Като неугасим пламък Старейшина М. Ръсел Балард От Кворума на дванадесетте апостоли Едно нещо е сигурно: заповедите не са се променили. . . . Правилното е все още правилно. Грешното е все още грешно, без значение колко изкусно е прикрито в почтенноста или политическата истина. Братя и сестри, тези два дни бяха вдъхновяващи дни, и се надявам моите думи също да допринесат към вдъхновението и духа на тази Обща конференция. От време на време имам привилегията да извършвам обредите в храма, когато двама млади хора се бракосъчетават и биват запечатани в дома на Господ. Това винаги са били специални моменти за семейството и приятелите. Чувството по време на такива моменти е прекрасно и представлява удоволетворяваща смесица от земно щастие и вечната радост, прозираща в изпълнените със сълзи очи на майките, молещи се за този ден, с цялото си сърце. Виждате го в очите на бащите, които за първи път, от месеци насам, мислят за нещо друго освен за това как да платят всички разходи. Но най-вече го виждате в очите на целомъдрената булка и младоженеца, живели вярно на ученията на Евангелието, устоявайки на изкушенията на света. Там присъства едно специално, неоспоримо чувство, достъпно само за тези, които са останали неопетнени, чисти и целомъдрени. Прекалено много от нашите млади мъже и жени се поддават на наложения натиск от света, наситен със зли послания и неморално поведение. Луцифер е започнал една порочна война, за душите на млади и стари, и броят на жертвите се увеличава. Стандартите на света са се преобърнали като песъчинките, които вятърът разпръсва в пустинята. Това, което преди бе нечувано или неприемливо, сега е навсякъде. Перспективата на света се е променила дотолкова, че на тези, които изберат да останат верни на традиционните стандарти на моралност се гледа като на странни, дотолкова, че те трябва да оправдават желанието си да спазват заповедите на Бог. Но едно нещо е сигурно: заповедите не са се променили. Нека няма никаква грешка относно това. Правилното е все още правилно. Грешното е все още грешно, без значение колко изкусно е прикрито в почтенноста или политическата истина. Ние вярваме в целомъдрието преди брака и във верността след това. Този принцип е безусловен за истината. Не е подвластен на общественото мнение, нито се осланя на ситуации или обстоятелства. Няма нужда да дискутираме него или други Евангелски принципи. Но има голяма нужда от родители, ръководители и учители, които да ни помогнат да научим да разбираме, обичаме, ценим и живеем според принципите на Евангелието. Родителите и юношите трябва да работят заедно срещу умелия и нечестив противник. Трябва да бъдем също толкова предани, ефективни и решителни в усилията си да живеем според Евангелието, колкото той е в усилията си да го унищожи - а и нас също. Предизвикателството пред нас е голямо. В опасност са безсмъртните души на тези, които обичаме. Мога ли да ви препоръчам четири начина, чрез които да построим крепостта на вярата в нашите домове и по-специално да помогнем в подготовката на нашите младежи да бъдат неопетнени, целомъдрени и чисти, напълно достойни да влязат в храма. Първият е познаване на Евангелието. Най-важната, животопроменяща информация, за която знам, е знанието, че ние сме наистина деца на Бог, нашият Вечен Отец. Това е не само доктринално правилно, то е от съществено духовно значение. Спасителят е казал в своята силна застъпническа молитва, „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единния истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил“ (Иоана 17:3). Да познаваме Небесния Отец и да разбираме взаимоотношенията ни с Него, като наш Баща и наш Бог, означава да разберем смисъла на този живот и надеждата за живота, който ни предстои. Семействата ни трябва да знаят, че Той е реален, че ние в действителност сме Негови синове и дъщери, и наследници на всичко, което Той притежава, сега и завинаги. Заздравете това знание, и членовете на семейството ви биха се вглеждали по-малко в дяволските развлечения и повече в Бог, и ще живеят (виж Числа 21:8). Някакси ние трябва да изградим в сърцата си силно свидетелство за Евангелието на Исус Христос, като това на нашите бащи пионери. Спомнете си, когато Наву паднал, през септември 1846 г., и непоносимите за светиите условия в жалките лагери. Когато пристигнало съобщението до Зимната квартира, Бригъм Иънг незабавно свикал братята. След като обяснил ситуацията, им напомнил за завета, направен в храма в Наву, че никой, който иска да дойде, без значение колко е беден, не ще бъде изоставен, той им отправил това забележително