Вдъхновената благотворителна програма на Църквата Старейшина Джозеф Б. Уъртлин От Кворума на дванадесетте апостоли Спасителят, който ни е дал модел за подражание, е доволен от тези, които „във всяко нещо помнят бедните и нуждаещите се, болните и страдащите“ (вж. Учение и завети 52:40). Възлюбени братя и сестри, какъв чудесен великденски ден е днешният. Когато раз-мишлявам върху живота и възкресението на Спасителя, в съзнанието ми изникват многобройните образи на хората, които са Го молили за помощ. Лесно ми е да си представя деформираните крака на човека, който не можел да ходи по рождение или сълзите, стичащи се по бузите на вдовицата, която следвала тялото на единствения си син, на път към гробницата. Виждам празните очи на гладните, треперещите ръце на болните, безутешния поглед на отхвърлените, чувам умоляващия глас на осъдените. Всички те се обръщат към един самотен човек, човек без богатство, без дом, без материални блага. Виждам този човек, Сина на живия Бог, който поглежда към всеки един от тях с безкрайно състрадание. С едно единствено докосване на святата Му ръка, Той донася утеха на обезкуражените, здраве на болните, свобода на осъдените. Една Негова дума вдига от носилката мъртвеца и вдовицата прегръща своя оживял син. Тези и други чудни актове на милосърдие и добрина, някои от които са широко известни, а други не толкова, бидейки извършени тихо и без голяма гласност, разкрива пред мен една от най-типичните черти на характера на Спасителя: Неговата любов и състрадание към потъпканите, изморените, страдащите. Тези постъпки на милосърдие наистина са станали синоним на Неговото име. Въпреки че са отминали почти 2 000 години от земното служение на Сина Божий, Неговият пример на любов и ученията Му остават неразделна част от нашата същност като хора и като Църква. Днес, посредством вдъхновените благотворителни програми, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и нейните членове се стремят да подражават на Неговия пример, като се опитват да облекчат стра-дащите и да поощрят хората, които имат доверие в собствените си сили. ОБхватЪт на цЪрковната Благотворителна програма Благотворителната програма на Църквата е добре известна по целия свят. Хора с най-различни професии пътуват до Централата на Църквата, за да се уверят лично как тя се грижи за бедните и нуждаещите се, без да създава чувство на зависимост от страна на тези, които получават или чувство за горчивина у тези, които дават. Президентът на една държава отменил всичките си останали ангажименти за деня, след като посетил площада на благотворителността. „Тук има нещо, което е по-важно от всичко останало, което съм включил в програмата си,“ казал той. „Трябва да остана и да науча повече.“ През годините, Църковната благотворителна програма се разрастна, за да удовлетвори нуждите на разширяващата се Църква. В Северна Америка днес, 80 ферми на Църквата произвеждат хранителни продукти за нуждаещите се. Осемдесет консервни фабрики съхраняват и пакетират тази жизненонеобходима храна. Повече от 10 000 епископи и президенти на клонове издирват и подпомагат бедните и нуждаещите се в техните райони и клонове, докато изпълняват своите свещени задължени. Петдесет организаци в Дезърет Индъстрис предлагат работа и обучение на хиляди хора. По целия свят 160 центрове за безработни помагат на повече от 78 000 души при намирането на работа. Шестдесет и пет социални служби на светиите от последните дни помагат на семейни двойки - членове на Църквата да осиновят деца и предоставят консултации на нуждаещите се. Сигурен съм, че великите ръководители, които Господ е издигнал начело на съвременните пионерски усилия в сферата на благотворителността са изключително доволни от развитието на благотворителната програма днес. Господният модел „Едно от главните учения на светиите от последните дни,“ написал президент Джозеф Ф. Смит, „винаги е гласяло, че религия, която няма силата да спасява хората в светския смисъл на думата и да им донесе щастие и просперитет тук, не може да ги спаси духовно и да ги възвиси в идния живот.