Духът на откровение Президент Бойд К. Пакър Действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли Млади светии от последните дни! Влезте във форма! Подгответе се! Вземете живота си в свои ръце! Контролирайте ума и мислите си! Говоря на нашите деца и младежи и моля да кажете на своите родители‚ баби и дядовци да седнат тихо и да не ни пречат в продължение на няколко минути‚ докато си говорим. Искам да ви предам нещо‚ което научих от брат си - нещо‚ което ми е било като щит и защита. Говорил съм за него преди‚ но не с подробности‚ както смятам да направя днес. Дипломирах се в пилотското училище и получих разрешителното си два дни преди двайсетия си рожден ден. По-късно бях изпратен в Лангли Фийлд‚ Вирджиния‚ като втори пилот в избран екип за бомбардировач Б-24‚ за да използваме ново тайно оръжие - радара. Брат ми‚ полковник Леон К. Пакър‚ беше изпратен в Пентагона в столицата Вашингтон. Тъй като беше награден с множество отличия като пилот на Б-24‚ той стана генерал на бригада във военновъздушните сили. Докато бях в Лангли Фийлд‚ войната в Европа свърши и затова бяхме изпратени на тихоокеанския фронт. Прекарах няколко дни с Леон във Вашингтон‚ преди да отплаваме за бойното поле. Той ми разказа за различни неща‚ които е научил в битките. Беше летял от Северна Африка над южна Европа - много малко от самолетите‚ летели натам‚ се завърнаха. На 16 април 1943г.‚ той бил капитан на бомбардировач Б-24‚ който се връщал в Англия след нападение в Европа. Неговият самолет‚ Ярд Бърд‚ бил тежко ударен от зенитната артилерия и се отделил от ескадрилата. Така те останали сами и били подложени на тежка атака от изтребители. В историята за това преживяване‚ дълга една страница‚ се казва: „Третият двигател пуши‚ а перката падна. Горивният маркуч - прострелян четири пъти. Стабилизиращите и елероновите кабели простреляни. Кормилото частично блокирало. Изгубена радиовръзка. Изключително големи дупки в дясното крило. Задкрилките простреляни. Хидравличната система простреляна. Огневата кула извън строя“. История на английските военновъздушни сили‚ публикувана само преди две години‚ дава подробно описание за този полет‚ написано от човек от екипажа.1 Единият двигател горял‚ а другите загубили мощността си. Те падали. Аларменият звънец им сигнализирал да се спасяват с парашутите. Артилериийският подофицер‚ единственият човек‚ който можел да излезе‚ се спуснал с парашута над Английския канал. Пилотите напуснали местата си и тръгнали към бомбеното отделение‚ за да скочат с парашутите. Внезапно Леон чул моторът да се дави и пука. Той бързо се върнал на мястото си и успял да измъкне от двигателите достатъчно мощност‚ за да стигнат до Англия. Там двигателите отказали и те катастрофирали. Скоростта при приземяването била намалена от стръмния склон на един хълм‚ самолетът започнал да се блъска в дърветата и спрял. Клони и кал изпълнили корпуса. Като по чудо‚ въпреки че някои от хората‚ които били на борда‚ били тежко ранени‚ всички оцеляли. Артилерийският офицер загинал‚ но той вероятно спасил живота на другите деветима. Когато двигателите започнали да пушат и се появил парашут‚ изтребителите спрели да атакуват. Това не е единственият случай‚ при който Леон се е приземил с катастрофа. Когато бяхме заедно‚ той ми разказа как е запазвал самообладание‚ когато бил обстрелван. Каза ми: „Имам любим химн“‚ и го назова‚ „и когато нещата ставаха опасни‚ аз си го пеех тихо и се изпълвах с вяра и увереност‚ които ме поддържаха“. Той ме изпрати в битката с този урок. През пролетта на 1945г. успях да изпитам урока‚ на който ме беше научил Леон преди толкова месеци. Войната на тихоокеанския фронт свърши преди да достигнем до Филипините и бяхме изпратени в Япония. Един ден излетяхме от летище Ацуги близо до Йокохама в бомбардировач Б-17 и се отправихме към Гуам‚ за да вземем един сигнален