Дом, семейство и лично обогатяване Вирджиния У. Дженсън Първи съветник в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ Ние изключително силно желаем всяка сестра да укрепне духовно и да придобие умения, които ще са от жизнено важно значение за преодоляване на предизвикателствата, които й предстоят. Когато Обществото за взаимопомощ отбеляза своя петдесети рожден ден на 17 май 1892 г. , сестрите в клоновете, районите и коловете в цялата Църква, както и тук в табернакъла в Солт Лейк, се събраха за едновременно произнасяне на молитва. Джозеф Ф. Смит, по това време съветник на президент Уилфърд Уудръф, произнесе молитва, в която каза следното: „Благослови . . . членовете на Обществото за взаимопомощ по цялата земя. . . . Бъди с тях, така че Твоят Дух да ги благослови, да накара сърцата им да се зарадват пред Теб“ (доклад от събрание на Висшия съвет на Обществото за взаимопомощ, 17 март 1892 г., архиви на Историческия отдел, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, 233-34). След повече от век ние се събираме тази вечер като сестри, за да имаме радост. Сърцето ми е изпълнено с радост и благодарност заради големите благословии, които вие и аз имаме като членове на тази прекрасна Църква и поради това, че знаем за плана на спасение, даден ни от нашия Небесен Отец. Радвам се заради прекрасните благословии, които получаваме, когато се учим и израстваме чрез програмите на Църквата. Тази вечер особено много се радвам от програмите на Обществото за взаимопомощ. Радвам се заради нещата, които те са направили за нас в миналото и за целите, които ще ни помогнат да постигнем за в бъдеще. Президент Джозеф Ф. Смит ни препоръча Обществото за взаимопомощ за наше собствено добро, когато говори за него като за „божествено сътворена, овластена и организирана, и [божествено ръкоположена от Бог] организация (доклад, 17 март 1914 г., стр. 54). Старейшина Езра Тафт Бенсън ни напомни: „Църквата бе създадена до голяма степен с цел да подпомогне семейството и дълго след като тя ще е изпълнила своята мисия, [семейството] ще продължи да функционира“ („Strengthening the Family,“ Improvement Era, декември 1970 г., стр. 46). Бих искала да говоря за изграждането на домове, в които всеки един от нас като индивид - независимо дали е семеен или не, млад или стар - ще може да израства и да достигне своя пълен потенциал, където членовете на смейството ще могат да научат всичко, което им е необходимо, за да следват плана на спасение. Това именно е планът на нашия Небесен Отец, така че всеки един от нас да може да намери обратния път към Него и към нашия небесен дом, след като изпитателният период на смъртния живот приключи. Още чувам пламенните думи на президент Дейвид О. МакКей , който каза: „С цялото си сърце вярвам, . . . че най-доброто място, където можем да се подготвим за вечния живот, е домът“ („Blueprint for Family Living,“ Improvement Era, април 1963 г., стр. 252). Светите писания също така ни предупреждават, че трябва да има противоположност във всяко нещо (вж. 2 Нефи 2:11). Президент Бойд К. Пакър също така ни казва: „Крайната цел на противникът . . . е да разедини дома, да го разклати и унищожи“ („The Father and the Family,“ Ensign, май 1994 г., стр.19). Тази пролет две семейства птици си направиха гнезда в моя двор. Едно малко врабче избра розовия храст в задния ми двор, за да си направи гнездо. Множество пъти то летеше насам и обратно, като носеше стръкчета трева и малки клонки в човката си. То внимателно си проправяше път през тръните на розовия храст, и поставяше строителните си материали на избраното място. То работи неуморно до момента, в който малкото гнездо бе довършено. Бях впечатлена от това колко внимателно бяха преплетени стръкчетата трева, за да се превърнат в стабилно и здраво гнездо. Бях развълнувана до сълзи, когато видях на дъното на гнездото четири малки късчета памук, поставени на точното място за легло на нейните малки пиленца. Втората птичка, една червеношийка, избра да построи гнездото си пред къщата ми близо до водосточната тръба, като си избра едно високо място, така че земните хищници да не могат да стигат до него. Тъй като тя бе по-голяма, направи и по-голямо гнездо. Освен, че бе по-голямо, външните стени на гнездото