Какво означава да бъдеш Божия дъщеря Президент Джеймс Е. Фауст Втори съветник в Първото президентство Отдадеността и посвещението на сестрите в Църквата от самото начало са били основно прекрасно качество‚ което дава сили на другите хора в нея. Мои възлюбени сестри‚ чувствам се смирен във ваше присъствие. Особена чест за нас тази вечер е присъствието на президент Хинкли и президент Монсън. Музиката на изключителния хор повдигаше духа. Сладката молитва на сестра Батърфийлд беше покана за Господния Дух да бъде с нас. Бяхме вдъхновени от посланията на сестра Дженсън‚ сестра Дю и сестра Смут‚ докато те говореха по темата на тази конференция: „Пей и радвай се‚ Сионова дъщерьо; защото‚ ето‚ Аз ида‚ и ще обитавам всред тебе‚ казва Господ“.1 Всяка една от вас‚ като дъщеря на Сион‚ излъчва вяра и доброта. Не намирам думи да изразя своето уважение и възхищение от вас‚ прекрасни сестри‚ млади и възрастни. Моля приемете благодарността ни за вашата вяра‚ посвещение и примера за праведност‚ който давате. Отдадеността и посвещението на сестрите в Църквата от самото начало са били основно прекрасно качество‚ което дава сили на другите хора в нея. Предизвикателствата‚ пред които се изправяте вие днес‚ са различни от тези на вашите предшественици‚ но те са не по-малко реални. Тази вечер ще говоря за това какво означава да бъдеш Божия дъщеря. Новата декларация на Обществото за взаимопомощ започва така: „Ние сме възлюбени духовни дъщери на Бог“. Да бъдеш Божия дъщеря означава‚ че си от потомството на Божеството‚ буквална наследничка на Божествен Отец‚ получила по наследство божествени качества и потенциал. Да бъдеш Божия дъщеря също така означава да си родена отново‚ променена от „паднало състояние в състояние на праведност“.2 Една млада жена осъзнала много по-добре прекрасната връзка‚ която имаме с нашия Небесен Отец‚ когато напуснала дома си за първи път‚ за да отиде в колеж. Нейният баща й дал благословия и изразил любовта си към нея. А след това‚ тя пише: „Мислех за неговите думи‚ изпълнени с любов‚ когато с болка си взех довиждане със семейството си. Чувствах се сама и уплашена в тези непознати води. Преди да изляза от апартамента в тази сутрин‚ коленичих‚ за да помоля за помощ. Отчаяно помолих Небесния Отец за сила‚ за да мога да си изправя сама в света на колежа. Бях се отделила от семейството и приятелите си и всичко‚ което ми беше познато‚ предишния ден и знаех‚ че се нуждая от Неговата помощ. На молитвите ми беше отговорено‚ когато си спомних за милото преживяване с баща ми предишния ден. Вълна на спокойствие ме обгърна‚ когато разбрах‚ че не съм дошла в колежа само с благословията на земния ми баща. Внезапно почувствах‚ че в един не толкова далечен ден‚ моят Небесен Отец ме бе държал в ръце. Вероятно Той ми е дал съвет и ме е окуражил и ми е казал‚ че вярва в мен‚ точно както направи моят земен баща. В този момент знаех‚ че никога не оставам без съвършената любов и безкрайната подкрепа на моя Отец в небесата“.3 Членството в Обществото за взаимопомощ‚ което е превилегия за всяка възрастна жена в Църквата‚ дава дом‚ когато сме далече от небесния си дом‚ където вие можете да общувате с други сестри‚ които споделят вашите вярвания и ценности. Мислех за това неотдавна‚ докато бяхме в историческия град Наву. Посетихме малката сграда‚ където Обществото за взаимопомощ е било създадено с 18 членове на 17 март 1842г. Няколко седмици по-късно‚ на 28 април 1842г.‚ пророкът Джозеф Смит заявил: „Това общество трябва да получава напътствия [по] реда‚ който Бог е установил - [с ] посредничеството на тези‚ които са определени да ръководят“. Тогава дошло неговото важно и дълбоко заявление: „И сега завъртам ключа за вас в името на Бог и това Общество ще се радва и знанието и разумът ще пребъдват в него от този момент - това е началото на по-добри дни за това Общество“.4 И при строежа на храма в Къртланд‚ и при този в Наву‚ жените откликнали‚ като счупили своя скъпоценен порцелан на малки парченца‚ за да бъде използван за стените на храма. От началото на това общество‚ неговите усилия са били големи‚ а постиженията му - безкрайни. Какво е Обществото за взаимопомощ? Неговите цели по мое мнение се градят на четири основни идеи: Първо‚ то е божествено установено сестринство. Второ‚ обществото е място‚ където