Свидетелят: Мартин Харис Старейшина Далин Х. Оукс От Кворума на дванадесетте апостоли Това, с което Мартин Харис допринесъл най-много за Църквата, и за което той трябва винаги да бъде почитан, е осигуреното от него финансиране на публикуването на Книгата на Мормон. ЗАКОНОНЪТ ЗА СВИДЕТЕЛИТЕ Свидетелите и свидетелстването са жизнено важни части от Божия план за спасение на Неговите деца. Функцията на Светия Дух като част от Божеството е да свидетелства за Отеца и Сина (вж. 2 Нефи 31:18). Отецът е свидетелствал за Сина (вж. Матея 3:17; 17:5; Йоана 5:31:39) и Синът свидетелства за Отца (вж. Йоана 17). Господ е заповядал на Своите служители да свидетелстват за Него (вж. Исаия 43:10; Мосия 18:9; вж. Учение и завети 84:62) и всички пророци са свидетелствали за Исус Христос (вж. Деяния на апостолите 10:43; Откровение 19:10). В Светите писания се казва, че: „От устата на двама или трима сиведетели ще се потвърди всяка работа“ (2 Коринтяни 13:1; Учение и завети 6:28; вж. също Второзаконие 19:15). Най-важните обреди на спасението - кръщението, бракът и другите храмови обреди изискват присъстието на свидетели (вж. Учение и завети 127:6; 128:3). Библията свидетелства за Исус Христос чрез пророчествата за Неговото идване, чрез разказите за Неговото служение и чрез свидетелствата на тези, които са занесли Неговото послание на света. Книгата на Мормон има същото съдържание: свидетелства, които предшестват, съпътстват и следват служението на Месията. Напълно уместно понастоящем тя е озаглавена „Още едно свидетелство за Исус Христос.“ Свидетели за Книгата на Мормон Има свидетели и за самата Книга на Мормон. Избрал съм да говоря за важността на техните свидетелства и за живота на един от тях. Докато Джозеф Смит превеждал Книгата на Мормон, Господ разкрил, че освен свидетелството на пророка, светът ще получи „свидетелството на трима от моите служители, които Аз ще призова и ръкоположа и на които ще покажа тези неща“ (вж. Учение и завети 5:11; вж. също Етер 5:2-4; 2 Нефи 27:12-13). „Те ще знаят със сигурност, че тези неща са истинни“, казал Господ, „защото Аз ще им заявя това от небесата“ (вж. Учение и завети 5:12). Имало и други осем свидетели, но тяхното свидетелство ще е предмет на друго обсъждане. Тримата мъже, които били избрани да бъдат свидетели за Книгата на Мормон, били Оливър Каудъри, Дейвид Уитмър и Мартин Харис. Тяхното записано „Свидетелство на тримата очевидци“ е включено във всичките 100 милиона копия на Книгата на Мормон, които Църквата е публикувала от 1830 г. Тези свидетели тържествено свидетелстват, че те „са видели плочите, съдържащи тези летописи“ и „издълбаните знаци, които се намират на плочите.“ Те свидетелстват, че тези писания „са били преведени чрез дарбата и силата Божия, защото гласът Му ни го е заявил.“ Те свидетелстват: „И ние заявяваме с чиста съвест, че един ангел от Бога слезе от небесата, който донесе и сложи плочите пред очите ни, така че ние можахме да погледнем и ги видим, както и знаците, които бяха издълбани върху тях и ние знаем, че това е чрез милосърдието на Бога Отца и нашия Господ Исус Христос, че видяхме и свидетелстваме, че тези неща са достоверни.“ И още: „Гласът на Господа ни заповяда да свидетелстваме за това; ето защо желаещи да се подчиним на заповедите Божии, ние свидетелстваме за тези неща“ („Свидетелството на тримата очевидци,“ Книгата на Мормон). Хората, които не приемат съществуването на свръхестествени неща, могат да отрекат това забележително свидетелство. Хората, които обаче са отворени да вярват в чудодейни преживявания, ще го приемат за нещо поразително. Тържественото писмено свидетелство на тримата очевидци за нещата, които са видели и чули, като двама от тях са преживели това едновременно, а третият почти непосредствено след тях, има голяма тежест. В действителност ние знаем, че въз основа на свидетелството на един-единствен свидетел, големи чудеса са били твърдяни и приемани от много религиозни хора, а в светския свят свидетелството на един-единствен очевидец се счита достатъчно, за налагането на тежки наказания и присъди. Общоприето е хората, които се занимават с преценяването на свидетелски показания да вземат предвид възможността на свидетеля да наблюдава съответното събитие и вероятната му пристрастност към предмета на доказване. Когато различни свидетели