предизвикателство: „Сега е време за работа,“ казал той. „Нека огънят на завета, който сте сключили в Дома Господен, да гори в сърцата ви, като неугасим пламък“ (Journal History of The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, 28 сеп. 1846 г., 5; курсивът добавен). Само за няколко дни, въпреки почти бедственото положение в Зимната квартира, множество каруци се отправили на изток, за да спасят светиите в лошите лагери по продължението на река Мисисипи. Често чуваме за страданията и жертвите, които светиите от онова време са претърпявали, и се питаме: Как са го правили? Кое им е давало такава сила? Част от отговора се съдържа в силните думи на президент Йънг. Тези светии от онова време са сключили завети с Бог, и тези завети горели като неугасим пламък в сърцата им. Понякога сме изкушавани да оставим живота ни да бъде управляван повече от удобството, отколкото от завета. Не винаги е удобно да живеем според Евангелските принципи, да отстояваме истината и да свидетелстваме за Възстановяването. Често не е удобно да се споделя Евангелието с другите. Не винаги е удобно да се отзовем на призив от църквата, по-специално такъв призив, който разтяга нашите възможности. Възможностите да служим по-ефективно на другите, както сме обещали да правим, рядко идва в удобно за нас време. Но няма духовна сила в живеенето според удобството. Силата идва, когато спазваме заветите си. Когато се вгледаме в живота на тези светии от онова време, виждаме, че техните завети са били от първостепенно значение в живота им. Техният пример и свидетелства са били достатъчно силни, за да окажат влияние на поколенията техни деца. Докато растат, децата ни се нуждаят от информация относно това, което е и не е подходящо, преподавана от родителите им по-директно и по-опростено. Родителите трябва да учат децата си да избягват всякакви порнографски снимки или истории. Децата и младежите трябва да узнаят от родителите си, че порнографията от всякакъв вид е оръдие на дявола; и ако някой флиртува с това, то има силата да пристрасти, да притъпи и дори унищожи човешкия дух. Те трябва да бъдат учени да не използват вулгарен език и никога да не изговарят напразно името на Господ. Случайно дочутите груби шеги никога не трябва да бъдат повтаряни. Учете членовете от семейството си никога да не слушат музика, която възхвалява плътските наслади. Говорете откровено с тях за секса и учението на Евангелието относно целомъдрието. Нека тази информация дойде от родителите в дома по подходящ начин. Всички членове от семейството трябва да знаят правилата и да бъдат подкрепяни духовно, за да могат да ги спазват. И когато бъдат направени грешки, чудесното помирение на Господ Исус Христос трябва да бъде разбрано и прието, така че чрез пълният и понякога труден процес на покаяние, прошка и нестихваща надежда за бъдещето, да се получи. Никога не трябва да изоставаме индивидуалното ни и семейно търсене за вечния живот. За нещастие, прекалено много родители днес са се отказали от отговорността да учат техните семейства на тези ценности и други учения на църквата, вярвайки че другите ще го направят: обществените групи, училището, църковните ръководители и учители или дори средствата за масова информация. Всеки ден нашите деца учат, изпълвайки умовете и сърцата си с преживявания и възприятия, които дълбоко влияят на личностната им ценностна система. Братя и сестри, ние трябва да се инструктираме взаимно и да внедрим дълбока вяра в сърцата си, да усилим в себе си куража да спазваме заповедите, в този свят на увеличаваща се греховност. Трябва да се обърнем толкова дълбоко към Евангелието на Христа, че пламъкът на завета да гори в сърцата ни като неугасим пламък. И с този вид вяра ще извършим това, което е необходимо, за да останем верни и достойни. Второто е общуването. Нищо не е по-важно при взаимоотношенията между членовете на семейството от откритото, честно общуване. Това е особено вярно за родителите, които се опитват да учат децата си на евангелските принципи и стандарти. Способността да се съветваме с нашите младежи - и може би по-важно, действително да изслушваме техните тревоги - е основата, върху която се изграждат успешните взаимоотношения. Често това, което виждаме в очите и чувстваме в сърцата, ще ни покаже много повече, от това, което чуем или кажем. Няколко думи към вас деца: Никога не показвайте неуважение към родителите си. Вие също трябва да се научите да слушате, по-специално съветите на вашите майка и баща и нашепванията на Духа. Трябва да внимаваме и да уловим моментите за специалното учение, които