да се учи. Трето‚ то е организация‚ в основата на която стои службата на другите. Неговият девиз е „Милосърдието никога не отпада“. Четвърто‚ Обществото за взаимопомощ е място‚ където могат да бъдат посрещнати нуждите на жените за обществени контакти. Участието в Обществото за взаимопомощ може да помогне и на по-младите‚ и на по-възрастните сестри да станат по-добри Божии дъщери. Вие‚ млади сестри‚ може да мислите‚ че нямате много общо‚ когато се срещате със своите майки и баби‚ обаче‚ както отбелязва Британи Колард на 19 години‚ „това‚ което започва да изгражда организацията на младите жени‚ . . . Обществото за взаимопомощ продължава да изгражда и поддържа“. Тя започнала да вижда „добрите дела‚ които вършат членовете на Обществото за взаимопомощ“‚ защото добрите дела са присъщи за сестрите от всички възрасти. Наистина‚ съществуват връзките‚ които приближават сестрите една до друга‚ независимо от тяхната възраст и житейски обстоятелства. Както каза Бетани‚ „всички тези неща са характеристики на една божествена жена‚ която е праведна Божия дъщеря“.5 Както е написала Емили Х. Удмансий в един химн‚ който пеем: Служението на ангелите е дадено на жените И това е дар‚ от който ние като сестри се възползваме‚ За да правим нежни и хуманни неща‚ За да носим подкрепа и благословии в името на хуманността.6 Някоя от вас‚ по-възрастни сестри‚ може да запита: „Не съм ли чувала всеки урок в Обществото за взаимопомощ? Какъв е смисълът да ходя на неговите събрания всяка седмица?“. Отговорът на тези въпроси може да бъде даден най-добре с една история за млад ученик по пиано. Неговата майка‚ в желанието си да го окуражи‚ „закупила билети за представлението на великия полски пианист Падеревски. Нощта на концерта дошла и майката и синът й намерили местата си на един от първите редове в концертната зала. Докато майката говорела със свои приятелки‚ момчето тихо се измъкнало. Внезапно дошло времето представлението да започне и един сноп светлина прорязал тъмнината в концертната зала‚ за да освети голямото пиано на сцената. Чак тогава публиката забелязала малкото момче на пейката‚ което невинно си свирело ‚Свети‚ свети‚ звездичке‘. Майка му ахнала‚ но преди да успее да помръдне‚ Падеревски се появил на сцената и бързо се приближил към пианото. Той прошепнал на момчето: ‚Не спирай. Продължавай да свириш‘. И тогава‚ като се навел‚ маестрото протегнал лявата си ръка и започнал да свири ниските тонове. Скоро дясната му ръка се протегнала на другата страна‚ като обгърнала детето‚ за да допълни съвсем изпълнението. Заедно‚ възрастният маестро и младият ученик накарали публиката да гледа като омагьосана. В нашия живот‚ колкото и неопитни да сме‚ Учителят е този‚ който ни прегръща и шепне в ухото ни отново и отново: ‚Не спирай. Продължавай да свириш‘. И когато ние правим това‚ Той допълва нашите усилия‚ докато бъде създадено нещо удивително красиво. Той е там‚ с всички нас‚ повтаряйки ни отново и отново: ‚Продължавай да свириш‘.“7 Ако наистина сте „чували всичко преди“‚ то със сигурност имате нужда от напомняне. Освен това‚ както е казал президент Хю Б. Браун: „Докато теологията може да влияе главно на интелекта‚ религията докосва сърцето . . . Теологията може да бъде само приказки‚ но религията изисква действие“.8 Необходими са действия‚ за да се приложи вашият девиз „Милосърдието никога не отпада“. Всички ние дължим благодарност на Ева. В Едемската градина на нея и на Адам било казано да не ядат от дървото на познанието за доброто и злото. На тях‚ обаче‚ също така им било напомнено: „Можете да избирате за себе си“.9 Изборът всъщност е бил между продължаването на удобното им съществуване в Едем‚ където те никога нямало да се развият‚ и бързото излизане в смъртността с трудностите‚ които я съпътстват - болката‚ изпитанията и физическата смърт‚ в контраст с радостта‚ израстването и възможността за вечен живот. Във връзка с разсъжденията ни върху този избор‚ на нас ни е казано: „И когато жената видя‚ че дървото е добро за храна‚ . . . и дърво‚ което е желателно‚ за да я направи мъдра‚ тя взе от плода и яде‚ и също даде на съпруга си да яде‚ и той яде“.10 И така започнало тяхното земно изпитание и те станали родители. След като бил направен изборът‚ Адам изразил следната благодарност: „Благословено да е