Времето на възможностите Епископ Х. Дейвид Бъртън Председателстващ епископ Сега е времето да протегнем ръка и да докоснем нечий живот, времето да пазим неделния ден свят и времето да помогнем светлините на храмовете ни да светят ярко. Неотдавна на събрание за причастието една прекрасна млада госпожица каза, че добрата реч трябва да започва с малко добър хумор или с възмутителна лъжа. Всъщност аз нямам чувство за хумор, но мога да кажа с дълбока искреност, че се чувствам напълно спокоен и не се страхувам, когато заставам на този подиум. Когато завършваше нашето празненство послучай сто и петдесет годишнината от идването на пионерите, нашият обичан пророк привлече вниманието ни с думите: „Дойде времето да обърнем поглед към бъдещето. Това е времето на хилядите възможности. Ние трябва да го хванем и да продължим напред. Какво прекрасно време е това за всеки от нас да свърши своята работа по придвижването на Господното дело напред към неговата прекрасна съдба“ (Гордън Б. Хинкли, в доклад от конференция, октомври 1997г., 90-91; или Ensign, ноември 1997г., 67). Всеки от нас се сблъсква с предизвикателства в ежедневния си живот. И все пак, в предизвикателствата се крият някои от най-добрите възможности. Когато разпознаваме възможностите и действаме според тях, постигаме напредък, щастие и духовно израстване. Трябва да сме ангажирани в придвижването на Господното дело напред. Въпреки че възможностите пред нас са безкрайни, позволете ми да спомена някои от тях. Много пъти от този амвон ни е било напомняно, че трябва изцяло да пазим неделния ден свят. Ако не правим това, днес е един чудесен момент да решим да го правим, да използваме възможността да получим обещаните благословии, които идват от съблюдаването на неделния ден. Мнозина си мислят, че думите „неделен ден“ и „ден за развлечения“ са синоними. Един приятел, който държи няколко малки магазинчета, предимно в квартали на светии от последните дни, ми казва, че може да каже точно кога свършват неделните служби, защото броят на клиентите значително нараства. Почивката в различните си форми е станала „царят на неделния ден“. Когато сестра Бъртън и аз се оженихме, живеехме в югоизточната част на долината Солт Лейк. Понякога, когато пазарувахме в малък квартален магазин, виждахме президент и сестра Джозеф Филдинг Смит да правят покупки в същия магазин. След като ги видях няколко пъти, най-накрая събрах смелост да попитам президент Смит защо идва чак от центъра, минавайки покрай десетина магазина и идваше точно в този. Като погледна над очилата си, той натърти: „Синко! [Веднага прикова вниманието ми.] Сестра Смит и аз подкрепяме магазините, които пазят неделния ден свят“. Нуждата от благоговение към неделния ден не е нов съвет. Днес ни се казва това, което пророците от техните дни са казвали на предишните поколения и което е било препотвърждавано безброй пъти от пророците на нашето време. Писанията от последните дни съдържат следния съвет: „И за да можете по-добре да се пазите неопетнени от света, трябва да отидете в молитвения дом и да раздадете причастието на Моя свят ден. Защото наистина това е ден, определен ви, за да си починете от труда и да се посветите на Всевишния“ (Учение и завети 59:9-10). Знам, че е трудно, особено за младите хора, да изберат да съблюдават неделния ден, когато спортните отбори, в които те толкова много искат да участват редовно, насрочват срещите си за неделя. Аз също знам, че изглежда тривиално за мнозина, които се нуждаят само от няколко неща в неделя, да се отбият за малко в магазина, за да направят покупка в неделя. Но също така знам, че да си спомняме да пазим неделния ден свят, е една от най-важните заповеди, които можем да спазваме и които ни подготвят да приемем нашепванията на Духа. Това е времето на възможностите за семействата да живеят праведно и да бъдат преброени сред верните, които се подчиняват на четвъртата голяма заповед: „Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден [е] съботата на Господа твоя Бог“ (Изход 20:8-10). Преди няколко години президент Хинкли говори за своите наблюдения, свързани с броя на храмовете, които са били осветени за първи път или повторно, в което събитие той е участвал по време на службата си като висш ръководител. Той отбеляза, че неговото желание