бяха облепени с кал, която спояваше тревичките и клонките и го прекрепваше здраво към извивката на водосточната тръба. Вътре в гнездото няколко стръкчета трева бяха сплетени в меко кошче, което служеше за идеален подслон на птицата. Когато гнездата бяха готови и двете птици снесоха яйца и започнаха непрестанно да се грижат за тяхното запазване и отглеждане. Час след час, ден след ден тези птици мътеха своите яйца. Когато пиленцата се излюпиха, майките се трудиха непрестанно да изхранят своите гладни бебета. През един изключително горещ ден видях червеношийката, която бе кацнала задъхана на гнездото си, с отворен клюн. Очевидно тя не се чувстваше добре под палещите слънчеви лъчи. Чудех се защо стои там. Тогава разбрах, че тя не бе застанала на дъното на гнездото, както когато топлеше пиленцата си. Вместо това, тя внимателно бе разперила криле над гнездото, за да предпази голите си пиленца от слънчевите лъчи. Започнах да чета за птиците и за големите усилия, които полагат, за да изградят домове за своите семейства. Знаете ли, че царевичната лястовица прави повече от 1 200 полета за пренасяне на кал, за да изгради своето гнездо? В едно гнездо на качулата авлига били окткрити повече от 3 387 отделни клончета, тревички и други материали. Имам чувството, че птиците влагат всичко - време, енергия, средства, собственото си удобство, за да създадат дом и да отгледат своите малки. За тях това е приоритет, който никога не поставят на второ място, нито пренебрегват. То е от първостепенно значение. След като бях наблюдавала птиците в моя двор, се запитах кой ги бе научил на нещата, които трябваше да правят. Откъде знаеха как да построят гнездо и да пазят пиленцата си от слънцето? Птиците следват инстинкти за отглеждане, защита и изхранване на малките. Това са инстинкти, предоставени им от Бог. Когато размишлявах върху тях, изпитах желание да възкликна заедно с автора на псалма: „Колко са велики Твоите дела, Господи!“ (Псалм 92:5). Ние също сме били благословени с инстинкти, предоставени ни от Бог. Ние инстинктивно искаме да дадем всичко на хората, които обичаме, но тъй като, обаче, сме хора, ние се сблъскваме с много повече проблеми от птиците, които наблюдавах. В днешното общество мнозина поставят под съмнение важността на традиционния дом и семейство. Някои считат, че времето и талантите на жената могат да бъдат посветени на други цели, които са по-важни от семейството. Пророците, обаче, непреклонно са заявили, че ролята на домашен съзидател е възможно най-значимото и свещено начинание за мъжа или жената. Сестрите, независимо от обстоятелствата, при които живеят, имат възможността да влияят върху околните и да се грижат за тях в рамките на възможностите, с които разполагат. Когато вие и аз учим повече за плана на спасение на Небесния Отец, ние получаваме уверението, че независимо от обстоятелствата, при които живеем, най-важната ни цел е да създадем сигурна и благотворна среда, за хората, които обичаме. Старейшина Нийл А. Максуел каза: „Домът обикновено е мястото, където в най-голяма степен получаваме и развиваме своята вяра. . . . Следователно, колко тъжен е фактът, че някои домове са просто случайна спирка, вместо подготвително училище за селестиалното царство“ (Lord, Increase Our Faith [1994], 117). Когато се борим срещу лошите влияния на света и се стремим да изградим домове, които са „подготвителен клас за селестиалното царство,“ нека не забравяме, че нашите земни усилия имат духовна основа и селестиални последици. Като Общо президентство на Обществото за взаимопомощ, ние искаме да потвърдим отново нашите цели и преданост на целите на тази организация, а именно да помогне на сестрите и на техните семейства да дойдат при Христос. Искаме да се уверим, че Обществото за взаимопомощ оказва помощ и носи благословии на всяка сестра в Църквата, независимо от конкретните условия, при които живее тя. Ние изключително силно желаем всяка сестра да укрепне духовно и да придобие умения, които ще са от жизнено важно значение за преодоляване на предизвикателствата, които й предстоят. Следователно, с одобрението на Първото президентство и на Кворума на дванадесетте апостоли, ние с удоволствие ще направим следните съобщения: В сила от 1 януари 2000 година