дават идентични показания за едно и също събитие, скептиците започват да търсят доказателства за противоречия между техните свидетелства или други свидетели, чиито показания да им противопоставят. Преценено с оглед на всички тези възможни възражения, свидетелството на тримата очевидци за Книгата на Мормон остава твърдо и непоклатимо на своето място. Всеки един от тримата свидетели е разполагал с множество причини и възможности да се отрече от своето свидетелство, ако е било лъжливо или неточно. Добре е известно, че поради противоречия или чувство на завист към други ръководители на Църквата, всеки един от тези трима свидетели е бил изключен от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни приблизително до осмата година след публикуването на тяхното свидетелство. Всеки един от тримата поел по свой собствен път, без да имат някакви общи интереси помежду си, които да са в основата на евентуално тайно споразумение помежду им. Нещо повече, до края на живота си, а именно в продължение на от дванадесет до петдесет години след тяхното изключване от църквата, нито един от тези свидетели не се е отрекъл от публикуваното свидетелство, нито пък е казал нещо, което да хвърли сянка на съмнение върху неговата истинност. Нещо повече, тяхното свидетелство не е било отречено от никакво друго свидетелство. Човек може да го отрече, но как може да обясни факта, че трима мъже с добра репутация, до края на живота си са поддържали това свое общо свидетелство, независимо от големия присмех и други лични трудности, които са изпитали поради него? Както и самата Книга на Мормон, няма по добро обяснение от това, което се съдържа в самото свидетелство, а именно тържественото заявление на добри и честни мъже за нещата, които са видели. Мартин Харис Поради особения ми интерес към Мартин Харис, бях огорчен от начина, по който повечето членове на Църквата си спомнят за него. Той заслужава повече от това да бъде запомнен единствено като човека, който неправедно придобил и след това загубил първите страници на ръкописа на Книгата на Мормон. Когато Книгата на Мормон била публикувана, Мартин Харис бил на почти 47 години, повече от двадесет години по-стар от Джозеф Смит и другите двама свидетели. Той бил заможен и уважаван гражданин на Палмира, Ню Йорк. Притежавал ферма повече от 240 акра, сравнително голяма за времето и мястото, на което се намирала. Той бил уважаван ветеран от две битки от войната през 1812 г. Неговите съграждани му били поверили много изборни длъжности и отговорности в общността. Всички го уважавали заради неговата работливост и почтеност. Оценките, дадени му от съотечествениците му, го описват като „упорит, работен фермер, способен в ръководенето на своя бизнес, пестелив в навиците си,“ и „напълно почтен в своите сделки.“ (Цитирано в Ричард Лойд Андерсън Investigating the Book of Mormon Witnesses, стр. 96-97, 98.) Този заможен и порядъчен възрастен мъж се сприятелил с младия и беден Джозеф Смит, като му предоставил 50 долара, с които да заплати дълговете си в Палмира и да се установи в в северноизточна Пенсилвания, отдалечена на около 250 км. Там през април 1828 г. Джозеф Смит започнал своя първи сериозен превод на Книгата на Мормон. Той диктувал, а Мартин Харис записвал, докато били написани 116 страници ръкопис. Непрестанните молби на Мартин Харис да покаже ръкописа на своето семейство най-накрая принудили Джозеф Смит да му разреши да го занесе в Палмира, където страниците били откраднати от него, загубени и вероятно изгорени. Ето защо Господ порицал Мартин и Джозеф. Джозеф загубил дарбата си да превежда за известно време, а Мартин бил порицан като „порочен човек“, който „не се бил вслушал в съветите Божии и бил нарушил най-свещените обещания, направени пред Бога . . . „ (вж. Учение и завети 3:12-13; вж. също Учение и завети 10). За щастие, Господ по-късно простил на Джозеф и на Мартин и работата по преводите била възобновена с други писари. Ние очевидно уважаваме Джозеф за неговото прекрасно служение, но последвалата вярност на Мартин бива помрачена от сянка, от която този важен човек трябва да бъде изваден. Аз ще спомена някои от най-големите постижения в живота на Мартин Харис, последвали опустошителния епизод с откраднатия и загубен ръкопис. Около девет месеца след порицаването на Мартин, пророкът Джозеф получил