“1 Материалното и духовното са неразривно свързани. Когато отделяме от времето, талантите и средствата си, за да задоволим нуждите на болните, да предложим храна на гладните, и да научим зависимите да разчитат на себе си, ние се обогатяваме духовно, по начин, който не бихме могли да разберем. Господ заявил в откровение на пророка Джозеф Смит: „Целта Ми е да се грижа за Моите светии . . . Но тя трябва да бъде постигната по начина, който Аз съм избрал; и ето това е начинът, по който Аз Господ, съм наредил да се грижите за Моите светии, така че бедните да бъдат възвисени, в това, в което са принизени богатите.“2 Господният модел се изразява в това да се помогне на хората да си помогнат сами. Бедните биват възвисени, когато работят за временната помощ, която получават. Те биват научени на правилните принципи и успяват да се издигнат от бедност до състояние, в което могат да разчитат на себе си. Богатите биват принизени, тъй като те се смиряват, за да отдадат щедро от своите материални блага на тези, които имат нужда от тях. Ние учим членовете да разчитат на себе си, да правят всичко възможно, за да се издържат сами и да се обръщат към семействата си за получаване на необходимата им помощ. Когато членовете и техните семейства правят всичко възможно, за задоволяване на нуждите си и при все това са лишени дори и от най-необходимите неща, Църквата е готова да помогне. В Църквата епископът има специалната отговорност да се грижи за „бедните, нуждаещите се, самотните родители, възрастните, сакатите, сираците, вдовиците и за всички други, които имат специални нужди.“3 Известно ми е как един епископ използвал материалните си принадлежности, за да помогне на един човек, който дошъл при него с молба за помощ. Мъжът бил щастливо женен от години, но поради по-късното му пристрастяване към алкохола и наркотиците, той останал без работа, дом и семейство. Трудните години на улицата разрушили личността му и чувството му за човешко достойнство. Със сълзи, стичащи се по лицето му, той помолил епископа за помощ. Благотворителният комитет на района обсъдил това предизвикателство. Един от членовете му познавал зъболекар, който можел да замени счупените предни зъби на мъжа. Президентката на Обществото за взаимопомощ предложила да му дадат питателна храна от склада на епископството, която щяла да подобри здравето му. Друг казал, че човекът се нуждае от някой, с когото да прекарва известно време всеки ден и който да му даде сили да преодолее пристрастяването си. Когато предложенията заваляли едно след друго, епископът осъзнал, че загрижените братя и сестри в района, са готови да помогнат. Скоро епископът започнал да отбелязва подобрения. Братята-свещеници дали благословия на мъжа. Един милостив зъболекар поправил счупените му зъби. Храната от склада на епископството подобрила здравето му. Една семейна двойка верни възрастни светии се съгласили да служат като специални домашни учители. Те се срещали ежедневно с него, за да му помогнат да остане твърд в своето решение. Следвайки основните принципи, този добър брат, предложил да помогне на другите хора в района. Бавно животът му започнал да се подобрява. Постепенно изражението на отчаяние и нещастие отстъпило на това на радост и щастие. Въпреки че процесът бил мъчителен, той могъл да се освободи от своите пристрастявания. Станал активен в Църквата. Животът, изпълнен с отчаяние и нещастие, отстъпил място на надежда и щастие. Това е Господният модел, по който трябва да се грижим за нуждаещите се. ЦЪрквата и Хуманитарната помощ Църквата не ограничава своите хуманитарни усилия само до членовете си. Тя следва съвета на пророка Джозеф Смит, който казал: „Човекът, изпълнен с любовта Божия, няма да се задоволи само с това да благослови собственото си семейство. Той ще протегне ръка на целия свят, нетърпелив да благослови цялото човечество.