фар. След девет часа във въздуха‚ ние се спуснахме през облаците‚ за да разберем‚ че сме се изгубили безнадеждно. Радиовръзката беше загубена. Оказа се‚ че сме попаднали в тайфун. Като летяхме точно над океана‚ започнахме да търсим. В тази отчайваща ситуация аз си спомних думите на брат ми. Научих се‚ че можеш да се молиш и дори да пееш‚ без да издаваш нито звук. След известно време прелетяхме над верига скали‚ които стърчаха от водата. Можеше ли те да са част от веригата на Марианските острови? Ние ги проследихме. Скоро пред нас се ширна остров Тиниан и се приземихме с гориво‚ с което можехме да летим буквално само още само няколко секунди. Докато се спускахме към пистата‚ двигателите спряха един по един. Научих‚ че и молитвата‚ и музиката могат да бъдат много тихи и лични. Докато това преживяване беше драматично‚ още по-голямата стойност на урока на Леон пролича по-късно‚ в ежедневния живот‚ когато се сблъсках със същите изкушения‚ с които се сблъсквате вие‚ младите хора и деца‚ сега. С течение на годините‚ аз разбрах‚ че въпреки че не е лесно‚ мога да контролирам мислите си‚ ако оставя място‚ където да отидат. Можете да замените мислите на изкушение‚ гняв‚ разочарование или страх с по-добри мисли - с музика. Обичам свещената музика на Църквата. Химните на Възстановяването носят вдъхновение и ни предпазват. Също така знам‚ че има музика‚ която е разрушителна за духовността. Тя е лоша и опасна! Млади хора‚ оставете я! Знам и защо Леон казваше на децата си: „Помнете‚ артилерийският огън е най-силен‚ когато сте най-близо до целта“. Мислите са разговори‚ които водим със себе си. Разбирате ли защо писанията ни казват да позволим на добродетелите да красят мислите ни непрестанно“ и ни обещават‚ че ако правим това‚ нашата увереност ще бъде силна в Божието присъствие и учението на свещеничеството ще пречисти душите ни като роса от небесата и тогава Светият Дух ше бъде наш постоянен спътник“?2 „А Утешителят‚ Светият Дух‚ когато Отец ще изпрати в Мое име‚ той ще ви научи на всичко‚ и ще ви напомни всичко‚ което съм ви казал.“3 Млади хора‚ гласът на Духа по-скоро се чувства‚ отколкото да се чува. Още докато сте млади, можете да научите как действа Светият Дух. Писанията са пълни с помощни указания за това как доброто може да повлияе на вашия ум и как злото може да ви контролира‚ ако му позволите. Тази битка никога няма да свърши‚ но помнете това: Колкото и да се опитва‚ Цялата вода на света Не може да потопи най-малкия кораб‚ Освен ако не [проникне] в него. И всичкото зло на света‚ Най-черният грях‚ Никога не ще ви нарани‚ Освен ако не му позволите да влезе във вас.4 Когато се научите да контролирате мислите си‚ ще бъдете в безопасност. Един човек‚ когото познавам‚ прави следното: когато недостойна мисъл се опита да влезе в ума му‚ той потърква палеца си в своята брачна халка. Това прекъсва затворения кръг и за него става начин‚ по който той почти автоматично изолира нежеланите мисли и идеи. Не мога да не ви кажа едно друго нещо за посещението ми при брат ми във Вашингтон. Той трябваше да отиде с един Б-25 до Тексас‚ за да вземе нещо‚ и да се върне във Вашингтон на другия ден. Аз отидох с него. Това беше единственият случай‚ в който сме летели заедно. Много години по-късно бях отличен от университета Уебър Стейт‚ където се дипломирахме и двамата. В колежа той беше член на студентския съвет. Тъй като аз бях в Южна Америка‚ той се съгласи да отиде на тържеството и да приеме наградата от мое име. В речта на церемонията той разказал следната история‚ част от която е истинска. Той казал‚ че в Тексас ние сме били в самолетите един до друг на пистата‚ готови да излетим. Той ми се обадил по радиостанцията и казал: „Ще се видим горе - ако мислиш‚ че ще успееш да се справиш!