името Божие‚ защото поради прегрешението моите очи се отвориха и в този живот ще имам радост и отново в плътта ще видя Бог“.11 След напускането на Едемската градина‚ Ева направила още по-велико заявление‚ свързано с мечтаната мъдрост : „Ако не беше нашето прегрешение‚ никога нямаше да имаме поколение и никога нямаше да познаем доброто и злото и радостта от нашето изкупление и вечния живот‚ който Бог дава на всички‚ които са покорни“.12 Ако не беше Ева‚ никой от нас нямаше да е тук. Отец Лехий е споделил следното с нас: „Но ето‚ всички неща са били извършени по мъдростта на Този‚ Който знае всичко. Адам падна‚ за да могат човеците да бъдат; и човеците са‚ за да могат да имат радост“.13 Президент Джозеф Ф. Смит записал своето видение за множествата от мъртви‚ в които видял Великият Всемогъщ‚ и между които били и Адам и Ева. Той описва как вижда Ева така: „И нашата славна майка Ева‚ с множество от нейните верни дъщери‚ които са живели през вековете и са се покланяли на истинския и жив Бог“.14 Наистина‚ майка Ева е оставила трайно наследство‚ което се предава през вековете‚ за да благославя живота на всички мъже и жени. Не можете да си представите какъв е вашият божествен потенциал като Божии дъщери. Със сигурност тайната цитадела на вътрешната сила на жената е духовността. В това вие се равнявате и дори надминавате мъжете‚ както и във вярата‚ моралността и посвещението‚ когато наистина сте обърнати в Евангелието. Вие имате „повече доверие в Господ и повече вяра в Неговото слово“.15 Тази вътрешна духовност като че ли ви прави гъвкави‚ способни да се справите с тъгата‚ проблемите и несигурността. Не можете да си представите дарбите и талантите‚ които притежава всяка една от вас. Всички жени имат приятни черти. Не говоря за манекенския тип красота‚ а за това‚ което идва от вашата личност‚ от вашия начин на мислене и от израженията ви. Окуражавам ви да подсилите естествените‚ дадени ви от Бог женски дарби‚ с които сте били благословени така щедро. Никоя от вас не трябва да е дотолкова доволна от себе си‚ че да престане да се интересува как изглежда или се държи. В свои дни президент Бригъм Йънг окуражавал жените да получат образование. Това все още е добър съвет‚ но бързам да добавя‚ във всичко‚ което правите‚ не губете своята сладка женственост. Вие‚ сестри‚ не знаете до каква степен влияете на другите. Вие‚ сестри‚ обогатявате цялото човечество. Всеки човешки живот започва с вас. Всяка жена донася своите собствени‚ отделни‚ уникални способности в семейството и Църквата. Да бъдете Божии дъщери означава‚ че ако търсите своята собствена идентичност‚ ще я намерите. Ще знаете кои сте. Това ще ви направи свободни - не свободни от ограниченията‚ а свободни от съмненията‚ притесненията и от натиска‚ който може би ви оказват хората около вас. Няма да трябва да се тревожите: „Добре ли изглеждам?“‚ „Добре ли звуча?“‚ „Какво ще си помислят хората за мен?“. Убеждението‚ че сте Божии дъщери ви дава чувство на спокойствие и самочувствие. То означава‚ че можете да намерите сила в утехата Христова. То ще ви помогне да посрещнете болките и предизвикателствата с вяра и спокойствие. Чудя се дали вие‚ сестри‚ можете да оцените напълно дадените ви дарби‚ благословии и таланти‚ които имате просто защото сте Божии дъщери. Погрешно е жените да мислят‚ че животът започва чак с брака. Жената може и трябва да има своя собствена идентичност и да се чувства полезна‚ ценена и нужна‚ независимо дали е или не е омъжена. Тя трябва да чувства‚ че може да направи нещо за някой друг‚ нещо‚ което никой друг човек на света не може да направи. Божиите пророци многократно са уверявали верните неомъжени жени‚ че могат да получат възвисяване. Възвисяването изисква кандидатките да получат обредите и благословиите на запечатването‚ което разбира се означава‚ че те ще бъдат запечатани с достоен носител на свещеничеството в следващия живот и ще се наслаждават на всички благословии на брака. Моята пралеля Ейда не се омъжи. Може би тя вярваше в теорията: „Когато се уплаша от този живот без съпруг‚ което ми се случва често‚ аз си мисля за множеството мъже‚ чиято съпруга се радвам‚ че не съм“. Така или иначе‚ тя беше една от първите лекарки в щата Юта. Когата бях малко момче‚ спях с братята си на пристроената задна веранда на малкия