Нашият единствен шанс Шери Л. Дю Втори съветник в общото президентство на Обществото за взаимопомощ Той знае как да помогне на всички нас. Но ние активираме силата на Помирението в нашия живот, . . . като Го търсим. В последната си реч пред Своите ученици преди Гетсимания и Голгота, Спасителят заявил, че Той е „пътят, и истината, и животът“ (Иоана 14:6). В тази великденска сутрин, аз свидетелствам с пророка Алма, че „няма друг път или средство, чрез което човек може да бъде спасен, а само в и чрез Христа“ (Алма 38:9). Помирението на Спасителя е удивителна постъпка! „Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят“ (1 Коринтяни 15:22, добавен курсив). Да дойде всеки, елате всички, поканил ни е Господ. Евангелието на Исус Христос е за всеки мъж и жена, момче и момиче. Той не променя правилата заради богати или бедни, заради сключили или несключили брак, заради португалците или китайците. Евангелието е за всички нас и духовните изисквания и награди са еднакви за всички. Що се отнася до въпросите, свързани със спасението, „всички са еднакви за Бог“ (2 Нефи 26:33, добавен курсив). Мотивите на Господ стоят в остро противоречие с тези на Луцифер, който е обсебен от усилията си да ни накара да се чувстваме по-маловажни, отколкото сме, като синове и дъщери на Бог. Той презира светите хора и му харесва да замъглява погледа ни, насочен към нашите цели, и да ни отклонява от пътеката, която води обратно към нашия небесен дом. Като млада студентка в университета Бригъм Йънг научих нещо за това, че е нужно да вървиш по правия път, когато си отиваш в къщи. В една коледна сутрин аз и брат ми тръгнахме с кола към къщи в Канзас. Но още в началото на нашето пътуване научихме, че към нас се задава голяма снежна буря, затова извадихме картата, намерихме друг път, по който щяхме да избегнем бурята, и се насочихме към непознатите места. Нашето определяне на маршрута с налучкване се оказа опасно. Новият маршрут беше непознат и дори и по него, пак попаднахме във вихрушката. Още по-лошо и от това беше, че късно в онази вечер, докато пълзяхме по тъмната магистрала в снега, от който не се виждаше нищо, старият ни Форд угасна. Бяхме откъснати от света. Нямахме никаква представа къде сме. Най-накрая ни откараха до най-близкия град, където разбрахме, че все още сме на часове път от дома си и бяхме откъснати от света в Ласт Ченс, Колорадо. В този момент имаше само едно нещо, което можехме да направим. Обадихме се в къщи и обяснихме какво се е случило. Посред нощ баща ни излезе от къщи, за да ни спаси. На другия ден следобед всички си бяхме у дома. Никога няма да забравя коледната вечер в Ласт Ченс, където бяхме останали, заради проблем, причинен до голяма степен от самите нас, проблем, който не бяхме в състояние да разрешим. В онзи ден баща ни направи за нас това, което ние не можехме да направим за себе си. Всеки един от нас е на пътеката, която води към нашия вечен дом. И поради различни причини всички ние се нуждаем от спасение - спасение от самотата и нараненото сърце, от отчаянието и разбитите илюзии, от последствията от невинните грешки и явния грях. Къде търсим помощ? „В дара на Неговия Син Бог е приготвил още по-превъзходен път“ (Етер 12:11). Спасителят не е нашият последен шанс. Той е нашият единствен шанс да преодолеем съжаленията, които изпитваме, и да придобием представа какви можем да станем. Той е нашият единствен шанс. Нашият единствен шанс да се покаем и греховете ни да бъдат измити. Нашият единствен шанс да пречистим сърцата си, да превъзмогнем своите слабости и да избегнем Противника. Нашият единствен шанс да получим изкупление и възвисяване. Нашият единствен шанс да намерим спокойствие и щастие в този живот и вечен живот в идния. Оставен на самия себе си, природният човек неизбежно се поддава на Сатана (вж. Мосия 3:19), който оставя своята плячка, след като веднъж я е отклонил от правата и тясна пътека. Но Спасителят ще заведе до вкъщи тези, които Го следват по целия път. Когато семейството на Лехи пътувало към обетованата земя, те имали сурово преживяване, което било предназначено да ги научи, изпита и пречисти. По подобен начин, пътеката от нашия бивш дом до вечния живот върви през тази земна пустиня, където можем да очакваме подобни трудности. Но ние не сме сами в своето пътуване, защото Господното обещание към Нефи важи и за нас: „Ще приготвя пътя пред вас . . . [и] ако бъде тъй, че дотолкова, доколкото ще спазвате заповедите Ми, вие ще бъдете водени към обетованата земя . . . След като пристигнете, . . . ще знаете, че Господ ви избави“ (1 Нефи 17:13-14). Господ знае пътя, защото Той е пътят и е нашият единствен шанс успешно да се справим със смъртността. Неговото Помирение ни дава достъп до всичката сила, спокойствие и светлина, от които се нуждаем, за да се справим с предизвикателствата на живота - от онези, които идват от нашите собствени грешки и грехове, до изпитания, които не можем да контролираме, но поради които все пак изпитваме болка. Господ е обещал да изцели нашите разбити сърца и да освободи угнетените (вж. Лука 4:18), да даде сила на слабите, да изцели наранената душа и да превърне слабостта в сила (вж. Исаия 40:29; Яков 2:8; Етер 12:27), да вземе върху Си нашите болки и болести, да заличи нашите прегрешения, ако се покаем и да счупи оковите на смъртта (вж. Алма 7:11-13). Той е обещал, че ако прикрепим живота си към Неговата канара, дяволът няма да има власт над нас (вж. Еламан 5:12). И той е дал обет, че никога няма да ни остави или забрави (вж. Евреите 13:5). Смъртен еквивалент на това просто няма. Не и по отношение на посвещението, силата, или любовта. Той е нашият единствен шанс. Наша е отговорността да се научим да се позоваваме на силата на Помирението. Иначе вървим през смъртността, разчитайки само на собствените си сили, а да правиш това, значи да предизвикваш раздразнението от неуспеха и да отказваш най-блестящия дар на времето и вечността. „Защото, какво го ползва човека, ако дарът е даден а той не го получи?