често се случват в нашите семейни взаимоотношения, и трябва да решим сега, да провеждаме семейната домашна вечер, всеки понеделник вечер. Съществуват силни моменти на общуване в редовната семейна молитва и семейното изучаване на писанията. Писанията ще ви помогнат да определите семейните ценности и цели, и обсъждайки ги заедно ще помогне на членовете на семейството ви да се научат да бъдат уверени в себе си, духовно силни и независими. Това изисква време, и затова ние трябва да се съветваме заедно относно това колко време ще отделяме за телевизия, колко филми ще гледаме, видео касети, видео игри, време в Интернет, или дейности извън дома. Третото е намесата. Задължение е на родителите да се намесят, когато виждат, че се правят погрешни избори. Това не значи, че родителите трябва да отнемат на децата ценния дар на свободния избор. Защото изборът е дар от Бог, крайният избор на това, което ще направят, как да се държат и това, в което да вярват, винаги ще бъде техен. Но като родители трябва да сме сигурни, че те разбират какво е подходящото поведение и последствията за тях, ако следват погрешния курс. Помнете, че няма такова нещо, като незаконна цензура у дома. Филми, списания, телевизия, видео касети, Интернет и други средства за информация са само наши гости и трябва да бъдат приемани единствено тогава, когато са подходящи за семейното щастие. Направете дома си рай от мир и праведност. Не позволявайте лоши влияния да замърсят вашето специално духовно обкръжение. Бъдете мили, загрижени, благородни и деликатни в това, което казвате и начина по който се отнасяте един към друг. Тогава семейните цели, основани върху евангелските стандарти, ще направят по-лесно вземането на добри решения. Същите принципи важат и за вас епископи, учители и други ръководители в църквата, когато работите в подпомагането на семействата. Не трябва да бъдете безучастни когато тези, над които ви е дадено да председателствате, вземат лоши решения. Когато някой от нашите младежи стои на моралния кръстопът на живота, почти винаги там е някой - родител, ръководител, учител- който може да направи поврата, като се намеси с любов и нежност. На четвърто място е примерът. Също толкова, колкото е трудно на уморения моряк да намери пътя си сред неразграфените на картата морета, без помоща на компаса, е почти невъзможно и за децата и младежите да намерят пътя си сред моретата на живота, без напътстващата светлина на добрия пример. Не можем да очакваме да избегнат тези неща, които са неподходящи, ако виждат родителите си да правят компромиси с принципите и да не живеят според Евангелието. Като родители, учители и ръководители, наша е тържествената отговорност да дадем силен, личен пример на праведност и крепкост, кураж, жертвоготовност, неегоистично служене и самоконтрол. Това са чертите, които ще помогнат на нашите младежи да се държат за железния парапет на Евангелието и да останат на правата и тясна пътека. Бих искал да ви кажа, че фокусирането се върху познаването на Евангелието, общуването, намесата и примера винаги ще доведе до семейства със съвършени деца, които никога няма да се отклонят от евангелските принципи. За нещастие, това не се случва. Но семействата, които знаят, учат и живеят според евангелските принципи и стандарти, е по-възможно да си спестят болката от сериозните грешки. Когато дълго установените модели на позитивно общуване и верен пример надделеят, е по-лесно да се съветвате относно лични проблеми и да направите необходимите промени, които ще благословят всеки член от семейството. Вслушайте се във важния съвет на цар Вениамин: „Не мога да ви кажа всичко това, което би могло да [ви] докара грях, защото има различни пътища и средства, дори толкова много, че не мога да ги изчисля. Но аз мога да ви кажа, че ако не гледате на вас самите, на вашите мисли, и на вашите думи, и на делата ви, и че ако не съблюдавате заповедите Божии и не съблюдавате също до края на вашите дни във вярата това, което научихте относно идването на нашия Господ, вие ще трябва да загинете. И сега, о, човече, спомняй си и не загивай.“ (Мосия 4:29-30). Мои братя и сестри, нека Бог да благослови всеки един от вас, нека пламъкът на нашите завети да гори в сърцата ни, като неугасим пламък. Нека бъдем подготвени духовно да подновяваме свещените си завети, всяка седмица, когато вземаме от причастието. Нека да почитаме Господ и да горим от желание да извършим нашата част, в тези най-вълнуващи и велики дни, да изградим Неговата църква, като заздравим семействата си, е моята смирена молитва, в името на Исус Христос, амин.