влиза новото име на събранието за изграждане на дома. То ще се казва Дом, семейство и лично обогатяване. Целта на новото име е да изрази ясно целта, която преследва това важно събрание на Обществото за вазимопомощ, което се провежда в средата на седмицата. Освен това, с новото име се цели всички ние да можем да се съсредоточим отново на необходимостта от това да се усилваме индивидуално, след което с нараснали вече сили, да укрепим членовете на семействата си, приятелите, съседите и общността, в която живеем така, че всички да се доближим повече до Небесния Отец и Неговия Син Исус Христос. По време на 15 минутната част, с урока на това събрание, учителите ще представят някаква духовна тема. По време на частта, през която се извършва някаква дейност и която продължава между 60 и 90 минути, ще усвоим практически умения, които се основават на духовната тема. Тези практически умения биха могли да се изразяват в поддържане на дома и ремонти, градинарство или правене на юргани? Също така бихме могли да участваме в служба или други дейности, които усилват и благославят другите. Това събрание би могло да обогати и усъвършенства живота на всяка една от нас. В Евангелието се съдържат отговорите, от които се нуждае светът за разрешаване на всички проблеми, които са около нас. Чрез Евангелието на Исус Христос, ние имаме знанието и способите, чрез които да създадем домове на сила, мир, любов и вяра. Ние не трябва да правим всичко това сами. Програмите на Църквата могат да ни помогнат. Ние също така се нуждаем от помощта, която нашият Небесен Отец с нетърпение очаква да ни даде. В Псалм 127:1 четем следното предупреждение: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите.“ Наскоро приятелят ми Ричард се върнал у дома от работа и видял едно много малко момиченце, което седяло на бордюра пред къщата му и плачело. Той запитал може ли да помогне с нещо. Хълцайки, тя обяснила, че се е загубила. Той й казал, че това било неговата къща и че вътре е съпругата му. Той й казал, че знае, че тя не трябва да тръгва с непознати хора, но че ако не се страхува да влезе, той и съпругата му ще се опитат да намерят дома й. Те влезли в къщата и жена му, Линда, започнала да утешава момиченцето. „Сигурна съм, че си много уплашена,“ казала тя. „Бях уплашена,“ отговорило момиченцето, „преди да видя снимката на Исус, която виси на стената ви. Тогава разбрах, че съм в безопасност.“ По целия свят има много Божии деца, които са се загубили. Ние, които знаем истината, можем да им помогнем. Можем да им покажем модела на силните домове и праведните семейства. Можем да им помогнем, ако имаме Спасителя в домовете си - не само снимката Му на стената, но и Неговите учения, Дух и любов. Независимо от истинктите, с които сме били благословени, този дом не се създава от само себе си. Нуждаем се от духовна сила и от практически умения, за да изградим дом, в който присъства Духът Господен. Събранието за дома, семейството и личното обогатяване е мястото, където можем да споделим своята сестринска любов, да обменим знания, да усвоим умения и да увеличим своите свидетелства. Това събрание също така е и мястото, на което можем да подновим своето посвещение на домовете и семействата си, да окажем необходимата помощ там, където е необходимо. Като ръководители на Обществото за взаимопомощ и като членове на Църквата осъзнаваме целите и изживяваме вълнението от това събрание за дома, семейството и личното обогатяване. Когато действаме според така обзелия ни ентусиазъм, ние ще увеличим своите свидетелства и духовна сила. Ще се доближим до нашия Спасител и ще знаем как да изградим домове, които Той ще може да обитава. Цитирам президент Томас С. Монсън: „Господ, който отговаря за изграждането на нашите домове, ще ни каже, така както каза . . . на Соломон, един друг строител в едно друго време, . . . Тоя дом, който ти построи, Аз го осветих, за да настаня там името Си до века: и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там завинаги‘“ (3 Книга на царете 9:3; Pathways to Perfection [1973], 250). Обществото за взаимопомщ е организация с божествен произход. Тя има силата да укрепва сестрите и техните семейства и да създаде едно световно семейство от сестри. В името на Исус Христос, амин.