откровение, в което се казвало, че щяло да има трима свидетели за плочите и че ако Мартин се смири, ще има привилегията да ги види (вж. Учение и завети 5:11, 15, 24). Няколко месеца по-късно Мартин Харис бил избран като един от тримата свидетели, имал описаното по-горе преживяване, за което и свидетелствал. Един от най-големите приноси на Мартин Харис към Църквата, за което той трябва да бъде вечно почитан, било финансирането на публикуването на Книгата на Мормон. През август 1829 г., той ипотекирал къщата и фермата си на Егбърт Б. Грандин, за да гарантира заплащането по договора за отпечатване. Седем месеца по-късно 5 000 копия от първото печатно издание на Книгата на Мормон били завършени. По-късно, когато настъпил падежът на ипотеката, къщата и част от фермата били продадени за 3 000 долара. По този начин Мартин Харис се подчинил на откровението от Господ: „Ти няма да жадуваш за свое собствено имущество, но ще го отдадеш драговолно за отпечатването на Книгата на Мормон. . . . Плати дълга, който си поел спрямо собственика на печатницата. Освободи се от робството“ (вж. Учение и завети 19:26, 35). Други стихове от писанията и откровения показват колко важно било участието на Мартин Харис в дейностите на възстановената Църква и неговите отношения с Бога. Той присъствал на организирането на Църквата на 6 април 1830 г. и бил кръстен през същата тази година. Година по-късно той бил призован да пътува до Мисури с Джозеф Смит, Сидни Ригдън и Едуард Партридж (вж. Учение и завети 52:24). В Мисури през тази година му било заповядано да бъде „пример за Църквата и да положи парите си пред епископа на Църквата“ (вж. Учение и завети 58:35), като по този начин станал първият човек, когото Господ бил призовал по име да посвети цялото си имущество на Сион. Два месеца по-късно той, заедно с Джозеф Смит, Оливър Каудъри, Сидни Ригдън и други бил призован да бъде получател на откровения и заповеди“ (вж. Учение и завети 70:1, 3). Било им заповядано да публикуват и разпространяват писанията, които по-късно били озаглавени Учение и завети. През 1832 г. по-големият брат на Мартин Харис, Емър, който е мой пра-пра дядо, бил призован да напусне Охайо, за да отиде на мисия (вж. Учение и завети 75:30). В продължение на една година Емър проповядвал Евангелието близо до бившия му дом в североизточна Пенсилвания. През по-голямата част от времето Емър бил придружаван от своя брат, Мартин, чийто ентусиазъм да проповядва дори бил причина той да бъде хвърлен в затвора за няколко дни. Братята Харис кръстили около 100 души. Между тези, които били кръстени, било и едно семейство на име Оукс, което включвало и моя пра-пра дядо. Следователно бащиното и фамилното ми име идват от пра-дядовците ми, които се срещнали по време на тази мисия в област Съскуехана през 1832-33 г. Когато се върнал обратно в Къртланд, Охайо, след своята мисия през февруари 1834 г. Мартин Харис бил избран чрез откровение да служи в първия висш съвет на Църквата (вж. Учение и завети 102:3). След по-малко от три месеца, той напуснал Къртланд с мъжете от лагера Сион, като пропътували 1 500 км. до Мисури, за да освободят светиите, които били подтискани и угнетявани там. Едно от най-важните събития на възстановяването, било призоваването на Кворум на дванадесетте апостоли през февруари 1835 г. На тримата свидетели, включително на Мартин Харис им било възложено да „Намерят дванадесетте“ (Учение изавети 18:37), да ги изберат и с властта предоставена им от пророка и неговите съветници да ги ръкоположат [Тези ръкоположени мъже били утвърдени от ръцете на членовете на Първото президентство] (вж. Б. Х. Робъртс, Comprehensive History, 1:372-75). Всеки един от тримата свидетели изпаднал по свой собствен начин от положението на влияние и власт, което заемали. През 1837 г. се развихрили ожесточени финансови и духовни конфликти в Къртланд, Охайо. По-късно Мартин Харис казал, че той „загубил увереността си в Джозеф Смит“ и „умът му бил помрачен“ (цитирано в Андерсън Investigating the Book of Mormon Witnesses, стр. 110). Той бил освободен от Висшия съвет през септември 1837 г. и три месеца по-късно бил изключен от Църквата. Съпругата на Мартин, Луси, която била замесена в изгубването на страниците от ръкописа, умряла в Палмира през 1836 г. Година по-късно Мартин и неговото семейство се