Следвайте светлината Маргарет Д. Надолд От общото президентство на Младите жени Господ ни приканва да излезем от студената тъмнина на света в топлината на Неговата светлина. Случвало ли ви се е да се препънете в тъмнината и като си ударите пръста някъде да извикате: „О, колко боли!“ Какво ще стане, ако тази вечер светлината угасне в сградата? Ще настъпи голямо объркване! Тъмнината може да бъде опасна за нашето физическо и духовно здраве! Голяма благословия е да имаме светлина в своя живот - светлина, която ни помага да виждаме нещата такива каквито са; светлина, която просветлява нашето разбиране; светлина, която спокойно можем да следваме със съвършено доверие. Нека споделя с вас една история, която ще илюстрира нещата, които искам да кажа. Това се случи няколко дни преди Коледа, а ние бяхме младоженци и пътувахме към къщи за празниците. Беше 42-часово пътуване с кола, но това изобщо не ни обезкуражи, защото бяхме толкова развълнувани, че отново ще бъдем вкъщи при семействата си. Бяхме пътували цял ден и почти цялата нощ, когато попаднахме на страшна снежна буря. Намирахме се в непрогледна вихрушка и снегът по шосето ставаше все по-дълбок с всяка минута. Мракът беше непрогледен и ние не виждахме къде отиваме, а поради дълбокия сняг не виждахме и очертанията на пътя. Положението беше страшно. Изведнъж пред себе си видяхме голям камион, който бавно и сигурно се придвиждаше напред. Едва различавахме задните му светлини, но това, че ги виждахме, ни даваше надежда. Съпругът ми, който караше, не откъсваше поглед от светлините на камиона и ние карахме след него по оставените от него следи през ставащия все по-дълбок сняг. Паниката ни някак изчезна с този водач пред нас, защото шофьорът на камиона знаеше пътя; той стоеше по-нависоко от нас и можеше да вижда по-добре; и със сигурност разполагаше със средства за комуникация, в случай на нужда. С молитви на уста и с побелели от стискане кокалчета на ръцете, ние последвахме тази светлина през бурята. Подминахме много коли от двете страни на пътя преди да усетим, че камионът намалява скорост и се отклонява от шосето. В израз на вяра ние го последвахме и скоро за наше най-голямо облекчение стигнахме до сигурно място, до убежище. Бяхме толкова благодарни. Едва дочакахме да кажем на шофьора на камиона колко сме му благодарни за неговата помощ, за това, че ни бе водил по пътя. Ние всички се намираме на пътя, който води към дома, но не се опитваме да стигнем там за Коледа. Ние се опитваме да се приберем там завинаги. Искаме да се приберем безопасно у дома при нашия любящ Отец в небесата. Той иска да пътуваме в безопасност и затова ни е изпратил пътеводна светлина, която да следваме, Спасителя, Господ Исус Христос, съвършения пример.Той познава пътя. Той осветява нашата пътека в тъмнината на нощта, в бурите и в дневната светлина.Той винаги е готов да ни покаже пътя към дома. Той ни казва: „И Аз ще бъда също светлината ви. . . . и ще приготвя пътя пред вас, ако това бъде така, че вие пазите Моите заповеди. . . . вие ще знаете, че вие от Мене сте водени“ (1 Нефи 17:13). Една млада жена ми писа за пътя, по който била поела. Тя каза: „Заедно с група мои приятели гледахме видео. Знаех, че не би трябвало да гледам този филм. Духът ми подсказа да си тръгна. Усещах Духа толкова силно. Знаех, че това се дължеше на избора, който бях направила“ (писмото се намира в офиса на Младите жени). Тя последвала светлината, водеща към сигурността. Същата тази светлина показала на две сестри тийнейджърки начина, по който да се измъкнат от страшна ситуация през един ден на 1833 г. Разярена тълпа се втурнала по тихите улици на Индипендънс, Мисури, където живеели 15 годишната Мери Езизабет Ролинс и нейната 13-годишна сестра, Каролина. Страховитата тълпа рушала, палела и буйствала. Няколко участници от тълпата нахлули в дома на брат Уилям Фелпс, където се намирала печатната машина. Той печател откровения, получени от пророка Джозеф Смит. Те разкъсали напечатаните материали и ги изхвърлили на улицата. Изнесли безценните