„Паси овцете ми“ Старейшина Бен Б. Банкс От Президентството на седемдесетте Вярвам, че всеки активен член на Църквата познава някоя изгубена овца, която се нуждае от вниманието и любовта на грижовния пастир. Преди няколко години съпругата ми Сюзън и аз имахме възможността да посетим мисията Кристчърч в Нова Зеландия заедно с президент и сестра Мелвин Таг. Президент Таг предложи по време на нашето посещение да имаме един почивен ден, през който да отидем с автобус до красивата местност Милфорд Саунд. По време на пътуването спирахме на различни места с красиви изгледи по пътя. По време на една от нашите спирки, докато се връщахме обратно, в автобуса вниманието ми бе привлечено от група пътници, които се бяха скупчили около нещо на пътя и правеха снимки. Когато надзърнах в кръга, видях едно уплашено малко агънце, с треперещи крачета. Изглеждаше ми така като че ли се бе родило преди не повече от няколко часа. Бях виждал много овце през живота си, тъй като тъстът ми се занимаваше с овцевъдство. Поради това аз не проявих интерес да снимам самотното агънце и се качих на автобуса, за да изчакам другите. След като всички пътници най-накрая се качиха на автобуса, шофьорът вдигна оплашеното малко агънце, прегърна го нежно и го качи горе. Той седна, затвори вратата, взе микрофона си и каза: „Без съмнение тази сутрин от тук е минало стадо овце и това малко агънце се е отлъчило. Може би ако го вземем с нас, ще можем да намерим стадото надолу по-пътя и да върнем бебето на майка му.“ Изминахме няколко километра през красиви гори и най-накрая стигнахме до една ливада с висока, тучна трева. Там пасеше стадо овце. Шофьорът на автобуса спря и се извини. Всички ние си помислихме, че той ще остави агънцето на пътя и ще се върне обратно, но той не направи това. С агънцето на ръце, той внимателно и безшумно се отправи през тревата към стадото. Когато се приближи възможно най-близо, без да уплаши овцете, той внимателно постави агънцето на земята, след което остана за малко на полето, за да се увери, че то се е върнало в стадото. След като се върна в автобуса, той отново взе микрофона и каза: „Не чувате ли какво казва овцата-майка: Много, много ви благодаря, че върнахте изгубеното ми агънце!“ Когато размишлявам върху този прекрасен урок, който шофьорът на автобуса ни представи, мислите ми се насочват към притчата за изгубената овца, която Господ разказал. Тогава Той извикал при себе си всички бирници и грешници, за да Го чуят. А фарисеите и книжниците роптаели, казвайки: „Тоя приема грешниците и яде с тях. И Той им изговори тая притча, като каза: Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не отива след изгубената, докле я намери? И като я намери, вдига я на рамената си радостен. И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца. Казвам ви също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние“(Лука 15:1-7). Нашият пророк днес, президент Гордън Б. Хинкли, по същия начин споделя с нас своята загриженост за изгубените овце: Има толкова много млади хора, които се лутат безцелно и поемат по трагичната пътека на наркотиците, бандите, неморалността и на цялата напаст от злини, които ги съпътстват. Има вдовици, които копнеят за приятелски глас и за този дух на искрена загриженост, който да им говори с любов. Има и хора, които някога са били силни във вярата, но чиято вяра е изстинала. Мнозина от тях искат да се върнат обратно, но не знаят как точно да направят това. Те се нуждаят от протегната приятелска ръка. С малко усилия, мнозина от тях могат да бъдат върнати, за да се угощават отново на трапезата Господна. Мои братя и сестри, ще се надявам, ще се моля, всеки един от нас . . . да се реши да потърси хората, които се нуждаят от помощ, които живеят при отчаяни и трудни обстоятелства. Нека ги въздигнем в духа на любовта, който те ще открият в прегръдките на Църквата, където силни ръце и любящи сърца ще ги стоплят, утешат, поддържат и ще ги поведат по пътя на щастливия и ползотворен живот. („Reach With a Rescuing Hand,“ Ensign, ноември 1996 г., стр. 86). В светлината на тази загриженост на нашия пророк, нека се запитаме: „Защо някои хора, които някога са били силни във вярата, сега вече не са?“ За да успеем да изпълним пророческата заповед за усъвършенстване на светиите, ние трябва също така да успеем да усилим тези, чиято вяра е изстинала. Преди да се захванем с това начинание, добре ще е да опознаем чувствата и причините, които са накарали тези хора да не посещават събранията и да не участват в общението със светиите. Повечето активни членове смятат, че неактивните се държат по различен начин, защото не вярват в ученията на Църквата. Резултатите от едно проучване, проведено от Отдела за проучвания на Църквата, обаче, не подкрепят това разбиране. Те показват, че почти всички по-слабо активни членове, които били интервюирани, вярват, че Бог съществува, че Исус е Христос, че Джозеф Смит е бил пророк и че Църквата е истинска. Като част от едно друго изследване, проведено сред група активни членове, които преди време не са били активни, им бил зададен въпросът защо преди не са ходили на Църква. Най-често били давани следните отговори: Чувство за недостойност. Лични или семейни проблеми. По-слабо активни родители или брачни партньори. Желание за бунт или мързел, по време на тинейджърските години. Проблеми с работния график. Прекалена отдалеченост на сградите за събрания, липса на транспорт. След това ги попитали, какво ги накарало