“ (вж. Учение и завети 88:33). Брат ми и аз щяхме да постъпим глупаво, ако не бяхме потърсили или приели помощта на баща ни, когато бяхме отрязани от света. По същия начин, Господ е нашият Ходатай и Той „знае слабостите човешки и как да помогне на тези, които са изкушени“ (вж. Учение и завети 62:1). Той знае как да подкрепи всички нас. Но ние сме тези, които активираме силата на Помирението в живота си. Правим това, като вярваме в Него, покайваме се, подчиняваме се на заповедите му, участваме в свещени обреди и като Го търсим чрез пост, молитва, писанията и храма. За постигането на всичко това е нужна нашата вяра в Господ. Президент Гордън Б. Хинкли е казал, че „ако има само едно нещо, от което се нуждаете, . . . то това е вярата.1 Да имаш вяра в Исус Христос означава да вярваш в Него, да Му се доверяваш, да Го следваш и да разчиташ на Него; да бъдеш благословен със спокойна съвест и ум, за които говорил апостол Павел, когато казал: „За всичко имам сила, чрез Онзи, който ме подкрепя“ (Филипяните 4:13). Не преди дълго, президентството на Обществото за взаимопомощ беше помолено да се срещне с две журналистки от Източна Европа, които се заинтересували от службата, извършвана от нашите сестри в страната им. Обяснихме, че от най-ранните си дни тази велика организация от праведни жени се е старала не само да „облекчи бедните, но и да спасява души“.2 Когато попитаха дали помагаме на жените с техните „емоционални проблеми“, обяснявайки, че много жени в тяхната страна са обезкуражени, ние отговорихме, че в Обществото за взаимопомощ изучаваме Евангелието, а Евангелието ни учи как да бъдем щастливи, дори когато ни е трудно. Едната репортерка беше скептично настроена: „Възможно ли е това? Възможно ли е да бъдеш щастлив, когато животът е труден?“. Нейният въпрос привлече вниманието ми, защото аз разбрах, че тя не знае къде да потърси щастието. Възможно ли е да бъдеш щастлив, когато животът е труден? Да чувстваш спокойствие сред несигурността и надежда сред цинизма? Възможно ли е да се промениш, да се отърсиш от старите навици и да станеш нов човек? Възможно ли е да живееш с достойнство и чистота в един свят, който вече не цени добродетелите, които отличават последователите на Христос? Да. Отговорът е да, благодарение на Исус Христос, чието Помирение ни дава възможност да не носим тежестите на смъртността сами. Няма нищо, от което този объркан свят да се нуждае повече, нищо, което да дава едно по-силно чувство за благоденствие, нищо, което има по-голяма сила да подкрепи семействата, от Евангелието на Исус Христос. Президент Хауърд У. Хантър е казал: „Всяко нещо, върху което Исус положи ръцете Си, живее. Ако Исус сложи ръцете Си върху брака, той живее. Ако Му бъде позволено да сложи ръцете Си върху някое семейство, то живее“.3 Спасителят ще направи за всеки един от нас това, което е обещал да направи - ако ние имаме вяра в Него и получим Неговия дар. През годините и аз, като вас, съм преживяла напрежения и болки в сърцето, които щяха да са ме прекършили ако не можех да поискам от Отец в небесата силата, която е по-голяма от моята собствена. Той никога не ме е забравял или оставял и аз съм разбрала за себе си, че Исус е Христос и това е Неговата Църква. Аз заявявам заедно с Амон: „[Защото] кой може да се хвали прекалено в Господа? Да, кой може да изговори прекалено много за великата Му сила и за милостта Му . . . ? Ето, . . . аз не мога да изкажа и най-малката част от това, което чувствам“ (Алма 26:16). Аз свидетелствам, че в тази епоха на изпълнението на времената, когато Луцифер работи извънредно, за да застраши нашето пътуване обратно към дома ни и да ни отдели от помирителната сила на Спасителя, единственият отговор за всеки един от нас е Исус Христос. Нека отново да се посветим на търсенето на този Исус, за когото пророците са свидетелствали. Нека да Му се подчиним, да се възползваме от силата на Неговото Помирение, да се развием като синове и дъщери на Бог и да се отърсим от земните неща. На „онези, които Го имат за свой Бог“ (1 Нефи 17:40), Господ е дал прекрасно обещание: „Аз ще вървя пред вас. Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Моят Дух ще бъде в сърцата ви и Моите ангели ще са около вас, да ви повдигат“ (вж. Учение и завети 84:88). Исус Христос е нашият единствен шанс. Той ще ни покаже пътя, защото Той е пътят, за което аз свидетелствам, в името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. Teachings of Gordon B. Hinckley, (1997), з. 186. 2. Relief Society Minutebook. 9 Юни 1842. 3. В Conference Report, октомври 1979, стр. 93.