е да продължава да участва в освещаването на храмове, докато имаме поне сто функциониращи храма. Когато чух неговото изказване, не можах да не направя малко изчисление и осъзнах, че общият брой на фукциониращите в момента храмове и този на храмовете в етап на планиране или строеж е много по-малък от сто. Тъй като председателстващото епископство има отговорността да ръководи строежа на храмовете, когато те биват обявени, аз си спомням съвсем ясно, че казах на пророка: „Президенте, надявам се Господ да ви благослови с дълъг живот“. Тогава не разбирах, че дори и по това време, нашият пророк е бил подтикван от небесата да се замисли за начини, по които да осигури възможност на достойните семейства на светии от последните дни да участват в благословиите, свързани с поклонението в храма. Плаках и се радвах като вас, когато миналия април на общата конференция чух президент Хинкли да казва: „В последните месеци пътувахме навред сред членовете на Църквата. Срещах се с много хора, които имат много малко светски богатства, но в сърцата си имат голяма горяща вяра, свързана с това дело от последните дни. Те обичат Църквата . . . Обичат Господ и искат да изпълняват това, което е Неговата воля. Плащат десятъка си, колкото и скромен да е той. Правят огромни жертви, за да посетят храма. Пътуват дни наред с евтини автобуси и стари лодки. Спестяват парите си и се лишават от много неща, за да стане това възможно. Те се нуждаят от храмове близо до тях . . . Затова използвам тази възможност да съобщя на цялата Църква за програмата, която сме подготвили - да посторим около 30 малки храма веднага . . . освен седемнайсетте сгради, които се строят сега . . . Това прави общо 47 нови храма, освен 51, които функционират сега. Мисля, че ще е добре да добавим още два, за да закръглим числото на 100 до края на века“ (В доклад от конференция, април, 1998г., 115; или Лиахона, юли, 1998г.). В началото на тази евангелска епоха, нашите предшественици са били благословени с възможността да правят големи жертви, за да построят храмове. Те щедро дарявали част от скромните си средства, както и своя физически труд. Светиите правели големи жертви, когато храмовете в Къртланд и по-късно в Наву били завършени. Те били благословени, когато ги правели. След преместването на светиите към върховете на планините, храмове започнали да се появяват на различни места на запад. Всеки проект за храм коствал големи жертви. Обещани от Бог, благословиите очаквали тези, които се възползвали от възможността да участват в строежа на храмовете. Времето на възможностите, което ни очаква днес в службата за храма, е различно от това в миналото. От нас не се очаква да забиваме пирони, да оформяме камъните за строеж, да режем дървения материал, да изливаме бетон или да участваме в материалното построяване на храма. На нас, обаче, ни е дадена възможност да плащаме вярно своя десятък, за да може работата по строежа на храмовете да продължи да напредва. Също така се изправяме срещу предизвикателството да бъдем достойни, за да служим в осигуряването на свещени, носещи спасение обреди за предшествениците ни. Казано съвсем просто, голямата възможност на семействата на светиите от последните дни е да направят така, че светлините в нашите храмове да светят от рано сутрин до късно вечер. Може би бихме могли да направим така, че да се налага те да светят и цяла нощ, както това става в момента през уикендите в няколко храма. Преди няколко години, една от водещите компании в областта на комуникациите използва в своята реклама израза „Протегнете се и докоснете някого“. Президент Хинкли ни е напомнял многократно за многото възможности, които имаме, да се протегнем и да докоснем някого. Като говореше за тези, които отскоро са се присъединили към нас, той описа нуждата да им протегнем ръка, да ги докоснем с любов и да ги приобщим; за тези, които са се отчуждили, е нужно окуражително докосване, безрезервна любов и готовност да се прости, ако е нужно; за нашите съседи, познати и приятели, които не са от нашата вяра - благословията да бъдат докоснати от Светия Дух, благодарение на нашите думи и дела. На едно събрание за обучение на членове на колови и районни съвети, проведено като част от колова конференция, на която присъствах, добре подготвените речи се съсредоточиха върху възможностите по-скоро да приобщаваме, отколкото да изключваме по-слабо активните хора, както и тези, които не са членове на Църквата, като им протягаме ръка и ги докосваме. Сестра Лаура Чипман, колов президент на младите жени, е предложила пет неща, които да ни помогнат да приобщаваме, когато протягаме ръка. Те са: 1. Самоанализ - Да не би по невнимание да караме другите да се чувстват неудобно? 