Твоето име е на сигурно място в нашия дом Старейшина Крий-Л Кофорд От Седемдесетте Между нас има хора, които потръпват от ужас при мисълта, че може да се откраднат парите или собствеността на друг човек, но които не се замислят, когато крадат нечие добро име или репутация. Чудя се дали имате представа колко лесно е да бъдете обичани и колко много ви обичам аз. Точно преди тази сесия да започне, няколко от нашите внуци се отбиха в хотелската ни стая. Явно си бяха говорили за речта на старейшина Марлин Дженсън от тази сутрин. Единият от тях каза: „Страх ли те е, дядо?“. Аз излъгах, казвайки: „Не много“. Друг един добави: „Не се притеснявай, дядо, ако оплетеш нещата, ние пак ще те обичаме“. Но след това реалността като че ли се върна в стаята, когато някой каза: „Но, дядо, ще бъде много срамно“. Затова много ще се старая да не оплета нещата. На 26 юни 1858г. Това, което вярвам, че е било най-голямата събрана армия в историята на Съединените Щати дотогава, започнала своето предварително запланувано навлизане в долината Солт Лейк. Те дошли, за да потушат несъществуващ бунт. Почти всеки, който е поне малко запознат с историята на Църквата, може да ви каже, че те преминали сравнително тихо на няколко метра от мястото, където сега се издига тази сграда, през град, описан от един писател като „пуст“ и се разположили на лагер малко по-на запад. Това, което последвало, е много по-малко известно. В определеното време армията се придвижила на приблизително 40 мили на юг от Солт Лейк Сити да село Феърфийлд, малко фермерско селище в долината Седар, дом на, както е било изчислено, по-малко от 200 души. Техният местен духовен ръководител бил Джон Карсън, моят пра-пра дядо. Представете си как трябва да се е почувствала тази малка група от хора. Все пак, иска ли ви се да се събудите някоя сутрин и да видите, че няколко хиляди войници, заедно с 3 000 каруци, 10 000 биволи и 12 000 мулета са се нанесли във вашия район. Проблемите се появили веднага. От нашата предавана от уста на уста семейна история, и подвластни на доукрасяването и неточностите на такива истории, ние научаваме, че епископ Карсън бил дълбоко загрижен за благосъстоянието на хората, чиито ръководител бил. Всички предизвикателства, с които се сблъсквали лагеруващите хора по онова време, се стоварили на раменете на Феърфийлд почти за една нощ. За да предпази членовете на това паство доколкото било възможно, епископ Карсън се срещнал с командира на форта, който често вечерял в неговия хотел и с когото били станали добри приятели на основата на изпитваното взаимно уважение. Двамата лидери обсъдили ситуацията и след това по споразумение начертали една линия на земята. Никой от армията не можел да прекрачва в цивилното общество без специално разрешение на висшестоящите, а членове на паството нямало да прекрачват във форта без изричното позволение на епископ Карсън. Линията на земята представлявала неизречена заповед: „Престъпването на тази линия е забранено“. Когато бяхме деца, линия на земята имаше специално значение. Когато момчешките настроения ни водеха до неразбирателства, изпитаното с времето разрешение изискваше да се начертае линия на земята. Противниците стояха от двете страни на линията, опитвайки се да се държат възможно най-заплашително. Някой казваше: „Престъпи линията и ще съжаляваш“, въпреки че обикновено не го казваха с толкова изискани думи. В онези моменти научих голямата стойност на линията на земята и последстията от престъпването й. В следващите години аз се научах да разбирам, че на земята има поставени образни линии от Небесния Отец, който се опитва да ни предпази от армията на Луцифер. Докато всеки един от нас може да има десетки линии на земята на живота си днес, аз бих искал да обсъдя само една от тях - линията, която казва „Нека името на всеки човек да е в на сигурно място във вашия дом“. В ранните години на службата ми като висш ръководител, имах привилегията да бъда със старейшина Мариън Д. Ханкс в един случай, когато той разказа следната история. Използвам я тук с негово позволение: Оскар Къркам беше един от великите хора в Църквата и сред най-уважаваните скаути в нея. Той служи в Първия съвет на Седемдесетте и присъствието му беше забелязвано където и да отидеше. Често пъти на събрания той поискваше „да има честта да се изкаже“ и тогава, след като го разпознаеха, той казваше нещо добро за някого. Към края на живота си, той говори накратко в университета Бригъм Йънг на тема „Кажи една добра дума“. На сутринта, в която старейшина Къркам почина, старейшина Ханкс беше поканен в дома на семейство Къркам. Там му дали малка евтина тетрадка, в която старешина Къркам си водел бележки. Последните две изречения били: „Кажи добра дума“ и „Твоето