“4 Той инструктирал членовете „да хранят гладните, да обличат голите, да се грижат за вдовицата, да изсушат сълзите на сирака, да утешат огорчените, независимо от това дали те са в тази или в някоя друга църква или изобщо не посещава никоя църква.“5 Преди малко повече от десет години, Църквата достави повече от 27 000 тона дрехи, 16 000 тона храна и 3 000 тона медикаменти, учебни помагала и оборудване, за да помогне на милиони Божии чеда в 146 държави в много части на света. Ние не питаме: „Членове ли сте на нашата Църква?“ Ние само питаме: „Страдате ли?“ Знаем за урагана Мич, който опустоши Никарагуа и Хондурас миналия октомври и ноември. Със страхотна сила той наводни домове и причини кални свлачища. Повече от 10 000 души загинаха, а други два милиона останаха без домове.Този изключително силен ураган унищожи къщи и покри улиците с кал, която изглеждаше твърда като цимент. Почти незабавно Църквата започна да изпраща жизненонеобходима храна, дрехи, медикаменти и одеяла, за да помогне както на членовете на църквата, така и на хора от други религии. След като пратките бяха пристигнали на своето местоназначение, започнаха да идват стотици членове на църквата, които разтоварваха камионите и подреждаха помощите в кутии. Съдържанието на всяка една кутия беше в сътояние да поддържа живота едно семейство в продължение на седмица. Нашият скъп президент Гордън Б. Хинкли бе загрижен за страданията в Централна Америка. Една безсънна нощ той почуствал, че Духът му подсказва да отиде и да предложи своята любов на тези, които бяха претърпели тези големи загуби.Посещението на пророка повдигна духа на хиляди хора: „Докато Църквата разполага с някакви средства,“ казал той, „ние ще ви подкрепяме във време на беди.“6 И аз ще свидетелствам пред вас, братя и сестри, че той наистина е Божий пророк. Подкрепям го с цялото си сърце. Освен че предоставят необходимите помощи във време на бедствия и катастрофи, почти 1 300 членове на Църквата са приели призования от Господ да служат на нуждаещите се от много народи. Нека ви дам два примера. Брат Дейвид и сестра Доуви Глайнс, от Айвинс, Юта, понастоящем живеят в Гана,Африка, където преподават бизнес, компютърни и управленско-мениджърски умения на тези, които се стремят да си намерят по-добра работа. Брат Марк Катлър е пенсиониран хирург от Клейтън, Калифорния. Той и неговата съпруга, Бони, служат във Виетнам. Брат Катлър е консултант и инструктор на местните лекари.Сестра Катлър преподава английски и медицинска терминология на лекарите в болницата и на останалия медицински персонал там. Благотворителността и членовете Освен да помагат на другите, добре би било семействата и отделните членове на Църквата да преосмислят до каква степен биха могли да разчитат на себе си. Можем да си зададем няколко въпроса. Мъдро ли управляваме своите пари? Харчим ли по-малко, отколкото печелим? Избягваме ли ненужни дългове? Следваме ли съвета на братята да „складираме достатъчно храна, дрехи и където е възможно гориво за минимум една година?“7 Учим ли децата си да ценят и да не пилеят нещата, които притежават? Учим ли ги да работят? Разбират ли те важността на свещения закон на десятъка? Имаме ли добро образование и подходяща работа? Поддържаме ли добро здраве, като спазваме Словото на мъдростта? Пазим ли се от опасното влияние на вредни вещества? Ако честно отговорим с „не“ на някой от тези въпроси, трябва да пожелаем да усъвършенстваме плана си, който ни гарантира възможност да разчитаме на себе си. Пророците са ни предоставили основни ориентири. Първо, една от съвременните злини е грехът на непреодолимото желание. Прекомерното желание за материални блага може да се превърне в мания, която окупира мислите ни, пресушава средствата, с които разполагаме и ни донася нещастие. Членовете на Църквата са изключително обременени с излишни дългове, поради този грях. Президент Хибър Дж. Грант каза: „Ако има нещо, което ще донесе покой и удовлетворение в човешкото сърце и в семейството, това е живот, съобразен с нашите материални възможности. И ако има нещо, което измъчва, обезкуражава и обезсърчава, това са дълговете и задълженията, които не можем да изпълним.