ни дом. Един ден скачах върху леглото‚ за да видя колко нависоко ще успея да стигна. Скачах прекалено близо до стената и срязах част от лицето си на един пирон‚ който стърчеше от нея. Все пак‚ трябва да си намеря извинение за начина‚ по който изглеждам! Извикаха леля Ейда да дойде и да зашие раната. Друг път‚ когато не се чувствахме добре‚ тя ни даваше рициново масло и мляко‚ обогатено с магнезий. Идваше с хряново мазило и изгаряше гръдните ни кошове‚ когато имахме настинки. Днес‚ когато имам болки и проблеми‚ което се случва все по-често‚ защото остарявам‚ ми се иска леля Ейда да беше тук‚ за да ми помогне да оздравея. Всеки път‚ когато погледна в огледалото и видя белега - постоянен спомен за моята среща с пирона‚ в съзнанието ми се събужда голямата любов към леля Ейда. Тя изигра специална‚ изпълнена с любов роля в моя живот. С цялото си сърце окуражавам вас‚ сестри‚ които сте получили своето надаряване‚ да търсите благословиите‚ спокойствието и утехата на храма. Когато сте достойни да влезете в храма‚ вие получавате голяма духовна защита‚ като това важи дори и за сестрите‚ които нямат възможност редовно да се възползват от благословиите на храма. В своята безкрайна мъдрост‚ Господ изисква достойните братя да носят мантията на свещеничеството‚ за да влязат в храма‚ но Той позволява на сестрите да влязат единствено благодарение на това‚ че се достойни за храма. Преди няколко години‚ след като посетила храма за първи път‚ една сестра написала: „Каква прекрасна благословия е да бъдеш в този дом! Очите‚ ушите и сърцето ми се отвориха широко‚ за да приемат неговите учения. Чувствах реалността на всеки един обред с всяка частица на тялото си. Чувствах‚ че стоя точно пред Господ всеки път‚ когато сключвах завети с Него. Влиянието на Господ беше толкова голямо‚ че нямах желание да си тръгна от храма след като сесията свърши. Тогава за мен стана реално изказването‚ че съм в света‚ но не от него“. Четири седмици по-късно тя минала през храма от името на майка си и написала: „Това беше още едно славно преживяване. Чувствах присъствието на майка си‚ когато преминах през сесията за надаряването‚ а след това когато беше изпълнено запечатването за родителите ми‚ аз буквално чувствах тяхното присъствие на олтара. Влиянието на Светия Дух в стаята беше толкова силно‚ че започнах да плача‚ докато бях запечатвана с родителите си. Наистина преживях едно повторно обединяване с тях. От този ден нататък чувствам присъствието им толкова осезателно‚ че ми изглежда все едно‚ че не са си отишли“.16 Както е заявено в декларацията на Обществото за взаимопомощ‚ вие сте възлюбени Божии дъщери. Освен това‚ в откровение‚ дадено чрез пророка Джозеф Смит‚ ни е казано‚ че „всички‚ които приемат Моето Евангелие‚ се синове и дъщери в Моето царство“.17 Като дъщери в Неговото царство‚ вие можете да се възползвате от всички благословии на Евангелието. От началото на тази евангелска епоха‚ големият принос на сестрите за тази свещена кауза е наистина забележителен. Сведетелствам ви‚ сестри‚ че никога по-рано в световната история не е имало по-голяма нужда от вашата праведност‚ от вашия пример и от добрите ви дела‚ за да може да се придвижва напред това свещено дело. Мои възлюбени сестри‚ моля се божествените дарове във всяка една от вас да процъфтяват. Нека вашите богати дарби на жени - дарбите на духовна сила‚ доброта‚ нежност‚ милосърдие и любезност да намерят пълен израз в делата ви. Това ще стане‚ когато служите на Господ‚ на своите семейства и на ближните си. Нека Господ да ви благослови‚ за да правите това. Моля се в името на Исус Христос‚ амин. БЕЛЕЖКИ 1. Захария 2:10. 2. Мосия 27:25. 3. „Leaving Home,“ Caroline Hinckley, New Era, May 1999, 35. 4. Navoo Relief Society minutes, 28 Apr. 1842; quoted in Andrew F. Ehat and Lyndon W. Cook, comps., The Words of Joseph Smith (1980), 118. 5. Бележки от реч на Бетани Колард‚ Айдахо Фолс. 6. „As Sisters in Zion,“ Hymns, no. 309. 7. Извадки от реч на Ан Удленд‚ Айдахо Фолс. 8. В Доклад от конференция‚ октомври 1962‚ 41. 9. Мойсей 3:17. 10. Мойсей 4:12. 11. Мойсей 5:10. 12. Мойсей 5:11. 13. 2 Нефи 2:24-25. 14. Учение и завети 138:39. 15. „More Holiness Give Me,“ Hymns, no. 131. 16. „The Glorious Moments,“ Sipuao Matuauto, Ensign, Aug. 1974, 64. 17. Учение и завети 25:1.