Духовната сила на нашето кръщение Карол Б. Томас Първи съветник в Общото президентство на младите жени Как можем да приложим духовната сила на нашето кръщение към принципите на скромността? Надяваме се, че едно от нещата, което ни прави различни от света, е начинът ни на обличане. Скъпи мои млади приятелки, колко ви обичаме. Каква благословия е за мен да бъда с вас тази вечер. Неотдавна, старейшина Робърт Д. Хейлс, един от членовете на Кворума на дванадесетте, зададе въпроса: „Знаят ли нашите млади жени какво е значението на нашите завети, сключени при кръщението?“ И тогава каза: „Бих желал да ги научите.“ Спомням си , че си мислех, „Напълно ли разбирам важността на моите собствени кръщелни завети?“ Така че нека известно време, тази вечер, да си поговорим какво всъщност значи да станеш член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, и как кръщението може да благослови живота ви. Спасителят оприличил кръщението ни на новорождение. Бих искала също да си спомните за незабравимите спомени във вашия живот: деня, в който сте се родили и денят на вашето кръщение, две много съществени раждания в този живот. Никой не може да си спомни деня на своето раждане. Можете само да си представяте как майка ви ви е държала близо в прегръдките си и е мечтала за това каква ще станете. Но сега, може би не е толкова трудно да си спомните деня, в който сте били кръстени - вашето второ раждане. Чуйте това, което Лан-Тинг, дванадесетгодишно момиче от Филипините, ни писа относно своето кръщение: „Аз се почувствах, като че съм родена отново. Какво невероятно чувство на чистота, безгрешност! Сълзите на майка ми потекоха като река от перли, и можех да кажа, че те бяха сълзи на радост! Майка ми искрено ми каза, ‚Лан-Тинг, днес съм освободена да ти кажа, че те предавам в ръцете на Господ. Вярвам, че Той ще те придружава по пътищата на твоя живот.‘“ (Писмото е притежание на Офиса на младите жени). Кръщението е нашето духовно раждане. То ни пречиства от главата до петите и ни дава напътствието на Спасителя, чрез дара на Светия Дух. Той ще съпровожда всеки един от нас по пътищата на живота. Четири неща стават, когато биваме кръстени и утвърдени: 1) ставаме членове на Христовата Църква и обещаваме да Го следваме, 2) греховете ни се опрощават, 3) позволява ни се влизането в селестиалното царство и 4) е вратата към личното освещаване (see Bible Dictionary, page 619). Можем да кажем, че сме станали „святи“. Първите три точки са очевидни. Нека тази вечер фокусираме вниманието си върху четвъртата точка: да станем святи. Какво значи да станем святи? Поради това, че сте получили Светия Дух, сте били променени. Вие сте различен човек. Това означава, че повече не можете да бъдете част от света, не трябва да се връщате назад. Старейшина Хейлс каза: „Помогнете на нашите млади жени да разберат, че когато биват кръстени, те са извадени от светското и са поставени в Царството Божие.“ (Бележки от Общата среща на борда на младите жени, 5 декември 1997 г.). Взети сте от мрака и сте поставени в светлината на Христа. Това е началото на изцяло нов живот. Старейшина Хенри Б. Айринг, друг член на Кворума на дванадесетте, си спомня, когато той бил кръстен. По пътя за дома си, всичко, за което си мислел, било, „О, о, край с безплатното пътуване.“ И това е истина. След кръщението, всеки един от нас има благословията да бъде отговорен за всяко действие през живота си. В една история се разказва за сина на френския крал Луи XVI. Като млад мъж, той бил отвлечен от зли хора, при детронирането на краля. В продължение на шест месеца бил подлаган на всякакво гнусно и долно нещо, което животът могъл да предложи, но въпреки това той никога не се превил под натиска. Това озадачавало неговите похитители, и те го попитали, защо имал толкова голяма морална сила. Отговорът му бил прост, „Не мога да правя това, което ме карате, защото съм роден да бъда крал.“ (вж see Vaughn J. Featherstone, „The King’s Son,“ New Era, November 1975, 35.) Вие сте родени да бъдете царски дъщери. Когато се кръщавате, ви биват обещавани благословиите на членовете от кралското семейство, като пречистите себе си и станете свети. Така че как става това? Как можем да станем свети, така че да имаме право на нашето кралско наследство? Христос е казал: „Следвайте ме . . . правете това, което Ме видяхте Аз да правя“ (2 Нефи 31:12). Няколко млади жени споделиха с мен някои истории, в които се описва следването им на Христовата светлина: Лорел от Аризона пише - „Беше октомври и нашата училищна забавна вечер наближаваше, аз бях само на 15 и половина години, когато едно момче ме покани на танцовата забава. Мислех си да кажа „да“ и да се срещнем на забавата. Моите родители не биха разбрали. Но тогава осъзнах, че не е от значение това, че те не знаеха - Небесният Отец и Исус Христос винаги знаят и Те са тези, които са от значение. Не отидох на забавата. Вместо това, поканих приятелките си в къщи. Чувствах се толкова щастлива и свободна, и изпълнена с живот“ (писмото е притежание на Офиса на младите жени). Дванадесетгодишно момиче на име Ребека споделя