигнем до своето местоназначение. Планът допуска покаянието, но не позволява самоунищожителното поведение.

„Защото, Аз, Господ, не мога да приема греха, дори и в най-малка степен;

При все това, този който се покае и изпълнява заповедите на Господ, ще бъде опростен.“ (Учение и завети 1:31-32).

Разбирането на плана може да ни донесе голямо спокойствие в жестоките изпитания, които връхлитат човечеството. Нещо повече, това разбиране ще усили нашата вяра. Едно от най-трудните изпитания е раздялата с любими хора, която изпитваме при тяхната смърт. Планът носи голяма утеха, ако разбираме следните думи от Светите писания:

„Защото, както смъртта е дошла за всички човеци, за да изпълни милостивия план на Великия Творец, така трябва да има сила за възкресение; и възкресението трябва да дойде за човека по причина на падението; и падението дойде по причина на прегрешението; и понеже човекът падна, те бяха отхвърлени от присъствието Господне.“ (2 Нефи 9:6).

Ние в буквалния смисъл на думата сме синове и дъщери Божии. Тази мисъл трябва да проникне във всяка фибра на нашето същество. Знанието за тази истина може да окаже голямо влияние на решенията в нашия живот, които могат да ни донесат голяма радост или горчиво съжаление.

Повечето автори на човешките философии не знаят нищо или знаят прекалено малко за целите на Бог. Техните светски разбирания често са напълно неудачни за постигането на вечните цели. Ако, например, човек вярва, че съществуването му на земята е една природна случайност, неговите преценки ще са погрешни. Тези съвременни философи не знаят за доземното съществуване на хората, нито имат представа за вечната съдба на човека. Как те изобщо биха могли да създадат принципи, които ще устоят на изпитанията на вековете?

Президент Гордън Б. Хинкли оповести прокламацията за семейството с думите:

„С толкова много измамна логика, която бива представяна за истина, с толкова много лъжи по повод на стандартите и ценностите, с толкова много изкушения и съблазни да поемем постепенно по греховните светски пътища, ние се почувствахме длъжни да предупредим предварително. За да предотвратим всичко това, ние, Първото предзидентство и Съветът на дванадесетте апостоли, издаваме прокламация към Църквата и към света, в която заявяваме и потвърждаваме стандартите, ученията и поведението, което трябва да съблюдават семействата и които са били многократно повтаряни през цялата история на Църквата от нейните пророци, ясновидци и откровители.“ („Stand Strong Against the Wiles of the World,“ Ensign, ноември 1995 г., стр. 100).

Някои се оплакват, че когато пророците говорят ясно и твърдо, те ни отнемат нашата свобода на избор. Ние все още сме свободни да избираме, но трябва да приемем последиците от нашите решения. Пророците не ни отнемат свободата на избор. Те просто ни предупреждават за това какви ще бъдат последиците от изборите, които правим. Колко е глупаво да обвиняваме пророците за техните предупреждения.

Развивайте вяра в пророците и в техните предупреждения. Поискайте Духа да ви потвърди, че те са били вдъхновени. Тогава, когато те говорят и вие изпълните техния съвет, ще намерите утеха, покой и дори радост.

Алма, пророкът от древността, изпитал много силни чувства на загриженост за своите събратя, когато казал:

„Да, бих провъзгласил на всяка душа с глас като гръмотевица покаянието и плана на изкуплението, та да се покаят и дойдат при нашия Бог, за да няма повече скръб по цялото лице на земята.“ (Алма 29:2).

Ако разбирате великия план на вечния Бог, прокламацията към семейството, ще ви донесе мир и увереност. Делото само свидетелства за себе си, защото Духът Господен участва в него.

Посланието на прокламацията ще утеши родителите, които може би поставят под въпрос ролята си в дома. Тя ще донесе сигурност на децата, когато те биват отглеждани от родители, които ги обичат и разбират тяхната божествена съдба. Тя също така ще донесе вечно щастие на младата жена, която разговаря с мен, в момента, в който тя разбере и изпълни ролята, която й е била определена от един безкрайно мъдър и любящ Отец в небесата.

В името на Исус Христос, амин.

 
© 2008 Intellectual Reserve, Inc. All rights reserved.   Rights and use information.  Privacy policy