страници от сградата и ги събрали на купчина, за да ги изгорят. Мери Елизабет и сестра й, Каролин, се криели зад оградата и треперели при вида на разрушенията. Мери напълно осъзнавала опасността, която представлявала разгневената тълпа, но независимо от това тя изпитала непреодолимото желание да спаси безценните страници. Двете сестри тийнейджърки изтичали на улицата, взели толкова свети писания, колкото могли и избягали. Няколко души от тълпата видели това и им извикали да спрат докато преследвали смелите сестрички. Момичетата стигнали до една голяма нива с царевица, където останали без въздух паднали на земята. Те положили копията от откровенията на земята между стръковете царевица, след което легнали върху тях. Мъжете настървено търсели момичетата между високите царевични стъбла и макар че минавали наблизо, не могли да ги намерят. Накрая се отказали и си тръгнали, за да довършат унищожението на града. Светлината на Господ показала на тези млади жени какво да направят и къде да отидат, за да бъдат в безопасност. Същата тази светлина свети за вас. Тя може да ви отведе на сигурно място, така както станало с тях. Ние имаме скулптура на тези сестри в офиса на Младите жени, която да ни напомня за смелостта на младите жени тогава и сега. Джейн Олгууд Бейли не искала да се откаже от светлината на своята нова религия. Студът, гладът и болестите на равнините на Уайоминг не можели да я победят. Тя и другите жени се държали здраво за ръце докато газели през ледените потоци. Дрехите им замръзвали по тях докато стигнат до отсрещния бряг, но те продължвали. По време на това тежко пътуване 18-годишният Лангли се разболял и отслабнал толкова много, че през по-голямата част от пътя трябвало да го тикат на ръчна количка. Една сутрин той станал от леглото си в каруцата, което представлявало парче замръзнал брезент, избързал напред пред групата и легнал под един храст, за да умре, чувствайки че е твърде тежко бреме за останалите. Когато вярната му майка го открила, тя му се скарала с думите: „Качвай се в каруцата. Ще ти помогна, но ти не се предавай!“ Тогава семейството продължило с останалите живи от групата на Мартин Уили Хендкарт. Когато пристигнали в долината на Соленото езеро, Лангли все още бил жив. Той бил на 18 години и тежал само 60 паунда. Това 18-годишно момче е мой прадядо. Благодарна съм, че младият му живот бил запазен и за твърдостта и силата на неговата благородна майка, която била светлина за своето семейство и накарала сина си да продължи, независимо от нищожните му шансове да оцелее. На вас, сестри, сигурно няма да ви се наложи да тикате ръчна количка по време на вихрушка в равнините или да спасявате Свети писания и да бягате от тълпата, но може би ще трябва да изоставите свои приятели и да откажете покани, които ви карат да правите компромиси със своите стандарти за добро поведение. А затова се изисква смелост. Скоро вие ще бъдете сестри в Обществото за взаимопомощ, а един ден ще станете майки, които ще трябва да завещаят своята сила и свидетелства на идните поколения. Сега в годините на вашата подготовка вие не можете да си позволите да кажете: „Аз ще се откажа. Стандартите на Църквата са прекалено високи. Аз съм прекалено слаба.“ Вие можете да се справите! В името на вашето бъдеще трябва да го направите! Вие можете да живеете в света и да не бъдете от света. Господ ни кани да излезем от студената опасност на светските неща в топлината на Неговата светлина. За това са необходими непорочност, сила на характера и вяра - вяра в истините, на които ни учи Господ Исус Христос, който каза: „Аз съм светлината на света: Който Ме следва няма да ходи в тъмнина, но ще има светлината на живота“ (Йоана 8:12). Светлината на Господ помогнала на Шели Ан Скофийлд да се изправи пред едно изпитание в своя живот, с което тя се справила с голяма вяра и любов към Небесния Отец. Един ден Шели се почувствала зле. Срещнала се с лекар, който преценил, че положението й било сериозно. Шели казала: „Уплаших се. На сливиците си имах големи буци и докторът започна да говори за рак, химиотерапия и физиотерапия.