„Оприличени на Божия син“

Старейшина Рей Х. Уд
От Седемдесетте

Не трябва да има нищо случайно, безразлично или равнодушно относно притежаването на свещеничеството. Веднъж прието, то не трябва да бъде пренебрегвано, занемарявано или отхвърляно. То е наметало на честа и силата.

Старейшина Рей Х. Уд

След като децата на Израил прекосили река Йордан, и град Ерихон бил унищожен, се изправили пред град Гай. Гай бил по-малък от Ерихон с малко бранители, и Исус Навиев мислел да го превземе само с 3 000 войници. Но хората от Гай поразили силите на Израилтяните и ги обърнали в бяг. Исус Навиев паднал пред Господа и попитал за причината на техния провал. Тогава дошъл отговорът и урокът.

Когато Ерихон бил унищожен, Господ им забранил да взимат каквито и да било ценни притежания, намерени там.

Но един мъж, Ахан, заграбил и смятал да скрие част от плячката. „Когато видях между користите,“ казал той „пожелах ги и ги взех; и ето, те са скрити в земята всред шатъра ми.“ (Исус Навиев 7:21) Господ им заповядал да ги унищожат и Ахан бил убит с камъни.

Може да ни се струва трудно да разберем как нечестността на един човек може да предизвика такъв краен ефект, че да причини поражението на армията на Израел и смъртта на 36 мъже. Старейшина Джеймс Е. Талмидж отбелязал:

„Праведен закон бил нарушен, и нещата, които последвали, били обяснени на лагера от хора на завета; това прегрешение попречило на настоящата божествена помощ, и докато хората не очистили себе си, силата не им била дадена.“ (The Articles of Faith, 12th ed. [1924], p.105; виж също Исус Навиев 7:10-13.)

Когато човек наруши някоя от Божиите заповеди и ако няма покаяние, Господ ще отдръпне Своето предпазно и подкрепящо влияние.

Когато загубим от силата на Бог, знаем със сигурност, че проблемът е в нас, а не в Бог. „Аз, Господ, съм обвързан, когато правите това, което съм ви казал; но когато не правите това, което съм ви казал, нямате обещание.“ (вж. Учение и завети 82:10) Нашите злодеяния ни носят отчаяние. Те ни натъжават и угасват „светлата надежда“ предложена от Христос (2 Нефи 31:20). Без Божията помощ, сме оставени на себе си.

Свещеничеството е властта да се действа, като упълномощени служители на Господа, да се извършват обредите, които осигуряват определени духовни благословии на всички индивиди. То е силата да се предава мисълта и волята на Бог в управлението на Църквата, в получаването на Неговите думи чрез откровение, в проповядването на Евангелието и в извършването на обредите на въздигането както на живите, така и на мъртвите. Наистина могъщо нещо е да носиш свещеничеството на Бог.

Казано ни е, че „правата на свещеничеството са неразривно свързани със силите небесни и че силите небесни не могат да бъдат контролирани или овладявани освен чрез принципите на праведността.“ (вж. Учение и завети 121:36). Президент Спенсър У. Кимбъл ни напомня: „Няма ограничения за силата на свещеничеството, което притежавате. Ограничението идва от вас, ако не живеете в хармония с духа на Господ и ограничавате себе си в силата, която упражнявате.“ (The Teachings of Spencer W. Kimball, ed. Edward L. Kimball [1982], 498; курсивът добавен).

Като носители на свещеничеството на Бог, ние трябва да си спомняме, че сме „избран народ, царско свещенство, свет народ, люде.“ (1 Петър 2:9). Заповядано ни е „излезте из средата на нечестивите, отделете се от тях, разкарайте се от техните нечисти неща.“ (Алма 5:57).

Когато мъж, млад или стар, приеме и получи свещеничеството, с него идва и свещената отговорност да увеличаваме това свещеничество. Това изисква всеки един от нас да служи със старание, да учи с вяра и свидетелство, да повдигне духа и подкрепи тези, чийто живот докосне. Това означава, че не можем да живеем само за себе си, но сме също така отговорни за растежа, развитието и благополучието на другите.

Не може да има нищо автоматично в ръкополагането, в който и да е било сан на свещеничеството, поради възраста или обстоятелствата. Благословен да бъде свещеническият ръководител, който добросъвестно интервюира всеки кандидат за свещенически сан, и получи отчет от кандидата за предишна добросъвестна служба, потвърждение за личната морална чистота и достойнство, и потвърждение за увеличаващото се усилие и бъдещо желание добросъвестно да носи и изпълнява по-големите отговорности на свещеническия офис.

Като приеме призование в свещеничеството, всеки мъж обвързва себе си, със своята честност, да действа по определен начин. Това носи чувство на отговорност, генериращо във всеки един от нас подкрепяща сила за положителни действия, която възпрепятства ленивостта.

За тези, които приемат леко тези свещени и святи призования, старейшина Джордж У. Канън предупреждава:

„Ние трябва да почитаме свещеничеството, което носим, иначе това свещеничество, вместо да ни въздигне, ще бъде средството за нашето осъждение. Страшно нещо е да получиш свещеничеството на Бог и да не го увеличиш“ (Gospel Truth, sel. Jerreld L. Newquist, 2 vols. [1957], 1:229).

Докато обсъждаме свещеничеството, нека не забравяме истинското му наименование: Святото свещеничество според реда на Сина на Бог. Исус Христос е великият Висш Свещеник на Бог. Той е източникът на цялата свещеническа власт и сила на тази земя. Като наш Спасител, Ходатай и Изкупител, Той е нашият велик пример за пътя, който трябва да следваме - в думи, дела, вярване, учение, вяра, обреди и лична праведност. „Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки“ (1 Петър 2:21).

Той ни е обещал слава, вечен живот, въздигане, дори всичко, което притежава, ако вярно носим Неговото свещеничество и увеличаваме всичките си призования. Ще станем сънаследници с Него в Царството на Неговия Баща. Апостол Павел го е казал добре: „И всички тези, които са ръкоположени в това свещеничество, са оприличени на Божия Син, оставайки завинаги свещеници.“ (JST Евреите 7:3, Bible appendix).

Свидетелствам, че това е така: „доверяващи се изцяло на достойнството на Този , който има сила да спасява“ (2 Нефи 31:19). самият наш Господ и Спасител, Исус Христос. В Неговото свещено име, Исус Христос, амин.