следното - „Понякога си мисля, че животът в основното училище е доста труден. Има едно момче в моя клас, което доста псува. Така че си казвам малка молитва, за да ми помогне да не му обръщам внимание и да си помогна да не се загнезди в съзнанието ми. И става. Ако се молите, ще ви помогне да разрешите и най-малките ви проблеми“ (писмото е притежание на Офиса на младите жени). Все пак, друго младо момиче казва: „През изминалата година нямах много приятели, но това не ме депресира, защото спокойствието от Духа бе изпълнило душата ми. . . . Дори в тези моменти, когато се чувствах самотна или неловко сред хора, Господ бе там за мен“ (Писмото е притежание на Офиса на младите жени). Четиринадесетгодишно момиче от Юта пише - „През изминалата година имах някои лични предизвикателства. Изгубих следата на Духа и тогава нещо невероятно се случи. Отидох до епископа ми. Не си спомням някога да съм се чувствала толкова изплашена. Но Господ беше с мен в онази стая, държейки моята трепереща ръка. Знаех, че мога да бъда опростена. Беше труден път - смирение, покаяние и научаване да се моля отново. Но Той беше там. Той никога не ме е оставял и за минута. Била съм и от двете страни, и светлата страна е определено мястото, където искам да бъда“ (писмото е притежание на Офиса на младите жени). Благодаря ви, благодаря ви, млади жени, за вашето желание да следвате светлината на Спасителя. Всички вие имате трудни моменти във вашия живот, но знаете източника на вашата духовна сила. Всеки път, когато се молите или свидетелствате или отстоявате истината, вие затваряте силите на злото във вашия живот. Когато минавате по коридорите на вашето училище и виждате всичките останали ученици помисляте ли си, „Аз съм различна!“? Вие не сте по-добра от тях, но знанието и предаността ви към Спасителя ви прави различни, и това различие може да бъде предимство, благословия. Едно от най-трудните неща за много от нас е скромността. Как можем да приложим духовната сила на нашето кръщение към принципите на скромността? Надяваме се, че едно от нещата, което ви прави различни от света, е начинът ви на обличане. Марси Матюс, шестнадесетгодишно момиче от Чикаго, Илинойс, споделя своята история: „1998 беше годината, в която видях резултатите от многото уроци, речи и напътствия в организацията на младите жени, случили се в действителност. Аз съм обикновено мормонско момиче. Да поддържам живота си стабилен и силен не е било лесно. Поставям си цели през цялото време, за да ми помогнат да усиля свидетелството си и моите стандарти. Скоро имахме дейност на обществото за взаимно усъвършенстване, върху важността от скромноста. След всичките предишни уроци за скромността, чувствах, че съм скромно облечена, но знаех, че има нещо, което можех да променя - моите къси панталонки и поли. Имаше една слабост, за която знаех, че я имам, но я бях поставила дълбоко в съзнанието си. Всеки носеше все по-къси и по-къси панталонки и мини поли, а аз бях купила моята със собствените си пари. Тогава чух урока за скромността при обличане. Отидох в къщи с желанието да стигна до гардероба си и да изхвърля всичко, което не беше скромно, за да не бъде там да ме изкушава. След това казах на родителите си. Мисля, че съм очаквала от тях да ми кажат, че няма проблем с начина, по който се обличам и да ме оставят. По-късно същата вечер, баща ми ми каза, че е горд с мен и че ще ми купи две дълги до коленете рокли за църква. Следващата стъпка беше да прегледам щателно всичките си дрехи и да изхвърля всичко. За мен беше трудно да се разделя с любимите ми поли и панталонки, които толкова обичах, но го направих. Никога повече няма да ме видите облечена в къси панталонки или къси поли. Никога не съм се чувствала по-добре. Радвам се от възможността да вляза в храма и в църквата и да се чувствам като дете на Бог и че Го представлявам . . . чрез дрехите, които нося. Призовавам всяка млада жена да предприеме тази стъпка. Ще ви помогне да разберете коя сте и какво отстоявате. Когато трябва да се разделим с нещо, което е част от нас, върху ни ще се изсипят благословии повече, отколкото можем да си представим“ (писмото е притежание на Офиса на младите жени). Големият пример на Марси олицетворява мотото на младите жени. Знаете частта, която гласи: „Стоим като свидетели на Бог по всяко време и на всяко място“ - и във всяко „скромно облекло“. Говорихме за духовната сила на нашето кръщение. Можем да подновяваме тази сила всяка седмица, като достойно взимаме от причастието. „Няма по-красноречиви изрази в английския език, от молитвите за причастие. Приканваме ви да научите наизуст заветите и обещанията в молитвите за хляба и водата“ (старейшина Далин Х. Оукс, бележките са притежание на автора). Размишлявайте върху значението им, за да могат те да благословят живота ви. Моля се да спазвате и се грижите за вашите кръщелни завети. Когато казвате молитвите си, по-специално всяка събота вечер, молете Небесния Отец да ви подготви да вземете от причастието, за да може духовната сила на вашето кръщение да присъства във вашия живот. В името на Исус Христос, амин.