“ Шели не се поддала на своите страхове. Вярна на нещата, които била научила в програмата Лично развитие, тя се заела за работа и съставила дълъг списък с цели, които трябвало да постигне през времето, в което отсъствала от училище поради лечебните процедури. Тя се заела да върши добри неща. Тя си давала сметка за своите благословии, които включвали баща, носител на свещеничеството, който я благославял, прекрасно семейство, чудесни приятели и добри лекари. „Но най-хубавото от всички неща“, казала Шели „е, че имам свидетелство за своя Небесен Отец, за това, че Той ме обича и че ще ми помогне в борбата.“ Шели записала своите мисли за младите си приятелки и аз бих искала да споделя с вас някои от нещата, които казала тя: „Момичета, искам да знаете, че сега е времето да се доближите до своя Небесен Отец. Работете, за да Му покажете, че можете да направите всичко, което сте обещали да направите. Аз се опитвам. Сега научавам повече за Евангелието отколкото през целия си досегашен живот и знам за Евангелието. Знам, че Небесният Отец е с мен. Когато изпитвам болка и скръб, Той също страда. Той просто иска аз и всяка една от вас да коленичим и да Му се молим за помощ всеки път, когато изпитваме тези неща, защото такава е Неговата воля. Той ви обича толкова много. Моля се през целия си живот да останете близо до Него и да имате вяра. Получете свидетелство и останете верни на това, което е правилно.“ Шели Скофилд починала на 3 ноември 1998 г., оставайки силна във вярата. Скъпи млади сетри, не всички ще имаме преживявания като това на Шели или като другите, които споделих с вас тази вечер, но всички ние се нуждаем да бъдем по-близо до Господ, докато пътуваме през живота. Позволете ни да споделим три неща, които ще ви помогнат да виждате светлината и да я следвате в живота си. Първо и най-важно от всичко, молете се. Когато говорите на Небесния Отец и изливате сърцето си пред Него, вие ще се доближите до Него. След това се спрете и се вслушайте в чувствата на сърцето си. Стремете се да разбирате нашепванията на Духа. Когато се молите искрено, ще започнете да чувствате голямата любов на Небесния Отец към вас. Второ, изучавайте Светите писания. Светите писания ни учат на пътищата Господни.Те отговарят на въпросите за това как да живеем днес. Те носят в живота ни светлина и дух, които не можем да получим по друг начин. Трето, отдавайте се от все сърце на добри дела. Това означава да служите на своето семейство и приятели. Да бъдете активни в Църквата и в семинарите. Да развивате таланти и умения. Да давате добър пример. Да бъдете свидетели Божии по всяко време и на всяко място. Когато правите това, светлината в живота ви ще става все по-ярка и ярка и ще намери отражение в изражението на лицата ви. Офисът на младите жени гледа към свещения храм на Солт Лейк Сити и ние можем да виждаме булките, когато излизат, за да се снимат. Тези прекрасни булки, които са се омъжили в храма, изглеждат толкова красиви, защото лицата им сияят и има блясък в очите им. Тази светлина идва от тяхното разбиране за влиянието на Духа в техния живот. Има нещо много специално в една млада жена, която се е подготвила да бъде достойна да сключи и спазва свещени завети и да получи обредите на храма. Точно както ние следвахме светлините на камиона през онази буря в зимната нощ, Шели, Мари Елизабет и Джейн следват светлината на Господ. Вие можете да сторите същото. Когато попаднете в ситуации, в които ще се нуждаете от смелост, сила и вяра, спомнете си думите на химна: Господ е моя светлина; тогава защо трябва да се страхувам? Денем и нощем Той е близо до мен. („Господ е моята светлина,“ Hymns, no. 89) Аз свидетелствам, че Господ винаги ще ви помага. Примерът на Неговия живот и Неговите учения предоставят сигурен и неизменен ориентир. Ние можем да Го следваме с увереност и съвършено доверие, защото Той е наш Спасител и Аз Го обичам. Аз ви обичам и ви свидетелствам за Неговата любов към вас в името на Исус Христос, амин.