2. Познаване - Познаваме ли кръстените напоследък, по-слабоактивните или нечленовете, които живеят в нашия квартал и район? 3. Индивидуализиране - Опитваме ли се да опознаем интересите, талантите и уменията на онези, които искаме да приобщим? 4. Покани - каним ли съседите и приятелите си на подходящи дейности? 5. Приобщаване - Има ли начини, по които да помогнем на тези, които искаме да приобщим, да използват своите умения, таланти и способности? Неотдавна присъствах на погребението на един от моите приятели от детството. Този брат беше генетично увреден по рождение. Той можеше да разбира нещата, които му се говореха, доста добре, но не можеше да чете и да пише. Речта му беше ограничена до малко разбираеми думи, комбинирани с негови собствени думи. Няколко души от нашата група можеха да разбират някои думи, които изговаряше. Обикновено, обаче, по тона му можехме да определим дали изразява притеснение или голямата си способност да обича. Голяма част от ранните си години Лин беше прекарал в специално училище далеч от дома си. Той прекарваше летата си и много от ваканциите си в къщи със своето семейство. В последните седемнайсет години, Лин, който надживя всички от семейството си, живееше в медицински център, където най-добре можеха да се грижат за многото му нужди. При смъртта на Лин, един от неговите най-добри приятели уреди погребалната служба да се проведе в сградата за събрания, която посещавахме като деца. На погребението присъстваха негови специални приятели и персоналът на медицинския център, няколко членове от района, които го помнеха отпреди много години и десетина приятели от детството му със семействата си. Няколко братя, които бяха останали близки с него по време на дългия му и понякога самотен престой в медицинския център, казаха по няколко мили думи. Всичките ни спомени се върнаха по време на службата. Един приятел си спомни, че веднъж нашият учител в неделното училище ни покани да споделим свидетелствата си по време на урока. Като ни извикваше един по един, той подмина Лин, вероятно защото чувстваше, че той не го разбира. С цялото праведно негодувание, което Лин можа да изрази, той даде на учителя да разбере, че и той иска да получи възможност да се изкаже. Въпреки че не разбрахме много от това, което каза, ние почувствахме неговата любов и дълбочината на големия дух, трагично заключен в тяло, което не можеше да функционира пълноценно. Духът на този урок беше много силен! Когато членовете на персонала и неговите специални приятели от медецинския център изразиха безрезервната си любов, за мен беше явно, че по своя смирен начин, Лин им бе протегнал ръка и беше докоснал живота им. По време на погребението стана ясно, че поне трима от нашите приятели от детството и техните семейства бяха протегнали ръка и служили на Лин, като го бяха посещавали редовно, бяха го водили на дълги ръзходки с кола, бяха го канили на вечери при специални случаи и на празненства послучай рождени дни. Когато приключихме със спомените, всички ние осъзнахме, че нашият физически увреден, любящ приятел-ангел, беше дал на нас и на прекрасните семейства, изпълнени със състрадание, които често му бяха помагали с любов, много повече ценни неща, отколкото той беше получил. Да, настоящият ден наистина е време на големи възможности. Сега е времето да протегнем ръка и да докоснем нечий живот, времето да решим да пазим неделния ден свят и времето да направим така, че светлините на нашите храмове да светят ярко - това са само наколко примера. Свидетелствам за живия Отец в небесата и за Неговия син, нашия Спасител и Изкупител, които ни обичат безрезервно и желаят да използваме многобройните възможности, които са ни дали. Потвърждавам и изразявам своята любов към нашия скъп пророк, който с голяма всеотдайност носи нашето знаме със смелост и величие. В името на Исус Христос, амин.