Старейшина Роналд Т. Халверсън
От Седемдесетте
Братя и сестри, има много хора по света, които желаят свидетелство за истината и искрено търсят мира и радостта, обещана от Спасителя.
Преди няколко години интервюирах млада жена за храмова препоръка, за да може да получи собственото си надаряване, да бъде омъжена и запечатана за време и вечността. Докато завършвах интервюто и подписвах препоръката, сълзи се стичаха надолу по лицето й. Казах й: „Моля ви споделете чувствата си с мен.“ Тогава тя ми разказа следната история:
От ранна младост тя търсела да намери истина и напътствие в своя живот. Тя копнеела да намери мир и щастие, но където и да търсела, не могла да го намери. Стигнало се до там, че се притеснила дотолкова, че си помислила, че в живота няма в действителност нищо с истинско значение или което се изпълнявало. Мислейки по този начин, една вечер, докато посещавала скъпа приятелка и изброявайки си на ум загриженостите и отчаянието си, тя каза: „Обърнах се назад, от дивана, на който седях, да погледна към етажерката с книгите. Очите ми се спряха върху определена книга и над мен дойде непреодолимо чувство. Разбрах, че трябва да науча какво има написано на страниците в тази книга.“
Тя взела книгата от етежерката и прочела заглавието, Книгата на Мормон. Попитала приятелката си от къде я е получила. Приятелката й споменала, че двама млади мисионери я спрели на улицата и й дали книгата, но само след като тя обещала да я прочете. Поради липса на време, просто я оставила върху етажерката.
„Започнах да я чета,“ каза тя, „И не можах да я оставя.“ Обзело я чувство, което никога не била изпитвала преди. Нейната приятелка й казала, че може да вземе книгата. Тя се прибрала в къщи и продължила да чете през цялата нощ. На следващата сутрин тръгнала по улиците да търси двамата млади мисионери. Не й отнело много време да ги намери. Те се съгласили да я учат на Евангелието и след няколко седмици се кръстила като член на Църквата.
През сълзи тя обясни, че от този ден натам намерила радост и вътрешен мир, за които дори не мислела, че може да съществуват.
Живеейки в малък град, само с няколко члена на църквата и дори по-малко възможности да се омъжи в Църквата, тя не смеела да си помисли, че може един ден да се омъжи в храма. Но тя чувствала, че чрез напътствието на Светия Дух е намерила младия мъж, докато била на ваканция в друга страна. Той бил член на Църквата и почитал свещеничеството си. Те се влюбили и той я попитал дали ще се омъжи за него в храма. Разбирането, че сега тя ще може да отиде в дома на Господ и бъде запечатана за време и вечността, донесло радост за душата й и чувство на благодарност и признателност, които били изключителни и невъзможни да се опишат.
„Продължих да си задавам въпроса,“ каза тя, „защо мен? Защо мен? Аз съм толкова благословена.“
Нейният смирен дух и свидетелството й ме докоснаха дълбоко. Когато си тръгваше, и двамата плачехме от радост и признателност.
Често си мисля за това изживяване и всеки път, когато си мисля, то ми носи дълбоки чувства на благодарност за нашия Спасител и това, което Той е направил за нас, за цената, която Той е платил, за да направи възможно за всеки един от нас да намери вътрешен мир в размирния свят.
Президент Дейвид О. Макей писа: „От четиридесетте дни пост на планината на изкушението, до момента на кръста, когато Той извикал победоносно; „Свърши се!“, животът на Христос е божествен пример за покорство и преодоляване. Изпълнени със значение са думите Му, изговорени на прощалното Му изказване пред неговите ученици; ‚Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте, Аз победих света.‘ (Иоана 16:33)“1
Мирът, за който Той говори, е определен от един писател като: „Истинската радост е усилен вътрешен мир и щастие . . .“2
Това е мирът, за който говори Павел- „Божият мир, който никой ум не може да схване.“3 Евангелието на Исус Христос носи мир в ума, лекува душтата и утешава разтревоженото сърце. Дава определение и значение на целта в живота и духовно потвърждение, че Бог живее и че Исус е Христос.
Радостта и мирът в ума, това търсачите на истината по света желаят да открият, но тя може да се намери тогава, когато познавате и живеете според принципите на Евангелието. Спасителят е казал: „Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.
Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.“4
Старейшина Франклин Д. Ричардс отправи покана към всички, които търсят истинското щастие, с тези думи: „Тези, които търсят начин на живот, който да им донесе мир, успокоение от вътрешното напрежение; щастие и растеж, развитие, ще го намерят във възстановеното Евангелие на Исус Христос.“ Той продължи, като каза следното: „Каним ви да обмислите това искрено и с молитва .“5
Може да има такива, които да чустват, че са изгубени и са отишли твърде далеч, за да получат великите благословии, които Евангелието може да даде, но старейшина Спенсър У. Кимбал писа: „Същината на чудото на опрощение е, че носи мир на загрижената, неспокойна, разстроена и може би измъчена душа. В един свят на смут и свади, това е наистина безценен дар.“6
След като Спасителят учил учениците си за мира, който Той ще им остави, и за Утешителя, който ще им изпрати от Отца, ги задължи, като им каза: „Но и вие свидетелствувайте“7. Той учи, че „В това се прослави Отец Ми, да принасяте много плод“8.
Братя и сестри, има много хора по света, които желаят свидетелство за истината и искрено търсят мира и радостта, обещана от Спасителя, но са заслепени от изтънчените хитрости на човека . . . и са пазени от истината, единствено защото не знаят къде да я намерят.9
Ние живеем в свят, в който много чуват за Христос, но не Го познават. Наш дълг е като членове на Църквата, да споделим свидетелствата си с другите. Със смирение да свидетелстваме, че Исус е Христос, Синът на Бог. И че ако те само отворят сърцата си за Него, ще намерят успокоението, мира и радостта, която носи Неговото Евангелие. Те ще намерят сила да посрещнат предизвикателствата на живота в трудния свят и чрез приемането на Неговите учения и спазването на заповедите Му, ще станат наследници на обещаните от Него благословии.
За това със смирение ви свидетелствам, в името на Исус Христос, амин.
БЕЛЕЖКИ
1. Obert C. Tanner, Christ’s Ideals for Living (1955), 379.
2. Hoyt W. Brewster Jr., Doctrine and Covenants Encyclopedia (1988), 287.
3. Филипяните 4:7.
4. Иоана 15:10-11.
5. „Justice, Mercy, and Humility,“ Improvement Era, June 1970, 37.
6. The Miracle of Forgiveness, (1969), 363.
7. Иоана 15:27.
8. Иоана 15:8.
9. Учение и завети 123:12.
Previous