установили в Къртлнд и Мартин се оженил за Каролина Йънг, племеница на Бригъм Йънг. Когато повечето от светиите се преместили - към Мисури, Наву и на запалд - Мартин Харис останал в Къртланд. Там той бил кръстен повторно от един мисионер, който го посетил през 1842 г. През 1856 г. Каролин и четирите им деца предприели дългото пътуване към Юта, но Мартин, тогава на 73 години, останал в Къртланд. През 1860 г. той казал на един държавен служител, който извършвал преброяване на населението, че е „мормонски проповедник“, доказателство за неговата лоялност към възстановеното Евангелие. По-късно той щял да каже на един посетител: „Аз никога не съм напускал Църквата; Църквата ме остави“ (Цитирано в Уилям Х. Хоумър мл., „Publish It Upon the Mountains,“ стр. 505). С това той искал да каже, че Бригъм Йънг отвел Църквата на запад, докато възрастният Мартин останал в Къртланд. През част от останалите му години в Къртланд, Мартин Харис се грижел за изоставения храм там, който той обичал и за чийто пазител се бил самоназначил. Посетителите докладвали за неговото отчуждение от ръководителите на Църквата, но също така и за пламенността, с която той препотвърждавал своето публикувано свидетелство за Книгата на Мормон. Най-накрая през 1870 г. желанието на Мартин да се събере отново със семейството си в Юта се изпълнило, след като му била отправена топла покана от Бригъм Йънг, който му изпратил и билет за неговото пътуване, както и официален придружител в лицето на един от президентите на Седемдесетте. Човекът, който интервюирал 87-годишния човек, го описва като „забележително жизнен за възрастта си, . . . както и че паметта му беше изключително добра“ (Deseret News, 31 август 1870 г.). Той бил кръстен отново, нещо, което било често срещана практика в онова време и говорил два пъти пред публика в Табернакъла. Не разполагаме с официални записки на нещата, които той им е казал, но можем да бъдем сигурни за съдържанието на основното му послание доколкото 35 човека са оставили подобни разкази за нещата, които той им е казал през този период. Един от тях записал казаното от Мартин така: „Не става въпрос просто за вяра, а за знание, тъй като аз видях плочите и написаните върху тях знаци. Аз видях ангела и той ми ги показа“. (Цитарано в Investigating the Book of Mormon Witnesses, стр. 116). Когато преповторил своето свидетелство за Книгата на Мормон в последните дни от живота си, Мартин Харис заявил: „Казвам ви за тези неща, за да можете да кажете на другите, че нещата, които съм казал, са истина и не смея да ги отрека; Аз чух гласа Божий, който ми заповяда да свидетелствам за това“. (Цитирано в Андерсън, Investigating the Book of Mormon Witnesses, 118). Мартин Харис починал в Кларкстън, Юта, през 1875 г., на 92 години. Неговият живот се чества в паметното шествие, „Мартин Харис: Човекът, който знаеше,“ което се провежда всяко лято в Кларкстън, Юта. Какво научаваме от неговия пример? (1) Свидетелите са важни и свидетелсвото на тримата очевидци за Книгата на Мормон е впечатляващо и достоверно. (2) Щастието и духовният напредък се основават на следването на църковните ръководители. (3) За всеки един от нас има надежда, дори, ако сме съгрешили и сме се отклонили от мястото, на което трябва да бъдем. Поканата на Господ е изпълнена с топлина и любов: „Върнете се и пирувайте на трапезата Господна, вкусете отново от сладките и питателни плодове на приятелството със светиите“ („An Invitation to Come Back,“ Church News, 22 декември 1985 г., стр. 3). Свидетелствам, че това е словото и делото на Господ, в името на Исус Христос, амин. БИБЛИОГРАФИЯ 1. Андерсън, Ричард Лойд, Investigating the Book of Mormon Witnesses. 1983 г. глави 7 и 8. 2. Хоумър, Уилям Х., мл. „Publish it Upon the Mountains“: The Story of Martin Haris.“ Improvement Era. март - юли 1955 г. 144-46, 194-95, 238-39, 244, 310-11, 344-46, 387, 462-63, 505-7, 524-26. 3. Джеймс, Рет Стивънс. The Man Who Knew: The Early Years., 1983 г. „Dramatic Biography Annotations.“ стр. 95-169. 4. Лйдлоу, Дениъл Х., ed. Encyclopedia of Mormonism. 5 тома 1992 г.. „Book of Mormon Witnesses.“ „Martin Harris.“ „Witnesses, Law of.“ 5. Робъртс, Б. Х. A Comprehensive History of Jesus Christ of Latter-day Saints, 6 тома, 1930 г. 1:371-76. 6. Тъкит, Мадж Харис и Бел Харис Уилсън, The Martin Harris Story. 1983 г.