име е на сигурно място в нашия дом“ (вж. Мариън Д. Ханкс, предговор на Say the Good Word, от Оскар А. Къркам [1958], 4). Каква благословия би било, ако всички ние бихме могли да следваме този съвет, ако името на всеки един от нас можеше наистина да е в безопасност в домовете на другите. Забелязали ли сте колко лесно е да се престъпи линията и да се намират грешки у другите хора? Прекалено често искаме да ни е простено поведението, което заклеймяваме у другите. Прекалено често се среща пристрастяването към мисълта „Милост за мен, справедливост за всички други“. Когато говорим за името и репутацията на някой човек, ние говорим за нещо свято в очите на Господ. Между нас има хора, които потръпват от ужас при мисълта, че може да откраднат парите или собствеността на друг човек, но които не се замислят, когато крадат нечие добро име или репутация. Старата поговорка „Никога не съди някого, преди да си се поставил на негово място“ е точно толкова добър съвет днес, колкото е бил в деня, когато е била изречена за първи път. Някога някой е казал: Има толкова много добро в най-лошото в нас И толкова много лошо в най-доброто от нас, Че не подобава на никой от нас Да намира грашки у другите. (В Хейзъл Фелеман, sel., The Best Loved Poems of the American People [1936], 615.) Принципът не е нов, нито важи само за наши дни и за днешно време. Книгата на псалмите от Стария завет съдържа следното важно предупреждение: „Който клевети скришно съседа си, него ще погубя“ (Псалм 101:5). Яков, Господен служител в зенита на времето, повторил тази вечна истина, когато казал: „Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона . . . Кой си ти, та съдиш ближния си?“ (Яков 4:11-12). И в тези последни дни, Господ е подновил своята заповед, на която е учил толкова дълго време, в откровение, дадено чрез пророка Бригъм Йънг: „Престанете да говорите зло един за друг“ (вж. Учение и завети 136:23). За мен е най-важно, че тази простичка заповед е поставена само на няколко стиха от Господните думи относно наказанието за неподчинение: „Бъдете усърдни в спазването на всички Мои заповеди, за да не ви застигне осъждението, и вярата ви да ви изневери, и враговете ви да триумфират над вас“ (вж. Учение и завети 136:42). На онези, които се съмняват във важността на тази заповед, може ли да поставя два простички въпроса: (1) Как можете да казвате, че обичате ближния си, когато зад гърба му се опитвате да опетните доброто му име и репутация? (2) Как можете да казвате, че обичате своя Бог, когато не можете да обичате дори и ближния си? Всяко плахо усилие да се оправдае такова поведение само напомня още повече онези силни думи на Спасителя от Евангелието на Матея: „Рожби ехидни! Как можахте да говорите добро, като сте зли? . . . И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш“ (Матея 12:34, 36-37). Бих искал да кажа няколко думи на децата от неделното училища за деца, които може би слушат. Деца, аз се опитвам да науча вашите майки и татковци на нещо много важно, но ми трябва вашата помощ. Ще се разберем така. Ако вие обещаете да слушате много внимателно, аз обещавам да не говоря много дълго. Помните ли историята за Бамби, малкото еленче, и всички негови приятели в гората? Ако си спомняте, ще се сетите, че един от добрите приятели на Бамби беше заек на име Тампър. Тампър бил на вашата възраст. Той бил добър заек, но имал един проблем. Винаги казвал лоши неща за хората. Един ден Бамби бил в гората, за да се учи да ходи, и докато правел това, паднал. Тампър просто не можал да устои на изкушението. „Не може да ходи много добре, нали?“, казал той. Майка му се почувствала много зле и казала: „Какво ти каза баща ти тази сутрин?“ и тогава Тампър, гледайки към земята и пристъпвайки от крак на крак, казал: „Ако не можеш да кажеш нещо хубаво, не казвай нищо“. Това е един добър съвет, който всички ние трябва да следваме. Това, което искам вие, млади хора, да направите, е следното. Ако чуете някой в семейството ви да започне да говори нещо лошо за някого другиго, моля ви да тропнете с крак и да кажете силно: „Ако не можеш да кажеш нещо хубаво, не казвай нищо“. Всеки ще разбере точно какво искате да кажете. И така, майки и татковци, това трябва донякъде да ви помогне да живеете според заповедта. Моля се Господ да благослови всеки от нас, за да може никога да не прекрачваме начертаната на земята линия и да живеем така, че да може да се каже „Името ти е на сигурно място в нашия дом“. В този специален ден - Великден, аз завършвам, като давам тържествено заявление, родено от Духа, че Исус Христос наистина е нашият Спасител и Изкупител и че спасението идва чрез Неговата помирителна жертва, а не по какъвто и да било друг начин. В името на Исус Христос, амин.