“. След това им разказал‚ че след като съм станал висш ръководител на Църквата‚ отвреме-навреме проверявам дали се държи добре и добавям: „Ще се видим горе - ако мислиш‚ че ще успееш да се справиш!“. Е‚ Леон се справи. Сега той е там‚ където аз се надявам да бъда един ден. Млади светии от последните дни! Влезте във форма! Подгответе се! Вземете живота си в свои ръце! Контролирайте ума и мислите си! Ако имате приятели‚ които не ви влияят добре‚ направете промени‚ дори ако се наложи да останете самотни‚ даже отхвърлени. Ако вече сте направили лоши грешки‚ има начини‚ по които можете да поправите нещата и в крайна сметка ще се чувствате така‚ сякаш те никога не са се случили. Понякога вината обсебва ума ни и ни прави затворници в мислите ни. Колко глупаво е да останем в затвора‚ когато вратата е отворена. Не си казвайте‚ че грехът не е от значение. Това няма да помогне‚ ще помогне покаянието. Вземете се в ръце. Колко е прекрасно да бъдеш млад светия от последните дни в това чудесно време‚ изпълнено с предизвикателства. Павел е учил Тимотея: „Никой да не презира твоята младост“.5 А Луиса Мей Алкот е била само на 14 години‚ когато е написала: Имам малко царство‚ Където живеят мисли и чувства И много трудно ми е Да го ръководя мъдро; . . . Не искам корона‚ А това‚ което всички можем да постигнем. Не искам да покоря никой свят‚ Освен този у мен.6 Вие можете да направите това - трябва да го направите. Бъдещето ни зависи от вас‚ нашите деца и младежи. Е‚ това е съветът‚ който ви давам. Сега събудете своите родители и им кажете‚ че сте научили начин‚ по който можете да си помогнете да станете съвършени. Може би няма да сте чак съвършени‚ но можете да се доближите до съвършенството. Мога да ви дам следното окуражение: Един учител‚ който се опитвал да обясни какво е теория‚ задал следния въпрос: „Ако занесете писмо на половината път до пощенската кутия и спрете‚ а след това тръгнете отново‚ като изминете половината от останалото разстояние‚ след което повторите това много пъти‚ на теория‚ ще стигнете ли някога до пощенската кутия?“. Един умен ученик отговорил: „Не‚ но ще се доближите достатъчно‚ за да успеете да пуснете писмото“. Вие‚ млади хора‚ ще се доближите достатъчно до съвършенството‚ за да имате живот‚ който е изпълнен с предизвикателства и проблеми‚ с вдъхновение‚ щастие и вечна радост. Господ е обещал: „Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас“.7 „Ще ти кажа в ума и в сърцето‚ чрез Светия Дух‚ който ще дойде върху ти и който ще живее в сърцето ти . . . Това е духът на откровението . . . Затова това е твоят дар‚ използвай го и благословен ще си‚ защото той ще те избави.“8 Нека Бог да ви благослови. Вече ни изпяхте „Зная кой съм аз. Зная плана Божий“.9 Някой ден можете да дадете свидетелството си на своите внуци‚ а те на своите‚ а те на следващото поколение‚ и на следващото. Вие очаквате дълъг живот‚ дълго‚ дълго бъдеще пред тази Църква‚ пред децата и младежите‚ пред всички нас като светии от последните дни. И аз давам свидетелство на вас‚ нашите млади хора‚ че Исус е Христос‚ Синът Божий. Като дядо и прадядо‚ аз зная колко ви обичаме ние. Аз ви казвам колко много ви обичаме‚ колко сте обичани в тази Църква‚ и призовавам Господните благословии върху ви‚ докато се впускате в прекрасния живот пред себе си като млади светии от последните дни. Това правя като Господен служител и в името на Исус Христос‚ амин. БЕЛЕЖКИ 1. Вж. Gerald Astor, The Mighty Eight: The Ait War in Europe Told by the Men Who Fought It (1997). 2. Вж. Учения и завети 121:45-46. 3. Иоана 14:26. 4. Неизвестен автор‚ „All the Water in the World,“ in Best-Loved Poems of the LDS People, ed. Jack M. Lyon and others (1996), 302. 5. 1 Тимотея 4:12. 6. Louisa May Alcott, „My Little Kingdom,“ Louisa May Alcott - Her Girlhood Diary, ed. Cary Ryan (1993), 8-9. 7. Иоана 14:18. 8. Учение и завети 8:2-4; курсивът добавен. 9. „The Church of Jesus Christ,“ Children's Songbook, 77.