отново да станат активни в Църквата. Най-честите отговори били следните: Сблъсъкът им с житейски кризи. Преодоляването на лични проблеми. Примерът на брачния партньор/приятелката/или приятеля. Влиянието на членовете на семейството. Желанието да имат влиянието на Евангелието в семейството си. Приятелството с членове на района, преместването в друг район, където хората били загрижени за тях. (Сравнителна информация от проведени изследвания, септември 1999 г) Вярвам, че всеки активен член на Църквата познава някоя изгубена овца, която се нуждае от вниманието и любовта на грижовния пастир. Президент Хинкли ни е казал от какво се нуждае всеки нов член на Църквата, за да остане активен: приятел, отговорност и непрестанно подхранване с доброто слово Божие. Изгубените овце се нуждаят от същата любов и загриженост, които ще им помогнат да се върнат в стадото. Познавам едно семейство, което загуби сина си по време на екскурзия. Когато първоначалните усилия за намирането му се провалили, те отправили зов за помощ и стотици хора откликнали на него, докато момчето било върнато в безопасност в ръцете на майка му и баща му. Моля се тази сутрин всички ние да имаме същия вид искрена загриженост и любов, за да направим всичко възможно да върнем тези скъпоценни синове и дъщери, които са загубени, към активно участие в Църквата. Предизвикателството, пред което се изправяме, е огромно. Ще е необходимо да упражним по-голяма вяра, енергия и всеотдайност, за да можем да достигнем до тези братя и сестри. Трябва, обаче, да го направим. Господ разчита на нас. Трябва да помним, че промяната настъпва бавно. На всички ни е необходимо търпение, когато предлагаме своята любов и приятелство, когато се учим да слушаме и да не бързаме с присъдите си. Във всеки район и клон има добри, честни мъже и жени. Мнозина не знаят как да се върнат в Църквата. Сред тях има добри бащи и майки. Между тях всички има нещо общо - те не са духовните водачи в дома си. Когато вярващи мъже и жени посещават тези хора, сприятеляват се с тях, обичат ги и ги учат на Евангелието, вярвам, че те и семействата им ще се върнат обратно. През следващите няколко минути бих желал да говоря на тези, които са се отлъчили от стадото. Надявам се, че поне някои от вас, по-слабо активни членове на Църквата, слушат тази сесия на конференцията. Вие вече сте си създали много нови познанства и не спазвате църковните стандарти. Много от вашите деца вървят по стъпките ви и следват вашия пример. Децата разчитат изключително много на своите родители не само за физическа и емоционална подкрепа, но и за духовна такава. Овцата, а не агнето се бе отлъчило в притчата, която разказа Исус, Голяма овца, която се бе отделила От деветдесетте и девет в стадото.   Но защо трябва да търсим овцата и горещо да се надяваме и молим? Защото става опасно, когато овцете поемат по грешния път Защото те отвеждат и агънцата след себе си.   Вие знаете, че агънцата ще последват овцете, На където и да се отлъчат те. Когато овцете поемат по погрешен път, Не след дълго и агънцата ще ги последват.   Ето защо горещо се молим за овцете За благото на агънцата днес, Защото когато овцете се изгубят, Колко голяма е цената, която агънцата трябва да платят! („The echo,“ К. К. Милър, цитирано в The Abundant Life на Хю Б. Браун [1965], стр.166-67). Господ каза: „Моите овце чуват гласа Ми.“ (Йоана 10:27). По същия начин, вашите деца отговарят на гласа ви. Никой друг не може да заеме успешно мястото ви на баща и майка. Чували сте историята за шестгодишното дете, което се изгубило от майка си в един голям супермаркет и започнало да вика отчаяно: „Марта, Марта.“ Когато майката се намерила и те се събрали отново, тя казала: „Скъпи, не трябва да ми викаш Марта; За теб съм ‚Мама,‘ на което детето отговорило: „Да, знам, но магазинът беше пълен с майки, а аз си исках моята“ (Спенсър У. Кимбъл, Faith Precedes the Miracle, [1972], стр. 117). Каква благословия ще бъде за семейството ви, ако можете да приведете живота си в синхрон с Евангелието. Решението да промените живота си и да станете отново активни в Църквата, като се върнете при Христос, е най-важното, което бихте могли да направите в този живот. В заключение бих искал да кажа едно последно нещо на хората, които наглеждат стадото. Самият Спасител в откровение към пророка Джозеф Смит казва лично на всеки един от нас колко ценна е всяка една душа: Помнете, че голяма е стойността на всяка душа в очите Божии; Защото, ето, Господ вашият Изкупител изстрада смърт в плътта; като по този начин изстрада болката на всички човеци, така че всички човеци да могат да се покаят и да дойдат при Него. И Той възкръсна отново от мъртвите, за да може да доведе всички човеци при Себе Си, при условие, че се покаят. И колко голяма е радостта Му за душата, която се кае! Ето защо, вие сте призовани да призовете всички хора към покаяние. И ако през всичките си дни се трудите за това да призовавате хората към покаяние и доведете и спасите поне една душа при Мен, колко голяма ще е радостта ви с нея в царството на Моя Отец! (вж. Учение и завети 18:10-15). Добрият пастир с готовност дава живота си за овцете, за вас и за мен, да за всички нас, за да можем да получим вечен живот с нашия Отец в небесата. Моля се всички да последваме съвета, който Спасителят Исус Христос трикратно отправил към Петър: „ . . . Паси агънцата Ми, . . . Паси овцете Ми, . . . паси овцете Ми“ (Вж. Йоана 20:15-17). В името на Исус Христос, амин.