“8 „Работливостта, пестеливостта, способността да разчитаме на себе си са ръководни принципи в тази насока,“ съветвал президент Томас С. Монсън, председател на Изпълнителния благотворителен комитет на Църквата. „Като хора, ние трябва да избягваме ненужните дългове . . . ‚плати дълга си и живей‘ (2 Книга на царете 4:7). Какъв мъдър съвет са тези думи за нас днес!“9 Второ, от самото начало Бог ни е заповядал да работим.10 и ни епредупредил за последиците от безделието.11 За жалост, днешният свят до голяма степен насърчава безделието, особено под формата на безсмислени, празни забавления, които са в Интернет, по телевизията и в компютърните игри. Трето, препоръчвам ви съвета на президент Хинкли, който каза: „Получете всичкото образование, което можете . . . Развийте умения на ума и ръцете. Образованието е ключът към възможностите.“12 Да, образованието е средството, което ще изостри и развие нашите таланти, умения и способности и ще ги накара да разцъфнат. Четвърто, тези, които избират да следват примера на Спасителя и да облекчат страданията на другите, биха могли да следят какви суми отделят за дарения от пост. Тези свещени фондове се използват за една единствена цел, да благославят болните, страдащите и другите нуждаещи се хора. Щедро предоставеното дарение от пост богато благославя човека, който го е дал и му позволява да стане съдружник заедно с Господ и с епископа при облекчаване на страданията и усилването на доверието в себе си. Когато благоденстваме, ние трябва да изчислим своите дарения и да преценим дали сме така щедри към Господ, както е Той към нас. Заключение Ако Спасителят бе сред нас в земния живот днес, Той щеше да служи на нуждаещите се, на страдащите и на болните. Следването на този пример може би е една от причините, които накараха президент Спенсър У. Кимбъл да каже: „Погледната в тази светлина, благотворителността не е просто програма, а същността на Евангелието. Тя е Евангелието в действие. Тя е най-висшият принцип на християнския живот.“13 Когато първите скромни прояви на благотворителната програма се появили по време на Голямата депресия, никой не предполагал, че 60 години по-късно тя ще се разрастне и ще процъфти до такава степен, че да благослови буквално милиони нуждаещи се хора по света. Красивият химн, „Защото много ми е било дадено“ ни трогва с вдъхновения урок, който се съдържа в него, за необходимостта да даваме на другите. Защото съм получил дом и добри грижи Аз не мога да гледам нуждите на другите, без да споделя огъня в сърцето си, парчето хляб, подслона, който ми дава сигурност, така че той също да бъде утешен.14 Братя и сестри, Спасителят, който ни даде този модел за подражание, е доволен от тези, които „си спомнят във всяко нещо бедните и нуждаещите се, болните и нещастните.“15 Той е доволен от тези, които се вслушват в Неговото предупреждение да „подкрепят слабите, да вдигат безпомощно висящите ръце и да усилват огъващите се нозе.“16 Моля се да следваме Неговия пример. В името на Исус Христос, амин. БЕЛЕЖКИ 1. „The Truth about Mormonism,“ Out West magazine, септември 1905 г., 242. 2. Вж. Учение и завети 104:15-16. 3. Church Handbook of Instructions, книга 1: Stake Presidencies and Bishoprics (1998), 14. 4. History of the Church, 4:227. 5. Times and Seasons,15 март 1842, 732. 6. Обръщение, направено в Хондурас, 21 ноември 1998 г.; вж. също „President Hinckley: ‚We will not Forget You,‘“ Church News, 28 ноември 1998 г., 3, 6-7. 7. Писмо на Първото президентство, 24 юни 1988 г. 8. Gospel Standards, събрал Г. Хоумър Дъръм (1941), 111. 9. В Conference Report, октомври 1988 г., 57; или Ensign, ноември 1988 г., 46. 10. Вж. Битие 3:19. 11. Вж. Учение и завети 88:124. 12. Teachings of Gordon B. Hinckley (1997), 172. 13. В доклад от конференция на Църквата, октомври 1977 г., 123-24; или Ensign, ноември 1977 г., 77. 14. Hymns, no. 219. 15. Вж. Учение и завети 52:40. 16. Вж. Учение и завети 81:5.